Хелън Митермайър
Отвлечена от олтара (5)

V

Дебора беше доволна, че Джейсън се занимаваше с децата, след като самолетът излетя от летище Кенеди. Тя разхлади челото си с мокра кърпа и се облегна назад.

— Главоболие ли имате, Дебора?

Джим Сагава се наведе над нея. Държеше чаша горещ чай в ръцете си.

Дебора скръцна със зъби, когато чу как Джейсън се смееше високо. Той седеше от другата страна на пътеката и държеше Сара в скута си. Ким и Лий седяха срещу него на масата и играеха домино.

— Изпий този чай с лимон и без захар — Джим се усмихна на децата и седна до Дебора.

— Тя попита Хелън къде си боядисва косата — разказваше Джейсън и намигаше доволен на Джим.

Джим избухна в смях. Така се разсмя, че разля чай на ръката си.

— Аууу! — грабна бързо влажната кърпа на Дебора и я притисна към ръката си. — Не бива да ме разсмиваш, когато пия чай, приятелю! Наистина ли каза това на Хелън?

— Не може ли да смените темата? — помоли Дебора ядосана.

Джейсън изобщо не й обърна внимание.

— Да. И още няколко хубави думи, които тук не…

— Джейсън! — прекъсна го Дебора. — Не е необходимо да занимаваш децата с глупости.

Двамата мъже се разсмяха. Дебора извърна главата си настрани и затвори очи.

Трябва да беше спала дълбоко, защото когато Джейсън я събуди, самолетът вече се приземяваше. Дебора го гледаше объркано, докато я освобождаваше от колана.

— Пристигнахме ли? — попита тя, стана и погледна през прозореца. Нима бяха вече в Свети Томас? Тя се обърна въпросително към Джейсън. Той обясняваше в момента на Лий, че коланите се освобождават едва когато прозвучи предупредителният сигнал от пилотската кабина.

— Защо тогава Дебора не е закопчана? — искаше да знае Ким.

Дебора се засмя, когато видя обърканото лице на Джейсън.

— Да, татко — каза тя, — обясни ми.

Той отправи безпомощен поглед към Дебора, преди да се обърне към децата.

— Направих грешка — и вдигна рамене. — Не биваше да отвързвам колана на Дебора. Трябваше да изчакам позвъняването на камбанката.

В този момент се чу сигналът. Джейсън освободи Сара и тя се хвана за ръката му.

— Леля Дебора казва, че трябва да се учим от грешките — отбеляза Лий като възрастен.

— Така ли казва тя? — Джейсън взе Сара на ръце. — Да се надявам, че ще се поучи от грешките си.

Дебора преглътна, за да потисне някоя и друга дума.

При слизането от самолета тя имаше да изпълнява много задължения. Трябваше да отговаря на въпросите на Лий, да отбягва погледите на Джейсън и да дава наставления на Джим и Бароу да не оставят нещо от багажа в самолета. По пътя за залата на летището Дебора забеляза британските и американските знамена. Минаха през митническата контрола и излязоха навън. Хладен бриз духаше от океана и смекчаваше горещината от обедното слънце.

— Джейсън — започна Дебора. Тя плахо наблюдаваше хората около себе си.

— Всичко е наред, Дебора, ето колите. Трябва обаче да се разделим, защото колите на острова са малки и не е възможно да се съберем всички. Джим, ти ще пътуваш с Дебора и Лий, Бароу, ти ще дойдеш с мене.

Дебора се ядоса, защото Джейсън отново се разпореждаше сам. Тя погледна след колата, на която се качи той.

— Ела Дебора, тръгваме — каза Джим и се разпореди на шофьора.

Дебора седеше притисната между многото багаж на задната седалка. Тя искаше да каже нещо на Джим, но той и Лий бяха заети с въпроси и отговори върху марките коли и тяхната скорост.

Дебора въздъхна и погледна през прозореца на колата. Нейната несигурност растеше, когато прекосиха морската гара и продължиха по дигата. На една табела тя прочете „Св. Джордж“.

Преди да каже нещо, колата зави и се изкачи по хълма.

Но когато се насочи по живописното шосе, оградено от двете страни с цветовете на храстите хибискус, тя знаеше със сигурност, че се намира на Бермудските острови, а не в Свети Томас. Как би могла да забрави прекараното време на острова! Тук беше домът на дядото на Джейсън. Мястото, където тя и Джейсън бяха прекарали медения си месец. Къщата, където бяха прекарали щастливи дни.

Устните й започнаха да треперят, щом съзря белия й покрив.

Колата изкачи последната част от хълма и спря пред входа на белия замък. Ласло, както винаги в бяла ливрея, се поклони и отвори вратата на колата.

— Голяма чест е за мене да ви посрещна, госпожо Лейтръп. Много ни липсвахте!

