Винс Флин
Измяната (42)

41

Ленгли, Вирджиния

Кенеди закъсняваше за съвещанието със заместниците й, което не беше характерно за нея. Но още по-необичаен беше фактът, че тя се успа. Трябваше да поспи няколко часа след дългата и изтощителна нощ. Легна си и си пусна предаването на Дейвид Летърман, питайки се дали в дъното на аферата не стоеше самият Джош Алекзандър. Заспа, преди Летърман да покани в студиото първия си гост, и се събуди към три през нощта. После в продължение на два часа и нещо се въртя в леглото и се опитваше да прогнозира какви щети би могло да причини разкритието. Ако втората лимузина наистина е била мишената и взривът е целял, от една страна, да ликвидира проблема за кандидатпрезидентската двойка, а, от друга, да привлече симпатиите на тяхна страна, изборите бяха, меко казано, фалшифицирани. И манипулирани, което само засилваше тревоги те и притесненията относно този ужасен проблем.

Бяха загинали невинни хора. Постът на Кенеди обаче изискваше да гледа на събитията в много по-голям мащаб. Най-вече с оглед защитата на страната и нейния държавен суверенитет от чужди посегателства и диверсии.

Но най-много я притесняваше вероятността във всичко това да има пръст беларуската мафия. Русия и Беларус бяха много близки. Между техните разузнавателни служби съществуваше много добро взаимодействие. Не винаги, но в повечето случаи Майка Русия получаваше от по-малкия си брат каквото поискаше. Ако беларуската мафия беше участвала в планирането на атентата срещу кортежа, със сигурност КГБ беше в течение. Като разполагаше с подобна информация, КГБ можеше да подкопае устоите на новата администрация.

Тя се унесе някъде към пет часа и синът я събуди в осем и петнайсет. Той закъсняваше за училище, а тя — за работа. Обикновено Кенеди щеше да изпадне в паника, но щом хвърли око на първата страница на „Ню Йорк Таймс“, си каза, че съвещанието може да почака. Тази сутрин атмосферата в Ленгли нямаше да е много здравословна. Нейни дългогодишни колеги, някои от тях приятели, ще претеглят възможностите си. Много от тях ще стигнат до извода, че е време да се разграничат от Кенеди. Закъснението само щеше да засили слуховете и напрежението, но нямаше какво да се направи.

След като остави Томи в училището, през останалия път до Ленгли в служебната кола тя чете статията. Прочете я два пъти и двата пъти се усмихна. Рап се оказа прав за две неща. Първо, Рич определено се заблуждаваше, че ще получи „Пулицър“ за материала си. Второ, нещата щяха да станат много забавни.

Когато слезе от асансьора, и двете секретарки говореха по телефона. На бюрото я чакаше цяло тесте с розови листчета, на които бяха написани имената на обадилите се. Шийла, с нейния тежък грим и червена коса, я погледна отчаяно, сякаш искаше да изкрещи „Помощ!“. Кенеди се усмихна, поздрави ги и влезе в кабинета си.

Вътре вече я чакаха трима души. Бяха седнали около конферентната маса. Кенеди остави куфарчето си зад бюрото, затвори вратата и прибра кашмиреното си палто в гардероба. Разкопча сакото на синия си раиран костюм. Беше го облякла заради пресконференцията. Отиде при масата и се присъедини към заместник-директора по разузнаването Чарлс Уъркман, заместник-директора по операциите Хосе Хуарес и заместник-директора Роджър Билингс. И тримата седяха мълчаливо, поставили длани на лакираната дървена повърхност на дългата маса. Очевидно чакаха тя да заговори първа. Кенеди отиде в дъното на кабинета, където на стената в рамка беше окачен американският флаг с подписи върху него. Беше изваден от развалините на Световния търговски център.

— Извинете ме за закъснението — каза тя. Понечи да седне, но забеляза вестник „Ню Йорк Таймс“ в папката с докладите за нея. — Искате ли нещо за пиене?

