Филис Карол
Стопли ме с дъха си (8)

VIII

Грейс вдигна телефонната слушалка и набра номера на дамите Фрейзър. С голямо удоволствие би поговорила с тях за техния племенник, но не това бе причината за днешното й обаждане.

— Тук е Дора Фрейзър.

— Грейс Кембъл. Обаждам се във връзка с вашата опционна сделка — Грейс разлисти документите на бюрото си. — Исках да ви попитам дали не бихте желали да се откажете. Курсът е спаднал с повече от 10%.

— Благодаря за загрижеността, мила моя, но ние оставаме в сделката.

— Напълно ли сте сигурни?

— Да, и още веднъж много благодаря!

— Мис Фрейзър — успя да каже Грейс, преди старата дама да затвори — едно толкова голямо спадане на курса в повечето случай означава, че с компанията нещо не е наред.

— Да, мила моя, чула ли сте нещо, което ние трябва непременно да знаем? Носят ли се някакви слухове?

— Всъщност — не.

— Тогава оставяме нещата както са си. Освен това, скъпа моя, скоро отново ще ви се обадим, за да се уговорим да обядваме заедно. Тогава бихме могли да поговорим повече за тази сделка. Така е по-удобно, отколкото по телефона, не намирате ли?

— Мис Фрейзър, не бихте ли искали да си помислите още веднъж? Зная, че налице няма нищо конкретно, но моето предчувствие ми казва, че…

Старата дама вече беше затворила. Грейс чу само някакъв шум и връзката прекъсна.

— Какво си купувала за моите лели?

Грейс се обърна уплашено на стола си.

— Иън?!

Широките му рамене опъваха светлосинята копринена риза. Той влезе в малкото помещение, но не седна. Смръщил вежди се наведе над бюрото към Грейс:

— Какво става тук?

— Нищо — Грейс сведе глава. Какво правеше той тук? Колко беше чул от разговора й? Беше обещала на лелите му, че ще запази строга дискретност, но ако все пак беше дочул последните й изречения, щеше да допусне, че нещо не е наред.

— За мен няма никакво значение, ако загубя пари — продължи ледено той, — но няма да допусна да си играеш с капитала на две беззащитни, възрастни жени.

— Да си играя?! — Грейс стана разгневена. — Аз не „играя“ с никого и особено с твоите лели!

— Какво по дяволите правиш тогава, питам те още веднъж?

Грейс беше отворила уста за отговор, но след това бързо я затвори. Чувстваше се дълбоко наранена. „Това ли беше милият, нежен мъж от уикенда?“ Тя преглътна с усилие.

— Нямам право да ти давам информация за трансакциите на моите клиенти.

— При мен няма да минеш с този номер! Искам да знам какви акции си купила за тях и какъв е проблемът? — очите му святкаха гневно.

Грейс не го беше виждала в такова състояние от тяхната първа среща. Оттогава насетне, според нея той беше най-деликатният, най-очарователният мъж, когото някога беше познавала.

Но в никакъв случай нямаше да отстъпи! Изправи се, опъна раменете си и смело отвърна на погледа му:

— Ти можеш да си задаваш колкото искаш въпроси. Аз нямам намерение да злоупотребявам с доверието на сестрите Фрейзър.

— Все ми е едно! За мен грижите около благополучието на моите лели, стоят на преден план! Какво си купила за тях? Отговаряй?

— По-добре попитай тях! Аз нямам какво повече да кажа по този въпрос.

В продължение на няколко секунди той я фиксираше гневно.

„Ако сега се усмихнеш — мисли си Грейс, — ще се размекна“.

Но Иън не се усмихна. Вместо това се обърна на токовете си и закрачи гневно навън.

Остатъкът от деня и целия следващ ден Грейс прекара в това, да наблюдава спадането на курса на акциите на „Фърст Континентал“. Вършеше работата си като робот, а в мислите си беше постоянно при Иън и неговите смели лели.

Най-много я занимаваше мисълта какво всъщност вече беше мнението му за нея? Имаше чувството, че беше загубила много добър приятел. Внушаваше си, че никога не беше желала някаква по-сериозна връзка с него, но все пак това не уталожваше болката й. Освен това знаеше, че това не е вярно.

