Патриша Грасо
Амулетът на Венера (18)

18

Пак няма хляб, каза си Саманта, когато на следващата сутрин се събуди. Защо бе повярвала, че принцът отново ще сложи парче черен хляб до леглото й?

Тя стана, изми се грижливо и облече старата рокля, която щеше да носи в Примроуз Хил. Не можеше да облече някоя от роклите, подарени й от принца, защото не искаше да привлича ненужно внимание в къщата на родителите си.

След това отвори прозореца и вдъхна дълбоко свежия пролетен въздух, форзициите в градината бяха отрупани с едри жълти цветове.

Остана до прозореца и когато чу как ключът се превъртя в ключалката. Гореше от нетърпение отново да усети слънцето върху лицето си. Днес следобед, повтаряше си тя, ще се върна в любимата стара къща.

— Закуска, принцесо — обади се Рудолф от вратата.

Саманта се обърна към съпруга си и попита сериозно:

— Наистина ли възнамеряваш да ме държиш затворена в тази стая?

— Изяж си закуската — подкани я Рудолф, без да отговори на въпроса й.

Саманта седна на масата и огледа смаяно голямата табла. Огромна порция бъркани яйца, няколко резена шунка и две хлебчета с масло. До чинията я очакваше новият брой на „Таймс“.

— Днес май си решил да се представиш като великодушен принц — промърмори тя, неспособна да скрие сарказма си. — Или си въобразяваш, че през нощта апетитът ми драматично се е увеличил?

Когато Рудолф не отговори, Саманта отчупи парче хляб и го изяде. Очевидно принцът не възнамеряваше да напусне скоро стаята й, защото отиде до прозореца, скръсти ръце под гърдите си и втренчи поглед в лицето й.

— Няма ли да прочетеш вестника? — попита след малко той.

Саманта хвърли бърз поглед към него, после към вестника. След като беше толкова заинтересован тя да прочете „Таймс“, не беше трудно да отгатне какво я очакваше вътре. Снощи, когато дойде при нея, беше във вечерно облекло.

— Вече не се интересувам от светските ти забавления — уведоми го тя с ослепителна усмивка.

— Тук има какво да те заинтересува — отбеляза Рудолф с високо вдигнати вежди.

Очевидно й се подиграваше.

— Не се интересувам от светските ти забавления, защото не се интересувам от теб — обясни остро Саманта.

— Ударът не улучи — отвърна равнодушно той.

Спокойствието и абсолютната неподвижност на лицето му я вбесиха. Веднага трябваше да измисли нещо, за да го извади от равновесие. Гореше от желание да го нарани. Ядно блъсна таблата от масата и разкошната закуска се изсипа на пода.

Рудолф дори не трепна. В погледа му блестеше подигравка.

— Кога най-после ще се научиш да се владееш?

— Преди да те срещна, не съм имала проблеми със самообладанието си — отзова се гневно тя.

— Желая ти приятен ден, принцесо — сбогува се Рудолф и бързо излезе от стаята й.

След излизането му Саманта моментално посегна към „Таймс“ и жадно прочете страницата със светски новини. След това дълго плака с горчиви сълзи.

В ранния следобед някой почука на вратата й. Тя прекоси стаята и попита с надежда:

— Кой е?

— Файтонът чака — пошепна възбудено сестра й. — Готова ли си?

— Разбира се, че съм готова.

— Хвърли чантата си през прозореца — нареди Виктория. — Аз ще заобиколя къщата и ще ти помогна да слезеш по дървото.

— В никакъв случай не бива да ни хванат — рече Саманта. — Имаш ли представа къде е мъжът ми?

— Долу е, със Зара — отговори спокойно Виктория. — Принцеса Олга ще дойде да види дъщеря си. Тръгвам, чакай ме.

Саманта извади чантата изпод леглото и я хвърли през прозореца. След това хвърли и наметката си. Виктория се появи само след минута и сръчно се изкатери по стария дъб.

