Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
fantastyt (2012 г.)
Корекция
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Петър Христозов. Царски гамбит

Политически роман

Българска, първо издание

Оформление: Йови Николов

Издателска къща „Световит“ 2003 г.

Печат: „Полипринт“ АД, Враца

ISBN: 954-9761-47-9

История

  1. — Добавяне

9.

Милен Емилов Велчев правеше впечатление на нагъл тип. Светлите му мъртви очи бяха само за играч на покер. Говореше малко запънато, сякаш си превеждаше мислите от английски на български, преди да ги изрече. Николай Василев Василев беше пълната му противоположност: устата му изпреварваше ума. Викаха им Крачун и Малчо и като екип бяха пълна гротеска. Ала княз Кирил предложи на баща си именно тях да ръководят финансите и икономиката на най-нова България. Крачун и Малчо си имаха своите подгласници: Красимир Катев и Гати ал Джебури, както и напиращите да се присъединят към екипа Владимир Каролев и Венцислав Димитров. В цялата тази компания Любка Качакова беше като галещо се коте — нагаждаше се, но и не премълчаваше препоръките си, тя беше любимката на княз Кирил.

Професор Стив Ханке не смогна да сподави усмивката си.

— Цялата тази работа е неясна.

— Защо? — вдигна вежди Симеон Втори.

— Ами защото всички досегашни правителства не се бореха срещу корупцията. А корупцията е главният проблем на България. Необходима е радикална борба срещу нея. Вашето правителство ще я поведе ли?

— Почтеност и прозрачност във всичко. Това е първото, което обявих.

— Ако нямате програма, си остава само лозунг.

— Целият ми досегашен живот като цар на българите в изгнание и това, че поех тежкия кръст да бъда министър-председател в една парламентарна република, е повече от програма за един монарх.

— Сега вие не сте цар и сам се опровергавате. Българите очакват от вас да им върнете всичко, което са загубили през тези дванайсет години демокрация. Те ви подкрепиха безрезервно и безпрецедентно в аванс, залагайки само на харизмата ви, затова сте длъжен да им посочите срок, през който животът им ще се подобри.

— Може би две години, повече едва ли някой ще изтърпи.

— Екипът ви няма икономическа програма, а именно това липсва на България през цялото време. Боя се, че много скоро и вашето правителство ще стане твърде непопулярно и тогава ще се окажете съвсем сам.

— Отново ли? — попита с измъчена усмивка Симеон Втори. — Може би не знаете, че в Египет учих в един колеж с хора, които до ден-днешен са на власт и водят целия Близък изток. И което е по-важно — аз съм в отлични връзки с тях.

— Връзките и спомените са едно, кредитите, които те могат да ви откажат, са по-друго.

— Моят външен министър Соломон Паси е по баща евреин, ала има арабски произход.

— Всички евреи са от арабски произход.

— България има да получава от Ирак и Либия повече от два милиарда долара.

— Не ви съветвам да разчитате особено на това. Връщането на дългове са най-несигурните приходи. Опитайте се да организирате българската икономика. Повечето от нея засега е в сянка. Направете всичко възможно правителството да скъса връзките си с мафията. Организираната престъпност в България е твърде… организирана още от времето на Тодор Живков, остана си такава и при Жан Виденов и Иван Костов. Българите се умориха от корумпирани политици.

* * *

Разговорът на Симеон Втори с професор Владимир Квинт беше не по-малко откровен.

— Защо нараства външният дълг на България? — запита от упор министър-председателят.

— Отговорът е прост — заради лошата икономическа политика.

— Аз ви послушах за идеята за осемстотинте дни. Кой според вас я проваля?

— Николай Василев, Милен Велчев и другите, които подготвиха икономическата ви програма. Тя няма нищо общо с идеята за осемстотинте дни. Те всъщност я отхвърлиха и тъй нареченият план „800 дни“ никога не бе приложен. Когато програмата на икономическия ви екип все пак бе публикувана, оказа се, че е боклук.

— Много силна дума използвахте.

— Защото не можа да проработи. Още отначало бе ясно, че този абсурд е неприложим. Как да приключи приватизацията през 2001 г.? Те не могат да се оправят с нея и до 2003 г.! Дадох пресконференция, за да бъде ясно, че нямам никакво отношение към икономическата програма на Василев и Велчев. Така осемстотинте дни си останаха само една идея на завърналия се цар. Ами че те ви се смеят зад гърба. А когато ги настъпите, започват безсрамно да се хвалят колко много работни места били създали, въпреки че статистиката сочи обратното. Това, което прави социалната ви министърка Шулева, е палиатив, дори в известен смисъл подигравка с безработните, за които се харчат и потъват като вода в пясъка милиони от бюджета. Днес населението на България се топи…

— Уви, такава е горчивата истина.

— И тази страна със страхотен климат и образовани хора е на първо място в света по стопяване на населението. С какво да си го обясним това топене? Само с отсъствието на грамотна икономическа политика!

— Пак дадохте воля на силните думи.

— Извинете ме, но в правителството ви работят хора, от които нито един не знае как се прави и прилага икономическа политика. Какво като са млади? Защо назначихте Милен Велчев и Николай Василев, тези дребни функционери на второстепенни позиции във финансови компании?

— Те са били вицепрезиденти в отдели на големи финансови компании.

— Само дето в подобни компании следващата позиция е на хигиениста.

Симеон Втори преглътна.

— Остава да кажете, че са и корумпирани.

