Филис Карол
Стопли ме с дъха си (10)

X

Небето беше ясносиньо, а слънцето се отразяваше хилядократно в прозорците й в стъклените фасади на къщите долу в града. За пръв път Грейс не се радваше на гледката, а изтриваше мокрите си от сълзи бузи. Тя беше се любила с Иън и неудържимо копнееше по него, но ужасната реалност беше унищожила красивия сън. Никакъв слънчев лъч не можеше да уталожи болката и отчаянието й.

Шофьорът на таксито спря пред жилището й и я изчака да се преоблече. След това я закара до работата й.

Грейс мина забързано през портала, кимна леко на служителя и се запъти към бюрото си. Пъхна чантата в чекмеджето на писалището и с треперещи пръсти разгърна „Уолстрийт джърнъл“, който лежеше отгоре.

Заглавието на уводната статия веднага й се наби в очите.

„Комисията за сигурност на борсата разследваше нередности при търговията с акции на «Фърст Континентал»!“

Значи това беше, което Иън толкова упорито криеше от нея — а по пътя до града си бе представяла цяла дузина вероятности. Не беше го очаквала. Стомахът й се сви болезнено.

На първа страница имаше и статия за „Фърст Континентал“.

„Съветът за сигурност подозира, че са били в ход манипулации с вътрешна информация, след като в петък курсът на акциите беше спаднал с още 5%.“

С ускорен пулс Грейс продължи да чете нататък, опитвайки се да си изясни какво би означавало това за не я и нейните клиенти.

Тя си мислеше за сестрите Фрейзър. За щастие двете стари дами бяха изкупили навреме акциите си обратно. Колко умно от тяхна страна! Разполагаха ли те с някаква вътрешна информация? И ако бе така, откъде идваше тя? Пред очите й изплува образът на Иън. Разбира се! Само той можеше да им я даде!

Първоначално беше случаят с „Питърс Технолъджи“. Иън беше осведомен за пропаднал опит за изкупуване на контролния пакет акции. Как би могъл да знае всичко това без достъп до нелегални източници на информация? А може би точно Куентин Питърс му беше предоставил тази информация? Все пак двамата бяха стари приятели.

Болката в областта на стомаха стана почти непоносима и Грейс скри лице в ръцете си. Тя обичаше Иън, от последната нощ беше още по-сигурна в това. Но очевидно беше замесен в някакви неясни, незаконни афери. Към кого би могла да се обърне? Ще потърси съвет от Боб Грант. Но веднага след това отхвърли тази мисъл. За нея щеше да бъде непоносимо да признае, че мъжът на живота й вероятно е забъркан в криминални престъпления. А освен това какви доказателства имаше? Беше чула един телефонен разговор и беше обвинила Иън, че я шпионира. Той призна това. Но нищо повече. Може би трябваше да остане при него и да го разпита.

Но измамата беше замъглила съзнанието й. Тя не можеше да понесе мисълта, че точно тогава, когато беше признала най-сетне чувствата си, беше попаднала на мъж, причиняващ й толкова много болка.

Звънът на телефона прекъсна мислите и. Тя търпеливо отговори на въпросите на един клиент, след това отново се зае с дилемата Иън.

Какъв беше този борсов бюлетин „Гуд Таймс“, за който той уж работеше, и кой беше неговият издател Фред Роджърс? Реши да му позвъни и ще разбере какво знае за Иън Мак Рей. Но на телефонния номер, който й беше дал Иън, не отговори никой.

— Грейс — прозвуча плътен глас.

Иън влезе и тежко се отпусна в креслото.

Тя уплашено скочи.

— Как се осмеляваш да дойдеш тук? — попита тя с треперещ глас. Лицето й беше бяло като стената.

— Трябва да говоря с теб — беше се преоблякъл и носеше светъл костюм, риза и вратовръзка.

— За какво? Сигурно не за акциите на „Фърст Континентал“?

— Значи вече знаеш?

— Вероятно съм последният борсов посредник в Сан Франциско, който е научил за това.

— Ще ти обясня всичко, когато си готова да ме изслушаш.

— Какво искаш да ми обясниш? Ролята, която ти играеш в тази афера? Ти също си замесен в играта, нали? Или искаш да ми обясниш, защо си предоставил на лелите си вътрешна информация?

