Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дъглас (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
To Charm a Prince, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 100 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
Rositsa (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Патриша Грасо. Амулетът на Венера

ИК „Ирис“, София, 2003

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–074–9

История

  1. — Добавяне

19

Моля те, господи, пази я — повтаряше безмълвно Рудолф, докато се взираше в медальона в шепата си. Беше прекарал неспокойна нощ на дивана в стаята на жена си, защото там се чувстваше по-близо до нея. Първите утринни лъчи вече падаха през прозореца и той имаше твърдото намерение да тръгне да я търси. Но откъде да започне?

Неговата прекрасна, бедна, дълбоко наранена принцеса…

Рудолф си спомни как изглеждаше Саманта вечерта на бала у семейство Емерсън. Първоначално я определи като строго добродетелна английска дама, докато тя открадна ключа от джоба на Игор и постепенно му разкри другата страна от личността си.

При мисълта за дългото пътуване към Шотландия на лицето му изгря усмивка — тя беше ужасена от перспективата да сподели леглото му! Достави му огромно удоволствие да я прелъсти, защото нежната й натура го привличаше неудържимо, и преживя нещо неописуемо, когато тя най-после му се отдаде. Тя го прие с готовност в сърцето, душата и тялото си и въпреки това остана достатъчно любов за Грант, Дрейк и Зара.

Саманта беше плаха и покорна, но ставаше смела и решителна, когато трябваше да защити хората, които обичаше. Прие го с цялото си сърце, изобщо не се стресна от факта, че той беше незаконен син, а когато сам се държа непростимо с нея, нито за миг не помисли да го нарече копеле. Докато той едва не я бе нарекъл саката нещастница. Никога нямаше да си прости.

Скъпата му малка жена преодоля страха и срама си и мина по дългия път до олтара пред очите на стотици надменни аристократи. За награда бе унизена, а той влоши още повече ситуацията, като посещаваше всевъзможни светски забавления, за да има какво да пишат в „Таймс“.

Като си припомни как Саманта му се противопостави и изяде пушената риба и пържените картофи, Рудолф неволно се засмя. Без съмнение неговата покорна женичка имаше силна воля и беше дяволски своенравна — макар че онази сутрин трябваше да плати за дебелоглавието си…

Той я обичаше, но никога не успя да преодолее задръжките си и да произнесе думите, за които тя копнееше. Когато намеря Саманта, веднага ще й заявя, че я обичам с цялото си сърце и ще й го повтарям всеки ден до края на живота си, закле се Рудолф.

След като Олга развали сватбата им, „Таймс“ публикува онази грозна статия и Саманта избухна в сълзи, докато я четеше. Тогава неговата бедна наранена принцеса му заяви, че иска да си отиде вкъщи и…

Рудолф скочи от мястото си. Саманта искаше да се върне в Примроуз Хил!

Как не се сети по-рано! Неговата принцеса беше отишла да скрие мъката си в стария си дом!

Рудолф взе медальона от масичката и го плъзна в джоба си. Щеше да отиде при Саманта и да й даде Венерата с молба да я хвърли в Темза.

Лицето му помрачня. Ами ако Владимир беше разбрал как го е измамила Саманта?…

 

 

Точно когато Рудолф заповяда да оседлаят коня му, Саманта се събуди. Въздъхна, помилва корема си и обеща:

— Ще получиш хляба си веднага щом стана.

Опита се да събере сили, но тъгата в сърцето й беше толкова тежка, че не можеше да се изправи. Мина доста време, докато напусна леглото си и отиде в кухнята.

— Скоро ще има и овесена каша — съобщи тя на нероденото бебе и седна на масата да хапне малко хляб. Довечера трябваше да се сети да сложи парче хляб до леглото си.

След като се изми и облече, Саманта си приготви закуска от овесена каша и чай. Липсваше й комфортът от трапезарията на дука, но щеше да го преживее.

Какво ли прави в момента Рудолф, запита се с болка тя. Знаеше ли вече, че тя си е отишла? Ако беше узнал, дали Виктория щеше да издържи на натиска от всички страни и да запази скривалището й в тайна?

Водата завря и Саманта си приготви чай. Остави чайника на печката и отново седна, но лъжичката се изплъзна от ръката й и падна на пода.

Тя се мушна под масата, за да потърси лъжичката, и не чу как външната врата се отвори. Ала веднага забеляза ботушите, които застанаха до масата.

