Филис Карол
Стопли ме с дъха си (3)

III

За Грейс съботата винаги беше любимият й ден от седмицата. Това беше денят, който можеше да прекарва според своите желания и нужди. Още като дете му се наслаждаваше повече от всеки друг ден.

През тази събота си мислеше за Иън Мак Рей. Какво ли правеше? Споменът за неговата целувка я караше да се изчервява. А и колко добре се беше почувствала! Тя решително отхвърли тези мисли и насочи вниманието си към тържеството по освещаване жилището на Боб Грант, което щеше да се състои днес. Той тъкмо се беше сдобил с ново собствено жилище на „Катедрал Хил“ и беше поканил почти всичките си колеги заедно с неколцина приятели. Грейс се радваше на предстоящото парти и се надяваше, че през цялата вечер нямаше да разговарят само за работа.

Бързо се измъкна от леглото, облече си дънките и една тениска и се захвана с ежеседмичните си задължения: напазарува за цялата следваща седмица, взе нещата си от химическо чистене, разтреби апартамента. След лека закуска, състояща се от препечена филийка със сирене и салата, започна да се приготвя за тържеството.

Грейс се въртеше и оглеждаше пред голямото огледало в спалнята и се възхищаваше на новата си рокля. Беше дълга до земята, от добре падаща коприна в цвят на коняк, с дълбоко изрязано деколте на гърба. Копринената материя меко прилепваше около тънката й фигура и подчертаваше всяка нейна заобленост.

Малко по-късно Боб спря белия си кадилак пред тях. Отначало Грейс протестираше срещу това, той да я вземе от дома й, но в крайна сметка се съгласи. Беше по-удобно, отколкото да търси такси или свободно място за колата си на паркинга. Боб скочи от колата, прегърна я леко и й кавалерства, докато се качи.

— Моя скъпа Грейс, изглеждаш великолепно!

— Благодаря! — тя се усмихна, доволна от комплимента.

Колата тихо се плъзна по улиците на Сан Франциско. Боб й хвърли поглед отстрани.

— Само не си въобразявай, че след това пак аз ще те връщам вкъщи! Тази вечер сред гостите ми ще има няколко добре изглеждащи ергени, на които ще се падне тази чест.

— О, не, благодаря! По-добре да взема такси.

— Между другото, аз неслучайно дойдох да те взема. Исках да съм няколко минути насаме с теб; за да те подготвя за запознанството ти с моята приятелка.

— Твоята приятелка? — повтори Грейс. — Ах, ти, потайник такъв! А аз нищо да не знам за това!

— Аз също не знаех, че нещата са толкова сериозни. Но мнението ти по въпроса е много важно за мен.

— Наистина се чувствам поласкана, но…

— Просто не искам пак да направя грешка.

— Разбирам те, но страничните наблюдатели често имат съвсем друго впечатление за нещата, и то невинаги е вярно. Моето мнение може да се окаже без всякаква стойност.

— Ние с теб сме стари приятели, Грейс. Твоята преценка означава много за мен.

— Радвам се, че ще се запозная с твоята приятелка, Боб, но ти наистина не трябва да очакваш много от мен. Не съм се намесвала по въпроса за първата ти жена и ще се пазя да не сторя това и сега — Грейс се засмя и Боб също се присъедини към нея.

Нагоре по хълма колата забави малко хода си, докато стигнаха до голяма бяла постройка — новият адрес на Боб. Той паркира колата и двамата се качиха с асансьора до апартамента.

— Между другото — започна Боб — пожелавам ти да си намериш отново партньор. Знаеш, че Брус беше за мен като брат, но от смъртта му измина цяла година.

— За никъде не бързам. Освен това никога повече няма да се омъжа. За разлика от теб аз нямам неприятни спомени от брака си. Времето, прекарано с Брус, беше чудесно. Не мога да си представя, че бих могла да бъда толкова щастлива някога с друг мъж.

Боб помълча за момент, след което продължи по-меко:

— Надявам се, че не идеализираш твърде много Брус. Той беше приятен младеж и аз се радвам, че бяхте щастливи заедно. Но той не беше светец. Никой не е. Ти можеш отново да бъдеш щастлива, заслужаваш го. Но докато продължаваш да смяташ, че Брус е бил идеалният мъж, никога няма да намериш някого, който да може да се конкурира с представата ти за него.