— Здравей, сестричке — поздрави със сияещо лице младото момиче, когато се настани удобно върху един клон пред прозореца на Саманта.

Саманта погледна страхливо към земята.

— О, Тори, не вярвам, че ще се справя.

— Значи предпочиташ да те заточат на Сарк Айлънд, докато Рудолф се забавлява с най-желаните лондонски красавици? — попита остро сестра й.

— Ако падна, може да загубя бебето — пошепна Саманта.

— Ако не гледаш надолу, няма да паднеш — опита се да я успокои Виктория. — Ще слизаме съвсем бавно, от клон на клон.

— Добре — кимна решително Саманта. — Тръгваме.

— Трябва да излезеш през прозореца заднешком — заповяда Виктория. — Първо протягаш единия крак и стъпваш на клона като на гърба на кон. Дръж се здраво с двете ръце.

Саманта проследи как Виктория се смъкна на по-нисък клон и излезе през прозореца точно както беше препоръчала сестра й. Двете заслизаха бавно по клоните, докато най-сетне стигнаха най-долните.

— Скачай смело на земята — извика Виктория. — Аз ще те хвана.

Саманта пусна клона и падна право в ръцете на сестра си. Двете избухнаха в смях и си стиснаха ръцете.

Виктория грабна чантата и плаща и поведе Саманта покрай къщата към страничната уличка, където ги чакаше файтонът. Покатери се на капрата и настани Саманта до себе си. Когато конят потегли, Саманта пое дълбоко въздух — вече беше свободна!

Въпреки болката сърцето й копнееше за мъжа, когото обичаше. Ала съзнаваше, че и за двамата ще е най-добре да се разделят. Не можеше да понесе жестокостта му нито ден повече, а той имаше нужда от време, за да проумее, че е трябвало да изслуша обяснението й, преди да я осъди за предателство.

Когато стигнаха Парк Лейн, Виктория зави на запад към Примроуз Хил. Нито една от сестрите не забеляза красивата руса жена в колата, която в този момент излезе от дома на дука. Не забелязаха и как каретата последва тяхната на известно разстояние.

 

 

След двадесетина минути Виктория спря файтона пред старата къща. Саманта погледна фасадата и си спомни как Рудолф и тя бяха прекарали новогодишната нощ тук, преди да заминат за Шотландия.

— Идваш ли? — извика нетърпеливо Виктория и я изтръгна от замечтаността.

Саманта слезе от файтона с натежало сърце. Вече усещаше болезнено липсата на мъжа си — дори когато беше в лошо настроение и се държеше непоносимо, тя го обичаше с цялото си сърце.

— Вчера донесох цял куп храна — съобщи гордо Виктория. — След седмица ще ти донеса още. Ако искаш, ще остана при теб.

Саманта поклати глава.

— Трябва да бъда сама.

— Колко време смяташ да останеш? — попита Виктория.

— Трябват ми спокойствие и душевен мир — обясни Саманта. — Все още не знам колко ще остана. Ще ми направиш ли една услуга, Тори?

— Всичко, каквото поискаш — отговори с усмивка Виктория.

— Искам да обясниш на Грант и Дрейк, че не съм ги изоставила — помоли Саманта. — Кажи им, че скоро ще се върна при тях. И най-важното — не казвай на принца къде съм!

— Ще мълча като гроб — увери я Виктория.

— Знам, че няма да ти е лесно — въздъхна Саманта и продължи предупредително: — Рудолф със сигурност ще заподозре, че ти знаеш къде съм.

— И с най-страшните мъчения няма да изтръгнат тайната ти — обеща Виктория с ръка на сърцето.

Саманта я прегърна с обич.

— Много, много ти благодаря, сестричке.

Виктория се качи на капрата, махна й за сбогом и препусна в посока Лондон. Саманта изчака, докато сестра й изчезна в далечината, вдигна чантата и наметката си от земята и закуцука към къщата. Пламенно се надяваше, че е постъпила правилно.

