Франц Каспар
Фридолин (8) (Весела история за деца)

Фридолин действува, но това едва не му струва живота

Фридолин и Кристиан тихо преминаха в столовата.

— Там под прозореца трябва да стои оня, другият дето пази — прошепна той на портиера. — Сега ще се промъкнеш от другата страна на сградата и ще застанеш зад ъгъла, както ти казах. И когато този тук избяга ще свирнеш два пъти. Тогава ще хванем другия. Разбра ли?

— Добре — съгласи се портиерът. — Значи аз ще чакам отсреща зад ъгъла. Когато този тук избяга, ще свирна два пъти. И ти ще дойдеш да ми помогнеш. — И излезе. Фридолин седна на перваза и зачака. Изведнъж трепна. Откъм църковната кула силни камбанни удари пронизаха тишината. Един път… два… три… Часовникът удари дванайсет пъти. Беше полунощ.

— Сега Кристиан сигурно е вече на ъгъла — помисли си Фридолин, — можем да започваме.

Внимателно скочи от перваза и тупна точно на главата на човека, който стоеше, без нищо да подозира под прозореца. Той се изплаши и нададе вик. Фридолин едва не се свлече надолу. Но се вкопчи здраво с четирите си лапички в него и каза с дебел глас:

— Ау-у-у-у… Аз съм дух! — И захапа мъжа силно по лявото ухо, скочи на земята и се скри зад храстите.

Човекът замръзна от ужас на мястото си. После побягна по улицата, сякаш го гонеше самият дявол.

— От тоя май се отървахме — каза си Фридолин. — Сега идва ред на втория.

Там, опряна на стената на хотела, стоеше стълбата. Гостите сигурно не се бяха събудили, тъй като не се чуваше нито звук. Само крадецът сновеше тихо из стаите и търсеше какво може да открадне от богатия господин, дамата и децата.

В това време в нощната тишина прозвуча едно изсвирване, после още едно.

— Браво, Кристиан — помисли си Фридолин и започна да наблюдава прозореца.

Но нищо не помръдваше. Дали крадецът не беше чул изсвирванията? Или искаше по друг път да се измъкне от хотела?

Не! От прозореца се показа мъжка глава. Беше той. Крадецът се огледа на всички страни и бързо заслиза по стълбата. На гърба си носеше голяма, издута торба.

Тъкмо беше започнал да слиза, когато портиерът изскочи иззад ъгъла, хвана стълбата и я събори. Крадецът падна с трясък на земята. Кристиан светкавично се нахвърли отгоре му и притисна главата му в земята.

Фридолин наблюдаваше доволен. Всичко вървеше прекрасно. Затича се към двамата точно навреме, тъй като крадецът тъкмо бръкна в джоба си и извади пистолета. Фридолин хвана ръката му и я захапа с всичка сила.

— О-о-х! — извика мъжът и изпусна пистолета. И преди да успее да го вземе отново, Фридолин го беше сграбчил и бързо го скри под един храст.

— Така поне не можеш да стреляш, мерзавец такъв! — каза кучето. — Сега спокойно ще изчакаме полицията. — И той легна на земята до Кристиан.

Но крадецът изведнъж се отскубна и се нахвърли върху Кристиан. Двамата така се сборичкаха, че Фридолин се изплаши. Налагаха се жестоко с юмруци и всеки се опитваше да събори другия или да го хване за гърлото.

Най-после Кристиан успя да повали крадеца.

— Няма да ми избягаш, подлецо! — пъхтеше той и го държеше здраво за краката.

— Пусни ме или ще те убия! — изкрещя крадецът. Фридолин с ужас видя в ръката му да блести дълъг нож. Хвърли се върху гърба на крадеца и го захапа с всичка сила за врата, така че мъжът изпусна ножа от болка и не можеше повече да се помръдне.

Тогава Кристиан скочи.

— Горе ръцете! И повече нито гък! — извика той. — Иначе ще разбия това в главата ти!

Крадецът седна на земята и вдигна двете си ръце. Напразно се опитваше да откачи дакела от врата си.