Изненадана, Саманта понечи да се изправи, при което удари главата си в ръба на масата.

— Ох! — изплака тя и се измъкна отдолу.

Коленичила на пода, тя погледна като омагьосана в черните очи на своя принц. Рудолф се отпусна на колене пред нея и нежно помилва главата й.

— Много ли се удари?

Саманта поклати глава. Не знаеше как да реагира. Изобщо не беше очаквала мъжът й да я намери толкова скоро и да се държи така любезно.

— Виктория не ми каза къде си се скрила — обясни Рудолф с иронична усмивка. — Направих всичко, за да я сплаша, но с нея не е толкова лесно, колкото с теб или с децата.

Саманта неволно се усмихна.

— Как ме откри? — пошепна тя.

— Спомних си, че веднъж нарече Примроуз Хил своя истински дом — отговори той.

Саманта прехапа устни.

— И как ще ме накажеш този път?

— Нима смъртните имат право да наказват ангелите? — попита сериозно Рудолф.

Саманта примигна объркано и поклати глава. Очевидно имаше халюцинации или сънуваше. Да, така беше: тя беше още в леглото си и сънуваше прекрасен сън.

Рудолф я погледна въпросително.

— Какво има? Бебето ли ти създава проблеми?

Саманта попипа гърдите му.

— Изглеждаш истински…

— Естествено, това съм аз, от плът и кръв.

— Какво става? — попита смутено тя. — Толкова си… различен.

— Аз бях магаре — призна съкрушено той.

— Това е вярно — кимна сериозно тя.

Рудолф избухна в смях. Прегърна я и нежно я притисна до гърдите си. Устните му завладяха нейните в страстна целувка.

— Донесох ти подарък — каза той.

Саманта се усмихна, все още объркана.

— Подарък?

Рудолф се изправи и й протегна ръка, както беше направил на бала у семейство Емерсън. Саманта премести поглед от черните му очи към протегнатата ръка и почти плахо се хвана за нея, за да се изправи.

Рудолф отново я привлече в обятията си и я целуна нежно. Когато заговори, в гласа му зазвъня отчаяние:

— Моля те, принцесо, никога вече не ме напускай. Твърде много те обичам, за да мога да живея без теб.

Саманта скри лице на гърдите му и заплака. Най-после беше казал думите, за които тя така копнееше. Той я обичаше! Никога в живота си не беше изпитвала такова пълно щастие.

— Добре, че Грант не е тук — Рудолф помилва успокоително гърба й. — Защото щеше да чуеш шумни оплаквания, че момичетата са глупави гъски.

Саманта се засмя през сълзи, отдели се от гърдите му и го погледна с потъмнели от щастие сини очи.

— Тъкмо закусвах. Искаш ли купичка овесена каша?

— Ти ли си я приготвила?

— Разбира се.

— След като отвориш подаръка си, непременно ще опитам от овесената ти каша. Седни, веднага ще го донеса.

Саманта проследи с усмивка как мъжът й изскочи от къщата и след минута се върна с огромна кутия. Бутна настрана купата с овесена каша и постави кутията на масата пред нея.

— Отвори я.

— Толкова е голяма — промълви тя. — Сигурно си купил нещо за бебето.

— Не, любов моя, купих я за теб.

— Когато купуваш нещо за бебето, купуваш го и за мен — обясни просто тя и вдигна капака. Огромната кутия беше пълна със стотици — по-точно с хиляди — панделки за коса в най-различни цветове и ширини.

Саманта вдигна очи към принца със смаяна усмивка.

— Купил си ми панделки за коса?

Сърцето й се обля в кръв, когато видя как черните му очи овлажняха.

— Никога не съм те виждал с панделка в косите — обясни с пресекващ глас той. — Затова си помислих, че би искала да имаш няколко.

— Няколко? — Саманта избухна в смях.

— Харесват ли ти?

— Да, много — отговори сериозно тя. — Всичко, което ти ми даваш, ми харесва — бръкна в кутията и извади шепа панделки. — Прекрасни са.

— Не знаех какви цветове предпочиташ и купих всички панделки в магазина — обясни смутено Рудолф.

— Всички панделки в магазина? — повтори през смях Саманта.

Рудолф кимна.

— Трябва да призная, че изкупих всички панделки в Лондон. В момента имаш монопол върху панделките за коса.