— Моите лели? Какво имаш предвид?

— Те купиха голямо количество акции без покритие. Не се прави, че не знаеш нищо за случая. В петък ги продадоха — Грейс повиши глас. — Откъде всъщност биха могли да знаят, че курсът ще продължи да пада?

— Какви ми ги разправяш за моите лели? Те правят опционни сделки? Та това е смешно!

— Не трябваше да ти казвам за това — защити се Грейс. — Те ме помолиха да запазя делата им в тайна. Колко глупава съм била!

— Грейс, повярвай ми, нямам ни най-малка представа за това. Опитах се да ги разпитам за трансакциите им, но те само ми отговориха, че е по-добре да се грижа за моите работи. По-късно, когато ти ме увери, че техните спекулации са приключили успешно, аз се зарадвах. Изобщо не знаех, че става въпрос за акции от „Фърст Континентал“.

— Как бих могла да ти вярвам?! Ти си ме шпионирал и си се любил с мен, само за да можеш по-добре да ме подслушваш. И покрай мен да се намираш в сигурност — изговаряйки думите, Грейс беше завладяна от болката и за момент затвори очи.

— За какво всъщност ме държиш отговорен?

Много й се искаше и тя да може да си отговори на този въпрос. Всичко губеше смисъл. Грейс колебливо се опита да формулира съмненията си.

— Ти си разполагал с вътрешна информация от „Фърст Континентал“ и си я разпространил сред известен брой хора — да приемем, че не и на твоите лели.

— Поради каква причина съм сторил това?

— За пари, разбира се!

— Не е така.

— А „Питърс Технолъджи“?

— Вече ти обясних за този случай.

— Първо говореше за изкупуване на контролния пакет, след това за вътрешно предателство, сега пък явно същото се е случило и с „Фърст Континентал“? И в двата случая ти си замесен.

„Това той не би могъл да отрече!“

Преди още да може да каже каквато и да било по въпроса, телефонът иззвъня. Грейс вдигна слушалката, заслуша се, направи си някои бележки и затвори.

— Почакай — помоли я настойчиво Иън. — Мога всичко да ти обясня, ако ме изслушаш.

Отново ги прекъсна телефонен звън и Грейс отговори на обаждането, след което пак се обърна към него.

— Грейс, слушай! Ако имах тази вътрешна информация, за която говориш, защо тогава щеше да ми е нужно да те шпионирам? Фактически аз не съм получил от теб никаква информация.

— По-добре да си тръгнеш, за да не те гледам повече.

Иън се засмя горчиво:

— Трябваше да ти обясня всичко по-рано. Но през този проклет уикенд просто не намерих удобен случай.

Споменаването на уикенда накара сърцето й да забие лудо. „Съжаляваше ли той за онова, което се беше случило?“

— Това вече го каза! Има ли нещо, което по отношение на уикенда ти причинява мъка?

Между веждите му се появи дълбока бръчка.

— Само това, че явно за теб е означавал по-малко, отколкото за мен.

— Може и да е така. Мислех, че можем да се обичаме, но ти само си ме манипулирал за твоите нужди.

В този момент телефонът отново звънна.

— По дяволите! — избухна Иън. — По-добре да отида в някоя телефонна кабина. Поне ще мога да говоря с теб необезпокояван от никого. Тук просто е невъзможно. Тази вечер ще дойда у вас и ще ти обясня всичко.

— Не си спомням да съм те канила.

Иън скочи от креслото, наведе се над писалището и повдигна брадичката на Грейс така, че да може да я погледне в очите.

— Престани, Грейс. Мога да бъда също толкова упорит, колкото и ти, знаеш много добре.

Грейс вече не можеше да разсъждава трезво. Изпитваше остра нужда да му зашлеви една плесница и с това да го накаже за всичко, което й причини.

— Ако се осмелиш да го направиш, ще повикам полиция и ще накарам да те затворят — чу тя собствения си глас. — Може би отдавна трябваше да го сторя?! В тази статия пише, че комитетът по сигурността разследва случая. По-добре е да ти хвърлят едно око.

