Филис Карол
Стопли ме с дъха си (7)

VII

Грейс и Иън пътуваха с неговата червена спортна кола към полуострова. След разкритията на старите дами във връзка с миналото му на нея по-скоро й се искаше да откаже уговорката. Иън беше работил като частен детектив! Това беше удар за нея. Защо не й беше разказал за това? През цялото време беше чувствала, че го обгражда някаква тайнственост. Но след като размисли, промени намерението си. Щеше да отиде, както се бяха уговорили, и нямаше да му отправя прибързани упреци.

Известно време пътуваха в мълчание.

— Давам долар за това, което мислиш в момента — проговори пръв той.

— Аз мисля в други мащаби, по-точно за милиони долари.

Иън се засмя и й хвърли въпросителен поглед.

— Когато пътувахме към Саусалито преди няколко седмици, ти ме попита за отношението ми към парите. Сега е мой ред. Какво би направил заради тях?

— Всъщност и за мен парите не са толкова важни — отговори бързо той.

— Може би защото винаги ги имаш?

— Не, не е затова — той помълча известно време. — Моите лели винаги са имали много пари, но родителите ми спадаха към средната класа. По време на следването си аз трябваше да печеля пари и това невинаги беше лесно.

— Но след като си пропътувал Европа…

— По-скоро бих казал, че съм я минал в галоп. След това се върнах, ожених се за Дарлийн и заминах с нея в Ню Йорк.

— Почакай малко. Не пропускаш ли няколко години? — докато погледът му беше насочен към платното, тя наблюдаваше профила му.

— Не знаех, че очакваш да ти разкажа изчерпателно целия си живот. Честна казано, годините между тези два периода бяха доста безрезултатни.

— След твоето пътешествие до Европа не си се върнал веднага в Ню Йорк.

— Запознах се с Дарлийн и се оженихме.

— И какво си правил тогава?

— О! — Иън млъкна.

Щеше ли да й разкаже истината? Грейс чакаше напрегнато отговора му.

— Работих за едно детективско бюро.

Грейс си отдъхна:

— Но в Ню Йорк си приключил с това?

— Да. Отдавна исках да се занимавам с журналистика и направих няколко слаби опита в тази насока. По едно време дори се озовах в „Уолстрийт джърнъл“, където получих една мършава работа. След това попаднах в плен на борсовия пазар. Това е всичко! — съдейки по тона му, той смяташе темата за изчерпана.

— Беше ли добър детектив?

— Да, така мисля. Тази професия не е толкова напрегната, колкото винаги я представят по филмите. Защо питаш?

— Само се питам, защо не си останал да работиш като такъв?

— Защото интересите ми бяха съвсем други.

— Това означава, че оттогава не си работил като детектив?

Иън сбърчи чело.

— Накъде всъщност биеш? Защо най-сетне не зададеш въпроса си направо?

Грейс преглътна.

— Ти сега не работиш като детектив, нали?

— Не — той я погледна остро. — За това ли се притесняваш? Толкова ли ужасно би било за теб?

— Не, докато не започнеш да ме шпионираш — думите й се изплъзнаха от устата, преди да успее да обмисли добре какво иска да каже.

Все пак Иън се засмя.

— Разбира се, че няма! — след това й хвърли открит, пълен с възхищение поглед. — Грейс, не съществува никаква скрита причина, поради която да желая близостта ти.

Малко по-късно той отклони колата от аутобана към мястото, където щяха да се установят. Слънцето ярко блестеше и във въздуха се носеше мирис на пуканки и захарен памук. Явно в това закътано местенце откриваха годишния панаир. Шарени палатки, слънчеви чадъри и голяма човешка тълпа приковаха вниманието на Грейс и я отклониха от мистериозното минало на Иън.

— Така, сега малко да седнем и да си починем — предложи Иън, след като бяха карали сърф.

Занесоха плажните си чанти под едно голямо, сенчесто дърво. Иън извади своето синьо-зелено карирано одеяло и го постла.

— Ела тук, седни, смятам, че достатъчно се пече на слънцето.

Грейс се отпусна с благодарност върху одеялото. Тя обви с ръце коленете си и се загледа в шарените корабни платна и блестящата водна повърхност. Почти не обръщаше внимание на радостната врява около себе си. Мислите й се въртяха около Иън. Щеше ли да се люби той тази нощ с нея?

И двамата бяха потънали в собствените си мисли и между тях се възцари приятна тишина. Най-сетне Грейс забеляза, че той я наблюдава от дълго време.

— Нещо не е наред с ушите ми ли? — пошегува се тя.

Иън се усмихна, след това сбърчи чело.

— Струва ми се, че това ухо тук не е както трябва.

Наведе се напред и погали с език ухото й. Грейс изтръпна от удоволствие. Бързо обърна глава и го погледна с престорено възмущение.

— Хей, остави на мира ушите ми!

— Ммм, те просто са създадени за хапане — промърмори той. — Както и всичко друго по тебе.

Грейс усети, че се изчервява.

