Петър Христозов
Царски гамбит (7)

7.

Симеон Втори обичаше младите хора, искаше му се да им вярва. Създал беше пет деца, от тях имаше вече десет внуци. А българите, като хора, които вярват само в парите, се оказаха много нетърпеливи. Ала май така беше навсякъде. В Париж царят в изгнание се срещна с Божидар Чеков. И му зададе въпроса, който отдавна го глождеше:

— Понеже често ходите във Виена, вярно ли е, че днешна Австрия проявява майчинска любов и загриженост към изтичащите от България пари на комунистите?

— Ваше Величество, били ли сте в джамия? Там е нормално да мирише на чорапи, след като събуването е задължително. Понякога обаче се усещат неприятни миризми, въпреки че никой не се е събувал. Когато обаче нещо подобно ви лъхне в изискани салони с галантни дами и високомерни кавалери, под блясъка на кристални полилеи и ритъма на ренесансови валсове, ще ви се прииска да се ощипете, за да проверите дали не сънувате.

— Интересно и образно, но неясно — повдигна оскъдните си вежди Симеон Втори.

— От години Виена вони от милиардите „гущери“, прехвърляни от обезкървените социалистически икономики. Бедни били, а? Руски, български и всякакви други „братски“ мафиоти и бивши министри, ченгета, а напоследък и това чудо на световните финанси — кредитните милионери, изобщо цялата тази тайфа, Ваше Величество, се радва на закрилата на втората си родина. По-рано върло антикомунистическа, сега по-неутрална и от Швейцария по време на хитлеристите, съвсем нова-новеничка република Австрия.

— Може и така да се окаже — въздъхна царят в изгнание и плахо, като че ли се боеше от отговора, попита: — И сигурно имате представа кои са там?

— Оплетени са като свински черва — не почака втора покана Божидар Чеков и зачеса темата, без да се церемони: — От Русия професор Григорий Емануилович Лучански, за когото Огнян Дойнов работеше до смъртта си. За една фирма, „Нордекс“ й е името, казват, че е касичката на КГБ, но, от друга страна, всички са приятели на Ричард Шифтър и Брус Джаксън от ЦРУ. Да не забравяме застреляния бивш министър-председател Андрей Луканов и жената на настоящия премиер Иван Костов, почти августейшата Елена, както и наскоро пръкналия се професор Стоян Марков, дето може да се окаже най-богат от всички.

— Защо тъкмо той? — прекъсна го Симеон Втори.

— Възможностите му са огромни, при това не от вчера. Той се занимаваше с българското техническо разузнаване, което заобикаляше КОКОМ и през България предоставяше на Съветския съюз тайни и даже оборудване от Силиконовата долина в Калифорния. Същият този ловък предприемач, неслучайно му лепнаха прякора Стенмарк, вече работи за американците и прави мост между Русия и САЩ с инженерните си проекти по „Герн“ на фирмата „ВМ“ за определянето на физическите характеристики на радиоактивните елементи. И как при това положение няма да текат пари сега пък от Русия към Америка?

— Доста ви е мрачна картината — опита се да запази дистанция Симеон Втори.

— Това е само част от нея — разпалено продължи Божидар Чеков. — Двайсет и четири милиона анонимни влогове си почиват в сянката на австрийските банки. Да сложим средно по сто хиляди долара на влог, това прави две хиляди и четиристотин милиарда долара на сянка. Само част от тях са български, но тази част е не по-малко от четири милиарда долара. Чии са? Защо никой от България не ги е поискал? Тази свенливост, Ваше Величество, не е ли обезпокоителна? Особено като се пресметне, че минимален половин процент от общата сума прави над милиард долара. Какво чакат гениалните ни финансисти, изобретили бюджета на стагнацията? На осми юни 2000 г. австрийското правителство най-сетне капитулира под натиска на европейските институции и се съгласи да премахне банковата тайна. Милиардите долари ще „хукнат“ обаче не към България, а към други райски кътчета по света. В България само цените на приличните недвижими имоти ще пламнат.

