Уна-Мери Паркър
Момент на лудост (11)

Единадесета глава

Докладът върху бюрото на Лусинда бе радост за окото на акционера. Нищо чудно, че президентът на „Д’Асоар“ бе доволен. Всяка от компаниите в групата бе постигнала рекордни продажби, а за Лусинда най-хубаво беше, че всички продукти бяха съобразени с опазването на околната среда. Вече нямаше козметика, изпробвана върху животни, а синтетичните химикали бяха заменени с животински мускус. Хлорираните и флуорираните въглеводороди, които някога бяха причинили толкова вреда на озоновия слой, вече не бяха част от лака за коса. Всички съставки, които компанията използваше, бяха безвредни и натурални, толкова натурални и така леснодостъпни в оригиналната си форма — плодове и зеленчуци, билки и чист зехтин, че Лусинда все още се чудеше на глупостта на някои жени, които плащаха стотици лири за крем, който обещаваше магическо подмладяване само със съдържанието на една зарзаватчийска кошница.

— За какво си мислиш, Лусинда? — попита я Женевиев с усмивка от бюрото си оттатък пътеката.

Бе станала мил и дяволит член на екипа, като използваше френския си акцент като предимство, когато молеше за услуга, и всички я обожаваха заради услужливостта й.

— Точно разсъждавах какъв дълъг път е изминал козметичният бизнес през последните десет години — отвърна замислено. — Вече сме в състояние да произвеждаме всичко — от лак за коса до очна линия или от лак за нокти до стипца, без да се налага да прибягваме до експерименти върху бедните животни или да увреждаме природата.

— Mais oui^[1], но трябва да помним, че преди да открият заместител на аерозолите, лакът за коса беше един от най-доходоносните продукти на пазара. Не можеше изведнъж да спре да се произвежда, защото… как се казваше… някой твърди, че правят дупка в озоновия слой. Беше немислимо!

— Дори и след като знаеха, че унищожават околната среда? — попита Лусинда, ужасена. — Е, едно ще ти кажа, Женевиев, ако „Д’Асоар“ не бяха открили незабавно алтернатива, когато опасността бе оповестена, аз лично щях да напусна фирмата.

— Много идеалистично, но не можеш да пренебрегнеш печалбата. А и какво щяха да правят жените без лак за коса? Не могат без него.

Лусинда я изгледа ядосано.

— Когато майка ми е била млада, не е имало подобно нещо като лак за коса.

— Mon dieu^[2], не може да бъде! — Женевиев изглеждаше искрено объркана.

— Баба ми си приготвяла захарен сироп — изрече през смях Лусинда. — После си потапяла гребена и фиксирала с него косата си, както с лака днес, макар да е било малко лепкаво.

В този момент телефонът й звънна. Беше Карина.

— Извинявай, че те притеснявам на работа, скъпа, но исках да проверя дали довечера трябва да сме с официално облекло.

За част от секундата Лусинда не осъзна за какво говори. После си спомни. Довечера Хари щеше да доведе Пола на вечеря.

— Не. Просто ежедневно. Джулиан мрази да се преоблича.

— О, нима? — приятелката й звучеше разочарована. — Но ти ще си с нещо специално, нали?

— Дори не съм го обмисляла. Вероятно не, тъй като ще готвя.

— Но Пола Максуел сигурно ще е изтупана! — настоя Карина.

— Сигурна съм. Слушай, не мога да говоря в момента…

— Добре, мила. До довечера. В осем — осем и петнадесет?

— Да. Дотогава.

Партито довечера. Беше се опитала да го изтласка от ума си, докато се занимаваше с работата си, но сега, когато си спомни, се почувства кълбо от нерви. Още не бе планирала как ще подходи с Пола или как ще повдигне въпроса за Пъмпкин. Това вероятно бе най-смущаващото нещо, което е трябвало да прави някога, и несъмнено Пола щеше да се чувства по същия начин. По тази причина трябваше да я свари насаме, може би след вечерята, ако успееше да я убеди да изостави другите под претекст да я „разведе из къщата“. Четири помещения горе и две долу, всичко на всичко, помисли си сухо. Не особено впечатляващо за човек, който живее в мезонет на „Белгревия“.

 

 

Докато се прибере вкъщи, Делия не само бе изкъпала Джейми и Дейзи, но бе приготвила зеленчуците и бе сложила масата.