 

 

В къщата на дука Рудолф крачеше нетърпеливо напред-назад в малкия салон. По едно време спря рязко и измъкна джобния си часовник, за да провери колко е часът.

Докато вътрешно проклинаше Олга, той отново се заразхожда нервно напред-назад пред камината. Първо трябваше да поговори с дука и маркиза, след което щеше да отиде при Саманта. Тази сутрин беше осъзнал, че не може да прекара остатъка от живота си по този начин. Баловете и другите светски забавления му бяха омръзнали до смърт. Всеки път, когато на ръката му увиснеше някоя фалшиво усмихната блондинка, трябваше да стиска здраво зъби, за да не й извие врата.

Рудолф отново си припомни как миналата нощ Саманта го бе помолила да остане. Макар че през последните дни се дърлеше жестоко с нея, тя нито за миг не помисли да го нарани с думата, която го караше да трепери — не го нарече копеле.

След като първият гняв премина, той вече не се съмняваше, че жена му го обичаше. Беше длъжен поне да чуе обяснението й. Сигурно беше имала причини да даде Венерата на Владимир.

Може би тя просто не беше осъзнала катастрофалните последствия от постъпката си.

— Пристигна принцеса Олга — съобщи студено Тинкър.

— Доведете я тук и повикайте Зара и Суитин.

След минута в салона влезе бившата му съпруга. Рудолф я погледна и за пореден път се запита как бе имал глупостта да се влюби в тази жена. Да, Олга беше невероятно красива, но същността й беше на отровна змия. Разликата между нея и отровните змии беше единствено в това, че този специален екземпляр ходеше на два крака, вместо да пълзи по корем.

— Много се радвам да те видя отново, Рудолф — поздрави Олга и му протегна ръка. Принцът не отговори на поздрава и се направи, че не забелязва протегнатата ръка.

— Зара ей сега ще слезе.

— Ожени ли се вече за куцото момиче? — осведоми се Олга.

Рудолф усети как всички мускули на лицето му се напрегнаха болезнено. Олга очевидно търсеше караница, но той реши да я разочарова и само кимна.

— И къде е новоизпечената принцеса? — попита Олга. — Защо не е до теб?

— Саманта има други задължения, а и не искаше да смущава срещата ти със Зара — отвърна сковано Рудолф.

— Искам да ти кажа, че ако загубиш и втората си жена, ще си виновен единствено ти — заяви Олга с добре изиграна загриженост.

— Какво имаш предвид? — осведоми се небрежно той.

— Четох в „Таймс“ за разнообразните ти светски забавления. Очевидно не прекарваш много време вкъщи — обясни с тънка усмивка тя.

Рудолф не отговори.

— Червенокосата хлапачка заслужава да я напляскаш хубаво за дързостта й — допълни раздразнено Олга.

Рудолф вдигна вежди.

— Лейди Виктория ли имаш предвид?

— Виктория не е лейди — отвърна пренебрежително Олга. — Нахалната хлапачка имаше дързостта да ме заплаши с кама.

Рудолф изкриви уста в усмивка. Непременно трябваше да благодари на момичето за лоялността към съпругата му.

— Наби ли жена си за предателството й? — осведоми се любопитно Олга.

— Защо си дошла — за да си говорим за Саманта или за да видиш Зара? — попита студено Рудолф.

Принцеса Олга се засмя доволно.

— И за двете, скъпи Рудолф, и за двете.

— Защо поиска да видиш Зара? Тя почти не те познава. Отказа да имаш нещо общо с нея, след като разбра, че съм…

— Че си копеле — допълни злобно тя.

Рудолф се обърна към вратата.

— Ето ги. Влезте, Суитин, и затворете вратата.

— Зара, скъпа моя, ела и дай целувка на мама — произнесе със сладък глас принцесата.

Момиченцето се вкопчи страхливо в ръката на баща си.