Саманта избухна в неудържим кикот. Скочи от стола си и прегърна устремно съпруга си. Вдигна лице към неговото и го целуна с цялата любов и нежност, които изпълваха сърцето й.

— Искам да знаеш, принцесо…

Саманта сложи пръст на устните му.

— Не е нужно да говорим за това.

— Напротив, трябва — Рудолф нежно поднесе ръката й към устните си. — Искам да знаеш, че вчера, след като най-сетне се успокоих, исках да изслушам твоята версия на станалото, но ти вече беше изчезнала.

— Благодаря ти.

— Сигурно през следващите четиридесет или петдесет години ще се случва да се гневя — заговори сериозно той. — Когато това стане, те моля да ми напомняш какъв арогантен, непоносим, дори жесток негодник мога да бъда.

— Не мога да си представя, че ще ти кажа тези думи, когато си гневен — усмихна се Саманта. — В такива моменти си много страшен.

— Опитвах се да не те обичам — Рудолф я притисна силно до гърдите си. — Не исках да се оженя за теб, защото дълбоко в сърцето си много исках да бъдем завинаги заедно. Причината е много проста: след раждането на Зара Олга узна за незаконния ми произход и се хвърли в обятията на Владимир. Един ден ги заварих в леглото си. Тогава издигнах защитна стена около сърцето си и се заклех никога да не се обвързвам с друга жена. Затова се борих толкова дълго да те даря с любовта си.

Саманта помилва бузата му.

— Аз се влюбих в теб в мига, когато ме принуди да танцувам с теб на бала у Емерсънови.

— Не можеш да си представиш колко съм благодарен на Игор, че ни отвлече — отвърна той и тя се засмя.

Рудолф сложи ръка на корема й и попита:

— Как е бебето ми?

— Гладно е.

Рудолф веднага я пусна и се настани до масата. Саманта му поднесе купа овесена каша. Той я опита и заяви тържествено:

— Това е най-хубавата овесена каша, която някога съм ял.

— Ти изобщо опитвал ли си досега овесена каша? — попита през смях Саманта.

— Това е първата — Рудолф огледа малката кухня. — Ще купя тази къща и веднъж в годината двамата ще идваме тук за седмица или две, за да поживеем като съвсем обикновени хора.

— Това е най-доброто предложение, което някой ми е правил — сините очите на Саманта грееха от любов. — Впрочем ти ми дължиш хиляда фунта плюс сумата, която Тори плати за файтона.

— Сестра ти може да се смята за щастлива, че не й извих врата — изръмжа Рудолф. — Знаеш ли как се почувствах, когато призна, че ти е помогнала да се прехвърлиш през прозореца и да се спуснеш по дървото!

След като изядоха овесената каша, Рудолф стана и й протегна ръка. Саманта знаеше за какво я моли и се усмихна смутено, когато сложи ръката си в неговата.

Двамата влязоха в малката спалня и Рудолф я притисна към коравото си, мускулесто тяло.

— Днешният ден принадлежи на теб, любов моя — пошепна страстно той.

Целуна я пламенно и бързо разкопча копчетата на старата й рокля. Свали я от раменете й и я пусна на пода. Погледна към крака й и се засмя.

— Никога не съм се любил с жена, която носи кама на крака си — наведе се и отвърза кожения ремък, с който беше закрепено малкото оръжие.

— Сега е мой ред, ваше височество — пошепна Саманта.

Той остана неподвижен, докато тя разкопча ризата му. Докато я сваляше от раменете му, устните й шареха по гърдите му. Рудолф пое шумно въздух, когато зъбките й нежно загризаха зърното на гърдата му. Свали долната й риза и я погледна учудено.

— Защо не носиш нищо друго? — попита той.

— Чорапите и жартиерите са само за богатите — обясни с усмивка Саманта. — В тази къща аз съм само едно обикновено момиче.

— Нищо у теб не е обикновено — възрази той.

Вдигна я внимателно и я положи върху леглото. Ръцете му се плъзнаха към натежалите от бременността гърди с уголемени тъмни зърна.

— С нетърпение очаквам да видя как бебето ни ще суче от гърдите ти.

Саманта въздъхна. Вече имаше всичко, за което беше мечтала. Сънят й беше станал действителност.

Рудолф бързо свали ботушите и панталона си и легна до нея. Леглото беше толкова тясно, че трябваше да лежи на една страна.

