Кей Хъдсън
Алън (11)

XI

Когато Рейчъл влезе в жилището на Алън, се огледа изненадано. Помещението бе подредено с вкус, мебелите бяха скъпи. Високи етажерки с книги и много музикални инструменти украсяваха стените. Имаше и китари, които Алън лично бе направил.

— Жилището е прекрасно, Алън — каза тя.

— Благодаря.

— Ела насам, лельо Рейчъл, погледни масата! — извика Даяна.

— Оттук — й показа Алън пътя с поклон.

Масата бе нагласена празнично. Свещи хвърляха топла светлина. Върху масичка за сервиране Рейчъл видя сервиз за чай от тънък порцелан с цвят на слонова кост и с тънки сини ивици. Даяна проследи погледа на Рейчъл.

— Сервизът е от Китай, лельо Рейчъл. Алън го е донесъл. Той е бил почти в цял свят — обясняваше момичето.

— Всичко ми харесва тук — отговори Рейчъл.

Алън посочи един стол и го дръпна, за да може Рейчъл да седне. Даяна махаше усърдно капака на всяка купа, назоваваше всяко ястие и обясняваше колко усилие са положили, за да го приготвят.

Рейчъл не можеше да познае Даяна. Това ли беше своенравното, недоволно от целия свят момиче, което тя бе довела от Ню Йорк? Как се бе удало на Алън да спечели доверието й за толкова късо време?

По време на яденето Даяна бърбореше почти без почивка, така че Рейчъл само от време на време можеше да се включи в разговора.

След като се нахраниха, Даяна скочи бързо от стола си:

— Сега вие вървете в дневната, а аз ще измия съдовете.

Рейчъл й предложи помощта си, но Даяна поклати енергично глава.

Алън се усмихваше на двете.

— Аз също бих искал да се включа, но вече има достатъчно доброволци. Ела с мен в дневната, Рейчъл!

— Не, аз ще помогна на Даяна. Двете след няколко минути ще бъдем готови.

Когато свършиха забеляза, че Алън бе напуснал стаята.

— Защо не отиде с него, лельо Рейчъл? Аз мисля, че той те харесва. Исках да ти дам възможност да останеш малко насаме с него.

Рейчъл се усмихна меко на момичето.

— Даяна, този мъж ще намери възможността да бъде насаме с мен, ако поиска.

— Ах, леличко, с такова поведение няма да си намериш никакъв мъж.

— Аз пък и не искам! — отговори Рейчъл по-остро, отколкото обикновено.

Доброто настроение се върна бързо, когато те обмисляха на кой филм да отидат. В малкия град нямаше богат избор и те бързо се споразумяха. Смеейки се, напуснаха къщата и се качиха във форда на Рейчъл.

Филмът беше добър и на тримата им хареса. Алън предложи да изядат по един сладолед и Рейчъл се съгласи. Това щеше да поотложи момента, в който щеше да остане насаме с него.

Рейчъл непрекъснато хвърляше въпросителни погледи на племенницата си. Имаше чувството, че Даяна има нещо наум и не се е отказала да играе ролята на сватовница.

Рейчъл не беше се излъгала. Когато пристигнаха вкъщи, Даяна започна непрестанно да се прозява.

— Това беше чудесен ден! — рече тя. — Надявам се ще ме извините, че веднага си лягам, но съм страшно изморена.

— Лека нощ, Даяна — отговори Алън, като че ли не разбрал плана й, и й подаде ръка.

Даяна я пое, след което го целуна по бузата.

— Много благодаря за страхотния ден, Алън. Беше прекрасно — след това погледна леля си многозначително: — Лека нощ, лельо Рейчъл.

Алън и Рейчъл я гледаха, когато изфуча нагоре по стълбите. Алън си отдъхна.

— Тя е мило момиче. Просто й е необходимо повече доверие.

— Аз ти го казах това. Онова, което сега й е необходимо, е повече разбиране — потвърди Рейчъл.

Алън я гледаше известно време мълчаливо.

— Това ми е необходимо и на мен — каза той тихо. — Искаш ли да ми дадеш и двете?

Тя го погледна с недоумение. Какво означаваше този въпрос?