Пред очите на Грейс се появи образът на Иън Мак Рей. Тя веднага отклони мислите си от него и се ядоса на самата себе си. Ако можеше да става дума за евентуална нова връзка, в никакъв случай не трябваше да бъде с него. Този мъж беше твърде загадъчен за нея.

— Благодаря за съчувствието! — тя леко сложи ръката си върху неговата. — Но аз мога сама да се грижа за себе си.

— Хммм. Може би точно това ме кара да се тревожа.

Асансьорът спря и те се озоваха в коридор, застлан с меки килими. Боб отключи вратата на апартамента. В огромния хол се бяха събрали много гости. Грейс успя да забележи, че беше обзаведено скъпо и с вкус.

Боб взе пелерината й, извини се и се запъти към гардероба.

— Поръчай си нещо за пиене — извика й той през рамо.

— Една чаша бяло вино, моля — помоли тя младия мъж, който играеше ролята на барман.

Отпи от виното си и се отправи към една малка група от гости — двама борсови посредници от агенцията със своите съпруги. След като поговори малко с тях, поздрави другите гости и се приближи към пикантните сандвичи, подредени на малка масичка пред бял кожен диван.

— В трапезарията има още много от тях — прозвуча зад нея познат мъжки глас. Грейс се обърна стреснато. Пред нея стоеше Иън Мак Рей.

Той беше облечен в тъмносин смокинг, бяла копринена риза и изглеждаше още по-едър и атрактивен, отколкото в спомените й.

— Здравейте — успя да каже Грейс, радостна, че няма свободна ръка да му я подаде. В едната държеше чашата с вино, в другата сандвич със сьомга. Но и без да го докосва, тя съвсем ясно си спомняше, че тяхната последна среща беше завършила с целувка.

— Изглеждате фантастично!

Грейс отпи глътка вино.

— Благодаря! — въпреки че Иън я гледаше в лицето, а не в роклята, тя имаше усещането, че стои гола пред него. — Изглежда, че бързо сте си спечелил приятели в Сан Франциско? — отбеляза тя и отвърна открито на погледа му.

— Да. Боб Грант беше така любезен да ме покани тази вечер. Вчера добре си поговорихме и се оказа, че имаме някои общи интереси.

— Вчера? — попита объркано Грейс. Не можеше да си спомни в петък да го е виждала във фирмата. Да не би той да е търсил само Боб? Защо? За какво са беседвали? — Нали не сте му се оплаквал от мен? — пошегува се тя, спомняйки си първата им среща.

— В никакъв случай. Фактически ние въобще не говорихме за вас.

Грейс почувства облекчение.

— Помолих го за съвет, тъй като си търся жилище — продължи Иън. — Той ми предложи да дойда тази вечер, за да мога да разгледам къщата. Мисли, че има още свободни апартаменти в сградата.

— Тук е хубаво — Грейс хвърли възхитен погледна луксозно обзаведеното помещение.

— Да, на мен също ми харесва. Бих могъл да си наема един такъв в Сан Франциско, като адрес.

— Само като адрес? Означава ли това, че не искате да имате постоянно жилище?

— Напротив. Но бих искал да живея в някое предградие. Чувал съм, че в Марин Каунти е много красиво… и много вълнуващо.

— Не трябва да вярвате на всичко, което ви разказват за Марин — не можа да се въздържи тя. — Мои приятели живеят там и мога да ви кажа, че са съвсем нормални хора.

— Вярвам ви. Марин Каунти ме пленява само заради моста Голдън Гейт, по който ще трябва да пътувам всеки ден. Много съм впечатлен от него.

— Но това е само един мост — отговори Грейс. — Имаме още много такива.

— Само един мост! Но вие омаловажавате нещата! Може би никога не ви е хрумвало да се замислите, че този мост е единствен по рода си. Върху неговата конструкция са работили едни от най-известните строители на мостове в целия свят.

— Ето че за кратко време сте понаучил нещо за Сан Франциско! Обогатихте ли вашите познания?

Иън се усмихна и Грейс усети как сърцето й заби лудо.

— Моите лели — обясни той — живеят отдавна тук и трупат всякакъв вид информация за Сан Франциско. Днес ги посетих.

„Ето как е прекарал съботния ден“ — помисли си Грейс. Изведнъж мислено си ги представи: двете ексцентрични възрастни дами, седнали на дивана, а в краката им седнал Иън и слуша анекдотите им за стария град.