Помилва бавно гърдите й, очерта контурите на хълбоците и намери влажното място между бедрата.

— Легни върху мен, принцесо — помоли той с предрезгавял от желание глас.

Саманта се настани върху коравото му тяло, той обхвана с две ръце гърдите й и се надигна, за да впие устни в зърната им. Саманта издаваше гърлени въздишки и стонове, докато устните, зъбите и езикът му последователно хапеха, милваха и смучеха чувствителните зърна.

— Искам да ме яздиш, любов моя — пошепна той.

— О, да.

Тя се надигна леко и бавно се плъзна върху коравата му, пулсираща мъжественост. Усещането как тялото й се изпълваше с горещината му беше неописуемо. След като се отпусна върху него, тя се задвижи ритмично напред-назад, докато тласъците му ставаха все по-дълбоки.

— Ти си прекрасна, любов моя — пошепна задавено Рудолф.

Саманта извика задавено, когато сладостното напрежение във вътрешността й се разтовари в тръпнещ оргазъм. Едва тогава Рудолф се отдаде изцяло на желанието си, хвана я за хълбоците и се заби дълбоко в нея, за да преживее своя оргазъм.

По-късно, след като си починаха, Саманта се надигна и го помилва по лицето. Рудолф хвана ръката й и я целуна.

— Има нещо, за което непременно трябва да те попитам, любов моя — пошепна срамежливо тя.

Рудолф я погледна с весело святкащи очи.

— Отговорът е не.

— Какво не? — попита объркано Саманта.

Рудолф не можа да удържи смеха си.

— Не, не съм спал с онази артистка.

— Ваше височество, ти си невероятно самомнителен — укори го Саманта.

— Знам, но те обичам.

Саманта се засмя, но не се отказа от въпроса си.

— Говоря сериозно. Искам да ми кажеш нещо.

— Какво искаш да узнаеш, принцесо?

— Помниш ли деня, когато на път за Шотландия отидохме да пазаруваме?

— Разбира се, че го помня.

— Защо купи онова щраусово перо?

Рудолф избухна в луд смях и я притисна до гърдите си.

— Господи, принцесо, съвсем бях забравил за перото! Щом се нанесем в Монтагю Хаус, ще ти покажа за какво се използва.

— Май не те разбирам — промърмори тя и погледна изпитателно в тъмните му очи.

— Знаеш ли, скъпа, щраусовото перо е играчка за възрастни — обясни той.

— Играчка за възрастни? Но за какво… О! — бузите на Саманта пламнаха. Тя помълча малко и каза: — Трябва да ставаме. Време е да се върнем в дома на дука.

— Ако желаеш, ще прекараме нощта тук — предложи той.

— С радост бих останала тук с теб, но близките ми ще се тревожат ненужно — отговори тя.

Саманта стана и навлече ризата си. След това затегна ремъка с камата около глезена си.

— Необходимо ли е да я носиш още? — осведоми се Рудолф, който я наблюдаваше от леглото.

— Човек трябва да е винаги нащрек — отвърна Саманта и посегна към ботушките си. В този миг забеляза, че рубинът се е оцветил в кървавочервено и по гърба й пробяга студена тръпка. Намъкна роклята през глава и седна на ръба на леглото.

— Рубинът на леля Рокси е потъмнял — пошепна тихо тя. — Очакват ни неприятности.

Принцът избухна в безгрижен смях.

— Готов съм да се справя с всяка опасност, която ни заплашва.

След като се облече, той отиде в дневната, загаси огъня в камината, взе кутията с панделките и последва Саманта към вратата.

Когато Саманта отвори врата, на прага стоеше Олга. Зад нея беше Владимир с пистолет в ръка.

Олга зашлеви Саманта през лицето, тя политна назад и падна върху съпруга си, който я подкрепи.

— Принцесо Саманта, вие ме накарахте да повярвам, че сте сладко невинно дете — изрече укорно Владимир и им махна с пистолета да се върнат в къщата. — Оказа се, че зад ангелското ви лице се крие коварно змийче. Как се сетихте да ни измамите с копие на Казанската Венера? Какво съчетание от хитрост и дързост!

Рудолф остави кутията с панделките на масата и скри Саманта зад гърба си.

— Божичко, каква сърцераздирателна гледка! — изсмя се Олга. — Копелето защитава куцото момиче, което носи копелето му. Жалко, че след минути и двамата няма да сте между живите.

