Франц Каспар
Фридолин (7) (Весела история за деца)

Помощ! Крадци!

Слънцето бавно залязваше зад планината. Цял следобед Фридолин се излежава на тревата и ловеше мухи. Но и от излежаване се огладнява. Фридолин се зарадва, когато Кристиан дойде в градината и каза:

— Хайде, приятелче, върви при майстор Келе!

Отидоха заедно в кухнята и готвачът пак напълни за Фридолин цяла чиния. Той душеше и размахваше опашка.

— Печено с ориз и грах — не е лошо — каза той и скоро чинията беше празна.

— Достатъчно ли ти беше? — попита готвачът. — Сега малко крем ванилия за нашия болен.

— Вече не съм болен — отвърна Фридолин. — Не виждаш ли: вече мога по малко да размахвам опашка. Но крема ще изям с удоволствие.

Портиерът също ядеше в кухнята и след като изпи кафето си, заведе Фридолин зад хотела под един навес. До навеса имаше голяма кучешка колиба.

— Тук можеш да пренощуваш — каза той. — Тази колибка беше на Бари, бернардинско куче. Умря миналата зима.

— Болен ли е бил? — попита Фридолин. — Или го е прегазила кола?

— Нито едното, нито другото, беше просто много стар и почти нямаше вече зъби — разказваше портиерът. — Една сутрин го намерихме умрял и го погребахме в самия край на градината. Виж, запазихме възглавницата му. Сложих ти я в колибката да спиш на нея.

— Това е чудесно, много ти благодаря — каза дакелът, — ще спя като къпан.

Откъм църквата се чу вечерната камбана и постепенно се стъмни.

Фридолин се пъхна в колибата.

— Страшен ден беше днес — прозя се той. — Първо историята с чистачката, после в асансьора едва не останах без опашка. Е, поне ще има какво да разказвам на Вили, като се върна в къщи. Сега остава само да намеря нашийника. Сигурно утре Лиза ще ми каже къде е останал.

Така си мислеше Фридолин и спокойно заспа.

 

 

Фридолин не знаеше колко дълго беше спал. Погледна през малката вратичка на колибката. Още беше тъмна нощ.

— Какво ли ме събуди? — мислеше си той. — Та аз все още съм изморен до смърт. — И поиска да се обърне на другата страна.

Но изведнъж изстина. Какво беше това? Откъм навеса се чу тих шепот. Бяха двама мъже, които разговаряха и бавно приближаваха. Сигурно стояха вече пред кучешката колибка.

Фридолин показа внимателно глава навън и се вслуша. Сега ясно чу как единият каза:

— Да, ъгловата стая е, там, последният прозорец. Имат много пари. Как си мислиш, след като имат такава кола! И ти видя, като пристигнаха днес.

— И какво трябва да направя? Да дойда ли и аз? — попита другият.

— Не, ти ще застанеш отсреща на ъгъла — отвърна първият. — И ако някой дойде, ще свирнеш два пъти. Разбра ли?

— Да. Но наистина ли мислиш, че няма да се събудят? Четирима души са, старите и децата!

— Остави това на мен. Сега са изморени от пътуването и спят дълбоко. А ако някой все пак се събуди, бързо ще се измъкна през прозореца, ще сляза по стълбата. И ще офейкаме! В най-лошия случай, имам пистолет у себе си.

Сърцето на Фридолин заби силно. Къде се е чуло и видяло такова нахалство! Това бяха двама крадци и искаха да се изкачат по стълба в стаята на гостите, които пристигнаха днес сутринта. Искаха през тъмната нощ да откраднат парите на господина и дамата с колата и с двете деца!

— Какво да правя? — разсъждаваше Фридолин. — Ако изтичам веднага да извикам Кристиан, крадците ще ме видят и ще ме застрелят. Но да стоя тук и да гледам също не мога.

Чуха се тихи стъпки.

— Хайде! — каза единият от мъжете. — Аз се качвам сега по стълбата, а ти ще застанеш там отсреща. И внимавай! Почне ли да вони — свиркаш два пъти! Ясно?

Сега двамата стояха съвсем близо до колибата, в която лежеше Фридолин.

— Чакай! — прошепна изведнъж единият. — Тук има куче. Виж колибката!

Фридолин притаи дъх. Ако сега го откриеха, нямаше спасение! Един миг цареше пълна тишина. После другият прошепна:

— Не се страхувай, днес проверих. Вътре няма куче. Хайде, страхливецо!

И мъжете изчезнаха. Единият се промъкна със стълбата през градината, ниско приведен зад тъмните храсти. Другият предпазливо премина през двора и се скри зад ъгъла на оградата.

— Вече е крайно време — помисли си Фридолин. — Бързо, трябва да събудя Кристиан. Той сигурно знае как да се справи с крадците.