— Аз вече знам някои неща — продължи той. — Но бих искал да науча още много и от вас. Нашият… разговор много ми хареса.

Грейс бързо смени темата. Споменът за неговата целувка беше твърде опасен.

— Не казахте ли, че има още нещо за ядене в трапезарията?

— Точно така. Оттук — той тръгна пред нея, като й проправяше път сред гостите.

Грейс се придвижваше бавно. Трябваше да спира, за да поздрави приятелите си. Най-сетне стигна до трапезарията, където имаше големи подноси със сандвичи и други неща. Явно Иън си беше напълнил чинията и беше изчезнал. Грейс разочарована започна да си избира от ордьоврите, след което се върна на бара, за да й напълнят отново чашата. Там срещна Боб Грант.

— Къде е приятелката ти? — попита тя. — Бих искала да се запозная с нея.

Боб посочи с чашата си една висока блондинка в зелена сатенена рокля. Тя подхождаше на апартамента така, както палмите и картините на стените.

— От кога я познаваш? — попита Грейс.

— От седем месеца. Тя е прекрасна жена — красива, интелигентна и разведена. Няма деца. Отдавна ми се иска да я попитам, дали би желала да се омъжи за мен, но честно казано, изпитвам малко страх.

— Страх? От какво?

— Анджи също беше хубава и умна, а бракът ни беше една катастрофа. Да можеше човек да знае от начало, дали всичко ще тръгне както трябва!

— Красива и умна — може би това не е достатъчно. Имате ли общи интереси?

— Да, разбира се. И двамата играем голф, тя обича да пътува по море, ходим заедно на театър.

— Тогава си изтеглил голямата печалба — окуражи го Грейс.

— Надявам се да е така — той прокара ръка през челото си.

— Ще я попиташ ли скоро дали ще се омъжи за теб?

— Все още не зная. Да не бях толкова ужасно нервен! Подписването на договор за един милион долара би било по-лесно, отколкото да направя предложение за женитба.

Грейс се засмя и докосна леко ръката му.

— Така е. Нали става дума само за пари. Аз бих ти дала същия съвет, който ми даде ти — не чакай идеалната жена.

— Но тя е точно такава! Направо е идеална! Точно това ме притеснява. През цялото време се питам, защо още не се е обвързала с никого?

— Но ти каза, че отскоро е разведена…

— Не е отскоро. От пет години.

— А може би като теб е чакала истинския партньор?

— Но има толкова много мъже, който изглеждат много по-добре от мен, имат повече пари…

— Ти си прекрасен човек, Боб! А очевидно и тя го е разбрала. Всъщност как се казва?

— Синтия.

— Хубаво име за хубава жена.

Грейс постави ръка на рамото на Боб. Нямаше никакво желание да прекарва цялата вечер, убеждавайки Боб в правилността на неговото решение. Освен това изобщо не познаваше Синтия. Само когато започнеше да живее с нея, щеше да установи дали е направил правилен избор. Тя отново си помисли за Иън Мак Рей. Как би се чувствала, ако той й направеше предложение за женитба? Щеше ли и тя да има същите съмнения като Боб?

— Ела. Време е да се запозная с нея.

Боб хвана ръката й и я запозна с приятелката си.

Съвсем внезапно Грейс изживя нещо съвсем необикновено. Беше на партито, а в същото време и на съвсем друго място. Имаше усещането, че стои настрани и наблюдава сама себе си.

Разговорът се водеше около последното решение на градските съветници на Сан Франциско. Тя чуваше всяка дума от дискусията и даже самата вземаше участие в нея, но все пак у нея си оставаше необикновеното чувство за дистанция.

Вдигна поглед и очите й срещнаха тези на Иън Мак Рей. Тръпки полазиха гърба й, докато наблюдаваше как той си проправяше път сред тълпата, идвайки към нея.

„Ей сега ще ме попита дали би могъл да ме изпрати до вкъщи“ — помисли си Грейс. Чувстваше се така, като че ли е на театрална постановка, на която предварително знаеше съдържанието. Никога преди това не беше идвала в тази къща, но въпреки това знаеше, че той щеше да дойде при нея и ще й каже: „Ще тръгваме ли?“ И тогава щяха да си тръгнат. Струваше й се, като че ли вече го беше преживяла.

— Извинете — той я беше достигнал. — Ще тръгваме ли?

