Винс Флин
Денят на Апокалипсиса (88)

87

Вашингтон, окръг Колумбия

Рап изтича през вратата и се втурна към чакащия го хеликоптер. Вятърът се беше усилил, но небето на изток се проясняваше. Скоро дъждът щеше да спре, а хората — да се насъберат край реката, на обширния пешеходен булевард Нешънъл Мол. Рап отвори страничната врата на хеликоптера „Бел 430“ и скочи вътре. Вратата се затвори с плъзгане, шумът от двигателите „Алисън“ и петте въртящи се ротора остана отвън.

Отзад седяха четирима мъже, облечени в цивилни дрехи, както той беше настоял. Единият от тях носеше снайперова пушка със специално предназначение, другите трима — картечни пистолети MP-5. И четирите оръжия бяха със заглушители на цевите. Рап щеше да ги инструктира, когато свършеше с пилотите.

Подаде на единия от пилотите фотографията, която беше извадил от електронната страница на фирмата производител.

— Това е моторницата, която търсим. Дълга е единайсет метра, на кърмата й със златни букви е изписано „Скандинавска принцеса, Йорк Ривър, Вирджиния“.

Пилотът предаде фотографията на помощника си и попита:

— Откъде искате да започнем?

— Нека тръгнем от моста Кий, ще караме надолу по течението.

Пилотът кимна и бързият служебен хеликоптер се вдигна във въздуха. Колесникът му плавно се прибра в търбуха и машината се плъзна към хоризонта на изток.

Когато откриха, че моторницата е изчезнала, Рап поиска да говори директно със сина. Последният даде пълно описание на лодката и оттам влязоха в интернет на страницата на производителя. Баща му кръстил съда „Скандинавската принцеса“ на съпругата си. Синът попита Рап дали знае нещо за родителите му. Мич нямаше куража, нито времето, да му признае, че най-вероятно са мъртви. Затова го излъга. Ал Ямани искаше да избие хиляди, едва ли би проявил състрадание към двама старци, макар и безобидни.

Когато Рап приключи разговора със сина, той проведе още три обаждания. Първото беше до генерал Флъд в Пентагона. Мич му каза точно какво му е необходимо и къде иска да се разположат силите. Флъд го изслуша търпеливо. Тъй като беше работил с Рап много пъти преди, четиризвездният генерал беше напълно уверен в аналитичните и тактическите способности на младежа. Обеща му, че исканите от него сили ще бъдат разположени на уречените места възможно най-скоро. Второто обаждане на Рап беше до ЦРУ. Оттам поиска хеликоптер и четиричленна група по сигурността, облечена в цивилни дрехи. Групата заедно с хеликоптера трябваше да бъде изпратена незабавно в Обединения център за борба с тероризма. Третият и последен разговор беше с Кенеди. Не искаше да се обръща към президента, да му дава обяснения и да иска от него разрешение. Нямаше време за подобни усложнения. Кенеди обеща да предаде всичко на Хейс и да му се обади с отговора.

Рап погледна към четиримата мъже. Бяха доста яки, личеше си, че са бивши военни. Ако разполагаше с повече време, би повикал екипа наемници, с които беше свикнал да работи, но в момента всяка секунда беше безценна.

— Кой е командирът?

Тримата седяха с лице към предницата на машината, а четвъртият седеше до Мич, с гръб към пилотите. Последният вдигна ръка и отвърна:

— Аз.

Най-добрият офицер на ЦРУ протегна ръка за поздрав:

— Казвам се Мич Рап.

— Знам кой сте, сър. Приятно ми е, Джим Брукс. — Мъжът видимо беше на неговата възраст. — За мен е чест да работя с вас.

— Може и да си промениш нагласата, щом разбереш какво искам от вас. Вие откъде сте момчета? Група за специални операции СОГ или отряд СУАТ?

— СУАТ.

ЦРУ поддържаше свои елитни сили за сигурност и охрана заедно със собствен отряд СУАТ — „Специални оръжия и тактика“. Както и малко известното военизирано подразделение, наречено Група за специални операции. И за двете части се набираха хора с военен стаж.

— Какъв опит имаш?

— Две командировки като „зелена барета“. Стан и Гас са служили при „Рейнджърите“, а Сам е бил снайперист в морската пехота.

Рап погледна към последния от групата, който държеше пушката.

— Убивал ли си някога човек с това нещо? Искам да ми отговориш честно.

Момъкът не изглеждаше на повече от двайсет и две-три години.

— Точно с тази пушка не, сър, но съм бил на мисии в Афганистан и Ирак. Имам потвърдено попадение в мишена от шестстотин метра.

— А стрелял ли си на разстояние повече от шестстотин метра от движещ се хеликоптер?

Далекобойният изстрел от въздуха, от летящ и вибриращ хеликоптер, представляваше едно от най-големите предизвикателства за всички снайперисти по света.

— Не, сър.

— А упражнявал ли си се?

— Не, сър.

Това можеше да им създаде проблем. Преди Рап да продължи с въпросите, звънна телефонът му. Беше Кенеди.

— Ало.

— Къде си?

— Във въздуха съм и летя към реката.

— Президентът иска да започне операция Ноев ковчег.

