Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (63)

62

Вашингтон, окръг Колумбия

Рап седеше в конферентната зала на Обединения център за борба с тероризма и слушаше с половин ухо брифинга. Нямаше да е лошо направо да си излезе. Прекалено много глупости говореха, прекалено много правила имаше. Хората не кипяха от ентусиазъм да си свършат съвестно работата. Да, вярно, тук беше Америка. Да, тук законите трябваше да се спазват. Ала ако някога се налагаше не чак да се нарушат, но поне да се заобиколят, то това бе сегашният случай.

Тази обаче нямаше да я бъде, защото високата метър и осемдесет руса фурия от Министерството на правосъдието излезе на сцената с цяла армия адвокати, които следяха дали всичко се прави по закон. Приготвили се бяха за съдебен процес и нямаха никакво намерение да оставят някакъв си шпионин от ЦРУ или банда дебеловрати специални агенти от Бюрото да им развалят удоволствието. Всичко се превръщаше във фарс. Сърцето му се късаше, докато слушаше как тези хора бръщолевят за задължително издаване на заповеди за обиск, съветват как трябва да се влиза в дома на заподозрените и как арестуваните да се подреждат в полицейския фургон. Дори шефката му го беше изоставила.

Кенеди беше наредила да предадат на ФБР всичко, касаещо последната командировка на Рап в Югозападна Азия, включително и Ахмед Халили — младият компютърен специалист от Карачи. Неговото съдействие им беше помогнало да попаднат по следите на някои електронни страници за чат, благодарение на които „Ал Кайда“ поддържаше връзки с американските си групи.

Уахид Ахмед Абдула, когото Рап беше прострелял в коляното, все още се намираше в ръцете на ЦРУ, но не беше дал кой знае колко ценна информация. Рап и доктор Хан стигнаха до извода, че коефициентът на интелигентност на Абдула не е от най-високите. Изглежда основната му функция в „Ал Кайда“ беше да набира средства от другите богати саудитски фамилии.

Въз основа на показанията на британския капитан, изваден от морето от Бреговата охрана, сега разполагаха с фоторобот на ал Ямани. Този фоторобот и паспортната фотография на Имтаз Зубаир бяха разпратени буквално до всеки един полицай и служител на реда в страната. Точно в момента в Атланта се провеждаше мащабно разследване. Бяха по дирите на Зубаир. След пристигането му от Лос Анджелис той беше отишъл в хотел „Риц“ в Бъкхед. Един служител от хотела го беше разпознал. Цяла армия агенти щурмува транспортната компания, собственост на двамата мъже, арестувани в Чарлстън. Сега те претърсваха склада сантиметър по сантиметър и разпитваха всеки, с който компанията имаше делови взаимоотношения. Също така бяха свързали нишките с трупа, който намериха в закрития паркинг в Чарлстън. Беше кувейтец, студент в Университета на Централна Флорида, пребиваващ със студентска виза. Интересно, адресът на университетската му електронна поща беше открит на лаптопа на Халили, а прободната рана, вероятно от нож, много приличаше на тази на британския капитан.

На другия фронт, както и можеше да се предположи, кубинците не изявиха желание да помогнат. И Кенеди, и държавният секретар се обадиха по телефона на руските си колеги с молба да натиснат кубинците да им дадат цялата информация за ал Ямани, с която разполагат. Очакваха отговора им до един час. Сигурно Фидел пак щеше да ги изнудва за компенсации — най-вероятно в щатски долари.

Наближаваше обяд и Рап си мислеше да излезе от града по-рано. Трябваше да хване самолета за Милуоки в четири следобед и след като стигне, да вземе кола под наем. С колата щеше да стигне до къщата на свекъра и свекървата, където заедно щяха да отбележат Деня на загиналите във войните. Кенеди го беше помолила да се навърта наблизо и да държи нещата под око, поне докато дойде време за полета му. Самата тя беше заминала още по-рано със сина и майка си, за да прекара уикенда на морския бряг — първата й почивка от години насам.