— Делия! Ти си безценна! — извика от удоволствие Лусинда. — Трябва само да комбинирам пушената пъстърва и цвеклото за предястие и после да запека агнешкия бут във фурната.

Делия си избърса ръцете с израз на стеснителна радост.

— Искаш ли да извадя пудинга от фризера?

— Добра идея.

Бе приготвила няколко летни пудинга преди няколко седмици. Размразени и сервирани с двойно количество сметана, щяха да й спечелят много точки, особено в очите на Рейчъл Комптън, за която готвенето се бе превърнало в изкуство — всяка съставка трябваше да бъде екологично чиста, купуваше само говеждо от шотландски крави, пасли на открито, приготвяше си домашен хляб, конфитюри и мармалади, а най-дразнещо от всичко бе, че сякаш го прави без усилие, независимо че въртеше голямо домакинство, макар и с персонал, имаше две малки деца и съпруг, който обичаше гости.

Джулиан вече бе сложил шампанско и бяло вино във фризера, така че, след като подреди цветята, които бе купила на връщане, тя изтича нагоре да си вземе душ.

Джейми и Дейзи я чакаха на площадката, сладките им личица бяха чисти и розови, а немирните къдрици на момиченцето — сресани като ореол около главата й.

— Мамо! Мамо! — хвърлиха се към нея те, малките им ръчички се вкопчиха в нея, а меките им устни се извиха за целувка.

Лусинда се отпусна на колене и ги взе в прегръдките си, а сърцето й се топеше от обич.

— Как сте, миличките ми? Добре ли мина денят ви? Елате и ми разкажете всичко, а може и да ми помогнете да реша какво да облека тази вечер.

Поведе ги в спалнята, а Дейзи изтича до гардероба и го отвори. Издърпа дълга тъмночервена шифонена вечерна рокля.

— Тази харесва ли ти, мамо? Красива е.

— Тя е за големи партита — намеси се брат й с авторитетен маниер.

— Делия каза, че партито ще е голямо — отвърна унило момиченцето. — Искам да я облечеш, мамо. Точно тази — отново подръпна роклята — тя се свлече от закачалката и падна на пода.

— Виж какво направи! — скара се брат й.

— Мама каза, че можем да й помогнем да си избере — занарежда тя, а очите й бяха пълни със сълзи.

Лусинда вдигна най-хубавата си рокля и я постави отново на закачалката.

— Няма нищо, Дейзи. Не се разстройвай. Имаш добър вкус, защото това е най-красивата ми рокля, но е твърде хубава за тази вечер. Може да се полея с нещо и да я съсипя, нали? — прегърна я успокоително. Облекчена на мига, Дейзи се обърна към брат си тържествуващо:

— Видя ли? Мама каза, че това е най-хубавата й рокля!

Трябваше да отвлече вниманието им, преди да е избухнала трета световна война. Грабна къса черна пола и черна блуза с изрязано деколте. Стандартното й облекло, когато се колебаеше.

— Какво ще кажете за това? — попита ги. — Със сребърните обици, които татко ви ми подари?

Джейми се двоумеше, но Дейзи заподскача наоколо и запляска с ръце от удоволствие.

— И сребърните обувки също!

Лусинда реши да пренебрегне това последно предложение, като се надяваше, че дъщеричката й ще го е забравила, докато стане време да си ляга. После им каза да идат да погледат телевизия петнадесетина минути, докато си вземе душ.

— Ако сте послушни, ще ви прочета една приказка, когато си легнете.

Тръгнаха с нежелание, на лицата им бяха изписани тъга и разочарование. Лусинда бе изпълнена с угризения. Сякаш напоследък всичко друго в живота й имаше предимство пред децата й, а не беше честно. Заслужаваха повече. А и тя също, като майка.

Хари и Пола пристигнаха първи.

— Извинявай, сестричке — каза весело той, като нахълта в дневната с ръце в джобовете и паднала над челото коса, както винаги. — Искахме да дойдем по-рано, но трябваше да се срещнем на питие с едни приятели на Пола.

— Искрено се извинявам — добави приятелката му, като протегна ръка.