И тримата отказаха, като поклатиха глави. Кенеди седна и постави очилата за четене върху кожената си папка. — Е, какво сте ми подготвили тази сутрин?

Хуарес седеше вляво от нея. Кръговете под очите му бяха по-черни от всякога. Сигурна беше, че Том Рич снощи го е потърсил за коментар и още по-сигурна беше, че Хуарес е отказал. Що се отнасяше до другите двама, за тях не знаеше. Те бяха свестни, но не можеха да се похвалят с арогантните и безпардонни маниери на офицер от Службата за нелегални операции. Хуарес беше преживял доста критични задгранични операции и не можеше да се изплаши нито от разследването, нито от един нов директор. Уъркман и Билингс обаче бяха чиновници-писарушки. Те бяха прекарали по-голямата част от кариерата си тук, във Вашингтон. Имаха семейства и красиви крайградски къщи. Уъркман беше с три деца, а Билингс — с четири. По-големите им деца вече учеха в колеж, което засилваше финансовия натиск върху семействата. По-малките пък щяха да се запишат в колеж. И двамата наближаваха петдесетте и ако изритаха Кенеди, и двамата разполагаха с необходимата квалификация и стаж да заемат поста й. Което от тяхна гледна точка тази сутрин беше много вероятно. От друга страна, Хуарес знаеше, че никога няма да му дадат шефското кресло. Нямаше изискани маниери и имаше неприятния навик винаги да казва истината в очите на властимащите.

За да стане директор на ЦРУ, човек трябваше да бъде предложен от президента и утвърден от Сената. Много от президентите бяха на мнение, че им е необходим човек като Хуарес, който да служи като баланс на всичките блюдолизци наоколо. Със Сената положението обаче беше по-различно. Особено с по-старите сенатори, имащи зад гърба си по три и повече мандата. Те се смятаха за богопомазани и виждаха във всяко несъгласие признак на неуважение. Хуарес не понасяше тези хора и изобщо не се стараеше да прикрива чувствата си към тях. Уъркман и Билингс, от друга страна, полагаха много усилия, за да се харесат на политическите старци.

Билингс беше вторият по ранг след Кенеди. Той беше израснал във Върмонт и следвал в Дартмът. Отличаваше се с характерната за този регион твърдоглавост и никак не обичаше промените. Беше комплексиран и дори с прическата си го показваше — сресваше оредялата си кестенява коса отляво надясно и непрекъснато я зализваше.

Билингс я погледна неловко и попита:

— Чете ли сутрешния „Таймс“?

Кенеди погледна вестника пред нея, на който с големи букви в заглавието беше изписано името й. Подобни неща не и правеха впечатление. Тя беше свикнала да вижда името си по вестникарските страници още преди години. Не беше се замисляла много как ще реагира. В десет и половина имаше среща с президента и дотогава беше склонна да запази в тайна информацията за Газич.

— Четох статията.

— И?

Тя огледа двамата мъже отдясно и видя двама притеснени държавни служители, които бяха посветили целия си съзнателен живот на почетната национална кауза. Те не искаха управлението им да бъде замесено в нов скандал.

— Интересна е.

— Интересна — повтори Билингс, без да прикрие учудването си. — Всеки момент ще те поведат на кладата, а ти казваш само „интересна“.

Кенеди се усмихна лукаво.

— Не мисля, че някой ще отиде на кладата.

— Тази сутрин вече ми се обадиха четирима сенатори — отвърна Билингс.

— И аз говорих с двама — добави Уъркман.

Кенеди се обърна към Хуарес.

— Аз престанах да ги броя.

— И какво им казахте?

Никой от тримата не се реши да говори. Тя погледна Уъркман, който беше най-приказливият.

— Какво им каза, Чък?

Той се повъртя неловко в стола и отвърна:

— Казах им истината.

— Работата ми тук ме научи, че истината винаги е субективна.

— Не и този път, Айрини.

— Ами да я чуем тогава. Кажи ми я.

— Знам, че с Мич сте близки, но те предупреждавах от много време, че рано или късно той ще ни забърка в страшна каша.