Рап не копнееше за почести и слава. Просто искаше да го изслушат и да се отнесат към думите му сериозно. В тази връзка извинението на президента донякъде го утеши, но колко време щеше да трае успокоението му, не знаеше. В сегашната мащабна операция по издирването на терористите той не можеше да помогне с нищо. Не беше свикнал да работи в рамките на големи държавни бюрократични машини. Те се задвижваха прекалено бавно, а и в тях трябваше да се придържаш към твърде много правила. Мич проявяваше най-ефикасно способностите си само когато действаше автономно и независимо, безшумно и решително.

Може би наистина беше време да си отиде и да си спести главоболията. Сериозно обмисляше идеята. Жена му много му липсваше, а разследването тук само му губеше времето.

Едрата блондинка от Министерството на правосъдието обяви кратка трийсетминутна почивка за обяд. Присъстващите станаха, някои се посветиха на телефоните, други тръгнаха да проверяват електронната си поща, трети отидоха да хапнат в столовата. Рап до такава степен се беше отнесъл, че не забеляза как настървението на Стийли към него малко отслабна.

След като Валъри Джоунс миналата вечер си тръгна от вечерята, Стийли притисна Холмс да уточни какво точно е имал предвид за Рап. Тя самата не криеше, че знае твърде малко за него. Всичко, което беше чела или чула за неговите подвизи, тя определяше като преувеличение на журналистите. Холмс й отговори, че каквото и да е чела или чула, едва ли има нещо преувеличено. Да, медиите тълкуваха погрешно голяма част от фактите, но в случая с Рап те не знаеха дори и за половината от делата му.

— В действителност — добави Холмс, — те дори не са опознали върха на айсберга.

Холмс отказа да й съобщи подробности. Намекна само, че във Вашингтон има доста влиятелни хора, които подкрепят Рап в неговите дела. Хора, с които президентите, били те демократи или републиканци, често се съветват. Холмс я предупреди, че най-лесният начин да си съсипе кариерата и вероятно тази на шефа си е да продължи с глупавата акция срещу Рап. Също така я посъветва да внимава как се държи с шефката на Рап, доктор Кенеди. Въпреки скромното си и тактично държание директорката на ЦРУ разполагаше със значително влияние в кръговете, в които дори той не влизаше. За доказателство й довери, че човек от администрацията на Хейс скоро ще си отиде, а дори президентът още не го знае. Стийли тръгна да изразява предположенията си, но Холмс я веднага я прекъсна.

— Повярвай ми, човекът е много нависоко и не е вицепрезидентът. Той ще си е тръгнал до следващата есен и заслугата за това ще е на Кенеди.

Скептична по природа, Стийли реши да се вслуша в предупреждението на председателя на Демократическата партия, но само частично. В този Мич Рап имаше нещо много мистериозно и в същото време привлекателно. Някаква безпардонност. Той беше като животно, което не дава да го опитомят. Дързостта, която беше демонстрирал пред президента и високопоставените членове на кабинета, беше забележителна.

Но тя беше поставяла на колене мъже като Рап и преди. Всички те имаха една слабост. До такава степен пращяха от тестостерон, че и най-невинно оголените женски гърди, и най-лекото докосване на женска длан ги замайваше и лишаваше от здрав разум. Някога и Стоукс беше такъв, но неговата майка му бе избила всякакви мераци. Тя и съпругата на Мартин бяха опитомили и поставили под чехъл някога агресивния и привлекателен мъж. Сега той беше само остарял евнух в костюм.

Но дори и в разцвета на силите си Стоукс не би могъл да се сравнява с Рап. Грубоватите красиви черти на убиеца от ЦРУ, съчетани с факта, че е ликвидирал толкова много хора, го правеха опасен обект на сексуалните желания на жените. Стийли стоеше до вратата и го гледаше, докато хората излизаха от конферентната зала. В движенията му имаше подчертана грация на атлет.