— Говорите като за война, Чеков — спря филипиката царят. — Каквато и да е истината за тези милиарди, те няма да се върнат в България.

— Тогава защо, извинявайте, Ваше Величество, се ослушвате? Знаете ли, още веднъж се извинявам, каква е причината за края на монархията в България?

— Референдумът за република.

— Не само. Не сте забравили, предполагам, назначените ви от комунистите регенти?

— Как ще ги забравя! Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Макар да седнаха в креслата на разстреляните княз Кирил, професор Богдан Филов и генерал Михов, те се държаха прилично с мене.

— А ако се окаже, че причината за изгнанието ви е и влог в злато?

— Нова гатанка…

— Никаква гатанка, а съвсем проста истина. Припомням факти. На 26 юли 1946 година Народното събрание приема Закона за всенародното допитване за формата на държавно управление — монархия или република? Но България все още е царство и преди публикуването на закона в „Държавен вестник“ е необходимо указът да бъде подписан от регентите. Професорът по търговско право Венелин Ганев отказва: „Подготвеният закон противоречи на конституцията. Аз не мога да подпиша такъв документ.“ С послушните Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов проблеми няма. Георги Димитров обаче е бесен. Той нарежда на Трайчо Костов в качеството му на първи секретар на комунистическата работническа партия да вземе мерки за преодоляването на конституционната пречка. И Трайчо Костов заповядва на Тодор Павлов: „В срок от 24 часа Венелин Ганев да подпише указа!“ Как да стане това? Професор Венелин Ганев не е кой да е, като нищо ще сезира Европа, дори целия свят. Започват да се ровят в живота и работата му, да се хванат за някоя негова слабост или прегрешение и да го принудят да клекне. Надушват, че е човек с огромни парични влогове, получени от високите хонорари при воденето на имуществени дела. Имал и депозирано на съхранение голямо количество злато.

— Адвокат от такава класа едва ли е пропуснал да го декларира — оживи се Симеон Втори.

Божидар Чеков разпери ръце.

— И най-мъдрият си е малко прост, не съм го измислил аз, само цитирам. Всичко у професор Ганев е перфектно. Ала той като че ли още не бил разбрал, че е сред комунисти, за които няма тайни, няма принципи. Заплашват го, че е незаконно забогатял и като такъв ще го хвърлят на тълпата да се саморазправи с него. Със съда на линча. И Америка, Ваше Величество, някога май е била комунистическа…

— Не обърквайте нещата, Чеков! Подобно изнудване има само при диктатурата, тираничната еднолична власт, самодържавието.

— Какво, да не би смъртта от линча на масите да е по-безболезнена или може би по-справедлива? Така ли мислите?

Симеон Втори започна да се дразни от прекалените въпроси. И подхвана на свой ред събеседника си:

— Вие, Чеков, комунист ли сте?

— Не, легионер.

— Тогава защо не „кесаревото кесарю“?

— Защо не искате да ме разберете, Ваше Величество?

— Какво по-точно, Чеков? Сам казахте, че професор Венелин Ганев се е изплашил, а можеше да се пожертва.

— Ах, така ли? Пак се извинявам, а вие защо си отидохте от България?

— Повярвах във волята на народа.

— Сега разбирате, че и народът е бил излъган. Историята е като една непрекъснато изнасилвана девственица. Ваше Величество, в България трябва да се върнете само като цар!

— Изглежда ми невероятно.

— А струва ли си само да се разходите дотам?

— Да не стане нещо подобно на Ким Филби.

— Какво общо има този съветски и британски шпионин, дето руснаците измъкнаха в последния момент от Ливан при тях?

— Това, че вече е бил на петдесет и една години. Облекчение или своеобразно наказание са последните двайсет и пет години, които Ким Филби прекарва в страната, която дотогава не бил посещавал и едва е разбирал руски. За това как този живот му се е отразил, можем да съдим по факта, че е правил опит да се самоубие, станал е алкохолик.

— Е, вие се завръщате в родината си. Очакват ви.