Британският акцент звучеше забележително в устата на този мъж, когото човек би си представил по-скоро на пиратски кораб, отколкото слуга в богат дом. Въпреки че Дебора го познаваше като отличен слуга, начинът му на изразяване предизвикваше у нея смях.

— Отново се учудвам, Ласло, колко неподходящо изглеждате без сабя — каза тя.

Усмивка озари цялото му лице.

— Моят предшественик, капитан Фрит, с облекчение би чул, че един от неговите потомци поне малко прилича на него, макар този потомец да е някакъв си домашен прислужник, а не член на братството на пиратите, мадам.

Дебора сложи ръка на рамото му.

— Знаете, че не сте някакъв си прислужник, а най-добрият прислужник на света. Така каза и господин Рупърт, когато говорих за последен път с него.

Ласло се поклони.

— Вие сте прекалено добра, мадам.

Въздъхна дълбоко и се усмихна на децата, които бяха обградили Дебора. Те гледаха с широко отворени очи високия мъж с къдравата бяла коса. После Ласло поведе децата по широкото стълбище към входа на къщата. Джим ги последва. Дебора доволно гледаше след тях.

— Затвори си устата, мила. Да не влезе някой комар — Джейсън внезапно се появи пред нея, притегли я към себе си и я целуна.

Дебора отстъпи уплашена.

— Стига! Какво ще си помислят хората?

Той я прегърна.

— Сега вече си моя. Затворена си в крепостта — бавно поклати глава. — Никога вече няма да ми избягаш. Отсега нататък непрекъснато ще те любя, докато станеш на 90 и след това — Джейсън се смиеше с глас.

— Уморена съм.

— Тогава ще се погрижа да ти се осигури в този рай много ядене и спокойствие.

— Между другото, Джейсън! — гласът й стана по-енергичен. — Това не е Свети Томас!

— Нищо не може да ти убегне, малката ми! — Джейсън отново се засмя, когато Дебора се опита да се освободи от ръцете му.

— Джейсън, не бива да се отнасяш с мене толкова покровителствено.

— Малка вещица!

— Защо ме доведе тук?

— Не намираш ли, че е чудесно? — без да я пуска, той я завъртя, за да погледне към океана. Белият пясъчен бряг блестеше на слънчевата светлина толкова силно, че Дебора трябваше да затвори очи.

— Да — призна тя. — Като в рая.

— Тук започна за нас всичко — той се наведе към нея. — Сега започва отново. И този път нищо не може да ни раздели. Ще се погрижа за това!

— Ти си един надменен и своенравен човек, израсъл в семейство, което със сигурност има бурно минало!

— Сто на сто! — Джейсън се засмя от сърце. — Ела, искам да ти покажа нашата стая.

— Вече я видях.

— Не. Тази още не си. Ремонтирах цялото мъжко крило на къщата.

Те вървяха заедно през къщата. Джейсън изчака търпеливо Дебора, която гладеше с ръце старинната маса и разглеждаше картините над нея.

— Винаги съм обичала тези мебели — каза тя. — Библиотеката все същата ли е? С високите до тавана полици, с дантелените перденца по тях?

— Да — очите на Джейсън искряха. — Ти си спомняш за много неща и това говори, че моите намерения не са били напразни.

Дебора стана предпазлива:

— Какво искаш да кажеш? Мислиш ли.

Той се наведе и я целуна по носа:

— Сега ще ти покажа нашата стая.

Те се качиха по стъпалата и влязоха през двойна врата, украсена с дърворезба. Джейсън отвори и въведе Дебора. От първи поглед я възхити подредбата в светли тонове. Скъпите бродерии на възглавниците и покривките подчертаваха елегантността на спалнята. Помещението разполагаше с хубав еркер, откъдето през летяща стъклена врата се излизаше на веранда, а оттам по стълбището се отиваше на плажа. През отворения прозорец се усещаше хладният бриз на океана.

— Приказно е — това беше всичко, което можа да каже Дебора.

После Джейсън я заведе по дебелия мек килим до една огледална стена. Натисна копчето и огледалните стени се плъзнаха безшумно настрани. Откри се голям гардероб, пълен с всевъзможни тоалети. Дебора видя костюми, дълги и къси рокли, палта, дънки и шорти. Тя погледна объркано Джейсън.

— Твоят сватбен подарък, мила — обясни той. — Приятелката ти Кларис ги скицира, после бяха изработени и получени тук. Ела, искам да ти покажа всекидневната.

Неспособна да каже нищо, тя го последва до една врата на срещуположната стена и влезе. Дебора отиде до старинното писалище.

— Луи IV? — попита тя.

Джейсън вдигна рамене.

