Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мич Рап (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Memorial Day, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Винс Флин. Денят на Апокалипсиса

Американска

Превод: Петър Нинов

Редактор: Димитър Риков

Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Ера“, София, 2004 г.

ISBN: (липсва)

История

  1. — Добавяне

88

Река Потомак

Мустафа ал Ямани чак се беше просълзил. Точно както го беше сънувал всяка нощ вече близо година. Направиха лек завой по реката. Облаците се бяха разсеяли, слънчевите лъчи огряваха огромния купол на Капитолия. Подобният на меч монумент на Вашингтон се извисяваше в центъра на Нешънъл Мол, а върхът на паметника на Джеферсън стоеше отпред, частично скрит от дърветата. Не виждаше Белия дом, но знаеше, че е там, точно зад монумента на Вашингтон. Беше изучавал многократно картите, докато всеки един детайл не се запечата трайно в паметта му. За да може днес да го унищожи. След по-малко от час всичко в полезрението му щеше да е изравнено със земята.

Бащите основатели на Америка бяха проектирали столицата като гигантски кръст. Монументът на Вашингтон маркираше центъра, Капитолия и паметникът на Линкълн образуваха дългата централна ос, а паметникът на Джеферсън и Белият дом образуваха по-късата, хоризонтална линия. Американците не бяха нищо друго освен съвременни кръстоносци, които се опитваха да стъпчат Исляма. Дори подкрепиха евреите, когато онези си върнаха Свещената земя. Време беше да започне нов кръстоносен поход. Поход на поклонниците на Исляма.

Ал Ямани се усмихна при вида на гледката. Точно както беше сънувал, слънцето грееше ярко, лъчите му галеха зелените дървета и сините води на реката. Щом слънцето изгря точно когато пристигнаха в града, значи сам Аллах ги напътстваше и закриляше.

Саудитецът сложи немощната си ръка върху рамото на Хасан.

— Ти се представи добре. Вече не могат да ни спрат. Продължавай до Тайдъл Бейзин и пусни котва там. Аз ще сляза долу да се помоля. Когато свършите, елате с Халед да се помолите с мен.

Ал Ямани извика Халед. Мъжът излезе от кабината и застана на мостика, до саудитеца.

— Нямам сили да вървя. Ще ме занесеш ли долу?

Халед кимна, едва потисна напиращите сълзи. Наведе се и внимателно вдигна най-храбрия мъж, когото познаваше. Сякаш държеше в обятията си своя собствен стар и немощен баща. Слезе по стълбите, а оттам — в каютата, внимателно постави ал Ямани на пода.

Ал Ямани коленичи, събра длани и зарецитира една от сурите от Корана.