Лусинда забеляза, че Карина се бе оказала права — гостенката бе наистина изтупана… нагласена… в бледосива вечерна рокля с мъниста, подходящ шал, изящно драпиран около раменете й, и ослепителни диаманти на ушите и около шията. Реши, че това е жена, която никога не е приготвяла и поднасяла вечеря за осем души, и то след напрегнат ден в офиса. Пола изглеждаше много по-бляскава от предишния път, а до нея Хари приличаше на разпуснат търговец на коли втора употреба.

Джулиан наля шампанското точно когато Рейчъл и Йън Комптън пристигнаха. Домакинята представи брат си и приятелката му, всички си казаха „приятно ми е“. Последва ужасна тишина и леко пристъпяне от крак на крак. Очевидно всички си мислеха: „Какво прави тя с него?“

После Рейчъл, майсторка на незначителния разговор, както и на готвенето, разчупи леда.

— Каква красива рокля имате! — обърна се тя към Пола. — Такъв прекрасен нюанс на сивото! — явно ентусиазмът й бе искрен.

Пола се усмихна бегло и самокритично, явен знак, че е свикнала да получава комплименти.

— О, много мило от ваша страна — отвърна с леко превъзходство.

Няколко минути по-късно пристигнаха Карина и Алекс.

— Скъпа, не е ли забавно! — възкликна тя, като целуна Лусинда в коридора и й подаде красива орхидея в бяла ваза от китайски порцелан. — Тя дойде ли? — прошепна театрално.

Домакинята кимна. После поздрави Алекс, който изглеждаше сериозен, както винаги.

— Елате да пийнете по нещо.

Вече познаваха Рейчъл и Йън, а и Хари, разбира се.

— Това е Пола Максуел, а ето и моите стари приятели, Карина и Алекс Съмърсет — представи ги тя.

— Приятно ми е. Разбрах, че сте познавали Майлс — новодошлата изгледа съсредоточено Пола.

— Беше наш голям приятел — отговори изискано тя.

— Наш? — запита Карина, като се намръщи престорено.

— Мой и на баща ми. Толкова бях натъжена, когато почина.

— Как вървят нещата, Карина? — намеси се нагло Хари.

Но тя не отговори, защото все още се взираше в приятелката му и бе доста обезсърчена. Бе свикнала да се чувства център на вниманието на обществени събирания, най-красивата, най-добре облечената, с най-хубави бижута и определено не бе очаквала да бъде изместена точно от приятелката на Хари.

Джулиан се втурна между тях.

— Шампанско?

Вечерта се очертаваше много дълга, осъзна Лусинда със свито сърце. Забеляза, че Алекс Съмърсет и Йън Комптън седяха като хипнотизирани при вида на Пола. По лицето на Йън се бе разляла глупава усмивка, но Алекс изглеждаше като мъж, който е видял нещо и възнамерява да го получи. Тревожна мисъл просветна в ума й — дали той не изневерява на жена си понякога? Никога преди не бе помисляла за това, но неочакваното минало на баща й я бе накарало да гледа на другите женени мъже в нова светлина. Вероятно много от съпрузите, които познава, имаха любовници. Може би тя и Джулиан бяха единствените, които си оставаха верни един на друг?

— На агнешкото са му нужни още двадесет минути — прошепна тревожно Делия, когато домакинята се вмъкна в кухнята, готова да сервира вечерята.

— Сигурна ли си?

Помощницата отвори фурната и бодна големия бут, гарниран с розмаринови стръкчета. Струйка кръв потече в тавата.

— По дяволите! Твърде алангле е дори и за този тип хора — съгласи се Лусинда, като затвори фурната. — Ще накарам Джулиан да допълни чашите на всички отново. Ще трябва да извадим зеленчуците, иначе ще станат на каша. Мислех, че съм изчислила всичко точно.

— Предястието е готово — съобщи услужливо Делия. — Просто ще трябва да го ядат бавно, нали?

След като се върна в дневната, откри, че Хари е отворил кутията за писма и наднича в нея.

— Къде са документите на татко? — настоя той. — Какво си сторила с тях?

Всички спряха да разговарят и се обърнаха да видят какво става. „Пола изглежда особено заинтригувана“, помисли си Лусинда. Знаеше ли за писмата? Ако се бе наричала Пъмпкин, Майлс можеше и да й е споделил плановете си за завещанието.

— Докато реша какво да правя с тях, съм ги оставила в сейф в банката — излъга невъзмутимо тя.