Измъкна се от колибката си, промъкна се в сянката на една ниска стена към съседната къща и оттам с един завой притича до хотела. Огледа се на всички страни.

Не, беше съвсем спокойно. Крадците не го бяха забелязали. На улицата нямаше жива душа, а в хотела всички прозорци бяха тъмни.

Фридолин изкачи стъпалата и натисна голямата врата. Но тя беше заключена. Тогава започна да дращи по нея. Ала в хотела не се чуваше нито звук.

— Охо, звънец! — помисли си Фридолин. — Защо ме учи Вили да дърпам звънеца?

Скочи високо и хвана златната дръжка. Чу се кратък звън.

— Олеле! От този шум ще се събуди целият хотел — каза си Фридолин. Но нищо не помръдна.

— Отчайващо — въздъхна кучето. — В хотела се промъква крадец и никой не се събужда. Бързо трябва да погледна дали е вече горе.

Промъкна се внимателно покрай стената до края на хотела и погледна зад ъгъла. Видя как крадецът тъкмо поставя стълбата под прозореца.

Фридолин се върна пред вратата на хотела. Трябваше на всяка цена да събуди Кристиан. Отново скочи до дръжката на звънеца. В хотела отекна звън и Фридолин пак чака доста време.

Най-после вратата се пооткрехна.

— Какво има? — попита сънен глас.

— Кристиан, аз съм — извика тихо Фридолин. — Пусни ме да вляза!

— Боже мой, какво правиш тук? — ядоса се Кристиан. — Ако кучешката колиба не ти харесва, върви някъде другаде!

И хоп, тресна вратата.

— Кристиан… Кристиан…! — молеше се Фридолин. Но вратата не се отвори повече.

На Фридолин му идваше от яд да се разреве. Пак започна да дращи по вратата и още веднъж дръпна звънеца. Но напразно.

— Все някого трябва да събудя — помисли си той отчаян.

Тогава видя, че в приземния етаж имаше отворен прозорец. Засили се и скочи на него. Но се беше засилил прекалено много. Плъзна се по перваза на прозореца и падна посред стаята.

— Какво е това? — извика някакъв глас.

— А, значи ти спиш тук, Кристиан? — попита тихо Фридолин.

— Да те вземат дяволите! — изруга Кристиан. — Мислех си, че си порядъчно куче, а сега…

Но Фридолин не го остави да се доизкаже.

— … а сега в хотела има крадци! — каза той.

— Крадци ли? — извика Кристиан и скочи от леглото. — Да не си сънувал?!

— Иди сам да видиш — уверяваше го Фридолин. — Но за това май няма вече време. Крадецът е в стаята на новите гости. И ако се качиш горе, ще те застреля.

Кристиан едва сега се събуди истински и Фридолин бързо му разказа какво беше видял и чул.

— По дяволите! — извика Кристиан. — Сигурно са същите, които миналата седмица извършиха кражба в съседното село. Едва не са застреляли полицая. Какво да правим?

— Мисля, че трябва да ги заловим — каза Фридолин. — Но гостите не бива да се плашат. И крадците не бива никого да убиват.

Той се замисли за миг.

— Струва ми се, че измислих! — каза той. — Първо ще прогоним онзи, който пази долу. Това ще поема аз. Той е там отсреща, под втория прозорец. Ще скоча от прозореца върху главата му и ще го захапя. Сигурно толкова ще се изплаши, че ще избяга.

— Но другият — каза портиерът, — той сега обира гостите и ако вдигнем шум, ще застреля всички!

— Точно там е работата — съгласи се Фридолин. — Не трябва да вдигаме шум. Ти ще застанеш зад ъгъла при стълбата. Когато този долу избяга, ще свирнеш два пъти. Това е знак — така се уговориха, — че оня горе трябва да бяга. И когато крадецът стъпи горе на стълбата, ти ще притичаш и ще я събориш. Тогава тоя тип ще падне на земята и ще можеш да го заловиш.

— Ами ако стреля с пистолета? — попита Кристиан. Тази работа му се струваше съмнителна.

— Няма да има време за това — успокои го Фридолин. — Аз ще дойда веднага и ще му взема пистолета. А дотогава ще дойде и полицаят. Най-добре още сега веднага, да му се обадиш.

— Ти си страшен — каза Кристиан. Междувременно се беше облякъл и отиде при телефона.

— Да, събуждаш ме от най-дълбокия ми сън — каза полицаят. — Но ще дойда веднага.

— Има време — извика още Кристиан. — Довиждане, господин полицай.

— Хайде на работа — каза Фридолин и си облиза устните. — Докато дойде полицаят, крадецът ще бъде заловен.