— За последен път те питам! Ще отклониш ли за пет минути вниманието си от телефонните обаждания, за да ме изслушаш? — гласът му звучеше гневно и отчаяно.

— Не!

Той се обърна и забърза навън. Грейс го наблюдаваше с искрящи от гняв очи. Щеше да му покаже тя! С треперещи пръсти набра номера на комитета по сигурността.

— Обаждам се във връзка с разследването във „Фърст Континентал“ и по-точно във връзка с Иън Мак Рей.

— Един момент, моля — прозвуча мъжки глас:

— Мистър Мак Рей вече не работи по случая. Мога ли да ви помогна с нещо друго?

Денят като че ли нямаше край. При това Грейс беше затрупана с работа. Телефонът звънеше постоянно и тя трябваше да разяснява на загрижените клиенти, които притежаваха акции от „Фърст Континентал“, значението на твърде голямото спадане на курса и как то щеше да се отрази на банковите им сметки.

Най-сетне стана и се протегна. Взе си чантата и напусна сградата, за да се прибере вкъщи.

В жилището си се съблече и окачи костюма си на закачалка. Докато търсеше нещо по-удобно за обличане, погледът й попадна на дрехите, които й беше купил Иън. Обличайки памучния панталон и тениската, отново си спомни за нежните му ръце, които галеха тялото й. Грейс въздъхна. Болката, която я беше обхванала, откакто разбра, че Иън е работил към комитета по сигурността, отново се обади. Но трябваше да погледне фактите в очите. Беше се държала невъзможно, беше му отправила неоснователни упреци, за което в момента се срамуваше. Но всичко това не променяше факта, че той само я беше използвал. Беше се влюбила в мъж, за когото беше просто обект на разследване.

Грейс зашляпа боса в кухнята и отвори хладилника. Когато видя яйцата и портокаловия мармалад вътре, си спомни за палачинките, които беше правил Иън. Още можеше да усети вкуса им в устата си.

„Не — заповяда сама на себе си. — Няма да мисля повече за него!“

Потисна яда си и си приготви малка закуска, но установи, че въобще не беше гладна. Отиде във всекидневната и седна на перваза на прозореца, гледайки надолу към улицата. Въздъхна дълбоко, облегна се на рамката и напъха дълбоко ръце в джобовете си.

В един от тях напипа малка хартийка. Извади я и позна една от жълтите бележници на Иън, когато я разгъна прочете „Грейс, обичам те!“

Сълзи нахлуха в очите й и премрежиха погледа й. Една сълза се търкулна на хартийката и размаза буквата Г. С края на тениската си Грейс я попи. Кога я беше написал Иън и я беше скрил в джоба й? И което беше по-важно — валидни ли бяха и сега тези думи?

Хълцайки, тя се отдаде на мъката си. Колко глупава беше! Иън й беше дал шанс отново да се заобичат, а тя го беше отпратила. Той беше постъпил по възможно най-добрия начин, като отговори честно на въпросите й, а тя нито веднъж не му даде възможност да й обясни останалото.

Скочи от перваза, забърза към телефона и набра номера му.

След първия сигнал се обади автоматичният телефонен секретар. Грейс се поколеба само за момент, след което каза:

— Намерих бележката ти. Аз също те обичам!

Нямаше нужда да казва нищо друго и затвори. След това седна на люлеещия се стол до плюшеното мече, което Иън й беше подарил на панаира. Развърза шала от мечето и го завърза на врата си. След това облегна главата си назад и затвори очи.

Когато се събуди вече беше почти полунощ. По-добре би било да си ляга. Замаяна тръгна към спалнята и светна нощната лампа.

Изведнъж дочу тихо почукване на външната врата. Приближи се нерешително.

— Кой е там?

— Иън. Моля те, пусни ме да вляза!

Отвори вратата с разтуптяно сърце и отстъпи крачка назад. Той все още беше облечен със светлия костюм, но беше без вратовръзка. Влизайки, метна сакото си на един стол.

— Късно е — несигурно каза Грейс. Нямаше никаква представа какво трябваше да му каже. Учестените удари на сърцето й пречеха да мисли трезво.

— От три часа чакам отпред да се върнеш.

— Но аз цялата вечер бях тук…

— Никъде в апартамента ти не светеше.