Грейс само кимна безмълвно и го остави да я придружи.

По-късно на няколко пъти се опитваше да си спомни дали се беше сбогувала със Синтия и Боб. Магическото настроение, в което се намираше, се разсея едва тогава, когато излязоха навън и свежият въздух проясни главата й. Иън я хвана здраво за ръката и тръгнаха надолу. Градът беше невероятно красив, въздухът кристалночист, а небето — обсипано със звезди. Даже и небостъргачите не изглеждаха отблъскващи.

— Вашият град притежава неизчерпаем чар — каза Иън. — Не зная кога ми харесва повече — нощем или денем.

— Понякога и с мен е така.

— Но за вас всичко това е толкова познато. Или Сан Франциско е град, който никога не омръзва?

— Аз не съм родена тука, а в Пасифик Гроув. Тук дойдох, след като получих стипендия за Станфорд. Но вие имате право, мисля, че Сан Франциско е един от малкото градове, които отново и отново запленяват жителите си.

— Но това е голям комплимент за града — Иън леко стисна ръката й, след това я притегли по-плътно към себе си.

— Така ли? — Грейс се засмя. — Започвам да се чувствам като служителка в туристическо бюро.

Той пусна ръката й. Двамата стояха един срещу друг и се гледаха.

— Искам да опозная града по-добре. И вас също. Затова ви отвлякох от партито — гласът му звучеше съвсем тихо.

— Направихте го толкова тайнствено — Грейс отново имаше усещането за Deja vu.

— Ще ви кажа направо — отговори той. — Аз искам с вас…

В съзнанието на Грейс светна един предупредителен сигнал. Преди той да успее да продължи, тя го прекъсна:

— Ние можем да бъдем приятели. Но нищо повече.

— Но, Грейс, това е невъзможно. Намирам ви твърде привлекателна.

— Това ми го показахте вече в сряда вечерта — отговори тя. — Но ако си спомням добре, ние се споразумяхме да не смесваме деловите отношения с личните удоволствия. Искам да кажа, че трябва да изключим личния си живот от нашата съвместна работа.

Двамата бавно продължиха разходката.

— В това отношение напълно споделям мнението ви. Обещавам никога да не ви целувам в кабинета.

Тя неволно се усмихна.

— Не изопачавайте думите ми. Не искам никаква нова връзка!

— Тогава бихте искали да свършите като самотна вдовица?

— Това въобще не ви засяга, моля! — тя скри ръце дълбоко в джобовете на пелерината си. — Нека да не говорим повече за това.

Грейс установи, че незабелязано са стигнали до дома й. Иън взе ключа от ръката й, отключи вратата и я придружи нагоре по стълбите към нейния апартамент.

— Ще разрешите ли да вляза?

— Разбира се. Нали казах, че бихме могли да бъдем приятели.

— Престанете с това! — той вдигна отбранително ръка. — Не започвайте отново! Разговорът ни се върти в кръг.

Иън светна лампата, помогна на Грейс да си съблече пелерината и я сложи на един стол.

— Спешно имам нужда от кола — продължи той. — Тогава няма да има нужда да вървите толкова далеч пеша.

— Това нищо не ми коства — зарадвана, че смениха темата, тя му се усмихна. — Въпреки че обувките малко ми убиват.

Иън я придържаше, докато тя ги разкопча и събу. След това я заведе на дивана пред камината.

— Мога ли да запаля огън? — без да дочака отговора й, той разпали цепеницата.

Докато дървото тихо припукваше, Грейс започна да се чувства неловко. Беше глупаво от нейна страна, че му позволи да влезе. Как щеше да й повярва, че мисли само за приятелство, след като го допуска толкова близо до себе си? Трябваше някак си да представи всичко възможно най-безобидно.

— Искате ли нещо за пиене? Може би чаша кафе? — тя се опита да стане.

— Не, благодаря, нищо! — Иън я хвана за ръката и я върна обратно на дивана. Но не седна до нея, а на килима в краката й и се облегна на коленете й. — Искам само да погледам пламъците.

Настъпилата след това тишина не беше неприятна, а неговият широк гръб приятно топлеше краката й и тя се чувстваше добре. Искаше й се да прокара пръсти по гъстата му тъмна коса. Дали е мека или остра?

— Иън? — звукът от собствения й глас я уплаши. Грейс не искаше да нарушава тишината, но имаше нужда да го погледне в очите.