— В банката? — повтори невярващо брат й. — Защо? Толкова ли са ценни?

— За мен — да — отвърна, без да се притесни. — По сантиментални причини. Те са всичко, което татко ми е оставил… — което за момента не бе лъжа. — … и бих била много разстроена, ако някой влезе с взлом и ги открадне.

— Хм! — изръмжа Хари подозрително. — Искам да зная кога Бърнард Кларк ще си размърда задника, та да получим парите си. Защо адвокатите правят такава каша от всичко?

— О, типично за тях — пропя Рейчъл през смях и отново се впусна в незначителен разговор. — Освен това вземат толкова скъпо. Когато си купихме къщата…

Останалите й думи се загубиха, защото всички започнаха да бъбрят в опит да загладят неприятното поведение на Хари. Лусинда погледна Пола, но тя наблюдаваше с усмивка брат й, сякаш нещо я забавляваше.

— Долей всички чаши, вечерята не е готова — прошепна на мъжа си.

Вече бе намразила събирането и й се искаше никога да не бе канила тези хора.

— … не, Хари изобщо не прилича на баща си — дочу думите на Пола към Рейчъл и изведнъж вечерта престана да бъде досадна, а стана много интересна.

Приближи се под претекст, че носи купичка с ядки от помощната масичка.

— Значи сте познавали известния професор? — попита Йън. — Боя се, че никога не съм го срещал. Какъв беше?

— Много сложна личност — отговори бавно Пола. — Гений, разбира се, с разнолик характер. Както сам казваше понякога…

— Изглежда, добре сте го познавали? — предизвика я Карина.

Лусинда я стрелна с предупредителен поглед, но приятелката й като че ли не го забеляза.

— По едно време го виждах доста често — отговори спокойно Пола.

— И кога е било това? Наскоро или преди известно време? — настоя Карина.

— Не много отдавна — звучеше уклончиво.

— Защо не вземем да вечеряме? — обяви домакинята с нотка на отчаяние в гласа.

Дразнеше я старанието на Карина да накара жената да признае, че е била повече от приятелка с Майлс. Не беше нейна работа преди всичко. И определено не пред цяла стая с хора. Лусинда бе организирала вечерята като отправна точка. Може би днес щеше да успее да измъкне от Пола само телефонния й номер или адреса, но и това би било някакво начало.

— Мислех, че искаш да напълня всички чаши? — изтъкна малко рязко Джулиан, с високо вдигната току-що отворена бутилка „Болинджър“.

— Какво? — попита го разсеяно. — О, да, предполагам. Ще ида да запаля свещите. Но се опитай да разделиш Карина от Пола — прошепна, докато се измъкваше от стаята.

Масата, подредена за осем души, с бели свещи, цветя и класически бял порцелан, изглеждаше красива и елегантна. Лусинда бе планирала разпределението на местата, но сега започна да мисли, че ще е катастрофално. Проблемът бе, че през последните десет минути отношенията между гостите се бяха променили и сега не смееше да постави Карина и Пола една до друга, а бе замислила да са от двете страни на Джулиан. Не беше сигурна и дали трябва да настани Алекс до Пола. Но това означаваше да размести всички. Е, добре… Слава Богу, че масата бе кръгла, помисли си тя, като проверяваше агнешкия бут, преди да обяви, че вечерята е готова.

Седнала между Джулиан и Йън, Карина продължи да се налива, което не й бе присъщо. Едва-едва хапваше от пушената пъстърва, буташе вече идеално опеченото агнешко из чинията си и изпразваше чашата си доста бързо. Нещо я бе разтърсило тази вечер и Лусинда можеше да го отдаде само на завист към Пола, която определено бе център на внимание, що се отнася до мъжете.

Основното ястие бе отсервирано. Лусинда точно се готвеше да донесе летния пудинг, когато чу приятелката си да заявява високо:

— Предполагам, че ще ни сервираш тиквен пай вместо пудинг? Тиквен пай, схващате ли? — намигна явно.

Пола сякаш не бе чула, но и да бе, не даде знак за това, но Джулиан, изглежда, смяташе, че е много забавно. Облегна се в стола си, задавяйки се от смях, докато другите го гледаха въпросително.

— Ще хапнем нещо много по-добро — отвърна небрежно Лусинда, но това накара мъжа й и приятелката й да избухнат в още по-бурен смях.

