Винс Флин
Измяната (38)

37

Вашингтон, окръг Колумбия

Марк Рос вървеше по „Пийкок Алекзандър“, където жителите и гостите на града идваха да видят свят и той да види тях. Хотел „Уилард“ беше една от забележителностите на Вашингтон още отпреди Гражданската война. Десетките събрали се хора веднага разпознаваха новия вицепрезидент и той изпитваше огромно удовлетворение от този факт. Подобни разходки тук бяха правили Грант. Марк Твен и много други известни с добро или лошо личности. Цифровите фотоапарати защракаха, хората започнаха да протягат ръце към него, за да го докоснат, а малцината по-дръзки дори го спираха, за да се снимат заедно с него. Най-дръзка обаче беше една жена в синя рокля и със смешна червена шапка с бяло перо. Тя препречи пътя на Рос и размаха мобилния си телефон. На телефона беше дъщеря й, която се оказа, че била голяма почитателка на бъдещия вицепрезидент. Рос прикри раздразнението си и поговори с дъщеря й. Хората от охраната му пак го изгледаха неодобрително и той трябваше да им чете конско отново, след като по-рано вече им се беше скарал. Трябваше да го оставят малко на мира. Никой нямаше намерение да убива вицепрезидента.

Верните членове на партията се събираха в града. Ежечасно пристигаха самолети, влакове и автобуси. Първата официална церемония за победата беше насрочена за вечерта. После щяха да се заредят безкрайни закуски, обяди и балове. По-важните събития бяха запазени за събота вечерта: единайсет отделни бала в официално облекло. В града не беше останала свободна хотелска стая. Наистина щеше да се случи. Той щеше да бъде вицепрезидент на Съединените американски щати. Още не можеше да повярва. Вече не си спомняше кога за пръв път си беше мечтал да се издигне до подобни политически висоти, но със сигурност беше много отдавна. Обикновено мечтаеше да бъде стопанинът на Белия дом. Спомняше си обаче как в началните класове прочете книга за Теди Рузвелт. Той наистина беше роден политик, един от най-великите. Веднъж един демократ, съпартиец на Рос, критикува Рузвелт, че разчитал само на аргумента на силата и бил грубиян в политиката. Тогава той му отговори с думите: „Грубиян или не, ликът му е изсечен в скалите на планината Ръшмор.“

Историята почиташе решителните. Тези, които не се бояха да вземат властта и да я използват. Рос беше решил преди много време, че упорито ще търси удобна възможност и когато такава възникне, ще сграбчи юздите на властта, без да се поколебае. Също като Теди Рузвелт и той няма да остави никакъв шанс на съперниците си. С помощта на пресата ще си създаде благоприятен имидж и ще се отърве от враговете си. И може би също като на Рузвелт късметът му ще се усмихне много скоро и той ще заеме върховния пост преждевременно. Джош Алекзандър беше млад и здрав, но дори и на здравите им се случваха странни неща.

При тази мисъл Рос се усмихна. Здрависа се с още няколко почитатели и се спря за кратко пред входа на Раунд Робин Бар, махайки на съпартийците си, които вече си бяха пийнали. Тълпата около кръглия бар нададе радостни възгласи. Рос си каза, че няма да е лошо да изпие по едно с тях, но имаше среща на горния етаж. Усмихна се, окуражи с жест събралото се множество и се оттегли. Когато застана пред асансьора, към него се присъединиха четирима агенти. Намисли си да пусне после Гордън, за да може самият да се позабавлява в бара. Не че не му вярваше. Просто не искаше лявата ръка да знае какво прави дясната. Един агент остана на пост пред вратата на Овалния апартамент. Партията му беше резервирала стая, в която да провежда интервюта, срещи и ако иска да отседне, макар че той притежаваше апартамент от четиристотин квадрата с изглед към река Потомак. Алекзандър беше отседнал в разкошния апартамент на Ейбръхам Линкълн, а тъстът му в огромния „Капитолий“. Рос малко се подразни от цялото това охолство, но в момента имаше по-належащи въпроси за решаване.

Когато влезе в апартамента, завари Стю Гарет, седнал в овалния хол заедно с Том Рич от „Ню Йорк Таймс“. Също като в истинския Овален кабинет от двете страни на малката маса бяха поставени две канапета. Рич беше среден на ръст и леко закръглен. Беше младолик, с кестенява коса, с която се гордееше и която редовно подстригваше. Човек не би му дал и четирийсет, но всъщност беше на петдесет и една. Националната сигурност беше неговият ресор и сфера на компетентност. Имаше репутацията на доста критично настроен към ЦРУ и към начина, по който управлението водеше войната срещу тероризма.

Рич стана. Рос протегна ръка към него.

— Том, благодаря ти, че дойде да ме видиш.

— Удоволствието е мое, сър.

— Моля те, наричай ме Марк, когато сме на неофициални срещи като тази.

Рич кимна. Облечен беше по-скоро небрежно. Погледна Рос с неговия скъп син костюм и каза:

— Моля да ме извините за вида ми. Бях вкъщи и работех върху една статия, когато Стю ми се обади веднага да дойда. Каза, че не било за по телефона.

