Хелън Митермайър
Отвлечена от олтара (8)

VIII

Дебора знаеше, че няма да стигне и цял месец, за да се подготви за визитата на семейство Лейтръп. Тя се нервира, като си помисли за идването на родителите на Джейсън, за леля му Силви, братовчед му Доналд и за всички, които се мъкнеха с тях. Семейство Лейтръп се движеше винаги групово. То пътуваше по света с кучета, котки и с голямо количество храна за животните. Дебора още си спомняше как леля Силви беше дошла в апартамента й със своя Мобс и как се ядоса, че Дебора била дала на прехраненото куче неподходяща храна и то отказа да я яде. Затова той беше изял шоколадовия сладкиш от чинията на леля Силви, докато тя говореше, че хората трябвало да се женят само в собственото си социално и обществено обкръжение. Джейсън не беше тази вечер във вкъщи, затова и не можа да разбере по-късно защо Дебора се вълнуваше от такива дреболии.

Защо точно сега трябваше да се появи роднинската пасмина на Джейсън, помисли си тя ядосано. Заради тези приготовления не намери време да каже на Джейсън, че ще става баща.

В Деня на пристигането Дебора прегледа заедно с Ласло стаите за гостите.

— Имаш право, Ласло. Помещенията са в ред. Мисля, че родителите Лейтръп предпочитат розовата стая, а Доналд — изгледа към градината. Трудно ще бъде с леля Силви. Тя никога не е доволна и почти е невъзможно да й се угоди. Дано децата се оправят с нея — Дебора сви юмруци. — Какво казваш? Всичко е в ред — огледа се още веднъж. — А с яденето всичко ясно ли е?

— Да, госпожо. Готвачката знае, че господин Лейтръп не яде риба треска, а госпожа Лейтръп обича хлебчета с мая — съчувствена усмивка се появи на лицето му. — Повярвайте, мадам, добре познавам капризите на всички.

Дебора въздъхна и погледа ръчния си часовник.

— Господи, времето лети! Джейсън сигурно вече ги е посрещнал на летището. Трябва да се преоблека. Ласло, погрижи се, моля те, за питиетата. Сложи ги на масата на верандата. Не забравяй сиренето и ядките.

Дебора бързо се облече и си сложи малко руж. Днес не се чувстваше добре, но не искаше да забележат неразположението й.

В този момент Линда доведе децата.

— Колата идва, госпожо Лейтръп.

Дебора вдигна Сара и погледна Ким и Лий насърчително.

— Ако не ни харесат, да вървят по дя… искам да кажа вкъщи — усмихна се и последва децата надолу по стълбите.

Когато бяха вече долу, Ласло отваряше вратата на колата.

В този момент Дебора забеляза, че в един от ъглите стоеше котаракът Том и съскаше. Тя видя ужасена как някакво малко животинче се появи от ъгъла и се шмугна през залата направо към отворената врата.

— Том пак гони гущера! — извика Ким разтревожена, когато котаракът се замота в краката на леля Силви.

— Стига, Том! — извика Лий. — Това е Ейбрахам, моят гущер!

— Ейбрахам — повтори Дебора с отпаднал глас. Тя затвори очи и чу как Джейсън изруга.

— Ласло, дръжте леля ми! Майко, успокой се! Татко, хвани я за ръката. Какво става, по дяволите, тук?

— Защо ругае Джейсън, Джоузеф? — попита майка му.

— Не знам. В тази проклета къща, изглежда, става нещо.

— Донеси й студена вода, Джоузеф — посъветва го леля Силви с креслив глас. — Ах, ето те и тебе, Дебора! Как си? Бих казала, че малко си отслабнала. Явно никога няма да разбера, защо вие, младите момичета, искате непременно да изглеждате като щеки. Чия е тази идиотска котка? Трябва да я удавите! Тя е цяла напаст!

— Не! — гласът на Ким прозвуча силно и тревожно. Тя застана пред Дебора. — Не давам да удавите котката!

Джейсън гледаше децата и нищо не разбираше. Леля Силви въздъхна дълбоко й понечи да реагира.

Преди да успее да каже нещо, Дебора застана пред децата в тяхна защита.

— Не, естествено никой няма да удави Том. Но ти трябва да се извиниш на леля Силви, че извика толкова силно, нали, Ким?

