Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (91)

90

Рап опита да си припомни каква беше оценката за вероятните поражения, която Раймър му беше дал, докато чакаше на телефона някакъв високопоставен началник от Министерството на енергетиката. Мощността се изчисляваше в порядъка на петнайсет килотона, а самата бомба беше с размерите приблизително на волейболна топка. Взривът щеше да образува кратер с радиус километър и да изпари всичко от земната повърхност в радиус от почти два километра. Ударната вълна щеше да предизвика поражения в радиус до петнайсет километра, а вятърът щеше да разнесе радиоактивния облак из целия район.

Накрая Раймър вдигна.

— Пол, открихме лодката. Забелязах нещо, завързано за задния край на кърмата. Устройството би ли се поместило в голяма хладилна камера за риба?

Заедно с шефовете си Раймър се намираше в обекта на своето министерство, в Джърмантаун.

— Зависи какви експлозиви ще използват, но общо взето, да… ще се вмести.

— Добре тогава…

— Къде е лодката?

— На около километър и половина южно от моста Удроу Уилсън, движи се на север.

— Стой така, чакай да погледна картата… Километър и половина от моста Удроу Уилсън… Това е на тринайсет километра от Белия дом и Капитолия и на единайсет от Пентагона. Мич, трябва веднага да спрем тази лодка. Няма да ти губя времето с подробности, но и нашите, и руските учени са единодушни, че тази проклетия няма да достигне пълната си мощност от петнайсет килотона. Ако успеем да задържим бомбата извън радиуса от десет километра, ще опазим и спасим всичко на север и изток от Нешънъл Мол. Пентагонът също има добри шансове да оцелее след взрива.

— Ами радиацията?

— Вятърът духа от изток и се усилва. Голяма част от Вирджиния ще пострада сериозно от токсичния дъжд, но ако вятърът се запази, трагедията ще отмине центъра на Вашингтон.

— Значи колкото по-скоро го спрем, толкова по-добре.

— Абсолютно.

— Къде е твоят Екип за търсене и реагиране?

— Единият е на път от Ричмънд, а другият е при Нешънъл Мол.

— Качи този на Нешънъл Мол в хеликоптер много бързо, по-късно ще ти се обадя за допълнителни инструкции.

Рап затвори и надникна в пилотската кабина.

— АУАКС-ът даде ли ви скоростта на моторницата?

— Трийсет и два километра в час.

— Питай ги за колко време моторницата ще стигне моста Удроу Уилсън.

Пилотът зададе въпроса и след около пет секунди предаде отговора:

— Приблизително след три минути и двайсет секунди.

— Къде е вертолетът на Парковата полиция?

— Продължава да лети покрай брега.

— Кажи им да се върнат тук. Искам да летят ниско и бързо по източния бряг на реката.

Отрядът „Тюлен“-6 се намираше на цели петнайсет минути оттук, а тия от ЕСЗ щяха да се забавят още повече. С трийсет километра в час терористите изминаваха повече от километър на всеки три минути. Докато „тюлените“ пристигнеха, моторницата щеше да е на пет километра от Белия дом. Той погледна през илюминатора към околовръстното шосе и моста Удроу Уилсън.

— Добре, ето какъв е планът.

Рап обясни подробно на пилотите точно какво иска от тях, после направи същото и с четиримата командоси. За да не се вижда от реката, хеликоптерът кацна в парка Джоунс Пойнт на западния бряг на Потомак, близо до моста Удроу Уилсън. Двама мъже изскочиха от машината и хукнаха към брега, а Рап и Брукс отвориха широко страничните врати на вертолета — така на връщане по-бързо щяха да ги приберат и да се вдигнат във въздуха. После Рап също изтича до брега, долепил мобилния си телефон до ухото. Тъй като нямаше никакво време да звъни на този и онзи, реши да се обади само на един.

Флъд вдигна слушалката.

— Генерале, намирам се под моста Удроу Уилсън и мисля, че открих нашата моторница.

— Моста Удроу Уилсън? Къде по дяволите е това?

— Там, където околовръстното пресича реката, на десет километра от теб.

— А лодката къде е?

— На около километър и половина от мен, нагоре по реката.

— Мили Боже!

— Да, знам. Току-що преговорихме всичко с Пол Раймър. Той каза, че трябва на всяка цена да спрем бомбата, преди да е отишла още по̀ на север. Разполагам с четиричленен тактически екип от Ленгли и смятам да щурмуваме лодката, когато се озове под моста. Разбира се, освен ако не искате да чакам ЕСЗ… В този случай лично ще наблюдавате операцията от прозореца на кабинета си в Пентагона.

— Щом смяташ, че разполагаш с необходимите сили за задачата, Мич, действай, и то бързо.