— Искам да те докосвам тук — промълви той и показалецът му нежно погали голото й бедро.

Тя не помръдна. Отново си спомни за онази нощ, в която ръцете му бяха милвали тялото й и бяха събудили в нея неописуема възбуда.

Този мъж я довеждаше до такова състояние, че за известно време забравяше Брус и напълно се отдаваше на сладостните усещания, които предизвикваха у нея ловките му пръсти. Наслаждаваше се на докосванията на Иън с непознато за нея удоволствие.

Изведнъж пръстите му станаха по-настойчиви. Грейс повдигна глава и видя горещото желание в очите му. Тя също чувстваше как тялото й реагира възбудено.

Но дали можеше да си позволи тези чувства, само защото тук беше обградена от. Няколкостотин човека и се чувстваше сигурна? На плажа не би могло да й се случи нищо.

Смутена се остави на все по-настоятелните му ласки. Но внезапно той се отдръпна от нея, седна и дишайки тежко, отстрани косата си от челото.

Грейс се изтърколи от одеялото и легна на тревата. Слънцето прежуряше от безоблачното синьо небе и Грейс затвори очи от силната светлина. При всяко поемане на дъх едрите й гърди се вдигаха и спускаха развълнувано.

Отстрани до себе си усещаше топлината на тялото му. Той легна до нея и я целуна леко по рамото. Грейс отвори очи, повдигна се и се подпря на лакът. Наблюдаваше мускулестото силно тяло и добре почернялата му от слънцето кожа.

След това игриво го бутна встрани и скочи.

— Банският ми е почти сух, мисля, че вече мога да се преоблека. Ще отидем ли след това на панаира?

— Ако настояваш… — Иън стана колебливо, сгъна одеялото и го пъхна в черна найлонова торба.

— Ще се срещнем след десет минути.

Те се разходиха между бараките и многото сергии. Иън беше хванал Грейс леко за лакътя и умело си пробиваше път сред тълпата. Освен маслените картини, акварелите и графиките се предлагаха и огледала в дървени рамки, детско облекло, ръчно изработена керамика и глинени съдове, собственоръчно изработени украшения и пъстри ветропоказатели.

Иън се насочи към един определен щанд, откъдето купи дълъг, ръчно изрисуван копринен шал в прекрасни цветове. Той го обви около шията на Грейс и завърза краищата му в хлабав възел.

— Така — осведоми я той. — Сега ми принадлежиш. Понечи да я поведе нататък, но тя стоеше като закована.

Какво каза той току-що? А тя искаше ли да му принадлежи?

— Ако беше толкова лесно — изтръгна се най-после от устата й.

Той пристъпи към нея, повдигна с ръка брадичката й така, че да можеше да я погледне в очите:

— Всъщност много добре знаеш, че искам да ми принадлежиш.

Грейс усещаше учестеното биене на сърцето си, но се чувстваше твърде объркана, за да му даде някакъв отговор.

Продължиха нататък и стигнаха до няколко стрелбища. На едно от тях Иън опита късмета си и спечели голямо плюшено мече. Сияещ от радост, той го подари на Грейс.

Прегърнала здраво с две ръце своето съкровище, Грейс намери свободно място под едно дърво, докато Иън забърза в противоположна посока, за да купи печено пиле, варена царевица и чеснов хляб за пикника, който щяха да си устроят. Грейс извади отново одеялото и го постла на тревата. Изведнъж видя, че от чантата на Иън падна още нещо. Беше малък магнетофон. Грейс се втренчи смаяно в малкия черен предмет. Защо му беше необходим магнетофон? Но преди да успее да размишлява повече върху това, той се върна и тя скришом го прибра обратно в чантата.

— Ако се нахраним по-бързо, ще успеем за фойерверките — отбеляза Иън и се отпусна до нея.

По време на закуската Грейс сдържаше любопитството си, но по-късно, докато чакаха да започнат фойерверките, насочи разговора към предишната тема.

— Значи си работил за детективско бюро?

— Ах, Грейс, това е скучна история — Иън въздъхна.

— Но аз бих искала да чуя нещо повече по този въпрос.

— Добре тогава. Преместихме се в Ню Йорк и аз започнах работа във вестника — за момент той затвори очи, като че ли по този начин би могъл да си спомни по-добре миналото. — Нямахме много пари. Дарлийн ходеше от агенция на агенция и понякога намираше работа като модел. От моята заплата можехме да си платим само наема. В свободното си време започнах да изучавам курсовете на борсата — той млъкна за момент, но Грейс му кимна насърчително. — И това ме заинтересува много. Скоро вече четях „Уолстрийт джърнъл“ от първата до последната страница. И тогава аз самия започнах да инвестирам.

— Но тогава не си имал пари, нали?

— Лелите ми изпратиха за рождения ден доста солиден чек. Ние имаме рожден ден на една и съща дата и поради тази причина те никога не забравяха да ми правят подаръци.

— А ти?

— Разбира се, винаги си мислех за старите дами. Тогава можех да си позволя да им пращам само по някоя картичка със сърдечни пожелания.

