Франц Каспар
Фридолин (16) (Весела история за деца)

Завръщането

Историята вече е към своя край. Полицаят затвори лошия човек в затвора. След това отидоха заедно на гарата: дългият полицай, латернаджията, а в средата Фридолин с червения нашийник.

На гарата влакът вече беше композиран. Полицаят купи бързо билета, а с остатъка от парите купи за Фридолин едно хлебче с кренвирш.

— Господин кондуктор — каза дългият полицай, — това е нашият приятел Фридолин. Той пътува за Зибентюрм. Там живее. Моля те, кажи му кога да слезе. А това е билетът му.

Старият латернаджия изсвири на раздяла една весела песничка. Така Фридолин замина от големия град.

— Много ти благодаря, мили стари чичко! Благодаря, господин полицай! — извика той през прозореца, когато влакът напускаше гарата.

Когато влакът пристигна в Зибентюрм, слънцето бе залязло и вече се беше стъмнило. Фридолин се затича веднага към къщи.

Можете да си представите срещата му с Вили.

— Фридолин! Фридолин! — викаше Вили и в очите му блеснаха радостни сълзи. — Върна се! Откъде идваш? Къде беше толкова дълго? Търсихме те навсякъде!

Фридолин плачеше и скачаше от радост, като едва не събори Вили на земята. След това каза:

— Бях загубил нашийника и тръгнах да го търся. Не можех да се прибера без него. Пропътувах половината свят, докато го намеря.

— Глупачето ми — каза Вили и притисна Фридолин към гърдите си. — Можеше да се върнеш и без нашийника. Толкова се страхувах за теб! Вече си мислех, че си умрял.

Тази вечер разрешиха на Фридолин да вечеря с Вили и цялото семейство на голямата маса.

Тогава той разказа какво му се беше случило от рождения ден насам. Разправи за лошите кучета и за Лиза, как беше пътувал с влака до Оберкирх и как бе вървял с наранената си опашка към пасището, за въжената линия и лешоядите, за нощта в тъмното мазе и как му бяха помогнали дългият полицай и латернаджията в големия град, за да може все пак да си получи нашийника. Не забрави и крадците в хотела.

Когато Фридолин разказа всичко, Вили искаше да знае още хиляди неща. Но баща му каза:

— Деца, и утре е ден. Фридолин е заслужил съня си.

И така всички си легнаха. Ала Фридолин дълго още не можеше да престане да разказва за преживяванията си.

— Знаеш ли, и на мен ми се иска да бъда дакел — каза Вили. — Какви приключения! И при това си само на една година!

— Имай търпение — успокои го Фридолин. — Кой знае какви преживявания ще имаш, като пораснеш. Мисля, че ще е най-добре да пътешествуваме заедно. Така ще можем да се грижим един за друг. Нали?

— Да, така ще направим — съгласи се Вили. — Ще посетим всички, които са ти помогнали по пътя. И кой знае, може наистина лешоядите да ни дойдат на гости в Зибентюрм?

— Да, кой знае? — прозя се Фридолин, сви се в коша си и заспа.