Петър Христозов
Царски гамбит (5)

5.

Симеон Втори започна да се притеснява. Дворцовото разузнаване подробно му докладваше кой е Стоян Ганев, дори за връзката му с княгиня Мария Луиза. Отритнатият от комунистите цар в един миг се запита дали тя няма да се окаже по-прагматична от него. Неее, това няма да го бъде и народът му няма да го приеме.

В Мадрид не закъсняха да се появят мазните адвокати и агент-провокатори на Държавна сигурност Васил Гоцев и Георги Марков. И те се правеха на дисиденти и пострадали от режима на Тодор Живков. Симеон Втори харесваше шпионина-дипломат и вече генерал от новите служби за сигурност Любен Гоцев, както и тройния агент на българи, турци и руснаци Ахмед Доган. Този татарски циганин вече се утвърждаваше в нова България не само като политик, но и като успешен балансьор в лабилната етническа обстановка на Балканите. Югославия се разпадаше, а Гърция и Турция продължаваха да враждуват, въпреки че бяха членки на НАТО. Царят в изгнание беше убеден, че пактът се превръща в отживелица. Значи пътят на България е със САЩ! А Европейският съюз? Америка никога не е била щедра, тъй че не бива да се пренебрегват сериозните субсидии на европейските предприсъединителни фондове. И Португалия, и Гърция доскоро бяха по-бедни от България. Но синът му, княз Кирил, е вече сериозен лондонски банкер. Русия? Тя е бедна и отдалечаваща се. А не може пак да се мине без нейното съгласие. С кого да се посъветва? Тези, които идват от България, само го разузнават или гледат да си постелят за пред следващата власт там. Симеон Втори ще разчита на финансово рамо от араби и евреи. Ще го получи ли? Само иракският дълг е близо два милиарда долара; в Либия — концесии с бъдеще. Израел? И там руското финансово и ресурсно обезпечение, но с проамериканска зависимост. Сложно. Българите умеят само да дават акъл. И станаха мързеливи. Това го заявява не кой да е, а настоящият министър-председател Иван Костов. Що за птица е той? Изглежда, наистина е политик, след като заяви открито на Европа в Брюксел: „Ние изпълняваме всичко, което изисквате за влизането ни в Европейския съюз. Вие какво ни давате и какво ще ни дадете?“ Пак той, Иван Костов, не допусна емигранти от Косово и албанци от Македония. Това би било ужас за бедна и нестабилна България. Значи Иван Костов е истински български политик националист. Симеон Втори разсъждаваше почти като него. Не можеше да се съгласи с лекото и безотговорно поведение на външната министърка, която отдавна бе вербувана в Кайро от испанските тайни служби, а и кокетничеше с германците не само като дама.

Пронемското и проиталианското ориентиране на Иван Костов силно допадаше на Симеон Втори. За половин век изгнание и без лице в българската, европейската и световната политика най-сетне Кобургите бяха поканени в българския коридор на властта. Княз Кирил стана съветник на президента Петър Стоянов. Не знаеше езика, но веднага усети с чувствителния си финансов нос българските нрави в управлението на страната при новата демокрация. Ето на кого може да се довери напълно Симеон Втори.

— Защо не бива Иван Костов да управлява в България?

— Знаете как доктор Желев помогна за свалянето на правителството на Филип Димитров. Българите не можеха да търпят повече този си министър-председател, биха го убили с камъни. Стана като в поговорката им: „Зазяпал се в небето и паднал в кладенеца.“ Димитров, този полумъж и получовек, ликвидира организираното и почти самоиздържащо се земеделие и животновъдство. Българите като бедни хора обичат кооперациите. В Чехия и Унгария не си изядоха животните и не си разпродадоха тракторите за по сто лева. Е, вярно, могат бързо да се модернизират. Ама откъде пари? За старо желязо да бяха продали приватизираната на принципа „по лев за завод“ индустрия, пак щяха да имат вътрешни инвестиции за нова. Правителството на Иван Костов за съжаление се оказа, че знае само да краде начело с финансовия министър.

— Петър Стоянов ли ще смени Иван Костов?

— Едва ли. Той няма власт и е слаб президент. А и напълно зависим от Иван Костов. Вече се е ориентирал към американците и нищо чудно да се позадържи при тях.

— Няма ли да го преизберат?

— Всичко е възможно, но какъв ще е смисълът?

— Да има силна президентска власт.

— В България силата е само в изпълнителната власт.

— Не забравяй на колко години съм.

— Няма значение, толкова енергия имате! Възможно е да имитирате завой, че искате да бъдете президент. И българите веднага ще ви обвинят в завръщането към монархията. А няма как да стане.

— И какво тогава? Да се кандидатирам за депутат ли?

— Не. Вашето име и харизмата на цар са достатъчни, за да спечелите изборите.