— Ако си чакал навън, щеше да знаеш, че не съм се прибрала сега.

— Отново ли ще се караме? — Иън изкриви лице. — Добре тогава. Не си се прибрала сега вкъщи. През цялото време на тъмно ли си стояла? — попита саркастично.

— Да, ако точно това би искал да знаеш!

Усещаше непоносима болка в гърдите си. Сега повече от всичко на света искаше да се намира в прегръдките му, но той се държеше студено и отблъскващо. Не беше ли прослушал лентата от телефонния си секретар? Не беше ли получил съобщението й?

С широки крачки Иън прекоси стаята, след това отново се върна при нея. Внезапно погледът му попадна върху шала, който Грейс беше завързала около врата си.

— Грейс, между нас не трябва повече да има никакви недоразумения — решително каза и пристъпи съвсем близо до нея. — Днес следобед, след като излязох от кабинета ти, позвъних в Ню Йорк и получих разрешение всичко да ти обясня.

— Аз също се обаждах в Ню Йорк. Вече знам, че си работил за комитета по сигурността. Ах, Иън, толкова съжалявам!

Той я прегърна и силно я притисна към себе си.

— Отдавна трябваше да ти разкажа всичко.

— Ти се опита, но в гнева си аз не те изслушах.

Иън я притегли към дивана и седна до нея, след това нежно я целуна по слепоочията.

— Грейс, днешният ден за мен беше ужасен! Чувствах се толкова виновен. Въпреки че никога не съм те лъгал, но и никога не съм ти казвал цялата истина.

Грейс отново беше обзета от чувството, че земята ще се продъни под нея. Не искаше да слуша вече нищо нерадостно. Повече не можеше да издържи.

— И не само днес — продължи Иън. — През последните седмици толкова пъти те държах в неизвестност.

— Понякога ти изглеждаше толкова тъжен — спомни си тя.

— За щастие вече всичко отмина — той си пое дълбоко въздух. — От пет години работя в комитета по сигурността. Преди няколко месеца исках да се преориентирам и да се насоча към друга дейност. Но тогава ми позвъни Куентин Питърс.

— Значи има връзка между „Питърс“ и „Фърст Континентал“?

— Да. Но ще стигна и до там. Това е дълга история. Ще се опитам да ти я разкажа възможно най-кратко и ясно. Куентин ми се обади от Калифорния, за да ми съобщи за подозрението си, че са налице някои смущаващи обстоятелства относно откупуването на контролния пакет акции на компанията. Той не искаше да предизвиква разследване, а само да се посъветва с мен, на какво трябва да обърне повече внимание. Изхвърли един от сътрудниците си, който изглежда се е бъркал в сметките на фирмата.

— Карл Ричардсън?

— Да. Но това още не е всичко.

— Разказвай нататък.

— Когато Куентин отново ме потърси, за да ми съобщи, че ситуацията вече е под контрол, той спомена едно име на човек, работил заедно с Ричардсън — Фред Роджърс.

— Твоят Фред Роджърс? — Грейс се изправи в прегръдката му.

— Точно той. Но по това време аз не работех за него. Когато си търсех друга работа, научих, че той се нуждае от специалист за новия си борсов бюлетин.

— Но след като си знаел, че той е замесен в случая с „Питърс Технолъджи“, защо тогава си работил за него?

— За да открия допълнителни закононарушения.

— По поръчение на комитета по сигурността?

— И да, и не. Тогава вече бях напуснал. Така че приех тази работа при Роджърс и съвсем скоро открих, че той има човек от западното крайбрежие за свръзка, който осъществява за него някои контакти. Исках да проследя този мъж. И имах късмет. Следващата му цел беше „Фърст Континентал“. Той искаше да купи вътрешна информация, която да продаде на Роджърс, който пък от своя страна да я продаде на точно определени състоятелни абонати на бюлетина си.

Грейс не искаше да го прекъсва. Беше доволна да лежи в прегръдката му и да слуша гласа му.

— Аз се направих на глупак и предложих да открием още един клон тук. След това изиграх ролята на капиталовложител, жаден за бърза печалба, и Роджърс най-сетне ме посвети в цялата мръсна игра. Миналият петък изпратих на комитета списък с имена и магнетофонна лента със запис на разговора ми с човека свръзка, както и запис на телефонен разговор между Роджърс и мен. Най-сетне всичко придоби смисъл.