Рос кимна.

— Да, боя се, че е така. Преди да започнем, какво искаш за пиене?

— Нищо, благодаря.

— Е, да седнем тогава. — Той разкопча сакото си и седна на дивана срещу Гарет и Рич. — Предполагам, че си следил новините за ареста, извършен във връзка с атентата.

Журналистът кимна енергично и в същото време извади от джоба на якето си бележник и химикалка.

— Сутринта написах статия за това.

— И какво е мнението ти?

— Мнението?

— За какво е статията ти? — поясни Гарет в неговия тежкарски стил.

Рич се поколеба, преди да отвърне:

— Чух някакви слухове. Мърморене…

— За? — попита Рос.

— Че обвинението срещу този тип не е толкова издържано, колкото твърдят от ФБР.

Рос и Гарет се спогледаха заговорнически и вицепрезидентът каза:

— Да си остане между нас. Без никакви цитати.

— Разбира се. — Рич написа „без цитати“ в горната част на страницата.

— Какво си чул досега?

— Най-вече, че този път е бил подхвърлен на ФБР без никакви или с много слаби улики срещу него.

Рос кимна.

— Продължавай.

— С делото има значителни трудности. ФБР и правосъдното министерство са принудени да се бият с нокти и зъби и никоя от двете институции не е във възторг от действията на ЦРУ. Гръцкото правителство утре ще изпрати официален протест в ООН, а по всяка вероятност никой не знае къде се намира в момента Мич Рап, който, моите източници ми подшушнаха, че е оглавявал екипа, отвлякъл този тип.

— Като цяло си уловил същността, но има още много. Рап не само ръководеше екипа, но беше и човекът, идентифицирал, заловил и измъчвал гръцкия гражданин.

— Измъчвал ли казахте? — Рич погледна загрижено.

— А ти как би нарекъл прострелване в двете колена и в двете длани?

— Пръснал му е капачките?

— И го е прострелял в дланите.

Рич гледаше Рос, докато ръката му се плъзгаше по листа.

— Нека да позная: той е изтръгнал признанието му с мъчения?

— Никой не знае.

— А Рап какво казва?

— Той потъна вдън земя и вече трети ден го няма никакъв. Заедно с екипа си докара този тип от Кипър, но още не е докладвал официално за операцията. Не разполагаме буквално с нищо срещу пленника освен с честната дума на Рап. Гръцкото правителство е бясно. Държавният департамент — също. Министерството на правосъдието каза, че не може да изгради никакво обвинение срещу задържания. И ето най-интересното — пленникът доброволно се съгласи да бъде подложен на тест с детектор на лъжата.

— И?

— Изкара го блестящо.

— Значи наистина може да сте хванали грешния човек?

— Има такава вероятност, но дори и той да е виновникът, Рап така прецака нещата с изтезанията, че според мен едва ли ще можем да го осъдим.

Рич си записваше трескаво всяка дума. От това щеше да излезе голяма бомба. Дори можеха да го наградят с „Пулицър“. Но след мимолетната еуфория се окопити и си спомни, че е журналист. Вдигна глава към Рос и го попита:

— И защо ми казвате всичко това?

Той имаше готов отговор:

— Когато бях директор на Националното разузнаване, предупредих президента Хейс, че Мич Рап е неконтролируем. Казах му: „Сър, рано или късно той ще извърши нещо, което окончателно ще опетни имиджа на Америка на международната сцена.“ — Рос се облегна назад и кръстоса крака. — И ето сега, когато на президента Хейс му остават броени дни до края на мандата и ние трябва да го заместим… не, няма да позволя новата администрация да плаша за лошото ръководство на предишната.

— Предполагам имате предвид президента Хейс.

— Да. И, Том, повтарям ти отново: без цитати. Без абсолютно никакви цитати.

— Знам — отвърна Рич и продължи да записва трескаво. — Значи вината е на Хейс?

— Нямам намерение да дискутирам този аспект, било то официално или не. Сам си направи изводите.

— Тогава кой освен Рап е виновен според вас?

— За начало, шефката му.

— Айрини Кенеди? — Да.

— Ще поискате ли разследване?

— Ще го оставя на главния прокурор и на бившите ми колеги от Сената.

— Може ли да се каже, че вашата администрация ще търси нов директор за ЦРУ?

На Рос му хареса изразът „вашата администрация“. Нямаше да му е трудно да свикне с него. Погледна Рич с напълно сериозна физиономия и отговори:

— Директорът Кенеди и Мич Рап ще трябва да представят пълни отчети за дейността си.

Рич се усмихна, докато записваше думите на новоизбрания вицепрезидент. Когато свърши, извади мобилния си телефон и провери колко е часът. Беше пет без десет следобед.

— Извинете ме за секунда — каза на Рос. — Трябва да се обадя на редактора, за да ми запази място на челната страница.

Рос кимна, стараейки се задоволството му да не проличи. Статията щеше да предизвика истински фурор. Много би искал да види физиономията на Кенеди, когато я прочетеше.