— Къде е другата ми майка? — попита то.

— Аз съм твоята майка — извика раздразнено Олга.

Зара поклати глава.

— Другата ми майка играе с мен. Много обичаме да гледаме облаците.

— Зара говори за Саманта — поясни Рудолф.

— Значи тя си играе с децата? — попита пренебрежително Олга. — Колко буржоазно — обърна се отново към малкото момиче и обясни: — Лейди Саманта не ти е майка. Аз съм твоята майка.

Зара се отдръпна уплашено.

— Нали Саманта ми е майка? — попита тя и погледна с надежда баща си.

— Да, скъпа, Саманта е истинска майка, която обича децата си.

— Много си снизходителен с малката — изсъска гневно Олга. — Някой трябва да я научи на маниери.

Рудолф се обърна спокойно към бавачката:

— Суитин, изведете Зара оттук и не я изпускайте из очи — после сграбчи бившата си жена за рамото и изсъска: — Времето ти изтече, Олга. Както виждаш, Зара не иска да има нищо общо с теб. Върни се при Владимир.

Той я изведе от стаята, прекоси с големи крачки антрето, отвори собственоръчно вратата и я изблъска навън.

— Радвам се, че се видяхме отново — сбогува се подигравателно той и тресна вратата. След като заключи, се обърна към иконома, който чакаше неподвижно. — Ако тази жена се появи отново, не я пускайте да влезе.

— Разбирам, ваше височество.

Рудолф изкачи стълбището, като вземаше по две стъпала наведнъж. Колкото по-бързо приключеше разговора с дука, толкова по-скоро щеше да посети Саманта в стаята й, за да си изяснят отношенията.

Почука на вратата на кабинета и след поканата на дука влезе. Маркизът и баща му вече го очакваха.

— Желаете ли чаша уиски? — предложи Робърт.

Рудолф кимна.

— Идвам от срещата с бившата си съпруга — посегна към чашата, която му подаде Робърт, и я изпразни на един дъх. — Заповядах на Тинкър никога вече да не я пуска в къщата.

— А сега, ваше височество, искам да попитам дали все още не сте се помирили с моята племенница — заговори дук Магнъс.

— Както виждам, сте прочели днешния брой на „Таймс“ — промърмори Рудолф, избягвайки прекия отговор.

— Все по-често ме обземат съмнения дали постъпих умно, като ви позволих да се ожените за Саманта — заяви дукът. — Въпреки бременността й…

— Веднага след като приключим този разговор, ще отида при жена си, за да си изясним отношенията — увери го Рудолф. — Вярвам, че тя не е била наясно с катастрофалните последици от постъпката си.

— Радвам се да го чуя — каза дукът с усмивка на облекчение. — И се надявам, че най-късно при раждането на детето всички неразбирателства между вас и Саманта ще се уредят.

— Нищо не успокоява жената така трайно като майчинството — кимна мъдро Робърт.

— Наистина ли? — ухили се Рудолф.

— Излишната енергия, която тласка жената да се кара с мъжа си, отива изцяло в грижи за бебето — обясни несъщият му брат.

— Моят опит показва друго — отвърна принцът с подобие на усмивка. — Много добре си спомням как веднага след като се възстанови от раждането на Зара, Олга падна в обятията на брат ми.

Робърт кимна съчувствено.

— Вероятно при всяка жена е различно.

— Не ме е грижа за Олга — увери го Рудолф. — Ако не беше започнала връзка с Владимир, аз никога нямаше да срещна Саманта и да я направя своя жена.

Дук Магнъс смени темата.

— Преди да пристъпим към деловата си работа, трябва да обсъдим още един семеен въпрос.

Рудолф вдигна едната си вежда и погледна с очакване дука.

— Слушам ви, Ваша светлост.

Възрастният мъж се покашля.

— Много бих искал да узная дали сте готов да погребете враждебността си към Александър Емерсън и не след дълго време да го посрещнете с добре дошъл в нашето семейство.

