Хелън Митермайър
Отвлечена от олтара (10)

X

Въпреки че й беше приятно да бъде сама с Джейсън, честно казано, децата й липсваха. Сега имаше възможност да говори с него на спокойствие, Дебора забеляза обаче: откакто Джейсън разбра, че ще става баща, я отбягваше и рядко оставаше насаме с нея. През първите две нощи се беше опитала да остане будна, докато той дойде в леглото, но очите й се затваряха и тя заспиваше. Сутрин, когато се събуждаше, Джейсън вече беше изчезнал.

Но сега бяха сами, като се изключи Ласло. Дали и през следващите две седмици щеше да я отбягва? Защо се държеше толкова странно? Тя реши да си изясни причината. След като заминаха роднините, нямаше основание да избягва разговорите.

Дебора потърси Ласло. Той сигурно знаеше къде е Джейсън.

— Да, госпожо? — Ласло излезе от къщата и тръгна към нея.

Дебора, застанала с ръце на кръста, го попита:

— Знаете ли къде е мъжът ми? Цяла сутрин не ми се е мяркал пред очите!

Ласло се усмихна съчувствено:

— Особено съм щастлив да ви съобщя, госпожо Лейтръп, че той се намира в къщата за лодките и търка с пясък пода им. Опасявам се, че всички лодки ще се превърнат в ръцете му на стърготини — очите му блеснаха.

Дебора се засмя и изпрати на Ласло въздушна целувка. Той с усилие прикри вълнението си.

— Приготви ми всичко, докато се преоблека.

Въпреки забележката на Ласло да върви бавно, Дебора вземаше стъпалата по две наведнъж, когато се качваше в спалнята. Тя бързо се съблече и се пъхна в банския. Постави ръка на корема си и щастлива мисъл за бебето мина през главата й. Сложи плажните обувки и изтича надолу.

Ласло чакаше с кошницата на входа.

— Мадам, когато отидете долу, поискайте господин Джейсън да ви покаже апартамента. Беше ремонтиран малко преди смъртта на господин Рупърт. В кошницата има сирене, плодове, хляб и шампанско.

— Благодаря ти, Ласло.

Дебора излезе на площадката и се огледа за мотопеда.

— Заключен е, госпожо Дебора — обясни Ласло. — Така нареди господин Джейсън. Да ви закарам, или ще отидете пеш?

Разходката й направи голямо удоволствие. Начесто се спираше да погледне птица иди помирише цвете. Стана й малко тягостно, когато наближи измазаната в розово къща. Мина по дървения мост до първия етаж. Тук се намираше апартаментът, за който й каза Ласло. Дебора заобиколи и слезе по стълбата, която водеше надолу към лодките и водата. Хвърли поглед към тях и видя Джейсън до една лодка. Ръцете му се движеха ритмично по пода й. Дебора пое дълбоко въздух и извика с пълно гърло:

— Алоо, Джейсън. Здравей!

Той вдигна очи и погледна изненадан.

— Здравей!

— Донесох нещо за хапване.

— Остави го тук. По-късно ще ям, когато си свърша работата.

— По дяволите, Джейсън! — Дебора тръсна кошницата върху една дъска, подпря ръцете си на кръста и го погледна мрачно. — Ще дойдеш с мене да плуваш, или ще се преселя отново на сушата.

— Така ли? Искаш отново да изчезнеш!

— В никакъв случай. Но нямам желание да бъда непрекъснато сама. Ти се държиш така, като че ли не можеш да ме понасяш.

Джейсън преглътна.

— Ах, Дебора. Това е голямо недоразумение. Налага се да ти обясня. Разбира, се, че искам да съм винаги до тебе. Но когато си до мене, винаги събуждаш страстите ми, а сега си бременна и знам, че не бива.

Дебора въздъхна с облекчение:

— Това ли било. Ах ти, глупако! Докторът ми каза, че всичко е наред. Наддавам и…

— Да, вижда се — Джейсън протегна ръка и нежно погали корема й. — Хубава си, Дебора!