А Фридолин едва не го пусна сам от смях. Тъй като едва сега видя какво държеше портиерът в ръка вместо тояга. Беше стара велосипедна помпа, а Кристиан лудо я размахваше пред носа на изплашения крадец.

Но Фридолин не се смя дълго. Изведнъж от мрака изплува една черна фигура, удари изотзад Кристиан по главата и го повали на земята. После се спусна към Фридолин, хвана го за гушата и така силно го стисна, че той не можеше нито дъх да си поеме, нито звук да издаде.

Едва сега Фридолин разбра кой беше той. Не можеше да бъде никой друг освен другия крадец, на чиято глава беше скочил. Страхът му бе преминал и сега беше дошъл да помогне на съучастника си да избягат с откраднатите вещи.

— Пусни ме! — искаше да изкрещи Фридолин. Но мъжът стискаше гушата му все по-силно и по-силно. Фридолин напразно се оглеждаше за помощ. Кристиан лежеше на земята и не помръдваше. Може би беше вече мъртъв!

Тогава другият крадец скочи към големия чувал, който лежеше на земята до падналата стълба.

— Извий врата на това проклето псе! — извика той. — И да бягаме, преди да е дошъл някой!

— Сега е свършено с мен — помисли си Фридолин.

Мъжът го хвана за главата, за да му извие врата. С последни сили Фридолин се опита да го захапе за ръката, но не можеше да помръдне. Краката му висяха като отсечени.

Ето… Не извика ли някой? Крадецът пусна Фридолин на земята и понечи да бяга. Но отново се чу вик, този път силно и ясно:

— Стой! Горе ръцете!

Фридолин видя един човек с голям револвер в едната ръка, а в другата с фенерче. Още крадци ли идваха?

Не, Фридолин разбра. Човекът, който дойде, не бе крадец — той беше полицаят.

Двамата крадци изведнъж застанаха мирно и бавно вдигнаха ръце.

— Спасени сме! — извика Фридолин, скочи на крака и се поотърси.

Изправи се и Кристиан и си разтърка главата.

— Какво става тук? — попита той и изстена.

— Полицаят дойде! — отвърна му Фридолин. — Спасени сме!

Но изведнъж Фридолин страшно се изплаши. Лошите крадци бяха двама, а полицаят имаше само един пистолет! Фридолин бързо изтича в храстите, взе пистолета на крадеца и го занесе на Кристиан.

— Е, Кристиан, как се чувствуваш? — попита полицаят. — Можем ли да заведем двете момчета да си легнат?

— В реката им е мястото! — ругаеше Кристиан и опипваше цицината на главата си. — Тоя тип едва не ме уби.

Полицаят вече беше сложил белезници на единия крадец, а сега беше ред на другия.

— Така, тия вече няма да могат да отидат далеч — каза полицаят.

Кристиан взе чувала и пистолета на крадците, Фридолин захапа ножа и заедно внесоха всичко в хотела. После заедно с полицая отведоха двамата крадци в затвора.

— Добра работа свършихме — каза полицаят, — много ви благодаря за помощта. Утре пак ще дойда в хотела.

Изпотени и уморени, Фридолин и Кристиан се отправиха към хотела. Те бяха доволни.

— Как ще се смаят господинът и дамата, когато утре им върнем откраднатите неща — заговори Фридолин. — Има да се чудят, че изобщо не са се събудили.

Той тръгна към кучешката колибка, за да поспи до сутринта.

— Не, тази нощ няма да ходиш вече в кучешката колибка — спря го Кристиан. — Ще спиш при мен на килима. Действително си го заслужи. Такова добро куче-пазач не съм виждал през живота си.

Скоро те заспаха и се събудиха едва когато някой силно почука на вратата. Кристиан скочи и още не бе обул панталона си, когато новият посетител нахълта в стаята по халат.

— Портиер! Портиер! — викаше той. — Костюмът ми го няма! Всичките ми пари ги няма. Бързо викайте полиция!

Но не беше необходимо да се вика полиция. Полицаят бе вече тук, за да напише протокол за кражбата.

За миг в портиерската стая се събра целият хотел: директорът и семейството му, готвачът, камериерката, перачката, господинът, когото крадецът беше обрал, с жена си и децата и още много посетители, които се бяха събудили от шума. Всички гледаха чувала в средата на стаята. В чувала крадецът беше напъхал всичко, което му беше попаднало под ръка.