Алън изглежда бе разбрал правилно недоверчивия израз на погледа й.

— Искаш ли да ми дадеш любов и разбиране? — повтори той. — Ако те попитам дали искаш да станеш моя жена, би ли казала „да“?

Рейчъл го гледаше изпитателно. Бе очаквала, че той ще й предложи да прекара нощта с него, че ще я попита дали има нещо против една авантюра, но не и дали би искала да се омъжи за него! Не, след като му бе заявила, че не възнамерява да предприема втори брак.

Тя отстъпи назад, но Алън я последва.

— Рейчъл — помоли той нежно, — не бягай от мен. Трябва да ми отговориш!

Те стояха един срещу друг и Алън можа да види изписана върху лицето й борбата, която водеше със себе си. Тази вечер той нямаше да получи отговор на своя въпрос. Тя се нуждаеше от време.

— Аз бих могъл да изпия едно питие — каза той. — А ти?

Тя кимна безмълвно. Влязоха в дневната на Алън.

Когато Рейчъл пое питието си, тя едва задържа чашата с треперещата си ръка. Смутено търсеше някаква неангажираща тема.

— Яденето… беше великолепно — изрече с усилие.

Отдъхна си, когато Алън продължи.

— Аз ти казах, че китайската кухня е моя специалност, макар и единствена, що се отнася до готвенето. Това означава, че аз мога добре да пека и шпек за закуска.

Алън седна до нея.

— Това обаче е нещо второстепенно. Вярвам, че можем да се разберем и без шпек.

Рейчъл почувства отново да я заливат вълните на бушуващите в нея чувства. Защо не тръгна веднага нагоре с Даяна?

Алън сложи чашата настрани и тя неволно направи същото. Когато след това я прегърна, тя ни най-малко не бе изненадана. Само в началото имаше чувството, че трябва да избяга, но след това победи желанието да бъде докосвана от него, да усеща близостта му. Тя искаше да се загуби в неговите обятия, да забрави, че той очаква от нея трудно за вземане решение.

Алън почувства, че в момента тя имаше нужда от нежност и обсипа лицето й с целувки. Той притисна тялото й към своето, за да й даде топлината и безопасността, от които тя се нуждаеше.

Рейчъл въздъхна, когато усети меките му устни върху своята уста. Неволно обви ръце около тила му и го привлече по-близо до себе си. Всички нейни грижи й изглеждаха незначителни. Важното беше, че Алън е тук. Устните им се срещаха непрекъснато. Никой от двамата не забеляза, че целувките им не бяха вече нежни, а страстни и подканящи, докато пламна огънят на желанието, който те вече бяха открили в Ню Йорк.

Рейчъл едва забеляза, че той разкопчава блузата й и я съблича. Усещаше само неговите меки устни по кожата си и страстта, която събуждаха в нея докосванията му. Плъзна ръцете си под ризата му и когато той вдигна ръце, я повдигна през главата му и я пусна небрежно на земята.

Предпазливо Алън отвори ципа на полата й и я съблече заедно с бикините.

— О, Алън! — викът на Рейчъл не беше повече от тихо шепнене.

Алън стана и се съблече. Той я погледна изпитателно и когато не видя в погледа й страх, а само безгранична страст, я притисна нежно върху дивана и легна върху нея.

Рейчъл затвори очи. Беше толкова хубаво да усеща топлината на кожата му! Неволно започна да люлее хълбоци. Дишането й се ускори и тя се наклони към Алън. Когато той проникна в нея, тя мислеше, че от желание ще загуби разума си. Движенията му ставаха по-настойчиви и силни, увличаше я със себе си, докато заедно достигнаха сладостния върховен миг.

Още дълго стояха прегърнати, докато дойдат на себе си.

— Рейчъл — прошепна Алън, — аз искам така да бъде винаги.

Тя отбягна погледа му.

— Ти знаеш, че не съществува това „винаги“.

Думите на Алън развалиха вълшебството на мига.

Нейният страх как ще продължават изригна с нова сила.

— Сега е по-добре да се кача горе — каза тя беззвучно. — Даяна ще се притеснява.

— Тя знае къде си и няма да се притеснява.