— Да не сте решили да го осиновите или сте открили, че имате още един незаконен син? — попита язвително Рудолф.

— Роксана е убедена, че Александър трябва да се ожени за Виктория — обясни с усмивка дукът. — Най-младата племенница на съпругата ми е импулсивна и необуздана. В детството си е разполагала с цялата възможна свобода и е израснала като изключително недисциплинирана и опърничава млада дама. Роксана е на мнение, че Александър притежава достатъчно самообладание и сила да я укроти.

— Мисля, че мога да го понасям, стига да стои далече от съпругата ми — изръмжа Рудолф.

Дук Магнъс въздъхна облекчено.

— Радвам се да чуя това, наистина се радвам. Вече говорих с Александър за годежа. Естествено ще почакаме поне още една година, докато Виктория порасне.

— Малката знае ли, че сте я сгодили? — попита Робърт.

— За бога, разбира се, че не! — извика дукът. — Александър настоява, че е необходимо да я ухажва по всички правила, за да свикне с него и да не се противи.

— Ами ако Виктория категорично откаже да свърже живота си с Александър Емерсън? — попита с усмивка Рудолф.

— Аз ще я закарам пред олтара, даже ако се съпротивлява с ръце и крака — увери го мрачно дук Магнъс. — Това момиче може да бъде невероятно изнервящо.

Робърт избухна в смях.

— Бедният Александър си мислеше, че ще се ожени за кротката Саманта, а сега ще получи черната овца на фамилията. Вече чувам трясък от чупене на чаши.

— Саманта няма нищо общо с малката си сестра — увери го Рудолф. — С изключение на неразумната среща с Владимир тя никога не се противопоставя на желанията ми. По всяко време знам къде е и какво прави.

Робърт се тресеше от смях.

— Да, разбира се, че знаете, след като сте я заключили в стаята й!

На вратата се почука и в кабинета влезе Тинкър.

— Ваше височество, трима джентълмени питат за вас. Твърдят, че са ви братя.

— Доведете ги тук! — заповяда дукът.

Рудолф се ухили доволно. Крайно време беше да пристигнат. Много жалко, че не бяха тук няколко дни по-рано. Така щеше да си запази Казанската Венера.

Скоро след това в кабинета на дука влязоха трима едри млади момци и Рудолф живо скочи от креслото си да ги прегърне.

— Ваша светлост, това са Виктор, Михаил и Стефан — представи ги той. — Момчета, това е дук Магнъс, чичото на съпругата ми. А синът му, маркиз Арджил, е женен за сестрата на Саманта.

Тримата принцове разтърсиха ръцете на дука и сина му и Робърт смаяно установи:

— Виктор прилича досущ на Владимир.

— Двамата са близнаци — обясни Рудолф. — За нещастие Владимир се роди с две минути по-рано.

— Вие също си приличате с братята си, ваше височество, с изключение на очите — каза дукът и покани гостите си: — Моля, настанете се удобно. Робърт, налей уиски на господата.

— Владимир се опита да ме убие, за да се добере до Казанската Венера — за да го разберат и дукът, и Робърт, Рудолф говореше на английски. — Олга е с него в Лондон.

— След като ти напусна Русия, те се ожениха — съобщи Виктор.

— От колко време си женен? — осведоми се Михаил.

— От два дни.

— А защо седиш тук, вместо да се любиш с жена си? Нима не искаш да имаш син и наследник? — попита смръщено Стефан.

Рудолф избухна в смях.

— Вече уредихме тази работа преди сватбата.

— Как се казва тя? — попита Михаил.

— Опиши ни я — помоли Стефан. — Искаме да знаем всичко за нея.

— Саманта е ангел. Пълна противоположност на Олга — обясни кратко Рудолф.

— Първо отидохме в Монтагю Хаус — разказа му Виктор. — Игор ни изпрати тук и нареди да ти предам, че ще приеме предложението ти, щом Владимир напусне Англия.