В петък, малко преди да затворят борсата, Лаура Фрейзър й позвъни и я помоли да приключи сделката с „Фърст Континентал“. Упълномощи я да купи обратно дяловете, които съвсем скоро преди това бяха продали. С облекчение и по-бързо от когато и да било Грейс изпълни това поръчение. Имаше усещането, че се беше освободила от петдесет килограмов товар и през целия оставащ следобед се чувстваше окрилена. Най-малкото, част от проблема й беше решен и тя нямаше вече причина, поради която да отбягва Иън, въпреки че нямаше ни най-малка представа как би трябвало да се държи с него. Извади чантата си от писалището, напусна бюрото, обади се на рецепцията и навън махна на едно такси.

След няколко минути пристигна в бюрото на Иън. Асансьорът я заведе до петия етаж. Извървя краткия път през залата към номер 508, отвори вратата на кабинета и влезе вътре.

Иън седеше на едно модерно, черно хромирано писалище. Върху него имаше само един кочан с ордери и телефон, по който той тъкмо говореше. При появата й скочи и й махна да влезе, продължавайки разговора си.

Грейс огледа помещението. Тихо затвори вратата след себе си, но не влезе навътре. Пред бюрото имаше две кожени кресла, цветен фототапет красеше стената. В единия ъгъл имаше един-единствен шкаф за документи — лъскав, черен и нов. В стаята нямаше нищо друго.

Иън приключи разговора си, заобиколи бюрото и пристъпи към нея:

— Грейс, опитвах се да се свържа с теб. Толкова се радвам, че си тук!

Той хвана ръцете й. Докосването му предизвика тръпки по гърба й.

Тя колебливо се освободи, въпреки че не беше сигурна дали отношението й към него беше възвърнало нормалното си състояние. Ако изобщо можеше да се нарече „нормално“.

— Бюрото ти ми харесва — установи тя. Мина край него и се запъти към прозореца, за да погледне оживеното движение долу по улицата.

— Не съм очаквал, че ще ме посетиш тук. Ако знаех…

— Щеше да разтребиш ли?

Той се засмя.

— Престани! Аз трябва да ти се извиня…

— Не е необходимо — прекъсна го Грейс. Тя внимателно подбираше думите си. Въпреки че сестрите Фрейзър бяха приключили рискованата трансакция, тя все пак нямаше право да го осведоми за нея. — Бих могла да разбера загрижеността ти към лелите…

— Аз говорих с тях. Те недвусмислено ми дадоха да разбера, че трябва да се грижа за моите собствени работи. Това трябваше и да направя още в началото! — Йън се усмихна с пълно съзнание за грешката си.

— Ситуацията… искам да кажа, сделката… днес беше сключена. При това възможно най-успешно.

Те се гледаха един друг в очите, после той пристъпи към нея.

— Всъщност, аз винаги съм знаел, че ти никога не би могла да ми навредиш.

Грейс се усмихна.

— Просто твоят темперамент е взел надмощие. Понякога и с мен е така.

Изведнъж в негово присъствие тя се почувства уютно и приятно. Радваше се, че беше дошла тук и недоразуменията между тях бяха изгладени.

— Точно така и трябва да бъде — Иън се приближи още по-плътно към нея и докосна леко раменете й. През фината материя на роклята Грейс усещаше топлината на ръцете му. — Имам нужда от приятелка, която да е също толкова пламенна като мен, за да ме държи под контрол.

„А сега по-добре би било да си вървя“ — помисли си Грейс. Но вместо това леко се облегна на него.

Ръцете му прихванаха лактите й, след това пропълзяха по гърба й. Той бавно наведе глава и Грейс вдигна лицето си към него. Устата му леко докосна нейната. Иън нежно я целуна.

— Освободи ли се за останалата част от деня? — прошепна той, като продължаваше да я държи в прегръдката си. — Ще хапнем ли заедно?

— Ммм. С удоволствие! — бързото й съгласие го изненада. Известно време я гледа невярващо, след което се усмихна широко:

— Великолепно! Но преди това трябва да проведа няколко телефонни разговора. Бъди добро момиче и през това време вземи колата ми от гаража, съгласна ли си? Това ще ни спести време — той й подаде връзката с ключове.

— Къде точно е колата?

— Мисля, че на най-долното ниво, сектор Е.

— Добре тогава — Грейс се усмихна й сложи ключовете в чантата си.

Иън я целуна набързо по челото.

— Веднага след това ще се срещнем навън.

Асансьорът пътува сякаш цяла вечност до подземния етаж. Грейс се забави доста, докато открие поршето в препълнения гараж. Въпреки това трябваше да чака Иън още известно време. Когато най-сетне се появи, тя почти се беше ядосала.