Хуарес се облегна назад и изгледа сърдито колегата си.

— Сигурен съм, че ще намериш начин да си спасиш задника, Чък — каза.

— Не го защитавай, Хосе. Колко пъти си се оплаквал на тези съвещания от него?

— Едно е да се оплакваш тук, в Ленгли, съвсем друго да плещиш пред някакъв репортер.

— За какво намекваш?

— Ти оглавяваш информационно-аналитичната част, Чък. Трябва да се сетиш сам.

— Да не искаш да кажеш, че аз съм говорил с репортера от „Таймс“?

Хосе грабна вестника и прочете на глас:

— „Според високопоставен източник от ЦРУ, пожелал да остане анонимен, методите на Мич Рап и липсата на контрол са били повод за безпокойство в управлението от доста време.“ — Хуарес хвърли вестника на масата и добави: — Сякаш ти самият си го писал.

Бледото лице на Уъркман стана яркочервено.

— Как смееш да ме обвиняваш в подобно нещо!

Кенеди наблюдаваше с интерес словесния дуел. Тя също се чудеше кой може да е този високопоставен източиш от ЦРУ. Тъкмо се канеше да се намеси и да прекрати спора, когато вратата на кабинета се отвори. Хуарес и Уъркман продължиха да крещят един на друг, без да забелязват, че в кабинета на директора, светая светих на управлението, беше влязъл неканен гост. Кенеди не показа с нищо гнева си, но вътрешно кипна, задето този човек отново нахлу, без да предупреди по телефона и дори без да почука на вратата.

Бъдещият вицепрезидент Рос се приближи до конферентната маса с тежки крачки. Облечен беше в тъмносив вълнен костюм, с бяла риза и сребристосиня вратовръзка. В дясната си ръка с поддържан маникюр държеше вестник „Таймс“. Хвърли го на масата, разкопча сакото си и сложи длани на кръста.

— Разбирам колко е трудна работата ви, но така не може да продължава. В момента се опитвам да спася и четиримата. Казах на Джош, че в Ленгли имаме добър екип. Не съм съгласен с всичките ви методи, но му заявих, че сте професионалисти. А тази сутрин и събуждам и какво да видя… новият президент на Съединените щати ме попита да не съм си загубил ума. — Направи пауза и погледна Кенеди. Ето я — седеше пред него с нейното проклето ледено спокойствие и каменно лице. — Обясних му, че в този деликатен бизнес покрай сухото понякога гори и мокрото. Дори и обвиненията да се окажат основателни, те не могат да натежат на везните срещу предишните успехи на Рап. Той ми отговори, че дори и половината от написаното да е вярно, аз трябва да се заема с прочистването на къщата.

— Рос махна с ръка, сякаш ей така, е едно движение можеше да ги уволни всичките. Надвеси се над тях и забоде показалеца си във вестника. — Знаете ли кое най-много ме вбесява в статията? Че са цитирали високопоставен служител на ЦРУ. Вие тук да не си мислите, че се намирате в Холивуд? Че може да викате журналисти за щяло и не щяло и да забивате нож в гърба на колегата си?

Никой не отговори. Всъщност Кенеди беше единствената, която посмя да погледне към него.

Погледът на Рос се спря на нея.

— Имам преки заповеди от новоизбрания президент Алекзандър да разнищя въпроса колкото се може по-скоро. Моля ви, кажете ми, че нищо от написаното в статията не е вярно. Че има нормално обяснение защо Мич Рап е прострелял пленника четири пъти.

През цялото време Кенеди беше нащрек. Рос прилагаше евтини трикове. Първо шпионаж, после шмекеруване и блъфиране и накрая пак шпионаж. Класически шпионаж, при който не беше достатъчно да откраднеш тайните на противника, но и да направиш няколко факта така, че накрая да обърнеш всеки срещу всеки. Заблуди след заблуда, докато противникът престане да вярва и на най-близкия си приятел. По време на Студената война руснаците бяха майстори на внушаването на не доверие сред офицерите от ЦРУ. Дори бяха стигнали дотам, че пращаха свои разузнавачи с легендата, че са решили да избягат на Запад и да сътрудничат с Америка. Тези мъже и жени бяха толкова добри, че беше невъзможно да ги отличиш от истинските бегълци. Щетите, които причиниха на западното разузнаване, бяха огромни.