Дебора се усмихна на Джейсън, който прегърна момичето.

— Разбира се, че ти не искаше да крещиш. Зная много добре, че го направи от вълнение — той я погали по бузата и Дебора видя как детето му отвърна с доверчива усмивка. — Занеси Том в кухнята, докато Лий приюти този Ейбрахам на по-сигурно място — Джейсън се засмя на Дебора: — Откога Лий има този гущер?

— От няколко дни. Не знаех, че го е нарекъл Ейбрахам — Дебора погледна към свекърва си, която дишаше тежко. — Как си, Едит?

— Е, Дебора, както виждам, омъжила си се втори път за моя син.

Госпожа Лейтръп искаше да добави още нещо, но се появи Ласло и съобщи, че чаят е сервиран на верандата. Дебора вътрешно му благодари, че я освободи от свекърва й. Колко ли дълго щеше да издържи със семейството на Джейсън?

— Няма да е толкова лесно! — Джейсън беше застанал зад нея. — Само не се притеснявай! — той я притегли към себе си и притисна устни към косата й. — Ела, Дебора! Моите родители искат да се запознаят по-отблизо с внуците си!

— Защо? За да нервират не само мене, но и децата?

Малките послушно подадоха ръце и се представиха. На Дебора й беше неприятно. Успокои се едва когато дойде Линда и отведе децата.

Братовчедът Доналд нагласи роговите очила на носа си.

— Господи, Джейсън, точно корейски деца ли трябваше да… — гласът му секна, когато срещна погледа на Джейсън. — Какво исках да кажа. Да, това е нещо съвсем ново за нашето семейство.

Дебора се покашля.

— Вярно е, Доналд. Когато се запознах с тебе, и ти ми изглеждаше много странен. Но както виждаме, човек, свиква с всичко.

— Виж ти… — започна Доналд.

— Джоузеф, ти няма ли нищо да кажеш? — обърна се към мъжа си госпожа Лейтръп.

Джейсън избухна в звучен смях. Всички глави се обърнаха към него, когато той вдигна погледа си.

— Предпочитам чай, Ласло — каза леля Силви.

— Не, Ласло, аз ще налея — изпревари го Дебора. Тя сложи синята табла на масата. — С лимон ли го пиеш, Силви? Или желаеш сметана и захар?

— Без нищо! — Леля Силви пое чашата от Силви и едва се усмихна.

— Мога ли да получа и аз една чаша чай?

Дебора наля и на госпожа Лейтръп.

— Сигурно си спомняш, че аз го пия със захар и сметана, мое дете?

Дебора се усмихна:

— Защо? Случва се човек и да промени вкуса си.

— При мене не се случват тези неща! — госпожа Лейтръп се навъси и започна усърдно да бърка чая си.

— Ах, Едит, не говори така — бащата на Джейсън погледна жена си укорително. — Тези деца ми харесват, Дебора. Те са добре възпитани. Като Джейсън, който въпреки възпитателните методи на жена ми и милата леля Силви стана добро момче.

— Джоузеф! — Едит Лейтръп размени поглед със Силви.

Доналд стана.

— Дебора трябва да е благодарна, че може да живее в тази хубава стара къща. Надявам се на подходяща стая.

Той погледна Дебора, но не забеляза, че Джейсън беше свил юмруци.

Дебора се усмихна любезно на Доналд:

— Ако не ти харесва, можеш да отидеш на хотел, той е съвсем близо.

— Но, Дебора! И дума да не става. Как можеш да правиш на Доналд такова предложение?

— Аз намирам идеята на Дебора за не много лоша — намеси се Джейсън.

— Оттам, значи, духал вятърът? — каза леля Силви.

За известно време се установи мълчание. Дебора се чудеше как да промени темата на разговора. В този момент прозвуча гласът на Едит.

— Така, Джейсън — майка му си пое въздух. — Значи си щастлив е тези деца?

Дебора изпревари Джейсън с отговора.

— Естествено. От време на време имаме проблеми с тях, но сме много щастливи!

— Джоузеф, дали Дебора винаги отговаря вместо Джейсън? — попита Едит кисело.

Господин Лейтръп игнорира въпроса й.