Но Рейчъл бързо се облече. Алън я изпрати до вратата.

— Лека нощ, Рейчъл.

Тя се обърна бегло към него.

— Лека нощ, Алън. Това беше… една особена вечер — тя изтича нагоре по стълбата и затвори вратата след себе си. Облегна се на нея и притвори очи.

Как щеше да продължава сега, след като не бе изпълнила твърдото си намерение да се махне от пътя на Алън? А неговото предложение за женитба усложняваше нещата още повече. Но, по дяволите, не можеше да се омъжи за него! Бе се заклела никога повече да не се омъжва!

Рейчъл се опита да прогони мислите за Алън, но не успя.

И в леглото си по-късно дълго лежа будна, докато най-сетне сънят я освободи от мислите й.

 

 

На другата сутрин Даяна беше станала отново преди Рейчъл, макар този път да бе нагласила часовника на шест и половина. Рейчъл не знаеше как ще издържи деня, така разбита се усещаше. Когато взе душ и се облече, отиде в кухнята, където закуската стоеше отдавна на масата. Една щастлива Даяна я поздрави.

— Е, той съблазни ли те, когато си тръгнах — попита момичето, подхилвайки се, когато Рейчъл пиеше кафето си.

Рейчъл отбягна погледа й.

— Не зная дали наричаш това съблазняване, но той ме целуна.

— А как беше? — попита любопитно Даяна. — Обзалагам се, че той целува фантастично!

Рейчъл се надяваше да не се изчерви.

— Да, Алън целува добре. И не само това, той наистина е мил.

— Мислиш ли, че го харесваш, лельо Рейчъл?

— Не! — отвърна тя. „Не, тя не го харесва, тя го обичаше! Нямаше представа кога се бе случило, но тя го обичаше.“ — Аз мисля, че не зная — добави тя, когато видя озадачения израз на лицето на Даяна. — Още е рано да се каже нещо — обясняваше тя уклончиво. — Благодаря за закуската, скъпа, трябва да тръгвам.

— Но лельо Рейчъл, ти не хапна нищо!

— Ще си взема за обяд един сандвич. Сега трябва да тръгвам — без да чака отговор, тя взе чантата си и излезе.

Рейчъл беше под една кола, когато иззвъня телефонът. Луис се обади и когато затвори, радостно й съобщи:

— Ние получаваме поръчката за поддръжка на колите на Нордел?

— Наистина? — извика Рейчъл.

— Да, ние имаме работа. Знаеш ли какво означава това?

Естествено тя знаеше това! Най-сетне щяха да имат процъфтяваща работилница.

— Ела, днес спираме и ще отпразнуваме случая! — предложи Луис и Рейчъл се съгласи въодушевено. — Хайде да отидем на чашка отсреща в бара. Чакай, бързо ще се преоблека.

Когато малко след това седяха на малка масичка в бара, се чукнаха за бъдещия си успех. Луис говореше какви промени ще настъпят скоро и Рейчъл бе въодушевена от идеята да могат да разширят работилницата.

При второто питие Луис стана внезапно мълчалив и замислен.

— Какво се е случило? — попита угрижено Рейчъл.

Луис улови ръката й.

— Рейчъл, ти знаеш колко те обичам, нали? — попита той и я погледна с надежда.

Рейчъл усети, че й се свива гърлото, и нежно изтегли ръката си обратно.

— Аз също те обичам, Луис, и ти го знаеш. Не бих могла да желая по-добър приятел и бизнес партньор. Ние работим добре заедно и аз съм ти благодарна за това, което ти направи за мен.

Тъкмо се бе почувствала така добре, както отдавна не й се беше случвало и ето че Луис я поставяше пред нови проблеми. Луис се бори един миг със себе си, но след това взе бирата си и изпи голяма глътка, без да каже нищо.

Рейчъл набързо се сбогува.

— Трябва да вървя, Луис. Искам да споделя с Даяна добрата новина. До утре.

— Добре — отговори Луис. — Утре ще се видим, Рейчъл!