Той забеляза, че го гледа, но на Стийли не й пукаше. Тя продължи да го изгаря с очите си, с грейнало от топлота и желание лице. Той извърна глава и миг по-късно тръгна към нея. Пеги забеляза, че Рап непрекъснато мести погледа си. Беше непрекъснато нащрек. Когато Мич се доближи, тя се протегна и нежно го хвана за китката. Нарочно докосна с пръста си неговата длан. Той реагира мигновено и ако Пеги не беше изучавала поведението му през последните минути толкова внимателно, можеше и да не забележи. Рап бързо обърна глава към нея, но не бе разтревожен, нито изненадан. Действията му бяха много ловки, както и начинът, по който издърпа ръката си и отстъпи настрани. Черните му очи се преместиха върху нея и я огледаха от главата до петите. Никога преди не беше виждала очи като тези, за миг дори забрави какво иска да каже.

Рап не обичаше да го докосва друг освен жена му. Близостта и физическият контакт бе свикнал да приема само професионално — като заплаха за живота му, а не като обичайното приятелско или служебно общуване. Погледна предпазливо юристката и се запита какво ли иска да му каже тя след случилото се предния ден. Днес цял ден не беше казал нито дума. Бе се дистанцирал от акцията по издирването, защото си даваше сметка, че не е по силите му да се бори с бюрократите. Но ако тя си търсеше нова кавга, Мич нямаше да отстъпи лесно.

— Искам да започнем наново. — Стийли отстъпи назад, за да не пречи на излизащите от залата хора. — За съжаление вчера се поразгорещихме. — Тя протегна ръка.

В отговор Рап й кимна, но продължи да я изучава с поглед. Беше висока колкото него. Дори малко по-висока с токчетата. Предпочете да замълчи.

— Последните няколко дни беше истинска лудница — продължи тя.

— Да.

— Е… — Тя се усмихна на последния, който излезе, и отново погледна Рап. — Знам, че само гледате да си вършите работата, както са ви учили. Надявам се все пак да разберете, че и на мен не ми е лесно, аз също си върша моята. Надявам се да си дадете сметка откъде идвам аз.

„И откъде, мътните да те вземат, идваш?“ — помисли си Рап.

Нямаше желание да провокира скандал. Бе стигнал до заключението, че просто ще положи двойни усилия, за да запази информацията в тайна от тези надъхани типове на реда и закона. Бюрокрацията му идваше прекалено много и той гледаше да я заобиколи по някакъв начин.

С примиренчески тон, точно както тя очакваше, Мич отвърна:

— Добре разбирам откъде идвате. В бъдеще ще гледам да съм по-сдържан.

Стийли се усмихна топло и показа трийсет и два каратовата си усмивка с идеални бели зъби.

— Предварително ви благодаря. Знайте, че много уважавам вашия ентусиазъм и отдаденост. Вие работите упорито и сте допринесъл много за борбата с тероризма.

Рап се усмихна резервирано. Беше повече рефлекс, отколкото жест на одобрение. Тази жена искаше нещо друго от него. Не знаеше точно какво, но засега щеше да продължи да се преструва.

— Как са двамата ви пленници?

— Обвиняеми — поправи го тя.

— Обвиняеми.

— Да… ами, не са много приказливи. Поне на нас не са ни казали много.

— С кого говорят?

— С техния адвокат.

— Бях забравил за него. Записвате ли разговорите им?

Стийли скръсти ръце. Жестът беше напълно съзнателен — така гърдите й се повдигнаха и издуха деколтето на блузата й. Въздъхна и отговори:

— Ах, ама и вие сте един непослушник.

— Да, но се сдобивам с резултати.

— Обзалагам се, че е така. — Пеги го удостои с престорено свенлива усмивка. — Обзалагам се.

Рап чак сега стопли, че русокосата синеока орлица флиртува с него. Вдигна ръка, уж за да погледне часовника си, а всъщност за да се види брачната му халка.

— Е… аз трябва да вървя, но благодаря за вниманието.

— Удоволствието е мое. — Стийли отново протегна ръка. — Ако ни кажат нещо, ще ви уведомя.

Рап се съмняваше, че ще извлекат нещо полезно от двамата терористи, но не го каза, а само й стисна ръката.

— До скоро.

Докато той се отдалечаваше към изхода, Стийли го съпроводи с поглед и си каза: „Да, до съвсем скоро.“