— Така си и знаех, че ще ми кажете. Но в случай, че нещо се провали, имайте предвид, че вашият АУАКС е маркирал лодката и я следи. Ако не успеем, накарайте ги да предадат координатите на ударната група на Шестицата, предупредете ги само да пазят хладилната камера на кърмата, защото според мен там се намира бомбата. — Рап стигна до реката и погледна към масивните бетонни подпори на моста. Отгоре, върху шестте пътни платна, се движеха непрестанни потоци от коли. — Трябва да вървя, генерале. Ще ви се обадя отново след няколко минути, когато установя контрол над моторницата.

Мич затвори телефона и го пъхна в джоба. Лодката се приближаваше все повече, вече се виждаше съвсем ясно. Зад нея хеликоптерът на Парковата полиция бързо скъсяваше дистанцията. Погледна часовника си и се обърна към един от хората на Брукс:

— Застани ето там, в онези храсти.

— И аз си мислех същото — отвърна бившият снайперист от морската пехота.

— Добре, приготви се. Стреляй само ако видиш оръжие или ако ти дадем заповед. — Рап за последно хвърли поглед към моторницата и изтича обратно в хеликоптера.

Влезе в машината и провря глава в пилотската кабина.

— Имате ли някакви въпроси?

Двамата пилоти поклатиха глави.

— Добре. Кога ще пристигнат терористите?

— След по-малко от минута.

— А хеликоптерът на Парковата полиция?

— Не знам.

— Опитай да разбереш. Последното, което ни трябва сега, е да се блъснем с тях във въздуха.

Докато пилотът говореше с оператора от АУАКС-а, Рап седна отзад, с лице към страничния борд. Препаса колана на седалката си и го закопча. Стиснал един от картечните пистолети MP-5 със заглушител, в седнало положение, той максимално се издърпа напред, прицели се от рамо и увисна на колана. Беше левак, а заетата позиция му даваше широко поле за стрелба. Погледна към Брукс, който седеше до него. Водачът на екипа повтори същите действия и двамата вдигнаха палец нагоре в знак, че всичко е наред.

Рап се обърна към бившия рейнджър, който му бе отстъпил картечния си пистолет.

— Стан, помни… не вади пистолета, преди да си стъпил на палубата. Ще те прикриваме. Тичай веднага към руля, но не спирай двигателите, преди хеликоптерът да се е вдигнал достатъчно високо. Пилотът ще гледа да поддържа същата скорост от трийсет и два километра в час, при това ще лети странично. Ако издърпаш дроселите и намалиш скоростта на лодката прекалено рязко, перките може да ти отрежат главата.

Бившият рейнджър кимна.

Вертолетът бавно се издигна и остави под себе си мократа от дъжда трева. Достигна височина от шест метра и полетя. Бавно, едва доловимо се насочи напред, успоредно на моста, притаен зад огромните бетонни платна, по които профучаваха коли от единия щат за другия. Машината напредваше метър по метър, приблизително на първата трета от моста спря. Макар и да очакваха появата му, хеликоптерът на Парковата полиция ги стресна. С ревящи двигатели той светкавично изскочи над моста, после рязко се гмурна до височина само десет-петнайсет метра над водата.

След като го изчака, хеликоптерът на ЦРУ продължи напред. Целта бе да застане точно на мястото, където щеше да се появи моторницата. Рап се наведе навън, доколкото му позволяваше позицията. Искаше да забележи лодката възможно най-рано, за да имат повече време да реагират. Няколко секунди по-късно се показа първо носът, а после и капитанският мостик. Когато цялата моторница мина под моста, вертолетът се снижи и я последва странично — с вратата напред. Пилотите си вършеха работата перфектно, застанаха точно зад съда и бързо изравниха скоростта.

Рап се прицели в главата на мъжа на мостика, който се беше вторачил в хеликоптера на Парковата полиция. Мъжът усети, че зад гърба му става нещо непредвидено, и бавно се обърна. Рап го гледаше напрегнато, чакаше и най-малкия повод да натисне спусъка. Вертолетът не се откъсваше от моторницата. Деляха ги трийсет метра. Изминаха няколко секунди, но за Мич действията се развиваха като на забавен каданс.

Мъжът — висок, мургав, чернокос, се обърна и погледна право към Рап. В тази част от секундата непознатият реагира по абсолютно изненадващ и неочакван начин. Той се усмихна.

Рап натисна два пъти спусъка. Миг след това цевта се премести надясно и спря върху човека, който управляваше моторницата. Хеликоптерът увисна над лодката. Тъкмо когато онзи се обръщаше по посока на шума, Мич изстреля бързо още два куршума. И двата улучиха мишената над лявото ухо.