Рейчъл почувства как се стяга гърлото й, когато отиде към колата си. Тя не се нуждаеше от още едно предложение за женитба. Обичаше Луис, но истински обичаше не него, а Алън Максуел. И не искаше да се омъжва за никого от двамата!

Когато пристигна вкъщи и слезе, плъзна поглед по къщата и градината. Когато работилницата започне да носи сериозни печалби, тя ще се премести в града.

Тъкмо бе взела първите стъпала, дълбок мъжки глас я спря. Рейчъл се обърна.

— Днес се връщаш рано? — каза Алън и й се усмихна.

— Да — отговори тя. Как беше възможно само усмивката на един мъж да бъде така безсрамно съблазнителна.

— Защо не дойдеш при мен? — чу да казва Алън. — Аз…

Рейчъл го прекъсна.

— Не мога — отговори тя бързо. — Трябва да обсъдя нещо с Даяна.

Алън махна с ръка.

— Тя не е тук. Отиде с автобус в града и ме помоли да ти кажа да не се притесняваш за нея. Скоро при мен ще намине Стюарт — продължи той. — Аз мислех, че няма да имаш нищо против да се запознаеш с твоя хазяин.

Рейчъл размишляваше. Тъй като племенницата й не беше вкъщи, липсваше й убедително извинение, за да не приеме предложението на Алън. Освен това нямаше да бъде сама с него.

— Е, добре, ще сляза. Първо ще се пооправя. Дай ми един час.

Той протегна ръка и я погали по бузата.

— Толкова много?

Час по-късно Рейчъл слезе по стълбата и почука на вратата на Алън. Чуваше се смях. Алън се появи на вратата и я пусна вътре.

Един дребен, набит мъж с гъста кестенява коса и приятелска усмивка скочи, когато тя влезе в дневната.

— Радвам се най-сетне да се запозная лично с вас — каза той и й подаде ръка. — Аз съм Стюарт Клиъри. Ние вече сме разговаряли по телефона и зная много неща за вас.

— Хей, къде остават маниерите ти? Не можеше ли да, почакаш, докато ти представя официално дамата? — се включи Алън, усмихвайки се.

Рейчъл усети, че кръвта нахлу в главата й, когато си помисли за това какво би могъл да узнае Стюарт за нея от Алън.

— Не, не можах — отговори Стюарт. — Елате, Рейчъл, пийнете с нас — покани я той.

Преди да успее да реагира, Стюарт я попита:

— Какво бихте казала, ако Алън ви бъде хазяин?

Рейчъл изтръпна. Искаше да продаде къщата ли? Тя погледна Алън въпросително и забеляза, че той направи към Стюарт предупредително движение с ръка. Какво трябваше да означава това? Нямаше време за размишление, когато Стюарт я потупа леко по рамото и каза:

— Само се шегувам, скъпа моя. Алън сигурно вече ви е казал, че разказвам с удоволствие тъпи вицове.

Рейчъл поклати глава.

— Какви планове имате за къщата? — попита тя направо.

— О, още не зная — отвърна Стюарт и отклони погледа си. — Аз вероятно ще оставя нещата известно време така. Получавам само малко пари от вас и Алън, но не се налага, слава богу, да преживявам с тях.

— Ти можеш да се радваш, че живеем тук — каза Алън. — Кой би се преместил да живее на края на света?

— Аз обожавам самотата — отвърна Рейчъл. И като че без да иска, продължи. — И живея тук с удоволствие.

Какво говореше тя? Нали искаше да се измести оттук в града?

Алън я гледаше известно време, потънал в мисли, след което се обърна към Стюарт:

— Разкажи на Рейчъл историята за жената, която си возил на автостоп дотук — очевидно мъчейки се да смени темата.

Стюарт бе роден разказвач. Рейчъл повярва само половината на това, което й разказваше, но историята бе разказана много забавно.

Когато Алън даде ново питие на Рейчъл, тя отказа.

— Не трябваше повече да пия, изпих вече една бира с Луис — и сияейки, тя разказа на Алън за поръчката на Нордел.

— Поздравявам те! — каза Алън. — Вдигам тост! Трябва да изпиеш още една чаша.

— Но само още една — съгласи се Рейчъл. — Трябва вече да се кача горе. Навярно Даяна се е върнала, без да забележа това.