Дебора се усмихна.

— Няма вече да казваш „много хубава“, особено когато заприличам на бъчва.

— Не — възрази той, — тогава ще бъдеш още по-хубава — вдигна глава и я погледна в очите. — Радвам се много за нашето бебе.

— Така е. Втори път ще станеш баща.

— Да. Понякога имам чувството, че ти си родила Ким, Лий и Сара. Не мога да повярвам, че не сме имали по-рано деца.

— Не бебе — голямо момиче — имитира Дебора малката Сара. След това погали Джейсън по бузата, както често правеше Сара с малките си пръстчета.

Джейсън пое дълбоко въздух и понечи да я прегърне, но веднага се усети, че е мръсен и потен от работата.

— Да отидем да плуваме — предложи Дебора.

— Много се радвам, че имаме частен плаж. Не бих понесъл хората да те гледат в тези бикини.

Той стана, събу мръсните си дънки и отиде с нея на плажа.

Дебора искаше веднага да влезе във водата, но Джейсън я взе на ръце и бавно я потопи. Той легна по гръб, а Дебора със смях се хвана за краката му. Така се придвижваха известно време заедно, докато Дебора се откъсна и със силни движения заплува сама.

Изведнъж чу Джейсън да вика нещо и го видя бурно да жестикулира. Погледна в същата посока и ужасена притаи дъх. Акули! Вълните ги тласкаха към нея. Тя побърза веднага към брега, плувайки на живот и смърт. Малко преди да излезе на плажа, забеляза острите им перки. С няколко скока Джейсън се озова при нея, взе я на ръце и я изнесе на пясъка.

На плажа Дебора видя ранения крак на Джейсън и се разплака. Той кървеше от ухапването на акулите.

— Не се тревожи, мила — взе да я успокоява той. — Вкъщи ще намеря лекарство. Не е опасно.

Дебора тръгна след него. Тя виждаше подутината около раната и не изпускаше Джейсън от очи нито за минута. Той отиде в банята, но заключи вратата след себе си.

— Ако след две минути не излезеш, ще разбия вратата.

След една минута Джейсън се появи с усмивка на уста.

Дебора се вкопчи в него и погледна крака му. Раната беше покрита е лейкопласт.

— Ако температурата ти се покачи дори с един градус, ще отидем на лекар, разбра ли?

— Да, шефе — Джейсън кимна с усмивка.

— Отивам да донеса кошницата.

— Не, аз ще я донеса. Ти сложи масата пред прозореца на еркера.

Дебора се възхищаваше на огромния прозорец от тавана до пода. Оттам се разкриваше разкошна гледка към плажа и морето.

В един от шкафовете Дебора намери ленена покривка и същите салфетки.

Когато Джейсън се върна, тя слагаше на масата свещите.

— Колко са красиви. Ще ги запалим.

Дебора погледна банските си, изцапани с пясък.

— Ще взема един душ, преди да обядваме.

— Какво ще облечеш? Носиш ли си дрехи?

— Не. В бързината забравих.

— Добре, мила. Ще намеря някоя стара риза — той я хвана за ръка и заедно отидоха в банята.

После влязоха в кабинката.

— Мислиш ли, че ще се съберем?

Дебора искаше да каже още нещо, но Джейсън я прекъсна.

— Дебора, обичам те и няма да позволя на никого да смути нашето семейно щастие. Най-малко семейство Лейтръп или Ърн Гризуолд.

— Какво общо има Ърн с нашия брак?

Джейсън пусна топлата вода.

— Той те желае, Дебора. Той те желаеше още от първия ден, когато се запозна с тебе при Санди — той намръщи чело. — Още тогава усетих опасността.

— Затова ли беше толкова сдържан с мене, Джейсън? Аз пък си помислих, че съжаляваш за нашия брак.