— И после?

— България ще бъде изцяло в ръцете ви.

— Държавата е като фирма, с какъв екип ще управлявам?

— Стар цар с млади хора.

— Няма ли да ме подведат?

— Възможно е. Но здравата ръка ще бъде в „юпизираните старци“. Парламентарните избори в България почти съвпадат с президентските. Ако спечелите, после подкрепите Петър Стоянов. Така осигурявате свалянето му.

— А след него кой?

— Няма значение. Не е изключено да бъде и комунист. И толкова по-добре, защото ще ви слуша.

— Моят баланс?

— Турците в България.

— Значи ДПС и Ахмед Доган.

— И СДС, и БСП вече го употребяваха. От друга страна, без него не могат и той ги използва за себе си.

— Няма ли да злоупотреби и с нас?

— Може малко, но деветдесет процента са наши. При това юпитата, които ще доведа да ви помагат, са капитализирани комунисти. Чували сте за инициативата на Иван Костов „Българският Великден“.

— Твоето обкръжение в Лондон.

— Точно така. Ход с царя. Гамбит, италианско е дар ил гамбето. Правя подложка в началото на играта. Дебют. При шахмата жертваш пешка или друга дребна фигура, за да изпревариш противника в мобилизацията на силите му и да създадеш стремителна атака. Време е за царския ви гамбит, татко!

— Притеснен съм.

— Тогава не предприемайте нищо, ама вие сте играч.

— И мислиш, че ще се подведа?

— Аз ли ви подвеждам?

— Не, разбира се, но…

Симеон Втори знаеше, княз Кирил — още повече че няма политика, която да не разчита на пари, на много пари.

— Финансирането на изборите?

— Ще получавате отвсякъде, не се съмнявам. Българите са жадни за промяна и ще ви посрещнат като месия.

— Колко време ще ми е нужно според теб, за да отговоря на тези техни надежди?

— Не повече от две години.

— Не избързваш ли?

— Модерно мислещите имат ново верую — скоростта. Знаете кой прави и от малкото пари много оборот на капитала. Този, който върви бързо, е по-добре. В новия свят бързите триумфират над бавните много повече, отколкото големите над малките. И изненадите идват от внезапното ускоряване и изпреварване. При бързите икономики благоденствието идва с бързите реакции на финансовите и политическите арени, с гъвкавост, повратливост и светкавични комуникации. Докато в „селските икономики“ темпото е като на глетчер. Скрупулите и невежеството дърпат назад, мисли се бавно, схваща се трудно. Експериментите са опасни, а новаторите — преследвани.

— Но точно такава е България сега, след рухването на индустриализацията!

— Забравяте туризма, а може би и това, че страната е кръстопът. На всеки е ясно как се печели и просперира от контрабанда.

Симеон Втори посърна, но се съвзе бързо и прониза княза със сините си ледени остриета.

— Това от комунистическия далавераджия и контрабандист Спас Русев ли го научи?

— Щом ще си задаваме такива въпроси, нека и аз попитам: защо работите с Атанас Тилев?

— Това е бизнес. Искам политиката ми да е прозрачна и почтена.

— Няма такава политика! Не видяхте ли Митеран, Романо Проди, Жак Ширак? А как само печели хората Силвио Берлускони! И ще успее, уверявам ви! В САЩ не е по-различно. Или се съмнявате?

Симеон Втори замълча. Няма нищо по-хубаво от лошото време. Кой го беше написал? Ах, да, писателят-ченге Богомил Райнов, дето се отказа заради партийния комунизъм от баща си, Николай Райнов, светило в изкуствознанието не само за българите, но и за французите. Колкото по-заплетено, толкова по-ясно. Това ли да бъде занапред новият му девиз, щракаше повратливият ум на царя в изгнание? Но България не е рулетка, нито пък той е крупие. А защо пък не?

— Важното е политиката да е печеливша, Ваше Величество — каза княз Кирил, който сякаш се почувства засегнат.

Симеон Втори побърза да смени темата и се усмихна топло на момчето си:

— Има ли риск в глобализирания свят, княже?

— Много по-голям, отколкото при обикновените хора и дребните им пари — отвърна оживено Кирил. Но при виртуалния капитал с риск можеш да спечелиш светкавично милиони и милиарди долари от чисто финансови спекулации, без да загубиш и цент от лично вложените малко пари.

Тази откровеност дойде в повече на бащата и той не успя да сподави саркастичния изблик:

— Най-бързо и невероятно много се печели от наркотиците, по-скоро от наркотрафика и контрабандата. Представяш ли си какво ще стане обаче, когато веригата се скъса?

— И това може да стане, ако в нея няма брънка за властта. Големите удари се осъществяват от тези, които се правят, че ги преследват. Това са ЦРУ в САЩ и КГБ в Русия. Само британците са чувствителни към парите, доколко те са мръсни, тъй като Островът е малък, ама богат.