Алън се засмял.

— Аз мисля, че тя наистина е тук. Чувам рок музика.

Рейчъл реагира на забележката му само с поглед.

— Ще пия още едно — каза Стюарт. — Аз резервирах стая в мотел и искам скоро да си легна. Пътуването беше доста напрегнато.

— Глупости — възрази Алън, който бъркаше напитките и ги подаде на Рейчъл и Стюарт. — Ти ще пренощуваш при мен. Имам достатъчно място.

— Не става — отговори твърдо Стюарт и едно лукаво пламъче танцуваше в очите му. — Аз просто не мога да смущавам моите наематели.

— Ти иначе не си така съобразителен — каза Алън. — Но прави каквото щеш.

— Освен това — Стюарт му смигна, — сигурно имаш планове за тази вечер. Ако можех, бих искал да се сменя с теб!

— Моля, не си тръгвайте заради мен — Рейчъл стана бързо. — Аз вече наистина си отивам.

Стюарт изпи чашата си и протегна ръка на Рейчъл.

— Радвам се, че се запознахме — след това се обърна към Алън. — Беше много хубаво, че те видях отново. Ще ме изпратиш ли до вратата?

Рейчъл стоеше още с чашата в ръка, когато Алън се върна. Тя я изпразни на един дъх и я остави.

— Наистина трябва да вървя, Алън. Даяна толкова малко ме вижда и аз не жела, когато се кача горе, тя отново да е заспала.

Алън се усмихна и се съгласи учудващо бързо.

— Разбирам те. Ще те изпратя до горе — каза той, без да направи и най-малък опит да я спре.

Той не спомена, че Рейчъл му дължи един отговор. Пред вратата й той я целуна бегло по челото, след което се обърна и слезе отново долу.

Рейчъл се почувства внезапно така зле и самотна, както никога досега. Тя усети, че сълзи напираха в очите й. Отиде бързо в стаята на Даяна и успокоена видя, че племенницата й вече спеше. Изтича в спалнята си, съблече се бързо и зарови лице в студената възглавница. Дали Алън бе направил предложението си сериозно? Дали бе играл някаква игра с нея? Какво означаваше всичко това?

Рейчъл не намери отговор на въпросите си. Още дълго се въртя в леглото, докато потъне в неспокоен сън.

 

 

На следващата сутрин Рейчъл се чувстваше много изморена и като пребита.

Когато първите слънчеви лъчи паднаха в стаята й, тя стана, благодарна, че най-после нощта бе отминала. Отиде в банята и се погледна критично в огледалото. Какво се е случило с нея? Всъщност трябваше да изглежда щастлива. Скоро бизнесът щеше да процъфти, а тя се тревожеше, че трябва да откаже на Алън.

Рейчъл взе душ и се облече. След това отиде в кухнята, за да си свари кафе. Днес тя и Луис щяха да имат много работа, преди да пристигнат в понеделник товарните коли на Нордел.

Тъй като Даяна спеше още, Рейчъл й остави бележка върху кухненската маса. След това замина за работилницата.

Луис го нямаше още. Рейчъл повдигна рамене и се залови веднага за работа. Вече бе изпълнила две поръчки, когато най-сетне Луис се появи. Още от пръв поглед Рейчъл разбра какво му е.

— Добро утро — извика тя.

— За Бога, не крещи така! — Луис изстена. — В моята глава работят двама луди с въздушни чукове.

Рейчъл не можа да сдържи усмивката си.

— Ти вчера си се заседял много в бара! Най-добре е да си отидеш отново вкъщи и да си легнеш.

— Това бих направил с най-голямо удоволствие, но имаме много работа. Утре също е така.

— Но утре е неделя. Тъкмо исках да ходя с Даяна на езерото — запротестира Рейчъл.

— А кой има против? — попита Луис.

— Щом ти работиш, аз също ще работя — отвърна Рейчъл.

Луис размисли малко.

— Какво ще кажеш, ако направим компромис. Ти отиваш утре на езерото, пък днес аз отивам отново в леглото.

— Добра идея — съгласи се Рейчъл с усмивка. — Е, тогава до понеделник.