— Мадам — Ласло беше влязъл във всекидневната. — Помещенията за нашите гости са готови. Желаете ли да ви ги покажа?

— Да, благодаря, Ласло.

Леля Силви стана и смачка салфетката в ръката си.

— Предполагам, че вечерята е в осем?

— В седем, мадам — Ласло се поклони. — За да може и децата да останат малко с възрастните.

Дебора си отдъхна, когато най-после се прибра с Джейсън в стаята си. Той веднага си съблече ризата.

— Успешно ли мина пътуването?

— Много — той се наведе и притисна устни към косата й.

Дебора преглътна.

— Хубаво е, че си отново тук!

Седна изтощена на леглото. Джейсън се приближи до нея и започна да й разкопчава блузата.

— Чудесна си в този син цвят. Но трябва да носиш сутиен под блузата. Не ми се иска да привличаш погледите на другите мъже, например на Доналд — той погали гърдите й. — Тук всичко е само за мене.

— Но блузата е подплатена — защити се Дебора.

— Всъщност не се нуждаеш от сутиен — Джейсън се наведе и целуна зърната на гърдите й. — Колко са се закръглили, въпреки че не си напълняла! — той намръщи чело. — Трябва да прибавиш, някой и друг килограм.

— Джейсън, искам да ти кажа нещо — Дебора хвана ръката му, когато той продължи да я съблича.

— Не можем ли да отложим разговора, любима? Желая те безгранично.

— Но…

— По-късно ще говорим — прекъсна я Джейсън. — Цялата нощ, утре, когато искаш, но не и сега! — той седна на леглото и я прегърна. — Дори няма да ти позволя да слезеш за вечеря.

— Джейсън — видя го, че стана да свали остатъка от дрехите си. Тъмният му поглед говореше за силното желание.

Дебора стенеше под страстните целувки на Джейсън. Разговорът отново беше отложен. Сега тя беше в прегръдките на любимия мъж и му се отдаваше с цялата си пламенна страст. Любовта през първия брак беше също страстна и вълнуваща, но сега беше по-различно.

Хладен бриз проникваше от прозореца в стаята. Дебора дишаше равномерно. Тя спеше в прегръдките на Джейсън.

На вратата се почука.

— Кой, по дяволите, може да бъде — прошепна Джейсън. — Какво има? — повиши тон.

— Аз съм, Силви — чу отговора отвън. — Отвори ми, Джейсън!

Дебора бързо дръпна завивката нагоре. Джейсън направи ядосана гримаса, стана и си облече халата.

Той отвори вратата и застана така, че Силви да не може да вижда в спалнята.

— Какво искаш, Силви?

— Няма ли да ме поканиш?

— Не!

— Откога си толкова нелюбезен?

— Откакто роднините взеха да нахлуват в спалнята ми. Не можеш да очакваш, че ще се зарадвам на визитата ти.

Леля Силви преглътна.

— Добре. Исках само да ти кажа, че видях Ърн Гризуолд и го поканих да ни гостува. Зная, че бяхте добри приятели в Харвард, ще дойде днес за вечеря.

Когато Джейсън хлопна вратата, Дебора седна в леглото.

— Трябваше да я поканиш.

Но гласът й секна, щом тя срещна ядосания му поглед.

— Това беше върхът — извика Джейсън ядосан и изчезна с една псувня в банята. Дебора чу само силния трясък на вратата и скочи.

— Джейсън, не бива заради лошото си настроение да всяваш смут в цялата къща. Луда глава!

Тя взе чиста кърпа и отиде в другата баня. Пусна водата във ваната и се потопи с лека въздишка. След малко Джейсън почука на вратата.

— Дебора, побързай, нямаш много време. Не чу ли, че Ърн Гризуолд ще дойде за вечеря.

— Е и? Не е толкова важно, че да се изпотрепя от бързане.

— По дяволите, не бъди твърдоглава аз…

— Престани да крещиш! — прекъсна го тя. — Ще дойда, щом се приготвя.

— Дебора!

— Остави ме на мира!

Тя се страхуваше, че в това състояние Джейсън можеше да нахлуе в банята и да я извади от ваната. Но той само измърмори нещо и се отдалечи.

Същият си е, помисли си Дебора. Защо и най-малкият повод всеки път водеше до кавга? Току-що бяха прекарали чудесни мигове на любов. Виновна е само тази проклета леля Силви.