— За Бога, Карина! — смъмри я рязко Алекс.

Рейчъл и Йън изглеждаха слисани, но набитите малки очички на Хари бяха доловили нещо и той последва сестра си в кухнята.

— Да не би Джулиан да я чука? — попита, като си взе шоколадов бонбон от една купа на подноса за кафе.

— Какво… Карина? Не ставай глупав, по дяволите — отвърна тя. — Просто прекалиха с пиенето.

— Или с нещо друго — измърмори мрачно той.

 

 

— Това бе най-лошата вечер в живота ми — възкликна Лусинда, когато Рейчъл и Йън, последните останали, най-после бяха казали „довиждане“ и си бяха тръгнали.

— О, Зайче! Ти просто загуби чувството си за хумор — каза той съчувствено.

Опита се да я прегърне, но тя го отблъсна раздразнено.

— Карина се държа като абсолютна крава — заяви ядосано. — Наистина ме злепостави, а ти я насърчаваше. Знае колко е важно за мен да издиря тези проклети жени. Забележките й трябва да са поставили Пола нащрек. Когато й поисках телефонния номер, каза някак уклончиво, че щяла да ми го даде някой път. Сега как ще се свържа с нея? Хари ще заподозре нещо, ако го попитам. Как ще потвърдя изобщо, че е била една от любовниците на татко?

— О, миличка! — изглеждаше разкаян, пъхнал ръце в джобовете си и увесил глава.

Напомняше й на Джейми, когато е бил смъмрен.

— Защо я насърчаваше? Хари дори предположи, че имаш връзка с нея.

Главата му се вдигна рязко, лицето му се изчерви.

— И разбира се, думите на Хари са закон Божи, така ли?

— Не. Но ми се иска да не беше заставал на нейна страна тази вечер. Никой друг не разбра каламбура с тиквения пай. Беше много грубо да се включиш в интимна шега пред другите — докато говореше, тя загаси всички светлини във всекидневната и тръгна към стълбите с високо вдигната глава и самоуверено изправен гръб.

— Но, Лусинда…

— Уморена съм и ми дойде до гуша, затова си лягам.

Дълго лежа в леглото и се взира в тъмнината, неспособна да заспи. Тази вечер й бе причинила безпокойство на няколко нива и почти буквално лош вкус в устата. Поведението на Карина бе ужасно, разбира се, но най-вече я бе обезпокоила тъпата сексуална реакция, демонстрирана от мъжете. Дори Джулиан се бе държал като тийнейджър, като се хилеше на играта на думи, която Пола не може да не бе забелязала, дори и да се бе престорила, че не е.

Цяла вечер Алекс я бе гледал влюбено, което явно бе раздразнило Карина. А Йън се бе усмихвал глуповато всеки път, когато онази жена го погледнеше, което Рейчъл пренебрегваше с привидно забавление, сякаш казваше: „Момчетата са си момчета“. Що се отнася до Хари, той бе дори по-арогантен и нафукан от обикновено и се хвалеше с новия си план да спечели милиони като ученик, който обявява намерението си да стане космонавт.

А Лусинда през цялото време продължаваше да си спомня баща си и неговите любовници. Всички ли мъже мислеха с онази си работа? Въртеше се уморена, но бе неспособна да заспи, а умът й прескачаше от мисъл на мисъл. Бе отвратена от начина на живот на баща си, копнееше за забвението на дрямката, но тя й убягваше.

Пламенно си пожела Майлс да не я бе принуждавал да се сблъска с долното му минало. Но добитото знание не може да бъде забравено никога и до края на живота си щеше да запази фактите, които й се щеше никога да не бе научавала. Най-неприятно от всичко бе, че цялата вечер бе загуба на време и пари, защото все още не бе сигурна дали Пъмпкин е Пола Максуел или не.

 

 

— Извинявай за снощи — каза Карина разкаяно по телефона следващата сутрин. — Чувствах се ужасно, затова реших, че единственото, което мога да направя, е да бъда бясна. Разбра ли дали Пола Максуел е Пъмпкин?

— Нямах възможност. Защо се чувстваше зле? Болна ли си?

Гласът на приятелката й бе студен и безизразен.