— Господи, ни най-малко! Но ужасно ме беше яд на Ърн. Само да се обърнех, и той беше при тебе, усмихваше ти се и ти правеше комплименти — Джейсън взе кърпа и уви с нея Дебора. — Ела да отидем в хола!

Дебора седна на канапето:

— Винаги, когато сестрите ти идваха на гости, водеха и Ърн.

— Мога да си представя защо! — Джейсън сви юмруци. — Как не съм бил достатъчно умен, за да разкрия мръсните им игри!

— Никога не съм приемала Ърн за нещо друго, освен добър приятел.

— Винаги, когато е бил с нас, забелязвах отношението му към тебе. Той те поглъщаше с поглед. Идеше ми да го убия. Страхувах се да не те загубя. Той изобщо не се е променил. И продължава да те желае както преди. Но няма да те получи!

— Сигурен ли си, че си прав, Джейсън? Ърн е наш приятел. Ти си ми го казвал.

— Който иска да те отнеме, не може да ми бъде приятел. Той продължава да е луд по тебе. Бях доволен, когато замина със семейството ми. Не забеляза ли, че след развода се опита да кацне при тебе?

— Не ставай глупав. Няма такова нещо!

Тя изведнъж се сети за телефонните му обаждания. Позвъни й няколко пъти и й беше приятно да разговаря с добър приятел. Ърн я питаше дали не желае да вечерят някъде, но Дебора отклоняваше поканите му, за да не й напомня за Джейсън. Най-после беше отстъпила, без да й мине през ума, че Ърн иска нещо друго, освен да я утеши.

— Не съм обмисляла поведението му от тази страна, Джейсън.

— Той се беше свързал с тебе, нали?

— Да.

— И искаше да се среща с тебе?

— Да.

Джейсън пое дълбоко въздух.

— Знаех си! Когато го срещах от време на време, забелязвах, че е говорил с тебе. Беше ме толкова яд, че ми идеше да го пребия и щях да го направя, ако беше се опитал да предприеме нещо по-сериозно.

— Не, не, мили — сълзи се появиха в очите на Дебора.

— Това, че те загубих и бях разделен с тебе, беше най-лошото, което ме сполетя.

— Аз също се чувствах много зле — тя изтри очите си с ръка.

— Първите месеци след раздялата всичко ми беше безразлично — продължи Джейсън. — Интересно, че колкото повече пиех, толкова, повече семейството беше склонно да търси причината в тебе. Как не успях тогава да разбера, че моите роднини бяха допринесли за нашата раздяла.

Дебора го целуна.

— Не знаех как да се свържа с тебе, когато разбрах, че пиеш. Опасявах се да не стане по-лошо. Ърн ми казваше, че…

— Колко пъти те е търсил?

— Не си спомням. От време на време — Дебора сложи глава на рамото му. — Обажданията му не означаваха нищо за мене. Чувствах се потисната, когато ми разказваше, че пиеш непрекъснато. Не можех да спя.

— Ех, Дебора, ако знаеш колко мизерен беше животът ми след развода. Само пиех и нямах никакви надежди. Зная, че не биваше да ти разказвам тези неща.

— Напротив, трябва! Всичко трябва да си кажем. Нека няма никакви тайни между нас, нито пък скрити игри.

— Колко се радвам, че ми казваш тези думи, мила!

Джейсън я целуна нежно, а Дебора затвори очи и се притисна нежно. Така те мълчаха известно време.

— Никога не съм искала да те напускам, Джейсън. Но трябваше да си отида. Имах чувството, че ти повярва на семейството си. Все едно че бяхте открили фронт срещу мене.

— Винаги съм държал на тебе, Дебора, и не съм вярвал на майка си и леля Силви, когато те одумваха и коментираха. Те познаваха ахилесовата ми пета — моята ревност към всеки, който се опитваше да се приближи до тебе.

— Същото каза й Джоузеф — прошепна Дебора.