— Затова значи тогава на панаира имаше магнетофон в чантата ти?

— Откъде знаеш това?

— Видях го, докато ти беше отишъл да купиш нещо за обяд.

— Същият ден имахме уговорка и когато ти отиде в кабината да се преобличаш, мъжът осъществи контакт с мен.

— Ако разбрах правилно, ти в момента си без работа, нали?

— Вярно е — Иън се усмихна. — Това пречи ли?

— Стига само да не ме напуснеш отново… Няма да се връщаш отново в Ню Йорк, нали?

— Не, пък и дори да е така, ти би могла да дойдеш с мен. Но аз с удоволствие ще остана в Сан Франциско. Все ще намеря някаква работа.

— При нужда аз мога да издържам и двама ни — Грейс сама се учуди на думите си. Тя леко докосна ръката му. — Намерих бележката в джоба на панталона си.

— Това, което е написано там, все още е валидно!

— И аз се надявам, че е така. Отговорът ще намериш на телефонния си секретар.

Тя щастливо се сгуши в прегръдките му. Силните му ръце галеха гърба й, талията й, след това се пъхнаха под тениската й и той я привлече по-плътно към себе си. Той покри лицето и шията й с нежни целувки.

— Обичам те! — прошепна тихо. Грейс щастливо отпусна глава на раменете му. — Иън?

— Да, любов моя?

— Искаш ли да се любиш с мен? Сега, веднага?

Той погледна дълбоко в очите й.

— Сигурна ли си, че ти също го искаш?

— Да. Не съществува нищо друго, което да желая повече…

— Имай още миг търпение, любима. Има някои неща, за които още не съм готов. Едно от тях е, че не искам да те любя в същото легло, в което си била толкова щастлива с Брус. Веднъж ти бях казал, че искам, при нас всичко да започне наново. Най-добре е да се любим тук пред камината, където през първата вечер едва не се бе стигнало до това…

Дълго време се гледаха в очите. След това Иън се отдели от нея и запали цепеницата в камината, Грейс постоя още известно време, гледайки го, след това започна да се съблича.

Те се любиха дълго и страстно пред огъня в камината. И двамата откриваха все нови и нови области на насладата и достигнаха непознат за тях връх на екстаза.

Останаха дълго така, преплели тела в изтощителна прегръдка, и си шепнеха нежни слова, докато навън започна да се развиделява.

 

 

По-късно, както всяка сутрин, Грейс взе душ, облече се и тръгна към агенцията. Часовете се нижеха бавно, но най-сетне стана обяд и Грейс забърза няколко преки по-нататък към ресторанта „Грийн хаус“, където Иън вече я очакваше с нетърпение.

Той буйно я прегърна и я целуна страстно, без да обръща внимание на многото хора наоколо и на смаяния келнер.

— Толкова отдавна не съм те виждал! — прошепна той.

— Пет часа — промърмори Грейс. — Броих всяка минута!

— Можа ли изобщо да работиш? — попита той. — Няма нужда да бързаш толкова…

— Но сега съм тук и трябва да бъда на работа чак утре сутринта. Целият следобед е пред нас.

— И цялата вечер — допълни Иън и я привлече плътно към себе си.

— Масата ви е свободна — прекъсна ги сервитьорът.

Ръка за ръка те се отправиха към резервираната маса.

— Какво искаш да обядваш? — попита Иън и разгледа менюто.

— Ти ми избери нещо — отговори Грейс. — Но имай предвид, че умирам от глад.

След като направиха поръчката и келнерът се отдалечи, Иън взе ръката на Грейс в своята и я стисна.

— Всъщност, Грейс, знаеш ли колко си красива?! Като булка ще изглеждаш пленително!

Щастливата й усмивка угасна на устните й, тя ококори очи. Отвори устата си, но не можа да каже нито дума.

— Искаш ли да се омъжиш за мен, Грейс? Аз съм свободен и имам достатъчно пари и за двама ни…

Дълго време тя не успя да отговори нищо.