— Кой е Игор? — намеси се дук Магнъс.

— Игор е човекът, който отвлече Саманта и мен от имението ви — обясни Рудолф. — Аз предложих да го взема при себе си, когато ни затвори в мазето на онази лондонска къща.

— И по този случай решихте да го назначите на работа в дома си? — попита изумено дукът.

Рудолф кимна.

— Винаги съм го харесвал, освен това той имаше нареждане да ме убие, но не го направи.

— Време е за чай. Най-добре да се присъединим към дамите — предложи дук Магнъс. — Ваши височества?

Братята се спогледаха и се засмяха.

— Наричайте ме Виктор — каза двадесет и седемгодишният.

— Аз се казвам Михаил — допълни двадесет и двегодишният.

— А аз съм Стефан — заключи ухилено двадесет и тригодишният.

Принцът се обърна към дука и заяви тържествено:

— Наричайте ме Рудолф.

Двамата си подадоха ръка и дукът се извърна, за да скрие вълнението си.

— Може ли и аз да ви наричам Рудолф? — намеси се с усмивка маркиз Арджил.

Принцът се засмя и отговори високомерно:

— Не, вие ще ме наричате ваше височество.

Разговаряйки оживено, шестимата влязоха в салона, където дукесата ги очакваше във високото кресло, а Виктория се бе разположила на дивана.

— Ваша светлост, позволете да ви представя братята си Виктор, Михаил и Стефан — заговори официално Рудолф.

— За мен е голяма чест и радост да се запозная с принцовете от семейство Казанови — кимна величествено дукесата.

— А тази млада дама е Виктория, по-малката сестра на съпругата ми — добави Рудолф.

Виктория посрещна новодошлите със сърдечна усмивка.

— Добре дошли в Англия.

— Господи, какъв цвят на косата — въздъхна Михаил, настани се до нея на дивана и попипа с учудване пламтящите й къдрици.

— Аз я видях пръв — извика Стефан и седна от другата страна на Виктория.

Младото момиче се усмихна поласкано. Очевидно се наслаждаваше на вниманието на принцовете.

— Внимавайте, скъпа! — извика през смях Рудолф. — Моите братя са известни донжуани. Дори монахините не могат да устоят на чара им.

— Защо на този диван няма място за четирима? — оплака се Виктор.

— Отивам да доведа Саманта — каза Рудолф. — Тя е в стаята си.

Обърна се към вратата, но думите на Виктория го заковаха на място.

— Няма да я намерите в спалнята й, ваше височество. Жена ви си отиде.

Всички, освен братята на Рудолф зяпнаха слисано. Доволна от ефекта, който беше постигнала, Виктория обясни на руските принцове:

— Негово самодоволно височество не можа да измисли нищо по-добро от това да заключи сестра ми в стаята й.

— Къде е Саманта? — попита Рудолф, опитвайки се да овладее гнева си.

Виктория го погледна право в очите и отговори, без да си даде труд да скрие враждебността си:

— Нямам ни най-малка представа.

Рудолф беше готов да я плесне. Естествено, че знаеше къде е отишла сестра й. Той й хвърли гневен поглед от черните си очи и тя се отдръпна страхливо.

— Аз ще ви защитавам — пошепна в ухото й брат му.

— Стефан, не смей да се месиш в семейните ми дела — изсъска принцът и отново посвети вниманието си на Виктория. — Как е успяла да се измъкне от стаята си? Сигурно сте откраднали ключа и сте отворили вратата?

— Нищо не съм откраднала — отговори сърдито Виктория и вирна упорито брадичка. После със самодоволна усмивка добави: — Саманта излезе през прозореца и се спусна по дървото.

— Наистина ли го е направила? — попита изумено дукесата.