След като Луис си тръгна, Рейчъл продължи да работи неуморно. Междувременно намери малко време, за да позвъни на Даяна и да й каже, че ще отидат на следващия ден на езерото, и че тя вечерта ще се върне много късно вкъщи.

Беше вече късно, когато изкачваше стълбите на жилището си. Едва взе душ и падна в леглото. Веднага потъна в дълбок сън.

 

 

Слънцето грееше светло и топло в стаята й, когато Рейчъл се събуди на другата сутрин. Тя погледна будилника, вече бе 10 часът! Бързо скочи и облече хавлията си. След това забърза към кухнята. Това, което видя там, я накара да помисли, че все още сънува. Алън и Даяна седяха на масата и приготвяха сандвичи за пикника.

— Добро утро — поздрави Даяна весело. — Хубаво, че се събуди. Скоро можем да тръгваме.

Рейчъл опъна хавлията по-здраво около тялото си. Какво означаваше това? Дали Даяна под „ние“ имаше предвид, че Алън също щеше да дойде?

Алън се засмя.

— Надявам се нямаш нищо против да дойда с вас. Даяна ме покани, когато отидохме да пазаруваме. А на едно такова предложение не можах да устоя.

Рейчъл стоеше нерешително. Това беше вторият път, когато Даяна и Алън заговорничеха срещу нея. Какво й оставаше, освен да се съгласи?

— Аз ще се облека бързо — каза тя и изтича в банята.

По-късно Рейчъл стоеше безпомощно пред гардероба си. Тя не знаеше какво да облече, защото искаше да бъде красива заради Алън.

— По дяволите този Алън Максуел — изсъска тя и хвана панталон и тениска, които намираше за най-удобни.

— Ах, тук си вече — възкликна Алън, когато тя се появи отново в кухнята.

Кошницата за пикник бе вече приготвена.

— Е, да тръгваме! — извика Даяна. — Искам на езерото!

На брега на езерото, недалеч от брега, те разстлаха едно одеяло и легнаха, но не за дълго.

Скоро с крясък и смях скочиха във водата. Всичко беше така прекрасно, че Рейчъл забрави своите грижи и опасения и започна да лудува с двамата.

След като бяха плували доста, изгладняха и се нахвърлиха върху кошницата. С голяма наслада се гощаваха с донесените лакомства.

По-късно Рейчъл се опъна отново върху одеялото, за да се пече на слънцето. Неволно заспа и се събуди, когато долови гласа на Даяна. Беше станало хладно, а слънцето бе започнало да залязва.

— По-добре е да станеш — чу Рейчъл племенницата си. — Алън казва, че ще изгориш.

— Колко е часът? — попита Рейчъл.

— Точно четири — отвърна Алън. — Трябва вече да се връщаме.

Рейчъл кимна и въздъхна. Тя би могла да остане тук с часове. Но стана, събра с другите нещата и малко след пет си бяха отново вкъщи.

Алън изнесе кошницата за пикник до вратата на Рейчъл, но след това се разбърза да си върви.

— Много благодаря за прекрасния ден — каза той. За момент настана мълчание. След това Даяна с Мак изтрополяха по стълбите.

— Алън, това беше един страхотен ден. Много благодаря, че дойде с нас.

Рейчъл също поблагодари и усети странното чувство на празнота, когато Алън си тръгна. Този път той не я бе целунал.

След като Рейчъл и Даяна изпразниха кошницата, те седнаха във всекидневната, всяка с книга в ръка. Но Рейчъл не можеше да се концентрира. Непрекъснато мислеше за Алън, за неговата нежност, за неговия мек, дълбок глас. Какво му е? Дали бе загубил внезапно всякакъв интерес към нея? Дали бе направила нещо грешно?

Тя не знаеше какво да мисли. Знаеше само, че не може да не мисли повече за Алън.

 

 

Дойде понеделник. Рейчъл отиде много рано на работа. Скоро пристигнаха първите товарни коли на Нордел.

Когато вечерта Рейчъл спря колата си пред къщата, сърцето й заби неволно по-бързо. Навярно той я чакаше отново в коридора и само при тази мисъл й стана горещо. Но той не беше там. Даяна и тя ядоха и след това отидоха на кино.