„Ето, че дойде часът на истината“ — помисли си тя. Но Грейс вече беше готова. Времето, изживяно с Брус, завинаги щеше да си остане един прекрасен спомен, но бъдещето принадлежеше на Иън.

— Да — прошепна тя беззвучно. След това гласът й прозвуча по-силно. — О, да!

— Ура! — извикаха два женски гласа зад тях. Грейс се обърна и видя на една маса, скрити зад огромната палма, лелите на Иън. Двете сияеха от радост.

— Сърдечни благопожелания! — извика Дора Фрейзър на племенника си, след това двете дами притеглиха столовете си до масата на Иън и Грейс. — Знаехме си от самото начало!

— Трябва да се ожените възможно най-скоро — допълни Лаура Фрейзър. — Знаете, че съвсем не сме млади, а бихме искали да доживеем да се порадваме на няколко червенокоси племенничета.

— Мис Фрейзър — започна Грейс.

— Леля Дора — коригира я Дора Фрейзър. — Вече сме роднини.

— Лельо Дора, ти и Лаура сте ни шпионирали, нали? — Иън се престори ядосан.

— Не, разбира се, че не — Лаура се усмихна.

— Ние често обядваме тук — обясни Дора. — Но трябва да призная, че… — тя се изкиска, закривайки с ръка устата си — когато ви видяхме да влизате…

— … помолихме за маса в близост до вашата — допълни Лаура.

— Е, сега, след като вече разбрахте всичко, искам да ви припомня нещо.

— Имаш предвид сделката с акциите на „Фърст Континентал“?

— И щастливият й завършек? — Лаура намигна на сестра си. — О, велики боже, малко е да се каже, че висеше на косъм. Ние самите не знаехме, че сме толкова добри!

— Всъщност, откъде взехте съвет? От някоя ясновидка или ви гледаха на карти? — Иън ги гледаше укорително.

— Но, момчето ми, разбира се, не! Да не би да мислиш сериозно, че на базата на такава информация бихме спекулирали на борсата? — Лаура беше истински шокирана.

— Не, ние си имаме борсов наръчник. Ти сигурно си спомняш, скъпа? — обърна се Дора към Грейс. — Ние ти разказахме за тази изключителна книга.

— Да, спомням си — отговори, усмихвайки се, Грейс.

— Виждате ли? В тази книга има някои неща за борсовите цикли и ние установихме, че точно „Фърст Континентал“ ще бъде сполетяна от голямо спадане на акциите. Затова се решихме на тази опционна сделка.

— Никога преди това не сме го правили — допълни Дора. — Но беше страхотно удоволствие.

— И изключително рисковано — напомни Иън. — Можехте да изгубите голяма сума пари!

— Не мисля — убедено заяви Лаура. — Когато човек се придържа винаги към правилата…

— Предавам се! — махна примирително Иън. — Срещу вас двете не мога да се боря. Просто бъдете предпазливи! И винаги се вслушвайте в съветите, които ви дава Грейс.

— О, да, можем да признаем, че Грейс е много компетентна — потвърди Дора.

— Но в действителност — прекъсна я Грейс — вие никога не сте ме питали за съвет. И без мен се справихте много добре. Може би ще е по-добре аз да ви слушам.

Всички се засмяха. Грейс отново се обърна към Лаура Фрейзър:

— Има още нещо, което ме интересува. Защо изчакахте толкова време, преди да дойдете при мен? След като почина мъжът ми, вие не играхте на борсата, чак докато Иън не дойде в Сан Франциско.

— Мила моя, когато става дума за акции, ние не вярваме на ясновидки, но имаме една много близка приятелка, която е медиум. На един сеанс тя видя трагичната злополука с твоя мъж и ни обясни, че трябва да изчакаме, докато в живота ти отново се появи мъж. Когато по-късно Иън ни се обади и ни съобщи, че се е срещнал с теб, ние отново се консултирахме с нашата приятелка и тя ни увери, че той е мъжът, когото сме чакали — Лаура се усмихна самодоволно, но изведнъж погледна смутено сестра си. — О, скъпа, мисля, че току-що произнесох цяла реч!

Смеейки се, Иън хвана ръцете на лелите си, след това ги пусна и нежно докосна бузата на Грейс.

— Вие двете имате само наполовина право — Грейс е жената, която аз съм чакал!