— С моя помощ — допълни Виктория, наведе се към принц Стефан и обясни полугласно: — Трябваше да се покатеря на дървото, за да й помогна да слезе. Тя искаше непременно да се махне оттук, нали разбирате…

Тя хвърли бърз поглед към Рудолф и пребледня. Това го изпълни със задоволство. Не можеше да допусне това седемнадесетгодишно хлапе да се пъчи с непокорството си. Мускулите на бузите му затрепериха, обзе го диво желание да напердаши двете сестри, както заслужаваха — особено малката, която очевидно беше окуражила Саманта да се изложи на опасност, като избяга през прозореца.

Момичето се обърна към леля си и се опита да обясни:

— Идеята да се прехвърли през прозореца и да се спусне по дървото беше моя. Признавам, че беше малко опасна, но… — при следващото изречение се обърна към Рудолф и го погледна право в очите. — Саманта срещна пълната ми подкрепа, защото вие сте ужасен тиран!

— Вашата лоялност към сестра ви, ви прави чест — отвърна той и на устните му заигра развеселена усмивка. — За съжаление нито тя, нито вие сте в състояние да прецените до какво може да доведат постъпките ви.

— Вие не знаете нищо за постъпките ни — парира го сърдито Виктория. — Обявихте я за виновна, без да й дадете възможност да ви обясни причините за действията си.

— Какво толкова страшно е извършила дамата? — осведоми се любопитно Виктор.

— Открадна Казанската Венера от мен и я занесе на Владимир — отговори мрачно Рудолф.

Братята му заклатиха глави.

— Венера е само парче метал — напомни му Михаил.

— Медальонът е най-важното нещо за Фьодор — отвърна Рудолф.

— Кога най-сетне ще престанеш да водиш тази война? — попита Стефан.

— Забравихте ли какво стана с майка ни? — изфуча гневно големият брат.

— Нищо не сме забравили — отговори тихо Виктор.

Рудолф се обърна към Виктория, за да я заплаши и да научи къде се бе скрила жена му. Изобщо не беше подготвен за потока ядни думи, с които го заля момичето.

— Вие развалихте сватбения ден на Саманта, да не говорим за първата ви брачна нощ — обвини го директно тя. — А когато се опита да ви обясни всичко, й причинихте болка!

— Причинили сте болка на Саманта? — попита изумено дукесата.

— Нараних гордостта й — отговори честно Рудолф.

— Гордостта беше всичко, което сестра ми имаше! — извика гневно Виктория.

Лицето на Рудолф потъмня. Момичето имаше пълно право, но той беше ослепял от гняв и напълно забрави, че Саманта по нищо не приличаше на Олга.

— Какво ще кажете да ни обясните какво точно се случи? — попита тихо той.

Нахалното хлапе го измери с дързък поглед.

— Готовността ви да ме изслушате идва с два дни закъснение, ваше височество. Сестра ми вече не желае да ви дава обяснения. Иска просто да я оставите на мира.

— Затова пък вие няма да имате нито една спокойна минута, ако веднага не си отворите устата — изръмжа заплашително Рудолф. — Започвайте!

Макар да трепереше от страх, Виктория си наложи да запази спокойствие.

— Скъпата ми сестра, която вие нарекохте предателка и измамница, взе всичките си спестявания — точно хиляда фунта…

— Откъде Саманта е имала хиляда фунта? — намеси се изненадано леля Рокси.

— Най-добре да разкажа всичко от самото начало — кимна Виктория, която не откъсваше очи от Рудолф. — Но ме е страх, че накрая ще се отвратите от себе си.

Рудолф сведе глава.

— Ще рискувам.

— Когато негова светлост ни прие в дома си, започнахме да получаваме месечно известна сума за собствени разходи — заговори Виктория. — Саманта пестеше цялата сума. Не е изразходвала нито едно пени.

— За какво пестеше? — попита тихо Рудолф.

По лицето на винаги жизненото момиче пробяга тъмна сянка. Изведнъж сърцето му натежа и той усети, че не искаше да чуе остатъка от историята. Ала беше длъжен да я изслуша.