Чутото не го изненада, но въпреки всичко го подразни. Главният прокурор Стоукс вече беше драснал към Маунт Уедър.

— Нали имахме време до пладне. — Погледна часовника си. Беше 11:32.

— Предвид създалите се обстоятелства, мисля, че решението е правилно, Мич. Дори да научат нещо, медиите едва ли ще смогнат да го разтръбят преди един следобед.

— Може би си права.

— Големият проблем е, че той иска да предупреди всичките чуждестранни посолства във Вашингтон, за да евакуират персонала си.

— Категорично възразявам — извика Рап.

— Знам… знам. Не е много уместно. Всичко започна с молбите на британския министър-председател и руския президент.

— Ако евакуирате чуждите посолства, пресата със сигурност ще разбере и тогава всичките ни усилия ще отидат нахалост. Предай на президента да си държи на думата и да ме остави да действам до дванайсет часа на обед.

— Добре, но трябва да имаш предвид и нещо друго. Министър Макелън и главният прокурор Стоукс настояват да пуснат Бреговата охрана по реката, за да блокират цялото движение от и за града.

— Айрини, убеди президента да почака. Ако се издадем, ал Ямани просто ще взриви проклетата бомба. Кажи му, че ще съм над реката след няколко минути. Ще ти се обадя да ти кажа какво сме направили.

— Добре. Обаче нищо не ти обещавам. Действай бързо.

Рап прекъсна връзката и набра номера на Макмахън.

— Какво става при теб? — попита го той.

— Звъним на яхтените пристанища и ги предупреждаваме. Добрата новина е, че трафикът на съдове не е голям, повечето са отплавали далеч за уикенда. Лошата новина е, че времето се оправя — народът малко по малко ще започне да се събира.

— Какво казват от Парковата полиция?

— В момента техен хеликоптер също лети към реката.

— Накарай ги да започнат претърсването от Анакостия, южно от Капитолия и да продължават надолу по Потомак. Могат да концентрират вниманието си върху източния бряг на реката, ние ще се заемем със западния. Не забравяй да им кажеш, че настоявам да летят над сушата, а не над водата. Ако забележат лодка, искам само да ни предадат координатите и да си продължат напред. Иначе ще ги подплашим преждевременно.

— Вече им казах. Какво да съобщя на полицията на окръг Колумбия? Да ги накарам ли да блокират яхтените пристани?

— Още не. Имаме малко време. С какво друго разполагаш.

— Полицията на залива има няколко моторници във водата, вдигнати са под тревога. Раймър е наредил на хората си да претърсват града, обеща, че скоро ще прати хеликоптер с цялото необходимо оборудване и сензори. Този дъжд ни дойде като мана небесна. От Бреговата охрана са доволни, че трафикът на съдове е така слаб.

Рап погледна през илюминатора на хеликоптера.

— За съжаление това няма да продължи вечно. — Мич имаше къща на залива Чесапийк и от личен опит знаеше какво става там през уикендите, когато небето се проясни. — Веднага щом спре дъждът, всички ще се насочат натам. Реката ще гъмжи от яхти, моторници и лодки.

— Да, знам. Министерството на вътрешната сигурност иска да затвори движението по реката, както и по всички околни пътища.

— Чух вече. Кълна се, тия ще прецакат цялата операция. — Рап прекара ръка през гъстата си черна коса и поклати глава. — Нещо друго?

— Наредих Екипът за спасяване на заложници (ЕСЗ) да се върне от Ричмънд. Ще пристигнат тук след около половин час. Но докато дойдат, вдигнахме под тревога и отряда СУАТ на отдела на ФБР във Вашингтон.

— Скип, не искам да споря с теб, но ако моторницата не е завързана на някой пристан, най-добре щурмът да се проведе от „Тюлен“-6. Те се обучават точно за такива акции и са най-добрите. Абордажните действия са техният специалитет.

— Мисля, че ще имаш проблем, защото главният прокурор Стоукс категорично настоя със ситуацията да се занимава само Бюрото. Никакви военни, още по-малко пък ЦРУ. Така каза моят началник, а президентът се съгласи.

— Какво разбира главният прокурор от тия работи?

— Мич, съветвам те да си много предпазлив — предупреди го Макмахън. — Операцията не е в твоите правомощия, не се дръж като нахакан каубой.

— Ако искаш да заловиш терористите, по-добре побързай, защото няма да чакам ЕСЗ да си докарат задниците. Нито ще търпя разни господа, заврени в бункер на километри под земята, да ми нареждат какво да правя.

— Тези същите хора са избрани от американския народ да ги представлява и да ги ръководи.

— Скип, последното нещо, което ми трябва в момента, е да ме командват некадърници, които нищичко не вдяват от щурмови акции и задържане на престъпници. Направи ми услуга, дръж ги по-далеч от мен. Ако ЕСЗ стигне първи, моля, нека действат. Но ако първи заемат позиции „тюлените“, те ще проведат операцията. Гарантирам ти, че президентът ще одобри решението ми.

— Тогава по-добре го накарай да каже на шефовете ми, защото в техните очи това е работа само за ФБР.

— Непременно. Обади ми се, ако научиш нещо ново. Вече почти стигнахме реката.