— Баща ми е трезвомислещ човек и всичко вижда. Когато се връщах от Англия, Бейрут или Пекин, веднага бях уведомяван от леля Силви колко пъти си се срещала с Ърн. Повече не беше необходимо. Моето въображение допълваше останалото при пътуванията покрай сделките. Господи, Дебора, събуждах се целият в пот от сънища като този, че Ърн спи с тебе.

— Джейсън! — Дебора покри лицето си е ръце. — Никога, откакто се познаваме, не ми е минавало през ума такова нещо. Дори и при Жерард.

— И въпреки това искаше да се омъжиш за него?

— За това вече говорихме — му напомни тя. — Както ти казах, дори и при Жерард. Изобщо потисках всякаква мисъл за сексуална връзка с него.

— По-добре да не говорим за това! — лицето на Джейсън засия.

— В твое присъствие се чувствам слаб, но едновременно с това и достатъчно силен, за да вдигна Бермудския остров с една ръка.

Дебора се засмя.

— Моля те, не го прави! — тя се усмихваше щастливо. — Сега никой не може да ни раздели, Джейсън. Дори и твоето семейство.

Той поклати глава.

— Никой! Сега, при последното идване на моите роднини, ми се изясниха много неща. Когато Силви имаше наглостта да каже, че е поканила Ърн — това беше върхът.

Джейсън отиде в банята, за да вземе халата. Въпреки протеста на Дебора наметна раменете й с него.

Тя вдигна очи и видя, че Джейсън се подсмива.

— Какво има, скъпи?

— Без малко да изпадна в безсъзнание, когато обяви пред всички, че ще имаме бебе. Не се смей! Моментът беше много сериозен. Не биваше по този начин да ме шокираш! Можех да получа сърдечен удар! — той направи театрален жест и Дебора се засмя.

— Не беше, нещо ново за тебе. Вече си баща на три деца.

— Но това не променя нещата. Ръцете ми трепереха от вълнение. А сега имам желание да посещавам курса в Ла Леж.

Тя продължаваше да се смее.

— Но той е само за майки, които искат да кърмят!

— Така ли? — попита той любопитно. — Ще правим ли това?

— Аз ще го правя — коригира го тя. — Не мисля, че ти си в състояние.

— Бъди сериозна, Дебора. Това е важен въпрос.

Тя нежно погали бузата му. Докосна с пръсти малкия белег на брадата му и въздъхна щастливо.

— Дали нашето бебе ще бъде така буйно и палаво, какъвто си бил ти, Джейсън?

— Ако е момче — сигурно! — Джейсън я притисна към себе си. — Бях действително трудно момче. Майка ми беше вдигнала ръце от мене и затова ме пратиха в интернат. Това беше най-доброто за мене!

— Какво искаш да кажеш?

— Беше спасението ми от различните компании, които ме мъкнеха от парти на парти. Имаше опасност да отида в поправителен клас за деца с лошо поведение.

— Има ли все още такива неща по наше време?

Джейсън кимна.

— Доналд беше в такъв клас.

— А Джоузеф? Той нямаше ли влияние върху тебе? Или е бил непрекъснато в движение?

— Да, най-напред пътуваше до държавния департамент, след това до световната банка. Аз се гордеех с него.

— Джоузеф е разбран човек — потвърди Дебора. Тя си помисли колко ли самотен се е чувствал Джейсън, когато баща му не е бил вкъщи.

— Рядко го виждах. Още отначало Джоузеф имаше добро отношение към тебе. Той често ми говореше и искаше да предотврати развода ни.

— Не съм знаела.

— Да. Той казваше, че нашето щастие е ценно и не бива да го разрушаваме така лесно — Джейсън се облегна. Гласът му беше плътен и сериозен. — Човек трябва да се бори за това, което иска и желае.

— Това звучи типично за Джоузеф. Той те обича, Джейсън. Ние дълго говорихме с него и той изказа съжаление, че не е бил при тебе, когато си имал, нужда от него.