— Виновен съм, че се забавих толкова — но се усмихна толкова радостно, че на нея й беше много трудно да повярва на думите му.

Иън изкара колата от гаража и я насочи през натовареното движение към централната част на града.

— Предлагам преди вечеря да пийнем по нещо в „Айрън Хорс“. Имаш ли нещо против? — преди Грейс да успее да отговори, той продължи. — Там сервират страхотно питие, наричат го „Брандана“. Ще ти хареса.

Когато вече седяха в оскъдно осветения бар и пред тях бяха сервирани коктейлите от банани, коняк и сметана, Иън отново се извини във връзка със спешен телефонен разговор и остави Грейс сама за около десет минути. Тя недоволно отпи от чашата си. Какво ставаше пак с него? Точно когато беше до него и му се доверяваше, той отново се държеше толкова особено? Но когато се върна, изглеждаше толкова весел и жизнерадостен, че Грейс бързо забрави негодуванието си.

След аперитива тръгнаха със спортната кола на Иън към северната част на града. Преминавайки по моста „Голдън Гейт“, видяха как от водата се издигат гъсти влажни изпарения.

— Обичам Сан Франциско — Иън отклони погледа си от шосето и погледна Грейс. — Но трябва да признаеш, че тук лятото не е много топло.

— Нашият климат осигурява винаги свеж въздух. През септември и октомври рядко има мъгли. Тогава дори нощите са топли.

— Ще повярвам едва когато лично го преживея — отговори той. — От друга страна, за мен лично е по-добре през цялата година да може да се спи със завивка. Обичам студените нощи.

Грейс му хвърли недоверчив поглед и зачака продължението. То не я разочарова.

— Поне понякога — допълни той и се усмихна лукаво.

Малко след това Иън се отклони от магистралата и подкара колата по криволичещи тесни улички. Най-сетне спря пред ниска къща от червено дърво.

— Пристигнахме — съобщи той гордо.

— Мислех, че ще ходим някъде да вечеряме? Знаеш ли кой живее тук?

— Да. Аз!

Иън заобиколи колата и се насочи към мястото до шофьора, за да помогне на Грейс да слезе. Но тя не помръдна.

— Ти? — тя невярващо се втренчи в него.

Радост и разочарование се смесваха в израза на лицето й. От една страна беше успокоително да знае, че Иън си е намерил постоянно жилище в околностите на града и няма скоро да напусне нейния свят. Съвсем неочаквано обаче в чувствата й се прокрадна ревност, че той беше купил къщата, без предварително да я огледат заедно.

Все пак здравият й разум взе връх над емоциите. Защо всъщност би трябвало да я попита за съвет? Та те не бяха женени, бяха само приятели. Той беше свободен да прави каквото си иска, без да е нужно нейното знание и одобрение.

— Но ти си много импулсивен! — усмихната каза тя.

— Покупката на такава къща съвсем не е незначителна инвестиция. Такова нещо не се прави в изблик на настроение!

— Знам, но не можех другояче. В действителност подписах договора за покупка едва преди няколко дни.

Грейс слезе от колата и го последва към входа. Широк навес предпазваше дебелата врата от червено, бразилско дърво. Иън отключи и отстъпи на Грейс да влезе първа.

Холът и просторната всекидневна още не бяха мебелирани. Всички стени бяха боядисани в бяло, без една, облицована в дърво стена с вградена мраморна камина. Дебели кремави килими заглушаваха стъпките им.

Иън хвана Грейс за ръка и я поведе през стаята.

— Трябва да видиш изгледа и да му се насладиш, преди мъглата да е станала по-гъста.

Той дръпна дългите до земята тежки завеси. Пред очите им се откри голяма тераса, откъдето се откриваше прекрасен изглед към залива на Сан Франциско, моста „Голдън Гейт“ и „Ейнджъл Айлънд“. Иън отвори стъклената врата и те излязоха навън.

— Фантастично! — извика Грейс. — Изгубих ума и дума.

Той постави ръка на раменете й и те останаха известно време така, наслаждавайки се на пейзажа и вдишваха мириса на цъфналото сливово дърво, растящо пред къщата.

— Чудесно е! Нищо чудно, че си купил къщата толкова набързо.

Някакъв невероятен покой завладя Грейс. Ръката на Иън се спусна надолу към хълбоците й и остана да лежи там. Грейс усещаше топлината му през роклята си и стана неспокойна.

— Бих искала да разгледам цялата къща — тя се обърна бързо, върна се обратно във всекидневната и се насочи надясно, но Иън успя да я хване за ръка и я поведе по коридора наляво.

— Хайде да започнем оттук — предложи той. Влязоха направо в трапезарията, която също имаше врата към терасата с изглед към залива. За разлика от всекидневната тази стая беше обзаведена, макар и много пестеливо.

В средата имаше малка ниска масичка с черно лъскаво покритие. Върху нея бяха наредени бели чинии, жълти салфетки, блестящи сребърни прибори и кристални чаши. Във високите месингови свещници бяха поставени жълти свещи, а от всяка страна на масата, на пода, имаше по една голяма възглавница в същия цвят. Грейс хвърли на Иън подозрителен поглед.

— Какво означава това?

— Вечеря, разбира се. Нали те поканих.

Той й намигна и изчезна през една отворена врата в някаква друга стая.

— И ако не се лъжа, яденето вече е готово — извика оттам.

Грейс го последва в кухнята и видя как взема кошница с деликатеси от бюфета, разделящ кухнята на две. От едната страна, бяха електродомакинските уреди, а от другата — удобно кътче за закуска.

— Как можа да доставиш всичко това?! — попита тя учудено.

— По телефона — той вадеше кутии от кошницата. — За съжаление заради това трябваше да те пренебрегна за момент. Надявам се, че ми прощаваш?!

Грейс смутено сведе поглед. Беше й се сторило, че той се държи с нея безцеремонно, а ето че беше искал само да я изненада.

— Чакай, ще ти помогна — тя подреди ястията върху един поднос, внимателно го внесе в трапезарията и го постави в средата на масата.

— Ако си събуеш обувките, ще ти е по-удобно — предложи Иън и я подкрепи, докато тя ги разкопчаваше. После я поведе към една от възглавниците, след което запали свещите.

Върху подноса имаше варен ориз, крехко говеждо месо със зелен грах, целина и лук в лютив сос, млади петлета с бадеми, огромни скариди в пикантен сос и патица с пресни зеленчуци.

— Ммм, обичам китайската кухня — отбеляза Грейс и си сипа голяма лъжица ориз. — Откъде ли би могъл да знаеш?

— Не знам, разбира се. Просто в момента ми хрумна. Спомни си, че ние по много неща си приличаме!

— Да — Грейс се усмихна. — И двамата имаме добър апетит.

След вечерята Иън отвори нова бутилка вино, а в това време Грейс разтреби масата.

— Ще измием ли набързо? — попита тя.

— Само прибери всичко в кошницата — отговори той. — Това е работа на фирмата, която доставя храната.

— Трябва да призная, че съм силно впечатлена от обслужването.

Иън пристъпи зад Грейс, постави ръце на талията й и зарови лице в косите й.

— Ако непременно държиш да си измокриш ръцете, можем да го уредим — гласът му беше като милувка, а топлият му дъх галеше слепоочията й.

— Така ли? — попита тихо Грейс.

— Да. Навън има басейн. Искаш ли да го изпробваш?

Тя се обърна към него и повдигна лице:

— Но вече е късно, сигурно е студено?!

— Водата не е студена. Само ела.

Те взеха свещите, виното и чашите и тръгнаха през полутъмната къща. Иън отвори една плъзгаща се врата, водеща към тераса, която Грейс не бе видяла преди. Едно широко стъпало позволяваше достъпа до малка градина.

— Внимавай! — предупреди я Иън.

Слязоха надолу към голям кръгъл отвор с люк. Той отвори люка и пред тях се разкри дълбок, облицован с бразилско дърво басейн. Облаци пара се издигаха от бълбукащата топла вода. Грейс любопитно се наведе напред и погледна.

— Изглежда много примамливо, но нямам бански.

— Не се притеснявай. И аз нямам — той се засмя. Тонът му беше едновременно шеговит и съблазнителен.

Представата да се потопи гола във водата с Иън я възбуди. Само преди няколко седмици това би било немислимо, но сега беше повече от примамливо.

— Може ли да ни види някой?

— Как? Ние се намираме върху хълм. Следващата къща е много надалеч.

Грейс колебливо се отпусна върху широкото стъпало на басейна. Иън сложи чашите на земята и наля вино. С кръстосани крака той седна насреща й върху дървената дъска.

— За виното и басейна! — Грейс повдигна чашата си.

— За басейна! — повтори тя и отпи голяма глътка.

Със свободната си ръка Иън погали бедрото й и дръзко я плъзна нагоре. С другата допълни чашите. Грейс жадно отпи. Въпреки хладния нощен въздух на нея й беше горещо. Дали това се дължеше на топлината, издигаща се от бълбукащата вода, или на нежните ръце на Иън?

Той постави чашата си на земята и обгърна Грейс с две ръце, сръчно отвори ципа на роклята й и я съблече през главата.

Грейс посегна към ризата на Иън и я извади от панталона му. Пръстите й докоснаха кожата му и внезапно се почувства премаляла от желание.

Иън я привлече към себе си и страстно я целуна. След това прекъсна нежностите си за момент и се освободи от всичките си дрехи. Отново привлече Грейс към себе си. В прегръдката му тя се чувстваше неописуемо добре. Наведе глава и се сгуши в него.

Изведнъж всичко й се стори много просто. Постави празната чаша на земята и обви с ръце тялото му. Докато ръцете му галеха голия й гръб, тя плътно го притискаше към себе си.

— Скачай във водата — прошепна той в ухото й.

Грейс установи, че някак си бе успял да свали бикините й, и потрепери.

Топлата вода я накара за момент жадно да поеме въздух няколко пъти, но след като седна на дървената пейка, поставена в басейна, постепенно температурата стана поносима.

— Сърдечно добре дошла! — Иън се плъзна до нея. Те отново се целунаха. Топлата вода бълбукаше и издигаше пара. До Грейс ритмично пулсираше гореща водна струя. Иън се промуши между нея и водното течение. Със силните си ръце замилва тялото й.

— Грейс, знаеш ли, че ме подлудяваш? — гласът му беше дрезгав.

Тя затвори очи и облегна глава на ръба на басейна. Водната пара обливаше лицето й.

Иън прихвана с едната си ръка талията й, а с другата галеше гърдите й.

— Имаме толкова много да наваксваме — прошепна той и нежно я целуна.

Устните му бяха меки и топли. Тя се сгуши в него. Усещаше дългите му силни крака прилепени към тялото си и склони глава на широките му гърди. Непознато досега по сила желание я накара да потрепери.

Иън целуна страстно шията й. След това устните му се впиха още по-силно в плътта й. Грейс отметна глава назад, за да го остави с устни и език да изследва цялото й тяло. Той обхвана с двете си ръце гърдите й, докато езикът му си играеше със зърната им и ги накара да набъбнат. Грейс затвори очи и простена задавено. С треперещи пръсти милваше лицето му, след това пак го привлече плътно към себе си.

— Люби ме! — прошепна тя почти нечуто.

Иън за момент престана с ласките си и отново я пусна в топлата вода.

— Отвори си очите, Грейс! Наистина ли ме желаеш?!

Тя отвори очи и го погледна с копнеж.

— Да! Да!

Стенейки, той зарови лице в косите й, след това я взе в прегръдката си и я целуна буйно и страстно. Грейс впи пръсти в раменете му и се вкопчи в него.

— Ние сме създадени един за друг, Грейс! — промърмори той, долепил лице до бузата й. — Повярвай ми, ние сме един за друг!

Той обгърна с ръце ханша й и е лекота я повдигна от водата, взе я на ръце и я понесе към къщата. Блъсна вратата на една стая, в която Грейс не беше влизала.

На светлия мек килим имаше черен футон^[1], върху който небрежно беше метната завивка от лама. Иън внимателно я положи върху нея. Извади от един гардероб огромна пухкава хавлия за баня и подсуши тялото й, а след това и себе си. При вида на силното му бронзово тяло, дъхът на Грейс спря от възбуда. Тя протегна ръце към него, наведе се и се сгуши в обятията му.

— Грейс, любима моя! — устата му намери устните й, а нежните му пръсти проследяваха всяка заобленост по тялото й. Иън нежно погали меката кожа на корема, след това ръката му се плъзна между бедрата й.

Грейс мяташе глава от една страна на друга и стенейки се притискаше към него. Никога през живота си не беше преживявала нещо подобно. Разбира се, беше се любила с Брус, но не можеше да става сравнение със страстта, която Иън събуждаше у нея.

Тя разтвори бедрата си и го привлече върху себе си. Иън силно изстена, след което проникна в нея.

Грейс почти се загуби в обятията му. За нея времето като че ли спря. Съществуваха само Иън и възбуждащия му ритъм, който й откриваше все нови и нови страни на насладата. Дъхът й излизаше на малки, отсечени тласъци. С тих вик тя достигна до връхната точка на екстаза едновременно с него.