Когато Рейчъл лежеше вече в леглото, долови бръмченето на триона в работилницата на Алън. Дълго време слуша този шум, след което заспа незадоволена.

Следващите четири дни протекоха също така, както понеделник. Имаше много работа в работилницата. Алън не се виждаше, а вечер отново и отново се чуваше шумът на инструментите му в мазата. През деня Рейчъл се откъсваше от мислите си за Алън с Даяна или с работа, но нощите бяха самотни и празни. Тя бе започнала да се страхува за уикенда и за времето след него, защото Родни и Евелин щяха да вземат следващата събота Даяна и Мак.

Съботата дойде много бързо. Родни и Евелин знаеха много за нейното пътуване и всички седяха до късно през нощта и бърбориха.

В неделя сутринта си заминаха и Рейчъл вървеше безцелно из жилището си. Сега истински усети колко й липсваше Алън.

Целия ден тя чуваше как трионът бръмчи и така знаеше, че Алън е наблизо, но тази мисъл не я успокояваше.

Напротив, чувството за самота се засили още повече. Рейчъл беше радостна, когато дойде вечерта и можеше да си легне.

Следващата седмица се затрупа с работа в работилницата. Винаги, когато Рейчъл виждаше случайно Алън от прозореца, усещаше дълбока болка, но не знаеше какво да предприеме.

В петък Луис изглеждаше неспокоен и нещастен.

— Трябва да говоря с теб — каза той тихо.

Те седнаха и Луис започна:

— Алън Максуел ми се обади вчера.

На Рейчъл й спря дъхът от изненада.

— Той ме помоли да не говоря с теб за това, но аз мисля, че ти имаш право първа да го научиш.

— Какво да науча? — попита Рейчъл и имаше чувството, като че ли някой я стяга за гърлото.

— Алън иска да купи моя дял от работилницата.

Един миг Рейчъл гледаше втрещена Луис.

— Защо трябва да го прави?

Луис си гледаше ръцете.

— Ти сигурно знаеш по-добре, Рейчъл. Не става дума за работилницата, а за теб, нали?

Рейчъл почервеня.

— Не зная — прошепна тя смутено.

Луис въздъхна.

— Аз мисля, че няма какво да губя. Алън ми направи много добро предложение и когато обмисля всичко добре, трябва да съм глупав, ако не приема — Луис се засмя. — Винаги съм искал да отида във Флорида.

Рейчъл все още не знаеше какво да каже, но усети, че в нея се надига гняв.

— Аз исках първо да говоря с теб, Рейчъл, намирам това за почтено. Но неговото предложение беше страхотно.

Рейчъл не се и съмняваше. Парите нямаха значение за Алън Максуел! Но какво означаваше всичко това? Искаше да я купи ли? С усилие се опита да не загуби самообладание.

— Направи, каквото смяташ за най-добро, Луис. Но, моля те, дай ми възможност първо да разговарям с мистър Максуел.

— Добре — кимна Луис. — Тъкмо си мислех, че ще искаш да го направиш.

А дали наистина искаше! Бясна, Рейчъл захвърли в ъгъла кърпата, която държеше в ръка.

— Можеш да ми вярваш, че ще го вкарам в ада — изсъска тя, след което скочи и изтича навън. Луис гледаше неразбиращо след нея.

 

 

Рейчъл караше с бясна скорост към къщи. Колата на Алън беше на паркинга, значи си беше у дома.

Тя тропна вратата и изтича към къщата! Алън я бе чул да идва, защото отвори вратата, преди тя да бе успяла да почука.

Рейчъл беше така разгневена, че едва можеше да говори.

— Какво си въобразяваш? — се обърна рязко към Алън. — Кой ти дава право да купуваш дела на Луис от работилницата?

— Ако ми дадеш минута време, мога всичко да ти обясня — се опита Алън да я успокои, но Рейчъл не искаше да я успокояват.