— Знаете ли, Чеков, колко са монархистите в България? Стотици! А са разделени и раздробени не само от комунистите, но и сега при демокрацията. Съмнявам се, че тези, които ме калесват да се върна, по-скоро се надяват да не го направя. Власт се получава, но доброволно не се предава.

— Това го е казвал и Тодор Живков.

— Може, него го свалиха най-доверените му сътрудници.

Легионерът Цеков беше родолюбец:

— Доверените хора в България, Ваше Величество, ще бъдат всички българи!

— Спонтанно може би, защото се надяват да заменя един омразен политик или пък да му помогна да се оттегли безнаказано. А после, Чеков? Знаете не по-зле от мен колко нетърпеливи са българите. Наложената им от комунистите псевдодемокрация ги направи неиздръжливи за сериозна, търпелива и плодоносна работа и сега те предпочитат да бягат и да си търсят късмета в чужбина. Едва ли някой в България ще ми предостави извънредни пълномощия.

— Уроците на историята не са толкова далече. Баща ви, цар Борис Трети, пое властта, когато разклатеният държавен кораб бе заседнал в плитчините на една политическа, стопанска и духовна криза.

— Да не забравяме, Чеков, че България е вече половин век република. И републиканците в нея са толкова много, че могат да удавят монархистите в езерото Ариана, ако още има вода в него.

— Толкова са, защото царят им е в изгнание. Да не би от това да се боите? Бисмарк, железният канцлер, е казвал, че политиката не е наука, а изкуство. Вие сте роден за това изкуство, Ваше Величество.

Симеон Втори се усмихна мъчително и отвърна на ласкателството бавно и натъртено:

— Западът наричаше Стефан Стамболов Бисмарк на Балканите. Днес за Иван Костов казват, че е новият Стефан Стамболов и няколко министър-председатели от Западна Европа го подкрепят със: „Само ти, Иване, ние сме зад теб!“ Как ще обясните, Чеков, това?

— С безсилието на Иван Костов, Ваше Величество, с какво друго. Изолирал се е, няма собствено разузнаване, около него — дълбока корупция. Повярвал е на подобни викове, а това е още по-сигурен признак, че ще го свалят.

— Понеже се върнахме към Стефан Стамболов, ще ви припомня една мисъл на Стефан Цвайг: „Първият признак на истинската политическа мъдрост винаги остава умението предварително да се откажеш от непостижимото.“ Така е постъпил Стефан Стамболов. А българите го убиха. Защо?

— Ама нали дядо ви, княз Фердинанд… — кипна Божидар Чеков и на мига прехапа език, сякаш Симеон Втори отново беше цар на българите и можеше да му подири сметка за думите. Но изгнаникът само се усмихна лукаво.

— Ако искате, можете спокойно да ми хвърлите в лицето и думите на Стефан Стамболов: „Един грях имам и няма да си го простя — че доведох Фердинанд Сакскобурггота на българския престол.“ Думи, които Стамболов обаче никога не е изричал или написал. Мръсна лъжа. Как ще ми докажете, Чеков, противното?

— Чел съм някъде това — смотолеви Божидар Чеков. Не е изключено и да е измислица, литература. Тогава кой уби Стамболов, Ваше Величество?

— Хората се избиват, защото си пречат, предават, отмъщават или просто са убийци. Когато е посечен Стамболов, той сам се е отказал от властта, бил е вече политически труп, а може би е бил политик, прозрял мъдростта, че трябва предварително да се откаже от непостижимото.

— Стига сте цитирали този евреин, Ваше Величество. Стефан Стамболов си е отишъл от властта, кому е била потребна и физическата му смърт?

— Не и на княз Фердинанд, Чеков, двамата са се разделили, защото наистина не са се обичали и характерите им са били несъвместими. Водено е следствие, воден е и процес за убийството на Стамболов. Нищо не се е доказало, освен вината на преките извършители. Защо историците мълчат един век по този въпрос?

— Обвиняват дядо ви.

— Обвиняват го комунистите и земеделците.

— Против княз Фердинанд са писали и сериозни буржоазни историци.