Кенеди не можеше да не забележи, че Рос е замислил нещо грандиозно. Той не я харесваше. На него не му пукаше ни най-малко за управлението. Интересуваше се единствено и само от себе си. Преди време го беше определила като граничен случай на обсесивна маниакалност със склонност към нарцисизъм. На прост език това означаваше, че иска винаги всичко да контролира и че мрази някой да го прави на глупак. Тези типове не се задоволяваха с обикновена победа. За тях това беше скучно. Искаха да има тръпка, драматична битка. Победата с хитрост беше нещото, което ги караше да изпадат в екстаз. Помагаше им да подхранват самолюбието си. Така доказваха на себе си, че са по-големи тарикати от всички други.

Тя спокойно можеше да извади флаш паметта от сейфа и да покаже на Рос чудовищните доказателства, които имаха срещу пленника, но реши да го държи в неведение. Тепърва имаше да се изяснят много моменти, а интуицията подсказваше, че на Рос не може да се вярва.

— Сър, в момента тече разследване и си мисля, че не е уместно да коментираме, преди да се изяснят фактите — каза тя.

— Все едно, че говори някакъв адвокат — сепна се Рос.

Кенеди запази спокойствие.

— Ако се бяхте обадили, че ще дойдете, сър, може би щях да подготвя предварителен доклад. Не знам какво очаквате от мен.

Ноздрите му се разшириха от яд. Той се поколеба за кратко, преди да отговори:

— Очаквам да си вършиш работата и да спазваш закона. Разчистете бъркотията колкото можете по-бързо, защото иначе ще трябва да си търсите друга работа. Това са думи на Алекзандър, а не мои. Вицепрезидентът се обърна и демонстративно излезе от кабинета.

Кенеди беше наблюдавала внимателно всяко негово движение. От него би излязъл много добър актьор. Майсторски контролираше емоциите и знаеше как да ги активира на мига. Тя нарочно го беше засегнала по болното място, за да провери дали ще свали маската на спасител. И той точно така беше постъпил. Беше показал гнева си, че тя е дръзнала да му се опълчи.

Кенеди стана от масата.

— Това е всичко за тази сутрин.

— Свършихме ли? — изненада се Билингс.

— Да. Ще се съберем пак тук в един часа.

Тримата мъже си взеха папките и се приготвиха да излязат. Хуарес остана последен.

— Хосе, след двайсет минути отивам в Белия дом — каза му тя. — Искам да дойдеш с мен.

— Трябва ли да взема нещо?

— Не. — Кенеди съпроводи заместниците си до вратата и затвори след тях.

Върна се на бюрото, вдигна слушалката на защитения срещу подслушване телефон и набра местен номер. Рап вдигна след второто позвъняване.

— Ще се срещаш ли с Ривера? — Да.

— Поинтересувай се и за Рос. Виж дали ще може да ти намери докладите на екипа от Тайните служби, който го охранява. Попитай я дали ще може да измъкне нещо за него, без да предизвиква подозрение.

— Ще се погрижа. Кога е пресконференцията ти?

— След малко отивам на среща с президента. Ще ти се обадя да ти кажа как е минало. — Тя затвори и се замисли. Щеше да си създаде много мощен враг. Никога не се беше доверявала напълно на Рос, дори през краткия му период като директор на Националното разузнаване. Но и никога не го беше показала открито. Щом проведеше пресконференцията с президента Хейс, Рос щеше да разбере, че е укривала информация от него и всякакви преструвки за сърдечни колегиални взаимоотношения щяха да се изпарят. Кенеди погледна през големия панорамен прозорец. Навън като че беше станало по-светло. Почувства облекчение, задето нито за миг не се беше отклонила от избрания курс.