— Вярваш ли, че така можеш да ми отмъстиш, че не приех предложението ти? Или си мислиш, че сега ще се оженя за теб? Искаш да ме принудиш ли? Тогава си се излъгал! Ти не можеш да ме купиш, Алън Максуел! По дяволите, аз работих здраво — продължи Рейчъл тихо, но все още сърдито. — Няма да оставя да ми отнемат работилницата. И не искам да бъда командвана и затворена! Не зная какви са намеренията ти, но няма да постигнеш целта си!

— Какво имаш предвид под „затворена“? — попита остро Алън.

— Аз ще ти кажа — го прекъсна Рейчъл. — Моите родители ме следяха със страх, защото моята сестра роди преждевременно. Те мислеха, че трябва да не ме изпускат от очи, за да не ме сполети същата съдба. Тогава се запознах с Дан и това бе любов от пръв поглед. Но след това той превърна живота ми в ад със своята ревност.

Рейчъл пое дълбоко въздух. Сега, когато наруши клетвата си, тя не можеше да спре да говори.

— Аз се заклех никога да не се обвързвам, само защото някой казва, че навярно ме обича.

Очите на Алън ставаха все по-големи от изненада.

— И затова не искаш да се омъжиш за мен? Ти мислиш, че аз искам да ти сложа окови?

Рейчъл не можеше повече да му противоречи, чувстваше се изчерпана. Тя искаше да се махне от този мъж. Но Алън я задържа.

— Не бягай, Рейчъл. Довърши това, което си започнала. Разкажи ми какво е било с мъжа ти.

Рейчъл се поколеба, но накрая се реши.

— Дан беше ужасно ревнив. Във всичко, което правех, той виждаше опасност, че ще го напусна. Той не искаше да работя, да познавам други мъже, той не искаше… — гласът й секна.

Алън я гледаше с любов. Той можеше да предположи колко тежко беше за нея да му каже всичко това.

— Аз се нуждая от теб, Рейчъл — каза той тихо. — Но не като Дан. Аз не исках да купя работилницата, за да те притежавам или да определям живота ти. Исках още веднъж да те помоля да се омъжиш за мен, а делът на Луис щеше да бъде сватбен подарък.

Той хвана главата й с две ръце.

— Аз исках да ти дам само сигурност. Мислех, че не искаш да се омъжиш за мен, защото не можеш да забравиш Дан. В последно време те оставих сама, защото знаех, че първо трябва да си наясно със себе си. Но не издържах дълго. Не можех да преживея още един самотен уикенд като последния. Искам да се оженя за теб.

Нежно я погали по лицето.

— Аз искам любовта ти, но не да я купя. Надявам се, че ти ще ми я подариш, както искам да ти подаря моята. О, Рейчъл, ти не предполагаш колко много те обичам. Аз самият не знаех това до момента, когато сериозно се замислих да ти направя сватбено предложение.

Неговото лице придоби измъчен вид.

— Бях твърдо убеден, че никога няма да се оженя, докато не те опознах. Моят баща ни изостави, когато бях на тринадесет. За мен неговото поведение беше удар в лицата на тези, които го обичаха — за миг спря, но пак продължи: — Аз мисля, че те обикнах от първия миг. Нужен ми е истински брак, деца. Аз ти обещавам, че моята любов никога няма да бъде окови за теб. Ти не искаш да откажеш на един беден милионер, нали? Моля те, кажи, че искаш да се омъжиш за мен?

Рейчъл не знаеше дали трябва да се смее, или да плаче, така че направи и двете.

— О, Алън, аз също те обичам. Не мога да живея повече без теб. Открих го, след като толкова време не ме потърси. А когато пожела да купиш работилницата, нямах представа какви са намеренията ти.

— Исках преди всичко теб — каза той.

— Аз също те искам, но изпитвах страх от това какво можеш да ми направиш, когато те допусна близо до себе си.

Алън я отблъсна малко, за да надникне в очите й.

— Не искам нищо лошо да ти причиня, а само да те направя щастлива. Кажи „да“, Рейчъл! Кажи „да“!

— Да, Алън! — прошепна тя.

Той притисна устните си към устата й и тя отговори на неговата целувка нежно и страстно.

След това се облегна назад и го погледна в очите.

— Аз съм радостна, че те намерих, Алън.

— Аз също, скъпа — отвърна той.