— Извинявай за поведението на жена ми, братко — обади се Владимир. — Понякога наистина прекалява. Ако ми дадеш истинската Венера, ще ви оставим на мира.

Рудолф склони глава и извади от джоба си черната кадифена торбичка. Връчи я на брат си и той я пъхна във вътрешния джоб на жакета си.

— Хайде, убий ги най-после — настоя Олга.

— Не мога да убия собствения си брат — отговори Владимир.

— Тогава ми дай пистолета. Ще ги убия аз — извика Олга.

Саманта изписка тихо, за да привлече вниманието на останалите, и се свлече в безсъзнание на пода. В същия миг Рудолф изби оръжието от ръцете на брат си и пистолетът падна в краката на руската принцеса.

Олга се наведе да го вдигне, но Саманта беше много по-бърза. Извади камата си и опря острието в бузата на русата красавица.

— Махни си мръсните ръце от пистолета — изсъска тя.

След като прибра оръжието, Рудолф хвърли бърз поглед към Саманта и попита:

— Ранена ли си?

— Нищо ми няма — отговори спокойно тя и прибра камата си в кожената ножница.

— Ти си един тромав селянин! — изфуча разярено Олга и се запъти с вдигнати юмруци към съпруга си. Владимир я накара да замълчи, като й залепи шумна плесница.

— Вероятно искаш да си върнеш медальона? — попита спокойно той и подаде на брат си черната кадифена торбичка.

— Задръж Венерата — засмя се Рудолф. — Аз вече имам всичко, което може да си пожелае един мъж.

В този миг вратата се отвори с трясък и в къщата нахлу Игор. След кратък поглед към пистолета в ръката на принца великанът рече:

— Както виждам, не се нуждаете от услугите ми.

— Ако бяхме чакали да ни спасиш, жена ми и аз отдавна щяхме да сме мъртви — отговори Рудолф. — Моля те, погрижи се брат ми и очарователната му съпруга още днес да се качат на някой кораб и да напуснат Англия.

— Разбрах, ваше височество — отговори Игор.

Владимир и Олга се обърнаха да си вървят.

— Олеле! — извика Саманта и падна върху Владимир, когато той мина покрай нея. Руснакът инстинктивно протегна ръце да я подкрепи.

— Моля за прошка, ваше височество — прошепна Саманта и лицето й почервеня от срам. — Често ми се завива свят. Заради бебето…

Владимир сведе глава.

— Желая всичко добро на вас и на детето ви.

— Благодаря, ваше височество — прошепна Саманта и сведе поглед към пода.

Владимир и Олга напуснаха къщата. Игор спря за момент на вратата и измери Саманта с недоверчив поглед. Изведнъж се изсмя гръмогласно и побърза да излезе.

— Вече не съм сигурна дали искам да съм омъжена за теб — заяви Саманта.

— Защо, скъпа? — поиска да узнае Рудолф и на устните му изгря усмивка.

— Винаги съм искала скучен съпруг.

— О, принцесо, обещавам ти, че от днес нататък ще скучаеш с мен до смърт — Рудолф я грабна в прегръдката си. — Ще бъда най-скучният съпруг, който някога се е раждал — целуна я по устата и попита засмяно: — Мога ли сега да си получа Венерата?

— Естествено, ваше височество — Саманта му подаде черната кадифена торбичка. — Не се ли радваш, че се ожени за мен?

Усмивката на лицето на принца отстъпи място на сериозно изражение. Той я погледна в очите и заяви:

— Онова, което казах на брат ми, беше чистата истина: вече имам всичко, което един мъж може да си пожелае. Знам, че през целия си живот съм чакал именно теб.

— Обичам те — отговори развълнувано Саманта. — Сега и завинаги.

 

 

Сарк Айлънд, ноември

Саманта остави чашата си на масата и погледна сърдито издутия си корем. След това се обърна към мъжа си, който седеше на облегалката на креслото й.

— Никога не си била по-красива — пошепна в ухото й той.

Саманта обходи с поглед големия салон. Цялото й семейство беше пристигнало за раждането на бебето. Само че своенравното малко същество отказваше да се появи на бял свят.

От другия край на помещението, където Виктория играеше на криеница с децата и братята на Рудолф, прозвучаха весели викове. Играта беше повече от буйна.