— Открих, че Алекс има връзка, а когато видях Пола и как всички мъже я зяпаха влюбено, предполагам, че ме връхлетя пълна загуба на самоувереност. Изглеждаше така дяволски добре и ми се искаше да си бях сложила новата черна рокля с мъниста, особено когато видях как на Алекс щяха да му изтекат очите. Чувствам се наистина непривлекателна в момента. Мъжът ми явно си е намерил някоя, която го подлудява повече от мен.

— О, Карина! — Лусинда бе ужасена. Винаги бе смятала, че имат здрав брак. — Много съжалявам, но ако е вярно, вероятно е само мимолетно увлечение. Алекс никога няма да те напусне. Той те обожава. Ти си му съпруга и майка на децата му.

— Да. Права си, но все пак боли. Копелето се забавлява с някаква седемнадесетгодишна кукличка от офиса. Кара ме да се чувствам с изтекъл срок на годност. Как може да е толкова глупав? Как може един мъж да рискува всичко заради чифт големи цици и млад задник? — звучеше уморена и съсипана. — И все пак… не исках да те злепоставям снощи.

— Няма нищо — отвърна Лусинда, като веднага й прости. — Просто много съжалявам, че преживяваш такъв лош период. Какво смяташ да правиш по въпроса?

— Да направя? Ами нищо. Има и по-големи престъпления от изневярата, въпреки че в момента не мога да се сетя за такива. Както и да е, ще загубя повече, отколкото ще спечеля, ако го напусна. Обичам начина си на живот. Обичам голямата къща и персонала, който я движи. Обичам да мога да си поръчвам нов бутиков гардероб два пъти в годината. Обичам колата си, обществения си живот, ходенето на ресторанти и парите за харчене. Какво представлява едно малко чукане в тъмнината между Алекс и някаква си курва в сравнение с всичко това? — добави прагматично.

Приятелката й бе поразена. Ако Джулиан бе спал с някоя друга, тя никога нямаше да го подмине така. Но беше ли поне малко вероятно собствената й майка да е направила точно това? Да си е казала: „Имам това, което е истински важно“. Не мислеше, че е възможно, беше сигурна, че Ан е наивна и доверчива и отказва да приеме очевидното.

— Значи няма да му кажеш нищо? — попита Лусинда.

— Разбира се, че не. Не искам да придавам важност на малката му мръсна авантюра, като показвам, че ми пука. Просто бях шокирана вчера, като научих за това, нали разбираш. Затова пих толкова много.

Сбогуваха се и Лусинда се зае отново с работата си, но докато изучаваше последните изследвания на обществената реакция към новия парфюм, който „Артемис“ възнамеряваше да лансира, умът й продължаваше да се връща към Пола Максуел. Възможно ли бе да се бе държала така невинно миналата вечер, ако е била страстно влюбена в Майлс? Може би историята й е вярна и го е познавала само покрай баща си, обикновено познанство, на ниво коктейли, а не любовно. А Хари, който винаги си пъхаше носа в хорските работи като любопитен териер, сигурно щеше да надуши някаква нишка, свързваща Пола и Майлс, ако такава съществуваше.

Дълбоко разочарована, тя реши, че ще отметне Пола като вероятна Пъмпкин, ще се концентрира над откриването на останалите две жени и веднага щом се прибере довечера, отново ще се заеме с писмата на Рене Хартман и ще види дали може да я издири.

 

 

Когато Хари най-сетне се събуди, Пола вече бе станала, взела си бе душ, беше изкусно гримирана и облечена в бели клоширани панталони и бледосин кашмирен пуловер.

— Какво ти става? Още е рано — измърмори той, като сънливо се щураше из всекидневната, където тя седеше на бюрото си. — Къде ще ходиш?

— Никъде — отвърна, като отпи от кафето си. — Изглеждаш махмурлия — в гласа й се долавяше критична нотка.

— А ти какво очакваш? Джулиан доливаше чашите ни на всеки две минути. Карина бе съвсем отнесена, нали? Стори ми се, че са доста близки със зет ми — отпусна се на един от бежовите копринени дивани и се просна на меката му седалка.

— Поведението й наистина бе странно. Каква беше онази шега за тиквения пай? Не я схванах, но Джулиан явно я сметна за доста забавна.

Хари подпъхна още една възглавница под главата си.

— Обаче не и Лусинда. Мяташе към Карина гневни погледи.

— Е, стига — Пола сви слабите си рамене. — Имам да ти казвам нещо, Хари.