Дебора потъна в мисли и не усети как мина времето. Когато влезе в спалнята, погледна часовника и се стресна.

— Господи! Трябваше да бъда долу преди един час!

Бързо дръпна една рокля от гардероба и я нахлузи. Едва на вратата осъзна какво беше облякла. Роднините на Джейсън ще бъдат ужасени!

Дев и Санди бяха й я подарили за един рожден ден, малко след женитбата й. Роклята подчертаваше цвета на очите й, а Джейсън беше й казал тогава, че с нея е като хипарка.

Дебора никога не я беше обличала. Защо днес й попадна точно тя.

Беше вече късно да се преоблича. Излезе от стаята и се спусна към всекидневната. Тормозеше я мисълта, че и децата трябваше да се измъчват с възрастните.

За миг спря пред вратата. После отвори и влезе. Всички погледи се насочиха към нея.

— Ето я Дебора! — извика Ким радостно.

Лий се усмихна, а Сара скочи от скута на Джейсън и се затича при нея.

Тя се наведе и целуна детето. Когато се изправи, видя Ърн Гризуолд и след него Джейсън да идват към нея. Учуди я разгневеният израз Джейсън, когато Ърн я прегърна.

— Дебора, скъпа, изглеждаш чудесно! Защо се омъжи отново за този мъж, когато можеше да имаш мене?

Тя се засмя.

— Ърн, ти си все същият чаровник. Радвам се да те видя отново! — усмихна се и не се възпротиви на целувката му.

— Като на стар приятел ми е разрешено, нали?

Преди да отговори, тя почувства ръката на Джейсън върху рамото си. Той я отдръпна от Ърн.

— Наистина, Дебора, веднъж опитай да бъдеш точна — прозвуча гласът на свекървата. — Джоузеф е гладен.

— Не е вярно! — в този момент той си хапваше маслини.

Младата жена се усмихна с благодарност на свекъра си. Той й намигна с гримаса на заговорник.

— Съжалявам — извини се Дебора.

Обърна се и потърси с поглед децата. В този момент видя как Ким посегна да си вземе сирене и с лакът бутна кристална чаша.

Малкото момиченце извика от уплаха. За щастие чашата не се счупи, защото беше паднала на дебелия персийски килим.

— Господи, тези деца! — Едит Лейтръп погледна ужасена към тавана. — Кристалът и порцеланът в тази къща са наследени от няколко поколения.

— Джейсън, не можеш ли по-добре да се справяш с децата? — Леля Силви изгледа мрачно Ким, която едва сдържаше сълзите си.

— Децата трябва да се държат изкъсо! — Доналд вдигна чашата и я постави на масата с обвинителен израз на лицето.

Ърн прекоси стаята, отиде при Ким, вдигна я високо, а Лий потупа по рамото:

— Искате ли да ви разкажа как, когато бях дете, счупих стъклото на бюфета в къщата на дядо ми и изпотроших целия китайски сервиз?

Децата закимаха. Ърн беше добър разказвач и те слушаха с интерес.

Джейсън погледна Силви, после Доналд.

— Само не ми давайте съвети какво да правя с моите деца!

Лицето му беше студено и непроницаемо.

— Не можеш ли да говориш по-тихо? — Едит Лейтръп се хвана за челото. — Иначе отново ще получа мигрена.

Джоузеф Лейтръп наблюдаваше сина си с присвити очи и му кимаше одобрително. Но Едит не беше приключила.

— И тогава цялата вечер ще ми бъде лошо. Моля те, изпрати децата в стаята им. Когато се цивилизоват, тогава ще общуват с възрастните.

— Стига, Едит! — Джоузеф Лейтръп не изпускаше от погледа си Джейсън, който седеше в средата на стаята, ядосано стиснал юмруци.

— Това е моят дом и това са моите деца — заяви Джейсън. — Днес ще вечерят с нас! Който има нещо против, нека да напусне.

Дебора отиде при Ърн, който разговаряше с децата. Той я прегърна през раменете.

— А ти — извика гневно Джейсън — остави жена ми на мира, да не ти счупя ръцете!

Дебора не чу останалите забележки на роднините си. Тя видя само как свекърът й кимна с глава.