Саманта даде знак на мъжа си да се наведе по-близо до нея.

— Искам да ти кажа, че братята ти си позволяват опасни волности със сестра ми — изсъска тя. — Току-що видях как Стефан я помилва по гърдите, а преди минута Михаил я плесна по дупето.

— Обещавам да им се накарам за поведението им — каза Рудолф и я целуна по тила.

— Боя се, че това няма да помогне.

— Бедният Емерсън — въздъхна Рудолф. — Не мога да си представя, че би могъл да укроти лудетина като Тори.

Саманта се усмихна и погледна към леля си Рокси, която забавляваше майката на Рудолф и същевременно наблюдаваше играта на Виктория с принцовете. Дукесата изглеждаше сериозно загрижена.

Саманта отново махна на мъжа си да се приближи. Когато той се наведе към нея, пошепна в ухото му:

— Не вярвам, че леля ми ще понесе още една волност на братята ти — когато Рудолф се засмя, тя добави: — Освен това мисля, че вече започва.

— Какво искаш да кажеш, мила? — попита разсеяно принцът.

При следващия пристъп на болка Саманта затвори очи и усети как в гърдите й се надигна паника. Вече знаеше достатъчно за болката и страданието и можеше да си представи какво я очаква — но не беше сигурна, че ще го понесе.

— Саманта?

Тя стисна ръката му и помоли с насълзени очи.

— Не ме оставяй сама!

Най-сетне принцът разбра какво ставаше. Прегърна я, изправи я и извика през рамо:

— Рокси, бебето идва! Стефан, веднага доведи доктора!

Занесе жена си в спалнята й и внимателно я положи върху леглото. Когато я връхлетя следващата болка, Саманта стисна здраво ръката му и изпъшка.

— Смелост, любов моя — опита се да я успокои Рудолф. — Няма да те оставя сама. Няма от какво да се страхуваш.

Леля Рокси донесе нощницата на Саманта. След нея се появи Анджелика с възглавници и чаршафи.

— Вдигни я, Рудолф, за да можем да сложим това отдолу — нареди леля Рокси.

— Трябва да я преоблечем — допълни Анджелика.

Рудолф предпазливо съблече жена си и намъкна нощницата през главата й.

— Опитай се да станеш, любов моя. Ще се поразходим малко по стаята.

Саманта го погледна слисано.

— Искаш да ходя? — повтори невярващо тя.

— Да, принцесо, ще направиш няколко крачки по стаята — настоя Рудолф, прегърна я и я изправи на крака. Поведе я към камината и обясни: — Когато болките се усилят, можеш отново да си легнеш.

— Когато се усилят? — малката му жена изглеждаше като животинче в капан.

— Стига, Рудолф, време е Саманта да легне — намеси се леля Рокси.

— Остави принца да се погрижи за жена си — спря я Анджелика. — Той знае кое е най-доброто за нея. Ние ще почакаме отвън, докато ни повикат.

Рудолф благодари с поглед на маркизата. Рокси се вълнуваше много от предстоящото раждане и само щеше да влоши ситуацията. Ще повика двете жени, щом Саманта легне в леглото.

Следващите два часа изминаха в бавни разходки по стаята. Прегърнал здраво жена си, принцът я водеше напред-назад и не й позволяваше да си легне. При всеки пристъп Саманта се вкопчваше в него като уплашено дете и търсеше помощ.

— Рудолф?

— Какво има, мила?

— Искам панделки за коса.

Принцът я погледна объркано.

— Панделки за коса?

— Донеси две от панделките, които ми купи — помоли тя.

Рудолф й помогна да седне на леглото.

— Какви цветове предпочиташ?

— Розова и синя.

Рудолф изтича в гардеробната, намери кутията в скрина и я разрови, докато намери една розова и една синя панделка.

Когато се върна до леглото, Саманта се превиваше от поредната болка, много по-силна от предишните.

— Време е да си легнеш — нареди той, когато контракцията отмина.

— Първо ще ми вържеш косата с панделките — пошепна тя.

— Саманта!

— Моля те!

След като изпълни молбата й, Рудолф нежно я положи върху възглавниците. Отиде до вратата, отвори и покани леля Рокси, Анджелика и доктора да влязат.

— Сега можете да си отидете — каза му леля Рокси.

— Няма да я оставя сама.