— Имате полиция и достатъчно факти за размисъл. Не е толкова важно, че са издънки на бившата комунистическа номенклатура. Но тези връзки и комбинации помежду им са унизителни за вас. Опитайте се да разплетете машинациите на Пламен Петров в транспортното министерство и в „Ръководство въздушно движение“. Ще се ужасите! Лъсна протежето на Николай Василев, недоучилият хищник Георги Попов, в „Булгартабак“, да не говорим, че вицепремиерската съпруга „работи“ за „Табако кепитъл партнърс“. Нима не виждате това? Или че Милен Велчев и Николай Василев се оказаха некадърни и недостатъчно професионално подготвени за постовете си? Те ще продължат да правят изявления, че всичко е наред, а цялата отговорност ще се стоварва върху вас. Когато говорим за корупция, трябва много внимателно да анализираме и редукцията на външния дълг.

— Наистина ли губим?

— Определено.

— Как си обяснявате, че моят министър на финансите е против амнистията на изнесените капитали?

— Сам виждате, че България не привлича чужди инвестиции. Милен Велчев дори изпусна приказката, че чрез офшорни фирми всеки може да си внесе парите в България. Нима няма такива в Италия? Но Силвио Берлускони даде амнистия, канцлерът Шрьодер се готви. Да не говорим за Турция. Много наивно е това, което твърди министър Велчев, ала и нещо повече от наивно.

— Нека го чуя? — дистанцира се веднага министър-председателят.

— Трябва да бъде обект на разследване. Май само Родерик Мур го е грижа да няма толкова голяма и отвратително груба корупция в България. И струва ми се, ще го отзоват.

— Господин професоре, ние с вас в момента не водим разговор в кръчма.

— Отговарям за думите си. Милен Велчев и Николай Василев са много опасни за българската нация. Тези ваши министри все повече се замислят за себе си и без да ви отчайвам, много скоро могат да ви кажат, че са си свършили работата и им е време да си заминат.

— Не го вярвам! — възприе почти като лична обида това предупреждение Симеон Втори.

— Ще трябва. Те са напълно подвластни на частните си интереси и не искат конкуренция. Каквато ще настъпи, ако кабинетът амнистира изнесените капитали. Няма капитали, но няма и работа. Берлускони е доказан бизнес лидер. Защо не си поговорите на тази тема? И да решите кой не е прав — италианецът или вашият Велчев.

— Вас ще попитам: кой е прав?

— Ами сравнете ги. Берлускони се грижи и за Италия, а Велчев само за себе си.

— Но светът призна Милен Велчев като министър.

— Толкова по-зле за България.

— Не обичам намеците. Да не би да си е платил за това признание?

— Нека не задълбаваме повече. Помислете пак за предостъпването на иракския дълг към България в размер на два милиарда долара и как този ваш толкова успешен министър искаше да го „редуцира“ на 250 милиона долара…

— Ще помисля — прекъсна го раздразнен Симеон Втори и обърна разговора към един колкото принципен, толкова и личен въпрос: — Вие познавате Спас Русев, нали?

— Да, познавам го.

— Заявили сте, че при формирането на моя кабинет той е оказвал настъпателно влияние. Това не е истина! Някои хора могат да извадят от вашите думи извода колко обвързан е моят син, княз Кирил, с този човек, а и с Милен Велчев и Николай Василев. Очаквам обяснението ви.

— Спас Русев не е икономически проблем, той е проблем на България. Народът не го е избирал, за да участва при формирането на правителството или за да му влияе. Но влиянието на този човек е вредно за България, на вас ли да обяснявам. Вие половин век сте били в изгнание и знаете колко е чувствителна емиграцията, ако човек на ДС и КГБ, после на неясния бизнес в Гърция, Иран и даже в САЩ изведнъж се окаже узурпатор на българското лоби по света. А това лоби вече се разклаща и дори започва да се отказва именно заради Спас Русев.

— Сериозно? — отби упрека с иронична усмивка Симеон Втори.

— Съвсем, дори вече ви обръщат гръб.

— Изглежда, сте решили да се скараме днес…

— Млъквам. Наговорих ви всичко това, защото ви уважавам като стоик за отечеството си и като европейски аристократ. Освен това вече обикнах вашата страна и не мога да гледам с безразличие как някои хора й пакостят.

— И коя според вас е най-голямата беда в момента?

— Една от големите е издръжката на администрацията. Външният дълг на България е близо 12 милиарда долара, а брутният вътрешен продукт — 11 милиарда долара. От тях 2 милиарда долара отделяте за издръжка на администрацията. Излиза, че България е твърде богата, щом може да си позволи такъв лукс.

— Но именно Милен Велчев непрекъснато натиска колегите си от другите министерства да спрат с разхищенията и да намират източници за самофинансиране.

— Какво повече да ви кажа за успешния финансов министър? — усмихна се професор Владимир Квинт. — Навремето Тодор Живков превърна контрабандата в източник за валутни постъпления. Милен Велчев доведе „Краун Ейджънс“, позлати ги.

А англичаните се интересуват от митниците ви, за да се доберат до наркотрафика, който заплашва пряко Острова. Защо през България продължава да изтича дрога на Запад? Да не говорим за контрабандата с цигари, марков алкохол и жива плът. Във всичко това са замесени ваши депутати, ваши министри, ваши полицаи! Как така специалните служби ще оставят бандитите да се избиват помежду си! Не мога да си спомня нито едно разкрито демонстративно убийство, нито един от големите взривове или случаи на рекет. Колко от фалшификаторите на пари и документи продължават да си въртят черния бизнес? Как, докато не разчистите всичко това, можете да се надявате, че ще влезете в Европейския съюз?

Симеон Втори извърна глава, за да скрие очи от професора.