— Винаги съм бил сигурен, че ми е желаел най-доброто. Естествено той знаеше, че най-доброто за мене бяхте ти и децата.

— Да. Той и децата се разбират отлично.

— Сара го пленява с усмивката си. Тя е една малка вещица. Също като тебе!

Джейсън стана и занесе Дебора във френското легло, намиращо се в ъгъла на помещението, и легна до нея.

— Обичаш ли ме, Дебора? — Джейсън се повдигна на лакът да я погледне в очите.

Тя кимна.

— Повече от всичко на света! Винаги съм те обичала. И ти го знаеш!

— Но обичам да слушам тези думи — Джейсън разтвори халата и погали гърдите й. — Исках да получа твоя отговор поради точно определена причина. Това, че ме обичаш, премахва последната главоблъсканица от живота ми. Ти си най-голямото съкровище за мене. Без тебе съм безпомощен, неспокоен и нещастен. И знаеш ли на какво се дължи? Всичко в живота си получих много лесно, само ти беше голямото изключение. Трябваше да се боря за тебе с всички сили и въпреки всичко в един момент те загубих. Това беше най-тежкият удар в живота ми. После разбрах, че можех да те спечеля отново само с компромиси.

Дебора се засмя.

— Недей да търсиш вината само у себе си. И аз съм правила грешки. Бях много млада и непокорна като дете.

— И двамата правехме грешки.

Лежаха известно време мълчаливи един до друг. Дебора едва сега забеляза, че Джейсън беше разголил тялото й. Тя усещаше горещия му дъх на ухото си.

— Мисля, че достатъчно говорихме, Дебора. Аз копнея за тебе.

Дебора въздъхна, когато Джейсън започна да гали мекото й тяло. Тя лежеше в обятията му и нежно му се усмихваше.

— Джейсън, може ли да те попитам нещо?

Той кимна.

— Винаги и каквото искаш!

— Как успя да ремонтираш толкова бързо този замък?

— Един ден споделих с баща си и с Джим, че искам да ремонтирам къщата на острова, защото бях решил на всяка цена да те върна тук. Те ме поощриха и настояха да започна веднага, особено след моите пиянски истории — спря за малко и продължи. — Един ден се събудих в непознат хотел. Нямах представа, как съм попаднал там.

— Не знаех, че си бил толкова зле, мили — гласът на Дебора трепереше.

Джейсън погали успокоително ръката й.

— Стоях и държах главата си и разсъждавах, че никога няма да успея да те върна, ако продължавам така. От този ден престанах да пия. Отидох при един приятел архитект и му доверих плановете си — Джейсън се усмихна. — Така започна цялата работа. Джим и баща ми много ми помагаха. Колкото по-бързо напредваше ремонта, толкова по-решителен ставах и аз. Исках на всяка цена да те върна. Възобнових интереса към сделките. Ремонтът беше приключил, когато поех работата в Сенегал. Нямах никаква връзка с тебе и затова със закъснение научих новините около вас.

Дебора целуна малкия белег на брадата му.

— Продължавай, мили!

— Това беше причината. Затова настоявах да говоря с тебе в деня, когато Лий се беше бил с онзи Тими. Ти изглеждаше чудесна в яда си към бащата на това момче. Точно тогава окончателно реших да те върна. А що се отнася до Жерард — идваше ми да го разкъсам на парчета. Не можех да повярвам на думите му за предстоящата сватба. Но като преценявах твоето поведение, знаех, че няма така лесно да се върнеш при мене. Тогава замислих плана си, който нарекох: „Как да върна Дебора“. Нямаше как да се омъжиш за този Жерард. Никой мъж, освен мене не биваше да те притежава. Бях сигурен, че не го обичаш. Реших на живот и на смърт да се боря за тебе.

— Странно!

— Какво е странното?

— Нашият брак не беше разбит от външни сили — каза Дебора. — Имам предвид, че не съществуваха други връзки.

— Слава богу, не. Сега сме едно голямо щастливо семейство и чакаме нашето дете.

