Кей Хъдсън
Алън (7)

VII

След като Рейчъл донесе на Алън хавлия, в шкафа на Евелин потърси нещо и за себе си. Замислена тя погледна въздушната материя на една къса копринена пижама с подходящ към нея пеньоар. Един миг се поколеба, след което отиде в банята.

Тя се обтегна приятно във ваната и пускаше по-често да тече топла вода. Какъв благодат!

В съседство чуваше да шуми душът. Мъчеше се да си представи колко добре изглеждаше Алън под водната струя. Спомни си неговото тяло, когато страстно се притискаше към нея при танцуването.

Душът бе спрян. Малко след това се отвори вратата, но Рейчъл не можа да чуе стъпки. По всяка вероятност той отиваше бос във всекидневната, за да си приготви нещо за пиене.

Рейчъл още нямаше желание да излиза от ваната. Сънливо гледаше пижамата. Как би реагирал Алън, ако я видеше с нея? Рейчъл трепна, когато на вратата се почука тихо.

— Рейчъл?

— Да?

— Исках само да се уверя, че не си заспала във ваната. Имаме уговорка за едно питие, или ти забрави?

Как можеше да забрави! Та тя през цялото време си мислеше за него!

— Веднага съм готова — извика тя.

— Чакам те.

Рейчъл се ослуша, но отново не долови никакви стъпки. Решително излезе от ваната, изтри се основно и облече нощната пижама и пеньоара. В този миг Рейчъл си пожела да бе избрала друга пижама на Евелин, но сега беше много късно. Боса, тя се запъти от банята към всекидневната. Никога коридорът не й се бе струвал толкова дълъг. Сърцебиенето й като че отекваше като ехо от стените.

Във всекидневната Алън седеше на канапето. Прекалено малката хавлия подчертаваше неговите широки рамене. Отпред хавлията бе малко отворена и се виждаше черното окосмяване на гърдите му.

Рейчъл пое дълбоко въздух.

— Направи ли си нещо за пиене? — запита тя, макар че бе вече видяла, че той държи чаша в ръцете си.

Като я видя, Алън стана прав. Той плъзна погледа си по тялото й.

— Изглеждаш възхитително — каза той.

Рейчъл знаеше защо бе избрала това въздушно копринено бельо. Тя искаше да се хареса на Алън, но сега се страхуваше как ще продължи вечерта. С известно усилие успя да отговори на Алън.

— Благодаря.

— Просто възхитително!

Рейчъл не издържа на погледа на Алън. Тя погледна към бара.

— Аз си взех едно бренди. Да ти направя ли нещо? — попита той тихо.

Рейчъл нервно облиза с език горната си устна, без да помисли колко чувствено беше това малко движение.

— Да, аз… бих искала едно мартини.

Той се засмя.

— Добре, това е единствената напитка, която мога да приготвям.

Рейчъл отиде към канапето и седна. Тя имаше чувството, че краката й не искаха да я носят повече. Наблюдаваше Алън как бъркаше мартинито й.

Дан беше първият мъж, с когото бе спала, но никога не бе успяла да го долавя така със сетивата си, както този атрактивен мъж. Дан никога не можеше да я възбуди само чрез един поглед, един жест или едно докосване. Тя бе мечтала за това да докосва тялото на Алън, бе изпитала влечение, което никога не бе смятала за възможно. Едно почти непоносимо напрежение тегнеше във въздуха.

Алън междувременно бе приготвил питието. Когато наближи до Рейчъл, той я погледна в очите. Рейчъл искаше да гледа настрани, но погледът на Алън не й позволи.

Алън й подаде мартинито, а ръката на Рейчъл затрепери, когато посегна да го вземе.

Алън седна до нея на канапето. Той си наля още бренди. Дълго гледаше русата жена до себе си. Отпи голяма глътка бренди, за да се разсее.

Рейчъл, почти без дъх, видя как Алън сложи своята чаша върху масичката и след това протегна ръка към нейното мартини. Взе чашата й, сложи я до своята и отново се обърна към Рейчъл. Безмълвно я привлече към себе си. Известно време я задържа мълчаливо.

— Искам да те любя — прошепна й нежно. — Искам го от самото начало.

Директността на неговите думи я накара едва забележимо да трепне. Тя искаше да се освободи от прегръдката му и стана, но Алън я задържа.

— Остани! Не бягай! — каза той умолително.

Бавно прекара ръката й по устните си и я целуна. Съвсем нежно целуна върховете на пръстите й. Неговите ласки предизвикаха възбуждаща топлина по цялото и тяло.

Алън леко погали с ръката си ръката на Рейчъл. След това улови брадичката й и сведе устни към нейните. Целуна я първо безкрайно нежно, а след това, когато тя отговори на целувката му, настойчиво и диво. Устните на Алън подкладоха огъня на страстта в нея и всички колебания бяха забравени. Това, което правеха сега тук, бе правилно и съвсем естествено.

Когато Алън покри лицето й с хиляди малки целувки, тя изстена. Алън я притисна силно към себе си, за да усети всяка фибра на тялото й. Тя почувства колко бе възбуден и се наклони към него още. Предпазливо Алън повдигна краката й, така че Рейчъл легна на дивана. След това той се наведе над нея. Рейчъл обви ръце около тила му и го целува, докато желанието й стана нетърпимо. Алън плъзна пръсти леко по гърдите й, по корема й надолу по хълбоците. Рейчъл се обърна при докосването на неговите ръце. Пръстите му се плъзнаха под грапавата материя на хавлията, която падна от нейните рамене на земята. И като че ли това беше най-естественото нещо на света, Алън съблече нежно Рейчъл.