— Може би. Когато с Джим дойдохме да ремонтираме тези стаи, в склада намерихме много старинни неща. Ласло беше възхитен, дето решихме да използваме част от тях. Знаех, че обичаш и цениш антиките.

Дебора го погледна въпросително.

— Кога направи всичко това?

— Харесва ли ти? — той се обърна и отвори вратата на следващата стая.

— Джейсън! Джейсън! Тя… Тя е просто разкошна!

Дебора пое дълбоко въздух, преди да влезе в помещението. Едно канапе от кремав сатен и малки фотьойли формираха пред камината уютен кът. В средата стоеше кръгла маса за кафе. Възглавниците и покривките изглеждаха скъпи и луксозни. Благодарение и на светлия килим помещението създаваше топла и уютна обстановка.

— От другата страна има още една по-малка спалня — обясни Джейсън. — Сигурно е била по-рано детска стая.

Той се огледа и се усмихна доволно.

— Разкошно е! Всичко ми харесва. Но не ми отговори кога си успял да направиш всичко тук?

— Не е толкова съществено — отговори Джейсън, без да я поглежда. Той мина пред нея, за да й покаже малката спалня. Преобладаващият цвят беше зеленият — любимият на Дебора. Две големи отделни легла стояха до дървен шкаф, който блестеше от падащата върху него светлина.

— Както виждаш, имаме достатъчно място — той се обърна и намръщи чело. — Защо се смееш?

— След деветгодишен брак има още неща, които ме изненадват в тебе. Знаех, че проектираш строителни обекти, но за мене е ново, че разбираш от вътрешна архитектура и обзавеждане — Дебора се засмя. — Какво не бих дала, да те видя как тичаш с боя и четка.

Джейсън се изчерви.

— Нямаше да имаш тази възможност. Просто, казах на хората какво искам, а когато не ми харесваше, правех рекламации — после веднага смени темата.

— Сигурно ще искаш да се изкъпеш преди вечеря? — попита той.

— Да — Дебора мина покрай него. Когато той я последва, тя се обърна енергично. — Не каза ли, че в това крило има две бани?

— Не, не съм, но действително има — лицето му отново прие напрегнатия израз, който напомняше за предстояща караница. Какво му хрумна пак, си помисли Дебора. Тя бързо напусна стаята и тресна вратата след себе си.

Не използва душа, а пусна водата в кръглата вана. Легна в пенливата вода и заразглежда изкусно изработените плочки по стените.

Лежейки във ваната, се опита още веднъж да си припомни изминалите години с Джейсън. Как беше успял да се ожени втори път за нея? Нима нямаше никакъв начин да се отскубне от силното му влияние? Тя го обичаше, но я смущаваше, че той винаги вземаше решения, без да се допитва до нея. Дебора въздъхна на глас.

— Защо въздишаш така ужасно? — прозвуча гласът на Джейсън. С кърпа, обвита около кръста, той се изправи в цял ръст на вратата. — Изглеждаш много съблазнителна — като Афродита издигаща се от морската пяна.

— Не бъди глупав! — Дебора стана и взе хавлията.

Джейсън светкавично се озова пред нея. Сложи ръце на талията й, вдигна я и сложи на килима в банята. Нежно я уви в хавлията.

— Не, не! — Дебора се бранеше.

— Децата вечеряха и искат да поизлязат на плажа, преди да си легнат. Обещах да отидем с тях. Нима трябва да им кажа, че не искаш да дойдеш?

— Не, разбира се!

— Много често започна да казваш думата „Не“, мила моя. Ще те науча да казваш само „Да“!

— Няма да го бъде — отвърна Дебора.

— Не е ли по-добре да се облечеш? — Джейсън я прегърна и я целуна нежно.

Тя се отскубна.

— Нали искаш да се приготвя бързо за плажа?

Джейсън се усмихна.

— Бих предложил нещо по-добро!

— На какво си играете? — извика Ким от вратата. — Няма ли да ходим на плажа?

Тя държеше Сара за ръка. Лий поглеждаше над раменете й.

Джейсън не пусна Дебора, когато срещна погледите на децата, а я притисна дори още по-силно.

— Играем на „Кой кого обича повече“ — обясни той. — Влизайте!

Ким и Сара влязоха. Лий остана малко назад.

— Пусни ме! — съскаше Дебора на ухото му.

— Само засега — отстъпи Джейсън.

Дебора усещаше бузите си пламнали. Тя се усмихна на Лий и придърпа хавлиената кърпа, която Джейсън беше увил около тялото й.

— Казах на момичетата да чакаме на верандата — каза Лий.

— Не, не, не е необходимо — Дебора хвърли поглед към Джейсън, който разговаряше с децата. — След пет минути идвам. Седнете за малко — обеща тя. Грабна бельото си и изтича в спалнята.

Вечерен здрач се разстла над острова. Плажът блестеше като сребро на лунната светлина.