 

 

Няколко месеца по-късно всички очакваха с нетърпение бебето. Дебора и Джейсън бяха прекарали чудесни дни заедно, но се радваха, че ще се върнат отново при децата в Лейтръп. Децата също изживяваха напрежението. Когато Сара за първи път усети как бебето мърда в корема на Дебора, каза:

— Бебето, подскача.

— Не, Сара. Бебето рита — обясни Ким.

Лий се усмихна:

— Добре ли се чувства бебето, мамо?

Дебора седеше в люлеещия се стол и наблюдаваше доволна приятното обкръжение. Децата слагаха масата, а Джейсън правеше салатата.

— Да, доктор Блинц е доволен от нашето бебе.

— А от тебе? — попита Джейсън. Той се усмихна, но не можеше да прикрие вълнението си.

— Майката се чувства добре, въпреки че тежи един-два килограма повече, отколкото трябва — Дебора се засмя.

Само Джейсън да не се вълнуваше толкова много! Той беше посещавал с нея всяка консултация в клиниката и беше участвал в курса с наставления и съвети за новородените. Когато децата си легнаха, Джейсън се върна в стаята при Дебора. Той я погледна и каза:

— Да ти разтрия ли малко краката?

— Моля те, Джейсън.

Той отбягваше предпазливо погледа й, докато я масажираше.

— Мили! Джейсън! Кажи ми какво става с тебе?

Той най-после вдигна поглед и се усмихна.

— Добре съм, Дебора, но се притеснявам за тебе.

— Всичко е наред. Всичко ще мине благополучно, мили.

Гласът й звучеше нежно и когато Джейсън се надигна, тя го целуна. Докосването на устните й беше сладко обещание.

Дебора се събуди и усети спазъм. Болките в гърба ставаха непоносими. Тя стискаше устни и се надяваше отново да заспи.

След един час разбра, че това са вече контракциите.

— Джейсън! Джейсън!

Той веднага се събуди и телефонира на Линда да се погрижи за децата.

Заведе я внимателно до колата, настани я и се вкопчи в кормилото.

— Няма голямо движение, Джейсън.

— В три часа сутринта улиците са празни — отвърна той автоматично, когато спряха пред болницата, един санитар излезе и докара количка. Джейсън го изгледа мрачно и продължи да върви по коридора с Дебора на ръце.

— Наредбата на болницата гласи, че пациентът трябва…

— Не ме интересува вашата наредба, аз нося собствената си жена.

— Джейсън! — започна Дебора, но в този момент получи нова контракция и само изстена.

Докторът ги предупреди, че родилният процес навярно ще трае по-дълго, понеже е първо раждане.

След като Дебора беше подготвена, тя започна дихателните упражнения, които трябваше да облекчат болките й. Джейсън държеше ръката й.

— Ти си чудесна, мила моя — шепнеше той на ухото й.

— Благодаря ти, Джейсън — тя отново започна да стене.

— Какво, Дебора?

— Мисля, че наближава. Джейсън! Побързай?! Извикай доктора. Детето е като тебе буйно и…

Джейсън не я слушаше вече. Той изтича и веднага се върна с доктора.

Дебора щастлива роди сина си. Преди да поеме бебето, Джейсън се наведе над нея и й прошепна:

— Обичам те! Обичам те, моя малка вещице!

 

 

Когато малкият Дев Джоузеф Лейтръп дойде вкъщи, там го очакваха с нетърпение Ким, Сара и Лий. Дядо Лейтръп пое бебето и заяви твърдо, че прилича на него.

Когато през нощта всичко в къщата утихна, Дебора се обърна с нежен глас към Джейсън.

— Мили, как се нарича всъщност това, когато мъж отвлича разведената си жена в деня на сватбата й?

Джейсън се засмя тихо.

— Нима не знаеш, Дебора? — той я целуна нежно.

— Това, което се случи в онази утрин пред олтара, беше отвличане заради нашата голяма любов.