Рудолф приседна на ръба на леглото и хвана ръката на жена си, докато тя се превиваше от болки.

— Много съжалявам, любов моя — прошепна разкаяно той. — Толкова съжалявам, че трябва да понесеш всичко това заради мен.

— О, божичко! — изплака Саманта, когато започна следващата, особено силна контракция. Болката я погълна като огромна вълна.

След това Саманта направи нещо, което шокира не само съпруга й, но и леля Рокси и Анджелика: обърна се към разтревожения си мъж и изкрещя:

— Ти, проклет кучи син! Виж какво ми стори! Ти не ме обичаш. Искаше само да се забавляваш… да се наслаждаваш на тялото ми… Лельо Рокси, виж какво ми причини този мръсен лъжец!

Анджелика се изсмя тихо, сложи ръка на рамото на слисания принц и го изведе от стаята.

— Утре сутринта Саманта ще е забравила думите си — утеши го тя и затръшна вратата под носа му.

Рудолф се взря като замаян в лакираното дърво. Не подозираше, че жена му може да ругае като хамалин, камо ли пък, че го обвинява за мъките си. Господи, имаше нужда от една голяма водка!

Рудолф слезе с несигурна крачка в салона, където дук Магнъс вече го чакаше с ледената водка.

— Е, Саманта започна ли вече да ви проклина? — осведоми се с усмивка Робърт.

Рудолф се обърна смаяно към несъщия си брат.

— Всички жени ли правят така?

Робърт кимна.

— Всеки път?

Робърт кимна отново.

— Единственото средство за успокоение е в ръката ви. Пий, синко — подкани го дук Магнъс.

Часовете минаваха. Рудолф все по-често отиваше до стълбището, за да чуе какво става горе, и се опитваше да си представи докъде беше стигнало раждането.

Най-сетне лекарят се появи в салона, където мъжете пиеха поредната водка. Докато триеше ръцете си в голяма кърпа, той оповести тържествено:

— Ваше височество, роди ви се син…

Мъжете извикаха ликуващо и вдигнаха чашите си, но лекарят още не беше свършил:

— След него се роди и дъщеря.

Чашата с водка падна от ръката на принца. Рудолф Казанов се свлече в безсъзнание на пода.

 

 

На другия ден следобед, след като цялото семейство беше посетило бебетата и бе слязло в салона да пие чай, гордите родители седяха в стаята си и наблюдаваха мирно спящите кърмачета. Рудолф седеше на леглото, прегърнал дъщеричката си, докато Саманта люлееше момчето си. На вратата се почука шумно.

— Влез! — извика Рудолф.

Чу се повторно чукане и принцът извика по-високо:

— Влез!

Когато вратата така и не се отвори, Рудолф хвърли въпросителен поглед към жена си. Саманта вдигна рамене и отново посвети вниманието си на бебето, което държеше в ръце.

Някой затропа с юмруци по вратата. Рудолф изруга, стана и отвори с трясък, без да изпуска бебето от ръцете си.

В коридора нямаше никого.

— Погледни от другата страна на вратата и ще видиш, че на бравата виси картоф — посъветва го Саманта.

Рудолф чу потискан детски смях и извика заплашително:

— Саманта, да знаеш, че ако хвана момчетата, ще има буря!

По коридора се чу шум от бързо отдалечаващи се стъпки. Очевидно Грант и Дрейк бързаха да си спасят кожите. Рудолф затвори вратата и сложи момиченцето си в люлката. След това взе сина си от ръцете на Саманта и го положи в другата люлка.

Принцът седна на леглото, облегна се на таблата и протегна ръка на жена си. Тя се сгуши на гърдите му и рече:

— Ти имаше право, любов моя — когато сложиха бебетата на гърдите ми, забравих болките.

Рудолф повдигна с два пръста брадичката й и погледна с любов в ясните сини очи.

— Щом се възстановиш, ще измия устата ти със сапун.

— Какво говориш? — засмя се Саманта.

— Нарече ме мръсен лъжец и непоправим донжуан — заяви сърдито той.

— Глупости! Никога не съм изричала такива думи — възрази тя. — Хайде да говорим за нещо друго.

— За какво например? Искаш ли да ти кажа какво чувствам към теб?

— Да, моля те.

— Обичам те, принцесо.

— И аз те обичам, принце мой.

Край
Читателите на „Амулетът на Венера“ са прочели и: