Филис Карол
Стопли ме с дъха си (4)

IV

През целия неделен ден, а и в понеделник сутринта, когато отдавна вече седеше зад бюрото си, Грейс си представяше отново и отново как ще се срещне с Иън и какво ще му каже. Трябваше някак си да му разясни, че не може повече да защитава интересите му при „Тейлър, Джоунс и Уат“.

Тя не забелязваше шумната бъркотия наоколо, която от време на време беше заглушавана от звъна на телефона. Беше се загледала в светлобежовата преградна стена на малкия си кабинет, неспособна да се концентрира върху нищо друго, освен върху предстоящата конфронтация с мъжа, който до такава степен я изваждаше от равновесие.

Но трябваше ли да се стига до сблъсък? Напълно достатъчно беше писмено да го информира за решението си. Не, реши тя, толкова малодушно нямаше да постъпи. Може би трябваше да му се обади. По телефона можеше да се държи спокойно и делово. Нейната работа го изискваше.

Но все пак не можа да си наложи да набере номера му. Изглежда, тази сутрин чувствата и разумът й не бяха на едно мнение. Разумът й заповядваше да не вижда никога повече Иън, докато чувствата й вече я подготвяха за срещата.

За стотен път Грейс си повтаряше наум изреченията, които щеше да му каже. Трябваше да го направи — сега, веднага!

Отдавна телефонът й звънеше непрекъснато. Все пак тя имаше и други клиенти! Решително вдигна слушалката:

— Добро утро! — прозвуча неговият плътен, вибриращ глас. Но той не идваше от телефона. Самият Иън стоеше пред бюрото й. Изразът на лицето му беше непроницаем и не издаваше нищо от чувствата, за които Грейс тайничко копнееше. Без да снема поглед от него, бавно постави слушалката на мястото й.

Преди да продължи, той се усмихна едва забележимо.

— Не заслужавам ли поздрав тази сутрин? В събота вечерта беше много по-приятелски настроена… е, поне за известно време.

Той седна в креслото за посетители. Най-после Грейс успя да проговори:

— Един джентълмен не би говорил повече за това.

Кратката предварително подготвена реч беше забравена. Вместо това реши да остави разговора да следва своята естествена посока и в подходящ момент да съобщи за своето решение.

— Дойдох тук, защото исках да прекратя нашия договор. Но след разходката из „домашната пералня“, както вие наричате утринната мъгла, промених намерението си. За да бъда честен, трябва да ти се извиня. Това, което се случи в събота вечерта, беше единствено по моя вина — той замълча и погледът на топлите му, кафяви очи се плъзна по устните и надолу към шията й.

Грейс отвори уста, за да отговори, но Иън продължи нататък:

— Обикновено не се държа толкова безразсъдно. Но ти напълно ме обърка. Проклятие! — той повиши тон. — Нямам намерение да ти се извинявам за това, че искам да спя с теб. Ще продължавам по всяко време опитите си да те прелъстя! Съжалявам единствено за това, че без да обмисля добре, издрънках такива глупости. Това никога не ми се беше случвало…

— Моля те! — прекъсна го Грейс. — Не искам да обсъждаме повече този случай. Аз също размислих и достигнах до заключението, че би било по-добре да преустановим нашите делови взаимоотношения. Ще прехвърля договора ти на Джон Тейлър. Той е син на създателя на фирмата и при това отличен борсов специалист.

Ето, сега вече му го каза.

Шумът отвън изведнъж стана по-ясно доловим. В малкия кабинет настъпи неловко мълчание. Грейс неспокойно се завъртя на стола си, попипа ревера на синьото си сако и се вгледа в писалището си.

Иън отново си придаде делови вид. Гласът му прозвуча хладно и сдържано.

— Както вече казах, на мен ми мина нещо подобно през главата. Но такова разрешение на нещата ми се стори много глупаво. Освен това не бих искал да доверя парите си на друг, освен на теб. Аз съм респектиран от твоята способност за правилна преценка и твоята безупречност и искам да продължа да работя с теб.

Очите на Грейс пламнаха, коремът я заболя. Тя вдигна глава и го погледна. В очите му се четеше такова желание, че тя бързо сведе поглед. Наистина щеше да бъде по-добре, ако веднага скъса всякакви служебни връзки е него, преди сериозно да са се наранили един друг. Но явно той не искаше това… Защо?

— Благодаря — гласът й трепереше. — Но за съжаление трябва да откажа. При дадените обстоятелства считам всякаква по-нататъшна съвместна работа за невъзможна.

— Следователно признаваш, че между нас става нещо особено!

— Как бих могла да излъжа, че не е така? — Грейс наведе глава. — Но това не означава, че аз го искам.

— Откога нашите чувства могат да се влияят от волята ни? Те са налице и ние трябва да се оставим да ни водят.

— Не — отвърна тя. — Ако сме умни, ще преценим обстоятелствата и ще разберем дали наистина са в наш интерес.

— Добре тогава. Обещавам да не те докосвам повече. Защо да не сме приятели, въпреки всичко? Какво лошо има в това?

— За теб може би нищо. Но аз не искам нова любовна връзка.

— Приятелството невинаги прераства в любовна връзка.

— Не съм вече толкова наивна. Не, няма никакъв смисъл — Грейс отвори чекмеджето и извади документите му. Ей сега ще предаде данните на Джон и цялата работа ще приключи. Тя стана.

В същия момент се изправи и Иън, хвана я за ръката и я притегли до себе си. Тя го погледна и видя, че лицето му е добило решителен израз. Той винаги беше получавал това, което иска. Грейс се стегна и сви здраво устни. Трябваше да се наложи и да сложи край на тези отношения.

— Не бързай толкова — помоли я той. — Не си изпробвала още всички възможности.

— Напротив! Ако ти искаш да поемеш риска връзката ни да се задълбочава и след време много болезнено да приключи — то аз не искам. Още повече, съвсем точно зная какви са интересите ми.

Пръстите на Иън хванаха здраво китката й. С другата си ръка той взе документите и ги сложи на бюрото. През това време я гледаше втренчено. Грейс усещаше топлината на тялото му и се питаше, дали някой от голямата зала ги наблюдава. Главите им, които почти се докосваха, можеха да се видят през преградната стена.

Иън разхлаби пръстите си и тя се отпусна на стола, радвайки се, че вече се намират извън полезрението на другите. В никакъв случай не искаше сцени пред чужди очи!

— Парите, които инвестирах предната седмица — започна той — са само малка част от сумата, която искам да вложа във вашата агенция — той отново седна и се наведе към писалището. — Говоря за милиони долари.

Да не би да искаше да я подмами с високата комисиона?! Можеше спокойно да си го избие от главата. Разбира се, че би се радвала да донесе на фирмата известна сума пари, но никога не би отстъпила от принципите си. Никаква сума, колкото и голяма да е тя, не би я принудила да го вижда пак и да рискува да разбунтува отново чувствата си.

Преди да му отговори, Грейс пое дълбоко въздух и се концентрира върху хода на мислите си.

— Парите нямат нищо общо с моето решение. Ако си мислиш, че мога да се повлияя от високата комисиона, то тогава много се заблуждаваш.

— Ти отново не ме разбираш правилно — личеше си как Иън с усилие подбира всяка своя дума. — Имам предвид, че трябва да си лоялна към своя работодател, да не слагаш лекомислено на карта парите.

Тя присви очи.

— Какво искаш да кажеш?

Той се облегна назад и постави дланите си една срещу друга.

— Ти ми предложи Джон Тейлър, но аз бих предпочел Мерил Лънч.

— Мерил Лънч? За какво намекваш? — много добре знаеше отговора — той просто щеше да отиде при конкурентите им!

Грейс се сви на стола и прехапа долната си устна. Мислите й препускаха една след друга. Иън наистина би могъл да го направи. Би могъл да урежда сделките си някъде другаде! Върху тази възможност изобщо не се бе замисляла. Вече не ставаше въпрос само за нейната гордост и наранените й чувства. Какво ще си помисли за нея Боб Грант, ако отпрати един толкова изгоден клиент!?

Грейс го гледаше втренчено и забеляза как устните му се разтеглиха в триумфираща усмивка. Тя се намираше в капан и изглежда на него това му харесваше!

Беше длъжна да отстъпи. Бавно поклати глава.

— Явно за вас всички средства са разрешени, мистър Мак Рей?!

— Аха, значи отново сме на мистър Мак Рей?! Е, добре тогава, мисис Кембъл, имате право — той се наведе напред и потърси погледа й. — Искам ти да ме съветваш, нищо друго. Боб Грант те похвали с най-ласкави думи, а и моите лели настояваха да се обърна към теб — той се ухили. — Решението е в твои ръце. Ще работиш ли за мен, или трябва да почукам на следващата врата?

— Е, добре тогава — Грейс седна удобно и разтвори документите. — Ще работя за теб, поне още известно време.

— Това вече звучи по-добре.

— Но ти напомням за обещанието ти — да не ме докосваш никога вече! Ясно ли е?

— Абсолютно! Сделката е в сила — Иън подаде ръка и Грейс неволно я пое. После бързо се отдръпна, сякаш се беше опарила.

— Това не беше честно — усмихнат заяви той. — Но не мота да роптая. Хайде сега да преминем към деловата част.

— Има още нещо — поколеба се тя. — Между нас не трябва да има никакви тайни. В момента ти си в изгодно положение, защото не искам да поставям личните си чувства над благото на фирмата. Колкото по-скоро ми обясниш едно нещо, толкова по-скоро и аз ще променя мнението си — тя се изкашля. — Например, аз все още не зная нищо за твоята връзка с Куентин Питърс… Защо се двоумеше да купиш неговите акции, след като сте толкова добри приятели?

Той отново се облегна назад и протегна краката си.

— Имаш право да ме питаш за това и аз ще ти отговоря толкова честно, колкото ми е възможно.

— Какво означава това?

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Печалбите на „Питърс Технолъджи“ са големи и курсът им ще се покачва. Но не за дълго.

— Това указание от твоя шеф Роджърс ли е?

— И да, и не — отговори той. — Да преминем направо към въпроса. Подемът се дължи на съвсем други причини, а не на тези, които са ти известни. Тук става дума за опит за изкупуване на контролния пакет от акции на фирмата.

Грейс се втренчи в него с широко отворени очи и си спомни за някои статии, които беше чела за компанията.

— Разбира се — започна тя колебливо — не трябва да се изпуска от внимание възможността за изкупуване акциите на фирмата от други лица. Но в този случай не съм чула нищо подобно. Кой е проявил интерес?

— Предложението за откупуване беше оттеглено — отговори уклончиво Иън.

— Най-важното за нас в момента е това — знам със сигурност, че в случай на овладяване на контролния пакет акциите ще паднат.

— И въпреки това ти купи?!

— Защото ти ме посъветва! Още повече, не успях да устоя на великодушното ти предложение да ми върнеш комисионата!

Грейс се почувства неловко, сещайки се за обещанието си преди една седмица и за предположението, че Иън иска да се люби с нея само като отплата за комисионата, която трябва да му възстанови. На дневна светлина нещата изглеждаха съвсем другояче. Но тя никога нямаше да признае, че може би се е заблудила.

— И така, искам да приключим въпроса с „Питърс Технолъджи“ — каза той. — Още повече, че така ще отпаднат както противоречивите ми чувства, така и обещанието ти за изплащане на евентуалните мои загуби.

Грейс вече не го гледаше, а се обърна към компютъра и подаде съответния код.

— 30,85 — прочете тя от терминала. — Акциите са се покачили и въпреки всичко даже си на печалба.

— И ти няма нужда да ми плащаш нищо — Иън се усмихна лукаво.

Грейс внезапно усети как съпротивата у нея изчезна. Как й се искаше да му се извини и да му обясни причината за гнева си! Но това беше твърде опасно. В крайна сметка отново щеше да бъде в обятията му, а това не биваше да става! Грейс си наложи да мисли за Брус, а не за този непознат с тъмна коса.

Решително отмести вестника от бюрото си и попълни формулярите за продажба на акциите. Но изведнъж спря и го погледна:

— Откъде знаеш, че офертата е оттеглена?

— Имам си източници на информация.

Гневът й отново се събуди. Защо той пак се държеше така тайнствено?!

— Куентин Питърс одобрява ли прехвърлянето?

— Разбира се, че не. Кой би искал да прехвърли собствените си акции в чужди ръце?!

— Зависи.

— Все пак аз не бих могъл да си представя, че той може да има интерес от това, някой друг да го поучава как трябва да ръководи своята фирма, която сам е създал и която носи неговото име.

Грейс размисли. Не можеше да се отрече факта, че Иън беше осведомен твърде добре за неща, които не бяха достъпни за външни хора. По принцип с такъв вид вътрешна информация разполагаха само членове на управителния съвет, имащи участие в дивидентите. И злоупотребата с нея беше не само нарушение на кодекса на честта, а и наказуемо деяние. Тя самата като борсов посредник не знаеше за подобна операция, като се има предвид, че по принцип беше най-добре осведомена. Иън я гледаше настойчиво.

— Не ми ли вярваш?

„Какво всъщност ми пречи да му вярвам?“ — питаше се Грейс. Не беше ли нейното недоверие просто една сламка, за която се беше хванала, само и само да не се остави отново чарът му да я заплени?

— Мисля, че с това нашите служебни задължения за днес приключиха — изрази мнението си Иън. — Или има още нещо да ми предложиш? — при последните си думи й се усмихна заговорнически и Грейс отново си спомни за прибързаното си обещание.

— За съжаление, не — отговори тя. Той я беше помолил за нейното доверие и тя реши да му го даде, но нищо повече.

— Днес няма да купувам повече нищо, но би ли хвърлила един поглед върху „Фърст Континентал Инсурънс Къмпани“? С удоволствие бих чул мнението ти за нея.

Грейс сбърчи чело. Не беше ли това същата застрахователна фирма, чиито акции трябваше да купи предната седмица, за лелите му? Отново я завладя необяснимо, неприятно чувство. Опита се да мисли реално. Той й беше обяснил своеобразното си поведение по отношение на „Питърс Технолъджи“, а също и защо беше дошъл в Сан Франциско. Какво засягаше борсата, че той и неговите лели проявяват интерес към една и съща фирма? Или той им беше дал съвет по този въпрос, или те на него. Беше напълно безразлично.

— С удоволствие — промърмори тя и се допита до компютъра за последния курс. — Днес е 45. Не знам кой знае колко за тази компания, но ще предам на отдела за проучване да съберат необходимата информация.

— Чудесно! — Иън извади портфейла си и взе от него копие от договор за покупка, след което го подаде на Грейс. За момент ръцете им се докоснаха.

Грейс бързо издърпа своята и се надигна в знак, че за днес разговорът им е приключил.

Той колебливо се изправи, прибра портфейла си и отново й подаде ръка, за да си вземе довиждане.

Тя не помръдна.

Иън тихо се засмя. След това погледът му се плъзна по тялото й.

— Някой ден отново ще те докосвам, Грейс — обеща й той с дрезгав глас. — Но едва тогава, когато ти самата наистина пожелаеш.

След това се обърна и напусна кабинета. Грейс се отпусна на стола си. Твърде добре си спомняше докосването на ръцете му по голото си тяло. Как би могла да го забрави някога?!