— И ти ме съветваш да си наема за България полицаи от Англия?

— Българите са дълбоко корумпирани. На политиците в България им доплащат престъпниците. Основните приходи на частния бизнес в България постъпват от сивата икономика. Това е загуба на хората от осигуряване, а на държавата — от данъци, мита, лицензи. Европейските изисквания са жестоки.

— А ако амнистираме капиталите със съмнителен произход?

— България не е Америка.

— Тогава какво предлагаш?

— Тук, в Лондон, работи една частна фирма, „Краун Ейджънс“. Неслучайно са я нарекли „Агенти на короната“. В България има вече широко организирана престъпност за източване на печалбите от най-доходоносните отрасли — търговия, банки, туризъм, монопола върху тютюна, енергетиката, телекомуникациите, чейнджа с валутата и хазарта. Няма осигурителен фонд и застрахователна компания, които да не изнудват, а и да не разхищават. Пълна липса на вътрешни инвестиции, турците и гърците изместват българския капитал, който се изнася, държавата му пречи и го преследва. Това е ужасно! Внасят се жито, картофи, домати, ябълки, даже лук и магданоз.

— Виждам, че добре си се запознал и се ориентираш в обстановката. А какво казват американците?

— Те нямат икономически интереси в България.

— Русия?

— България е енергийно зависима от Русия.

— И какво следва да се прави?

— Да се заплащат енергоносителите със свои стоки — консерви, вино, цигари; да се върнат традиционните пазари, но с помощта на европейско качество. Там вече унгарците навлязоха дори с парфюмерия, козметика и с пасти за зъби.

— А Близкият изток и Китай?

— Защо не? Но възвръщането на загубените позиции изисква средства и професионални кадри за търговското разузнаване, което в България е било много силно, но разни лаици са го унищожили.

— Пак тия „Агенти на короната“ ли ми предлагаш?

— Не. Те са да ви затворят границите. Става дума за почти два милиарда долара. И да бръкнат в полицията и в администрацията, проядени са от стари дървеници. Няма нищо по-евтино, изглежда, от информацията в България. Не мога да разбера защо се е стигнало дотам?

— Защото такава я свършиха домораслите демократи. Няма ли и теб да излъжат техните издънки в Лондон?

— Никой не работи без резервен екип.

— Други ли се въртят сега около теб?

— Има време, ще измислим нещо ново.

— И ако те ме оставят по средата на пътя?

— Опасността ще е по-малка, ако се унищожат партиите в България.

— Как си представяш това? Българите още не са се порадвали на демокрацията.

— Напротив. Сам го казахте, а и нали виждам какво става. Съюзът на демократичните сили си отива. Няма я монолитната комунистическа партия — старци и тийнейджъри, орел, рак и щука. Управлението на Жан Виденов заби клин в доверието към някакво си социалистическо възраждане и скоро ще се превърне в грамада от отломъци на бедни и богати комунисти, които ще се замерват един друг. Остава Движението за права и свободи на Ахмед Доган. Това е надъхан военизиран отряд, който сте длъжен да привлечете, колкото и да е опасно, тъй като малко остава Турция и САЩ да се скарат — там настъпват ислямистите. Доган е силен само в България. А е алчен и прагматичен. Оставете го да яде колкото иска. Защото партията му няма какво повече да даде на българските турци, освен обогатяване на върхушката. Така и с етническата партия ще бъде свършено. Нали не сте се отказали от монархията?

— Как да ти го кажа…

— Определено. Кажете ми го определено, Ваше Величество!

— И вярвам, и не се надявам. По-определен отговор от това и да искам, не мога да дам дори пред сина си.

— След най-много пет години Европа ще завие надясно. Това се отнася и до България. А в нея няма десен блок. Вие също ще започнете с ляв завой. Но кой ще плаща?

Симеон Втори забави отговора си. Двамата пиеха уиски, той запали от любимите си пурети.

— Чувал ли си, княже, за турския султан Мустафа хан Трети?

— Не.

Силата на княз Кирил беше не само в острия му ум, но и в олимпийското му спокойствие, което дължеше и на дядо си, цар Борис Трети, и донякъде на баща си. Само дето беше по-приказлив и от двамата. Сега князът се приготви да слуша, защото баща му много четеше и анализираше историята.

— През 1772 г. султан Мустафа хан Трети издава ферман за автономия и покровителство на еснафите, в това число и на неверниците, които за първи път са приравнени с османлиите. Така и фабриката на Добри Желязков е освободена от данъци. Това е държавната грижа за местния бизнес. Ето това липсва в управлението на Иван Костов. Неговото правителство само продава на чужденци, а българският бизнес е притискан и потискан. Няма как някой да не ни плати!