В началото Сара се държеше страхливо за Джейсън. Тя се взираше с широко отворени очи в силния прибой на вълните. Но после се престраши, пусна ръката му и се втурна напред. Ким и Лий я последваха. Джейсън се усмихна. Сара хвърли шепа пясък в морето, после изтича към водата и гордо се засмя.

Дебора кимна. Тя се наведе, за да прегърне детето.

— Това е чудесно място за децата. Ще им достави голямо удоволствие — погледна към Джейсън, който наблюдаваше в далечината приближаваща се яхта. Силната музика и светлините от нея смутиха царящата тишина на плажа.

Когато се връщаха към къщи, Сара седеше щастлива върху раменете на Дебора. Лий, който обикновено беше по-мълчалив от сестрите си, описваше възбудено с подробности пурпурния труп на кит, изхвърлен на брега.

— Кога ще ходим за риба? — попита Лий.

— Ще ловим риба, ще гребем, ще плуваме, ще се гмуркаме.

Джейсън говореше сериозно на момчето и очите му искряха от удоволствие заради проявения интерес на Лий. Изкачвайки стъпалата, те продължаваха да кроят планове, Дебора беше щастлива, че Лий за първи път даваше свобода на чувствата си. Той се нуждаеше от баща. Нуждаеше се от Джейсън. Аз също се нуждая от него, си каза тя. Само да не беше толкова самонадеян! Но ще се опитам да го променя. Този път няма да отстъпя.

Дебора изчисти пясъка от краката на Сара. Детето беше изморено и след като го изми, Дебора го сложи в леглото. Ким вече спеше дълбоко. Изминалият ден беше уморителен за децата. Накрая Дебора застана на прага на стаята на Лий и заслуша как разговарят с Джейсън.

— Какви риби ще ловим? — попита Лий, когато се пъхна под завивката. Климатичната инсталация беше включена, мек бриз подухваше от океана.

— Всевъзможни скални риби — отговори Джейсън. Той потупа Лий по бузата. — Лека нощ.

Лий пое дълбоко въздух и кимна.

— Лека нощ. И благодаря за всичко. Островът ми харесва много.

— Лека нощ, Лий — обади се Дебора. Тя отиде до момчето и грижовно го зави.

Лий прошепна на ухото й:

— Джейсън ми харесва много повече, отколкото Жерард.

Дебора кимна с глава, целуна го и излезе от стаята.

Джейсън хвана Дебора за лакътя и я изведе от столовата, където току-що бяха вечеряли.

— Ще пийнем ли нещо за приспиване на верандата?

Дебора поклати глава.

— Мисля, че е по-добре да лягам.

— Моля те поне да ми правиш компания. Искам да говоря с тебе.

Гласът му звучеше сериозно.

— Не може ли да отложим разговора за утре?

— Не.

— Е, добре, ще дойда — отстъпи тя, — но по-накратко. Наистина съм уморена.

Те се отправиха към верандата.

— За да задоволя твоето любопитство — започна Джейсън. Той се наведе и я целуна. — Изглеждаш още по-хубава, когато ме гледаш така.

— Какво искаш да кажеш? — тя седна в един бял стол кошница. — Какво ще ми кажеш толкова важно, което не търпи отлагане?

— Чу ли преди това думите на Лий? Момчето каза, че му харесва островът — Джейсън сложи няколко парчета лед в чашата си с ирландско уиски и отпи глътка.

— Да — потвърди Дебора.

— Мисля, че и момиченцата ще са щастливи тук. Джим и Бароу ще се грижат за децата заедно с Линда, която е дружелюбна и същевременно умерено строга с децата.

Дебора стана.

— Това е силно казано за първия почивен ден.

— Но тук не сме само на почивка, Дебора!

Тя намръщи чело.

— Какво искаш да кажеш?

Джейсън изпи уискито и остави чашата на масата.

— Ще останем да живеем известно време.

— Какво? — Дебора скочи и сложи ръце на кръста. — Какво означава това? Не можем да останем дълго тук. А моята работа? Ваканцията на децата скоро ще свърши.

— Аз вече се свързах с твоя шеф и с училището им.

— Как си посмял! — прекъсна го тя. — Нямаш право да се месиш!

— Аз съм твой съпруг.

— Но не и мой собственик. Обичам работата си. Тя ми доставя удоволствие. Предпочитам сама да решавам проблемите си.

— Ти забравяш, че междувременно носиш отговорност за три деца — отвърна Джейсън. — Грижите за децата ще ти отнемат много време и сили.

— Да, но е чисто мое задължение да освободя работното си място.

— Ще останем за известно време на острова.

— А децата, училището?

— Записах ги вече в началното училище „Свети Джордж“, обясни той. — Започват в понеделник.