Той веднага обърна главата си и тя изненадано видя тъга в очите му.

— Какво има? — попита тя, останала без дъх.

Иън се наведе напред.

„Ей, сега ще ме целуне“ — помисли си тя. Отново я завладя чувството, че вече е преживяла това, което щеше да последва.

Той не й отговори, но натъжения израз в очите му изчезна. Гъвкав като котка, скочи и седна до нея, облегна ръката си на дивана съвсем близко до голите й рамене.

— Не мога да си спомня някога да съм се чувствал толкова приятно — Иън се вгледа в очите й. — Повече от всичко ми се иска да остана тук, завинаги.

Какво би се случило, ако той останеше в жилището й? Намекваше ли, че иска да прекара нощта при нея? Това ли беше начинът му да й даде да разбере, че иска да се люби с нея?

Грейс се почувства неспособна да отговори. Трябваше да се стегне. Това, което ставаше, беше твърде опасно. Невъзможно бе да има интимни отношения с този мъж.

— Сега, наистина, трябва да си тръгвате — тихо каза тя.

Думите й бяха просто една куха фраза и още докато ги изричаше, Грейс знаеше, че нито тя, нито Иън ще им отдадат някакво значение.

Вместо това той сложи ръка на раменете й и внимателно я привлече към себе си. С другата нежно докосна бузата й, след това пръстите му заиграха по копринената й коса. Главата му се приближи към нейната. Огънят хвърляше танцуващи сенки върху лицето му.

— Моля ви, вървете си! — повтори Грейс с треперещ глас, докато устните му бавно се приближаваха към нейните.

При тяхното леко докосване тя почувства, че цялата пламна в огън. Целувката му беше лека и нежна, а не буйна и страстна.

„Той ме кара само да замълча“ — помисли си тя.

Когато колебливо се отдели от нея, той прошепна:

— Моля те, не казвай нищо, нищо повече!

Като от само себе си ръцете й обвиха врата му. Иън я привлече по-близо към себе си, след това ръцете му се спуснаха към хълбоците й.

— Грейс, желая те! — промърмори задавено той между две целувки.

Думите му я изтръгнаха от унеса й и я върнаха обратно в реалността.

— Съжалявам! — каза тя тихо и гласът й прозвуча чуждо дори в нейните уши. — Не трябваше да допускам това! По-добре си върви!

— Веднага — думите му бяха само един шепот. Дълбоко в себе си Грейс знаеше, че иска нещо съвсем друго. Но че и също иска той да си отиде. Той трябва да си тръгне!… Но може би… само още една целувка…

— Тялото ти те издава — промърмори Иън и с показалеца си очерта контурите на устните й.

Тя с усилие се освободи от прегръдката му, стана от дивана и колебливо пристъпи към прозореца. Седна на ниския широк перваз. Несъзнателно прокара пръсти по рамката на прозореца. Едва успя да забележи, че навън се беше спуснала мъгла. Плътни димни изпарения бяха обвили къщите, а дебелите клони на голямото дърво пред прозореца почти не се виждаха. Иън мълчаливо се приближи до нея и застана достатъчно близо, за да може да я докосне. Но не го направи. Изглежда чакаше нещо.

Грейс искаше да му обясни, че като бизнес партньори не трябва да се впускат в прекалено близки лични отношения, но думите не излязоха от устата й. Вместо това отметна главата си назад и я облегна на силното му мускулесто тяло.

Иън обви ръце около нея и тя спря да диша. И той ли чувстваше същото като нея? Това откъсване от времето и пространството? Те прекараха известно време така — Грейс със затворени очи, Иън с лице заровено в косите й, докато дъхът му галеше слепоочията й.

Тя не смееше да помръдне. С разтуптяно сърце чакаше отново да я целуне. Той сложи ръце на раменете й, след което ги спусна надолу, галейки меката й кожа. Докосваше я леко и нежно. Дъхът й спря. За момент той зарови лицето си в косите й, след това я целуна по тила.

Тръпнеща от желание, тя обърна лице към неговото. Копнееше за целувките му и цялото й тяло се разтърсваше от страст. Когато най-сетне устните му намериха нейните, тя простена и затвори очи.

Целувката му беше буйна и поривиста. Грейс също му отвръщаше със страст. Като че ли никога не беше целувала мъж, толкова беше хубаво. Обви с ръце тила му толкова здраво, като че ли никога нямаше да го пусне.

Най-сетне той отлепи устните си от нейните и покри бузите и шията й с малки целувки. Ръцете му милваха голите й рамене, спускайки се под роклята към едрия й бюст, после дръпна ципа и ефирната материя се свлече на пода.

„Да, да! — умоляваше един глас дълбоко в нея. — Това не трябва никога да свършва!“

Иън обви с ръка талията й, внимателно я положи върху мекия килим и я покри с топлото си силно тяло.

„Да!“ — напираше отново гласът и Грейс отметна главата си назад и зарови пръсти в косата му.

Иън отново я целуна по устата. С едната си ръка милваше гърдите й, докато тя тихо изстена от наслада. Той притисна още по-силно устните й и възбудено се впи в нежното й тяло.

— Толкова си красива! — прошепна и устните му се спуснаха надолу по шията към гърдите й.

Грейс трепереше от желание в обятията му. Внезапно обаче съзнанието й се пробуди.

— Моля те — задъхвайки се, проговори тя.

Гласът му прозвуча дрезгаво:

— Няма да направя нищо, което не би желала — езикът му продължи да обхожда тялото й.

— Престани! Моля те! Престани! — Грейс произнесе думите почти нечуто, усещайки, че всеки момент ще изгуби контрол над себе си. Какво означаваше всичко това? Тя го познаваше едва от няколко дни!

— Мисля, че не бих могъл — ръцете му продължаваха да галят гърдите й, а тъмните му очи търсеха погледа и. — От първия момент на срещата ни силно те пожелах. Ти изглеждаше толкова привлекателна, но в същото време и ранима. А след това, след като ми предложи да ми върнеш комисионата… — той се засмя тихо. — Разбира се, няма нужда да го правиш!

Внезапно магията се развали. Силно потресена, Грейс изплува от вихъра на страстните си чувства. Какво беше казал той? Да не би да искаше да й предложи сделка? Ако отиде в леглото му, той ще забрави за обещанието й?

Изведнъж я завладя неописуем гняв. Как се осмеляваше?! Да допусне, че тя ще продаде тялото си срещу цената на комисионата?!

Със сила, която изненада дори самата нея, тя го отблъсна от себе си. Сложи роклята пред гърдите си, седна и се втренчи в него с присвити очи.

— Как се осмеляваш! — изсъска тя разгневено.

Той я погледна объркано.

— За какво говориш? Как мога да си позволя какво? Какво имаш предвид?

— Ти ме смяташ просто за една… — тя не можа да изговори думата.

— Не ти ли харесаха моите ласки?

— Помолих те да си вървиш — защити се Грейс.

— Но когато те докосвах, ти стенеше от възбуда — между веждите му се появи дълбока бръчка.

— И тъй да е — каза тя гневно, — това още не означава, че ще легна с тебе, за да уредя финансовите си задължения…!

— Какви задължения? — Иън се надигна й се изправи пред нея с цял ръст.

— Не стана ли въпрос точно за това?

Той се наведе, хвана я здраво за ръката и я вдигна. Грейс отчаяно се опитваше да прикрие голите си гърди със свитата на топка рокля.

— Трябва ли да имам някаква причина, за да се любя с теб? Не можеш ли да си представиш, че аз реагирам просто като мъж?

— Нямам предвид това — протестираше тя. — Ти каза, че няма нужда да връщам комисионата, която ти обещах…

Той замълча за момент и сбърчи напрегнато челото си, като че ли едва сега разбра всичко.

— Ти мислиш… вярваш ли наистина, че искам да те купя?

Постепенно ядът й утихна. Разбра, че се оказа в твърде глупава ситуация. Все пак беше отвръщала на нежностите му и го беше поощрявала.

Иън донесе пелерината й, която все още стоеше на облегалката на стола, и покри с нея голите й рамене.

— Повярвай ми! Не съм искал такова нещо! — възнегодува той. — Освен това зачитам твоите морални ценностни критерии. Никога не бих направил опит да те прелъстя срещу стойността на един мерцедес, например.

Гневът й моментално се върна.

— Но няма да отречеш, че преди малко твърдеше, че няма нужда…

— Струва ми се, че тази вечер говорих твърде много — прекъсна я хладно той. — Вероятно трябваше по-рано да си тръгна. Лека нощ!