А до чувала седеше Фридолин. Той трябваше да разкаже как бе открил крадците и как ги бяха заловили заедно с Кристиан и полицая.

— Фридолин, ти си наистина голям юнак! — похвали го директорът. — Но защо не ни събудихте или поне да бяхте изчакали полицая? Всичко това можеше да свърши зле за вас.

— О-о, аз си казах, че с двама крадци все ще мога да се справя — отговори Фридолин. — А ако ви бяхме събудили, крадецът можеше да избяга или дори да започне да убива хора.

При тези думи децата погледнаха с ужас острия нож и пистолета на крадеца, които лежаха до чувала.

— А сега да видим какво е обрал крадецът — извика полицаят и отвори чувала.

— Ела да видиш какво има — каза той на момчето. — Сигурно всичко е ваше.

Момчето бръкна с ръка в чувала, започна да вади едно по едно нещата и да ги слага на масата.

На Фридолин не му се вярваше, че толкова неща могат да се поберат в чувала на крадеца: едно яке, панталон, една нова шапка, чифт обувки, три ризи, после портфейла на бащата и един жълт плик, пълен с банкноти, портмонето на майката, фотоапарат, два часовника, медальони и гривни на майката, електрическата самобръсначка на бащата.

Изведнъж момчето пребледня.

— Какво? И това ли е взел? Ама че подлец! — извика то.

Извади от чувала малкия далекоглед, който беше получил за Нова година и с който искаше от планината да види целия свят.

— Нищо мое не е откраднал — заяви гордо малкото момиченце.

Тогава полицаят хвана чувала за долния край и го изтърси.

— Олеле, чантичката ми, лош тип такъв! — извика момиченцето и се спусна към малката червена чантичка, която падна последна.

— Има още нещо! — каза полицаят и показа в ръката си връзка ключове. — Ключовете от колата намерих в джоба на панталона му. Искал е през нощта да изчезне с откраднатите вещи и с вашата кола.

— Имате ли още такива изненади? — попита господинът. — Ако в Оберкирх винаги има такива забавления, трябва май всяка година да идваме тук. Но сега е време за закуска. Кристиан и полицаят, а, разбира се, и Фридолин ще закусят с нас.

Така Фридолин седна със знатното семейство, с портиера и полицая в трапезарията, на масата за закуска, съвсем близо до прозореца, от който през нощта беше скочил върху главата на крадеца. Докато ядяха яйца на очи и филийки с мед, той още веднъж разказа преживяното през последната нощ.

— Фридолин, ти ми харесваш — каза богатият господин. — Ела с нас! Мисля, че при нас ще ти бъде добре.

— Не, господине — отвърна полицаят, — аз искам да го задържа при мен. Той ще бъде най-доброто полицейско куче в цялата страна. Такова способно куче не съм виждал никога.

Но Фридолин бързо сложи край на спора.

— Не мога да дойда с никого от вас — каза той. — Аз си имам господар, казва се Вили. Той сигурно ме чака и се тревожи, че ме няма вече толкова време.

И разказа историята за нашийника и че се надява днес на пасището да научи нещо обнадеждаващо от кравата Лиза.

— Нашийник ли търсиш? — извика господинът. — Той не е толкова скъп, че за него да обиколиш половината свят. Аз ще ти купя с удоволствие нов нашийник, най-хубавия, който можеш да намериш.

Но Фридолин не искаше и да чуе.

— Такъв нашийник като този от моя млад господар няма никъде по света — каза той. — Трябва да го намеря. Иначе господарят ми няма да е доволен от мен. Той даде всичките си спестявания за него.

— Ти не можеш да отидеш толкова далеч пеша — обади се тогава дамата. — През нощта ти е паднала превръзката. И опашката ти още не е заздравяла.

— О, не, ще се оправи — отвърна Фридолин, — струва ми се, че доктор Хабертюр я е намазал вчера с истински вълшебен мехлем.

И скочи от стола.

— Желая ви приятна ваканция — каза той. — А ти, Кристиан, сега ми покажи пътя към еловото пасище.