— Какво? — очите му бяха притворени, а ръцете — зад главата.

— Мислех, че твоята идея за основаването на интернет компания, проследяваща родословието на хората, е толкова умна, че…

Той се изправи и седна, като че ли на пружина.

— Да? И?

„Това е — помисли си победоносно. — Бинго, по дяволите!“ В края на краищата седмиците на настойчивост се отплащаха. Щеше да инвестира най-после.

Вече бе на крака и я гледаше нетърпеливо, а всички следи от сънливостта му бяха изчезнали.

— Е?

— Ами — започна тя бавно, — след допитване до баща ми, счетоводителя ми и финансовия ми съветник…

— Да?

— Разработих оригиналната ти идея и основах своя фирма. Нарича се „Семейни връзки“. Уебсайтът ни е готов и отворих офис на Бруук Стрийт, откъдето ще действа компанията. Освен това, чрез договор се сдобих с услугите на бившия редактор на „Дебретс Пиъридж“, на човек, работил няколко години в „Кой кой е“, със силни връзки в Гербовата колегия — усмихна му се мило. — Трябва да ти благодаря, че ми даде такава чудесна идея, Хари. Исках да започна свой бизнес, а това е идеално. Възнамерявам с помощта на един агент, когото току-що наех, да обиколя Америка съвсем скоро и да разясня значението на родословните дървета. Агентката ми мисли, че може да ми уреди участие в няколко шоу програми, включително тази на Опра Уинфри, което ще бъде страхотно.

Хари стоеше зяпнал, а брадичката му почти докосваше гърдите му. Издаваше нечленоразделни гърлени звуци. Пола го гледаше и все още се усмихваше.

— Трябваше да бъде направено професионално, нали разбираш, Хари — обясни простичко тя. — А и трябва да зная точно къде отива всяко пени.

— Ти… кучка такава! — отметна глава и залитна, като че му бе прилошало, а босите му крака изведнъж й се сториха много уязвими, докато се препъва по дебелия светъл килим. После обви ръце около кръста си и се приведе, прегърна сам себе си, а въздухът излиташе на стенания от гърлото му. — Как можа да ми причиниш това? — давеше се той, когато успя да изрече нещо. — Ти, подла, низка, шибана кучка! Откраднала си идеята ми! Най-добрата идея, която ми е хрумвала! Исусе, ще те съдя за това! Ще те влача във всеки съд в страната! Ще те изоблича като интригантка, гадна, измамна…

— Хари, ти дори нямаше фирма — каза нежно тя. — Направихме подробни проучвания. Не беше я регистрирал. Всъщност нямаше нищо! Даже и уебсайт! Какво си мислеше, че ще стане? Че ще ти връча два милиона лири, за да си живееш царски, докато се преструваш, че въртиш бизнес и печелиш пари? Не съм чак толкова глупава, разбираш ли.

— Ти ме използва — извика обвинително той, без да чува и дума от онова, което бе казала.

— Ти също се опита да ме използваш. Това не ни ли прави от един дол дренки? Не разбираш ли? Осъзнах го в момента, в който те срещнах. Ти стори всичко възможно, за да измъкнеш от мен пари за проект, който не беше и никога нямаше да бъде осъществен, ако го бях оставила на теб. На мое място щеше да постъпиш точно по същия начин.

— Но ти ме прелъсти, изкопчи всичките ми бизнес планове, задигна цялата ми концепция, до най-малките подробности, и после я реализира сама. Как смееш? — вече бе излязъл от кожата си. — Искаше само да ме вкараш в леглото!

— Не звучи ли малко по женски, Хари? — отбеляза въпросително тя. — Това е двадесет и първи век, нали разбираш? Богати застаряващи мъже са издържали млади жени от незапомнени времена. Защо една богата застаряваща жена да не стори същото?

— Живея голташки — ридаеше той. — Отказах се от апартамента си. Задлъжнял съм… онова пътешествие, за което настояваше, и всички скъпи ресторанти, в които искаше да идем, ми струваха цяло състояние — погледна обвинително Пола. — Ти ме съсипа — добави, като бършеше очи с ръкава на копринената пижама, която му бе подарила.

Последва миг тишина, нарушавана само от хълцането му. После Пола заговори:

— Все още си много добър в леглото, Хари.