С възхищение и желание се гледаха един друг. Дори само видът на двете им тела я възбуждаше, а представата за предстоящите докосвания повишаваше желанието й и вече й беше невъзможно да се въздържи.

Алън коленичи пред Рейчъл на земята и започна да обсипва цялото й тяло с горещи целувки. Рейчъл трепереше от страст. Алън придърпа Рейчъл върху себе си и разтвори бедрата й. Нежно, но и решително Алън проникна в нея и Рейчъл се притисна страстно към него. Нейният тих вик Алън заглуши с гореща целувка.

Възбуждащо бавно се докосваха телата им, докато желанието стана почти непоносимо. По-бързи и по-бързи ставаха движенията. Рейчъл улови с ръцете си неговата гъста коса и притегли главата му към себе си. И после, някак неочаквано рано, дойде върхът.

Алън бавно се плъзна от тялото на Рейчъл и се притисна към нея. Дълго време лежаха спокойно, плътно един до друг, докато потънаха в спокоен сън.

Рейчъл се събуди, когато един лъч светлина намери лицето й, промъквайки се между транспарантите. Тя дълго не се бе чувствала така добре, така спокойна и отпусната, със съзнанието, че всичко бе наред.

Оправи назад дългите си коси, които бяха паднали по лицето й и докосна нещо твърдо, топло.

Алън! Как така не си спомни веднага за него. Та той беше причината за нейната задоволеност. Изпълнена с любов, тя го разглеждаше както лежеше по корем до нея на дивана.

Рейчъл се наведе малко напред и помилва предпазливо раменете му. Тя се усмихна, когато си спомни, че те се познаваха едва от два дни. Но това, което се беше случило през последната нощ, бе естествено като дишането! Никакви лоши чувства, никаква вина и никакъв срам не я измъчваха. Дали ще може да запълни празнотата, която съществуваше от дълго време в живота й?

Потънала в мисли, Рейчъл дръпна ръката си. Каква безсмислица! Този мъж не бе й давал никакви обещания, а тя не беше поставяла условия. Каквото се бе случило, беше неизбежно, даже трябваше да се случи. Но връзката им нямаше бъдеще, защото не беше любовта, която ги подтикна един към друг. А така беше по-добре, защото любовта носеше болка.

Внезапно Алън се размърда до нея, отвори очи и я погледна. Нежно я прегърна.

— Аз вярвам, че бих могъл да свикна всяка сутрин да се събуждам до тебе — прошепна той.

„Не! — изкрещя всичко в Рейчъл. — Ние трябва да сложим край на играта. Иначе ще стане опасно, много опасно.“

Нощта бе отминала. Сега, на дневна светлина, беше по-добре да бъдат разумни.

Тя притисна ръце към гърдите му. Алън я привлече отново към себе си.

— Къде си? — измърмори той. — Остани, моля те.

При докосването на голото й тяло Рейчъл бе залята от нова вълна желание. Тя притвори очи. Алън взе главата й в двете си ръце.

— Погледни ме — каза той с нежна молба. — Не мога да си представя нищо по-хубаво от това да те любя — прошепна той.

След това притисна страстно устни към устата на Рейчъл.

Този път тя не искаше да се поддаде, но милувките на Алън извикаха отново желанието, което тя бе изпитала през изминалата нощ.

Алън редеше целувка след целувка по тялото на Рейчъл. Започна от нейните рамене, движеше се към гърдите й, към корема й, докато достигна краката й. Но и тук не спря. Нежно целуна вътрешната страна на бедрата й. Рейчъл зарови отново пръсти в гъстата коса на Алън и нови все по-силни вълни на желание я обгръщаха.

Когато страстта стана много силна, той я отблъсна от себе си, след което започна да я гали, да я милва, докато дишането му се ускори.

Накрая Алън издаде силен стон, хвана Рейчъл за хълбоците и я повдигна внимателно в скута си. Рейчъл извика тихо от удоволствие, когато усети как той прониква в нея.

Всяко движение усилваше страстта й, тласкаше я към жадуваното, докато най-сетне двамата стигнаха едновременно екстаза.

След като лежаха малка вечност, прегърнати един до друг, Рейчъл прекъсна идилията.

— Късно е — каза тя. — По-добре е вече да се облека.

Тя вече бе станала и отиде в стаята на Евелин, за да потърси в гардероба й хавлия.

Алън я погледна, потънал в мисли. Как бе възможно тази жена в един момент да бъде така открита и всеотдайна, а в следващата минута — така отсъстваща и почти враждебна? Дали беше заради спомена за мъжа й? Дали тъгуваше още за него? Или не искаше да допуска някого така близо до себе си, че да я боли, ако отново загуби този човек?

Ако беше така — добре. Това правеше цялата работа приятно неусложнена, защото той не искаше да се впуска в сериозна връзка. Така беше досега. Обаче с тази жена, която познаваше от кратко време, той искаше да дели всичко, което притежаваше. Искаше да й даде утеха и сигурност, да я люби и да облекчи страданията й, които я терзаеха и още я терзаят. Никога през живота си не бе изпитвал такива силни чувства към една жена и това го объркваше.

Когато Рейчъл се върна отново, той видя отсъстващия й поглед. Тя се усмихна неуверено.

— Да приготвя ли нещо за ядене?

— Аз имам апетит само към теб — се пошегува Алън. Когато видя, че тя сви вежди, той добави: — Освен това ти не си обещала на твоята племенница да не разказваш нищо на родителите й или? — попита Алън.

Рейчъл кимна.

— Ти имаш право. По-добре е да закусим в някой ресторант, за да не забележат, че сме идвали.

— Добре — съгласи се Алън. — Хайде да почистим и да тръгваме.