— Веднъж и аз я попитах защо — каза тихо Виктория. — Саманта ми отговори, че събира пари за стари години.

Всички, дори принцът, се засмяха.

— Как така за стари години? — попита той.

— Саманта се смяташе за жалък инвалид и в никакъв случай не желаеше да бъде в тежест на семейството си — обясни Виктория. — Веднъж се опитах да я убедя да си купи няколко панделки за коса, които й харесаха на витрината — момичето избърса очите си и продължи: — Обаче Саманта настоя, че в нейния случай покупката на панделки за коса означавала да хвърля пари на вятъра. Колкото и панделки да си купи, щяла да си остане завинаги жалък инвалид, никой мъж нямало да я вземе за жена. Каза, че парите ще й трябват, за да се издържа, когато остане сама.

— Велики боже! — извика леля Рокси.

— Бедното дете — прошепна разчувствано дук Магнъс.

Тъжната история на неговата принцеса разкъса сърцето на Рудолф. Виктория беше абсолютно права — той беше чудовище.

Покашля се неловко и попита:

— Какво общо има това, което ни разказахте, с Казанската Венера?

— Този ден Саманта извади всичките си спестявания — точно хиляда фунта — и ме помоли да отидем заедно на Бонд Стрийт — продължи през сълзи Виктория. — Там даде всичко на един златар, за да й направи за един час съвършено копие на проклетата ви Венера. След това отидохме в Монтагю Хаус, за да връчим копието на брат ви. Ако не ми вярвате, качете се в стаята си и проверете! Саманта остави истинския медальон на мястото му веднага щом се върнахме в къщата.

В салона се възцари потиснато мълчание. Рудолф изпита дива омраза към себе си: скъпата му малка принцеса беше дала за него всичко, което притежаваше. Тя го обичаше, а той й се отплати, като я наказа жестоко.

— Защо Саманта не ми каза нищо? — попита с треперещ глас той.

— Защото вие отказахте да я изслушате! — извика Виктория и го посочи с пръст. — И да знаете, че ми дължите пари за файтона, който трябваше да наемем!

— Кажете ми къде е Саманта — заповяда Рудолф.

— Не мога.

— Тя носи моето дете — опита се да я убеди той.

Виктория стана от дивана и се запъти към вратата. На прага извика през рамо:

— Саманта ме увери, че ще се върне до раждането на детето.

Рудолф беше готов да скочи и да я раздруса, но се въздържа. Вместо това се обърна към дукесата:

— Моля ви, ваша светлост, накарайте я да ми каже къде е Саманта!

— Виктория, незабавно кажи на принца къде си скрила Саманта — извика заповеднически леля Рокси.

Виктория се обърна с усмивка.

— Отведох я на сигурно място, където не можете повече да й причинявате болка. Нима наистина мислите, че ще предам собствената си сестра?

Братята му единодушно взеха страна на нахалната хлапачка. Виктор отиде при нея и целуна ръката й.

— Вие сте толкова прекрасна, че нямам думи да го изразя — изрече развълнувано той. — Ще ми окажете ли честта да станете моя жена?

Виктория го погледна слисано.

— Виктор е много стар за вас — намеси се Михаил. — Омъжете се за мен.

— Аз съм по-млад от тези двамата и съм по-издръжлив — похвали се Стефан. — Омъжете се за мен.

Очевидно Виктория не разбра какво значеше „по-издръжлив“. Тя дари всеки принц поотделно със сияеща усмивка и отвърна:

— Чувствам се поласкана, ваши височества — в следващия миг очите й отново светнаха гневно. — За съжаление не бих могла да се омъжа за човек, който е роднина с това чудовище.

Рудолф не отговори. Съзнаваше, че е засилил гнева й. Беше се отнесъл отвратително със съпругата си.

— Ако искате да си върнете жената — заключи Виктория, — предлагам ви да я потърсите без моята помощ.