— Твоят успех сигурно е облекчил живота на Дарлийн?

— По това време нашият брак отдавна беше разбит — гласът му звучеше хладно и безстрастно.

— О, съжалявам.

Иън махна с ръка.

— Дарлийн ме напусна много преди да започна да се издържам сам. Тя ме упрекваше, че се страхувам от тежка работа и от това, да не си изцапам ръцете.

— Но това е доста тежко обвинение?!

— Нейната работа тогава беше изключително трудна. Посещаваше школа по актьорско майсторство, вземаше уроци по пеене — с една дума всичко, което би я придвижило напред.

— Но това не й е давало никакво право да ти отправя упреци!

— Може би не. Но за нея то беше достатъчна причина да разруши връзката ни. Освен това получи малка роля в една пиеса на „Бродуей“ и завърза връзка с един актьор.

Грейс усети болезнената нотка в гласа му.

— А ти какво предприе срещу това? — попита тя.

— Нищо. Надявах се, че всичко ще приключи, когато свърши пиесата.

— И? Така ли беше?

— Не знам. Тя ме напусна преди това — гласът му почти не се чуваше.

— Тогава ли подаде молба за развод?

— Никой от двамата не можеше да си го позволи. А по-късно, когато вече имах малко пари, все още се надявах, че тя ще се върне при мен! Опитвах се да поддържам постоянно контакт с нея и посещавах представленията. През следващите пет години тя получаваше все повече и по-хубави роли.

— Но не се върна при теб?

„Тогава не бих могла, сега да съм с него“ — помисли си Грейс.

— Напротив — Йън вдигна ръка и я прекара по челото си. — Бях се преместил в по-голямо жилище и една нощ тя застана пред вратата ми с куфарите си. Бях толкова щастлив! Остана около седмица.

— Това не го разбирам?!

— Искаше да й дам пари, за да финансирам поредния й любовник, който нямаше такъв успех като нея, но въпреки това бил твърде горд, за да живее от нейните доходи. Явно не беше толкова горд, щом искаше да извлича полза от мен! — гласът му прозвуча горчиво. — На Дарлийн не й костваше нищо да спи с мен като един вид отплата.

Грейс го гледаше нямо, без да може да му каже нещо успокоително. Искаше й се да го прегърне, за да облекчи болката му.

Внезапно той тръсна глава и се изправи.

— О, боже господи! Защо ти разказвам всичко това?! — гласът му се беше променил напълно. — Извинявай, Грейс. Оттогава измина много време и вече съм далеч от повечето неща. Дарлийн получи развод и малко пари и сега е добре. Никой не е имунизиран срещу грешки, а ние и двамата ги направихме.

На изток небето се беше оцветило в тъмнорозово, а на запад слънцето залезе с последен златен сноп светлина. Грейс отбягваше да погледне Иън в очите. Тя мълчаливо извади от чантата си пуловер и го наметна на раменете си. Иън докосна леко ръката й, след това я стисна с обич. Изведнъж Грейс беше обзета от дълбока нежност към него.

Фойерверките започнаха с няколко единични ракети, последвани от няколко оръдейни салюта, които се превърнаха постепенно в каскада от блестящи цветни светлини.

Когато всичко свърши, Грейс взе чантата си и последва Иън към паркинга. След този чудесен ден се чувстваше малко изтощена, но много доволна.

Беше им нужно известно време, за да се измъкнат от малката, задръстена с коли местност през натовареното движение. Най-сетне се озоваха в апартамента на Грейс и Иън трябваше да й пожелае лека нощ.

Той я привлече към себе си и я целуна нежно. Грейс усети, че иска от него много повече. Пусна мечето на земята, обви шията му с ръце и се сгуши тръпнеща в него.

Устните й се разтвориха и отвърнаха страстно на целувката му.

Цялата трепереше от желание. Иън я притисна плътно към себе си и с дрезгав глас прошепна името й. Тя усещаше топлината на тялото му и неговата възбуда.

Когато пръстите му се пъхнаха под тениската и погалиха гърдите й, тя тихо изстена и се остави в ръцете му. Той я занесе в леглото.

Но тогава, докато той покриваше лицето и шията й с целувки, тя се опомни. Лежеше с него на брачното си легло! На леглото, което беше делила с Брус! Неволно тялото й се стегна и Иън, усетил нейната съпротива, веднага я пусна.

— Все някога ще си готова, Грейс — каза той спокойно с тих глас. — Знам, че е така. Ти ми принадлежиш!

Коприненото шалче, което й беше подарил, беше още на врата й. Иън го свали и го завърза на плюшеното мече.

— Пази го добре — помоли той плюшеното животно. Върни й го отново, едва когато тя наистина ме пожелае! — след това се обърна отново към Грейс. — Това не е обвързване, Грейс. Това е само символ на любовта, която ще ни ръководи. Където и да сме, каквото и да правим, между нас съществува невидима връзка, която никога не ще бъде прекъсната.

Той я целуна още веднъж нежно по косата, след това се обърна и си тръгна.