— Писали са, но против политиката му. А аз поръчах да направят проучвания на съдебните архиви и на литературните източници, които се пазят в Народната библиотека в София. И знаете ли какво излезе? Че за убийството на Стефан Стамболов на джелатите са платили хасковски търговци.

— И защо?

— Ние сме ужасен народ, Чеков, роби на тъмни балкански страсти. Парите, за да доведе Стефан Стамболов княз Батенберг и княз Фердинанд, дава пловдивският богаташ и лихварин Хаджи Калчо. Дотогава в България, на Балканите, даже и донякъде в Европа Узунджовският панаир край Хасково е бил най-известният и най-богатият. Събирал е търговци и мющерии няколко месеца, кервани със стоки са идвали от Индия и Египет. Стефан Стамболов поставя занаятите и търговията на европейска основа, стимулира натрупването на частния национален капитал и започва с него и със западни инвеститори строителството на пътища, железници, пристанища, индустрия, а също и първите модерни за тогава машинарии за земеделието. Стефан Стамболов се обърнал към Хаджи Калчо за още пари. „Кога ще започнеш да връщаш, Стефане“ — попитал лихварят. „Тези пари са за България, хаджи, запътили сме се за Европа!“ — отвърнал бившият хъш. „Тъкмо за това ми е думата — рекъл Хаджи Калчо. — Ти си министър-председател и Пловдив е по-близо до Европа от Хасково, не си ли съгласен? Не искам, а плащам да направиш модерен панаир в Пловдив вместо в Хасково.“

— Такава ли била работата? — слиса се Божидар Чеков.

— Излиза такава — отвърна с усмивка Симеон Втори. — За кражба и облагодетелстване може и да не те осъдят, но за напредъка на България като нищо ще те убият.

— Дааа, Ваше Величество, и хоро играят върху пресния гроб на Стамболов враговете му. Явно и на такива мръсотии сме способни. И все пак ще се завърнете ли в България?

— Вече съм го решил, достатъчно изчаквах.

Лицето на Божидар Чеков лумва в усмивка.

— Значи сте мъдър.

— Не чак толкова. Мъдрец е бил Лао Дзъ. Чели ли сте неговото съчинение „Канонът на Пътя и Силата“?

— Не съм и го чувал.

— Лао Дзъ е велик мъдрец наистина, китаец или може би древен българин, защото са му викали „отец Боян“. Живял е през VI век преди Христа.

— И какво казва този отец Боян в „Канонът на Пътя и Силата“? — Божидар Чеков все повече се объркваше.

Царят сподави усмивката си.

— Май не обичате Стефан Цвайг, но не защото е евреин, а тъй като не го разбирате. Цитирах ви писателя философ, защото наистина, когато провалилият се политик се окаже пред стената на непостижимото, той е длъжен да се откаже от властта. Това не съм аз. Аз бих се ръководил в стратегията и тактиката си от уроците на мъдрия Лао Дзъ. Той казва: „Мъдрият никога не се кара, затова цялата вселена не му се съпротивлява. При строежа на жилище е важно мястото.“ Това е България. И казва още: „За големия владетел народът знае само, че той съществува.“

— А това вече сте вие, Ваше Величество — възкликна Божидар Чеков.

— Лао Дзъ напуска неразбран Китай. Цели четири века по-късно започват да проумяват мъдростта му. А тази мъдрост е в основата на Пътя и на Силата.

— Бихте ли продължили, Ваше Величество.

— Силното оръдие на управлението не трябва да се показва на народа. Знаещият е мълчалив, говорещият не знае. Знаещият не издава мотивите си. Онова, което е криво, е цялостно, учи Лао Дзъ. Искреността да следва пътя на цялостната извивка — това е главното правило за управление на държавата.

— Може ли пример?

— Водата не се бори със скалите и планините, но накрая тя винаги надделява. Безспорното доказателство са каньоните и дефилетата; радваме им се и ни носят полза.

— Само едно разбрах, Ваше Величество — вие сте готов за цар на българите!