Виктория Лий
Пазачът на тайни (11)

Единадесета глава

— Вече минаха три седмици.

Карлсън и Винсънт се спогледаха мрачно, с мъка пресякоха на кръстовището и се запътиха към следващия пункт, където можеха да пийнат нещо. Винсънт пресуши хартиената чашка и я хвърли в кофата за смет, докато чакаше Карлсън да се напие.

— Бях сигурен, че все някой от тях ще се пречупи — рече Карлсън и продължи да пие вода на малки глътки. Той искаше да осигури малко почивка на Винсънт, преди да продължат, но организаторите се готвеха да прибират масата. Двамата бяха последните от няколкостотинте участници в осемкилометровото състезание по спортно ходене и повече нямаше на кого да се предлагат напитки. Карлсън се напи и пое напред с леко темпо, което двамата бяха поддържали през цялото това благотворително състезание. — Щом спомена името му, и Малори напуска стаята — добави той.

Винсънт поклати глава.

— И Джейк е същият. Вчера му споменах нещо за галерията и той едва не ме опече на собствената ми печка.

— Все така ли тръшка вратите? — попита Карлсън и погледна назад, за да се убеди, че колата, която следваше състезателите, е все още зад гърба им. Видя я и се успокои, че няма начин да ги смачка — поне докато бяха част от състезателите.

— По-скоро събаря стени — отговори Винсънт.

— Тогава значи сте си поделили офиса му.

Това се бе случило най-напред. Джейк бе излял отчаянието си върху ресторанта, нарушаваше ежедневния ритъм на работата и изобщо подлудяваше всички.

— Едно време той може да е бил страхотен ас в строителния бизнес — рече Винсънт, — но се страхувам, че помощник-келнерчетата не реагират правилно на неговите технически похвати.

Карлсън се усмихна, като си спомни за едно произшествие, довело до пълен хаос — май беше нещо, свързано с идеята на Джейк да осигури по-удобно работно място за оберкелнерите. Той явно решил да използва персонала за по-дребните строителни работи и, разбира се, забравил, че в ресторанта няма строителни работници. По обяд вече в кухнята се носели удари на чукове и било пълно с дървени стърготини… А Джейк стоял по средата и се чудел къде, по дяволите, е сбъркал.

Няколко минути по-късно Карлсън все още се смееше, когато двамата навлязоха в украсената с флагчета алея, водеше към финала. Може да бяха последни, но гордостта им не беше накърнена, защото според правилата имаха право и да не тичат, а и никъде не пишеше, че трябва да бързат.

Двамата бяха изминали шест от осемте километра, разсъждавайки над възможностите да си отмъстят на Малори най-напред задето ги бе включила в това спортно събитие. Тя не беше дошла да гледа състезанието, защото Джанет имаше почивен ден. Но толкова по-добре, защото иначе Карлсън и Винсънт щяха да я влачат за косите от старта до финала, само да се беше появила.

Поне на тази заплаха се бяха спрели двамата, когато получиха поканите да участват в надбягването.

След като обмислиха няколко плана за отмъщение, те неусетно заговориха за Малори и Джейк и за това какво трябваше да се направи в случая. Бе ясно, че с прекаленото си упорство те вредят на собствените си интереси.

Като прекосиха финала трийсет секунди след последния участник в състезанието, Карлсън и Винсънт приеха невероятно сърдечните поздравления на организаторите и се завлякоха до една пейка в парка, разположена под огромно дърво.

— Струва ми се, че ние трябва да направим нещо. — Карлсън въздъхна тежко и с нежелание пое на плещите си товара на това решение.

Винсънт кимна утвърдително.

— Това е единствената практическа възможност. Джейк е в такова състояние, че не мога да работя с него. Поне няма да има никакъв положителен резултат.

— А на мен Малори ми пречи да се проявя — сухо рече Карлсън. — Не ме оставя насаме с Пеги.

— Сцени на ревност, а?

Карлсън поклати глава и се разсмя. Мисълта, че той може да има някаква връзка с Малори, му се виждаше прекалено абсурдна. Тя му беше като сестра и мисълта за някакви интимни отношения между тях бе нелепа.

— Няма такова нещо — каза най-накрая той. — Просто тя е или в галерията, или на яхтата. А когато е у дома, иска да й правим компания.

— А вие искате малко уединение, нали?

— Съквартирантката на Пеги непрекъснато посреща гости. Това май било свързано с бизнеса на последния й съпруг — с удивление изрече Карлсън, — но не мога да разбера с какъв бизнес се е занимавал, като през цялото време все гости е посрещал. Както и да е — мрачно добави той, — шансовете да останем насаме там са равни на нула.

— Значи сме там, откъдето започнахме. Трябва да измислим някакъв план, за да накараме онези двамата да си проговорят.

В продължение на две-три минути обсъждаха това заключение, а после в очите на Карлсън блесна палаво огънче.

— Струва ми се, че ми хрумна една доста прилична идея — бавно изрече той.

— И неприлична да беше, струва си да опитаме — промърмори Винсънт и внимателно изслуша плана на Карлсън.

Както и предполагаше, идеята беше почти неприлична. Но в същото време можеше да се нарече и страхотно полезна, защото не само Джейк и Малори щяха да бъдат принудени да се изправят един срещу друг, но и тя щеше да си получи заслуженото, задето ги бе накарала да изминат осем километра рано сутрин. Беше ги накарала да се изпотят и за отплата я чакаше най-страхотният номер на света.

 

 

Пъхнал ръце в джобовете си, Джейк кръстосваше напред-назад из всекидневната и очакваше да иззвъни звънецът на входната врата.

„В два часа“ — бе казал Винсънт и той не можеше да проумее защо толкова бе настоявал да се срещнат в дома му, а не в ресторанта. Джейк се опита да разбере каква е причината за това, но Винсънт изведнъж хукна да предотврати някакъв конфликт в кухнята, а по-късно, когато го потърси, от него нямаше и следа.

Той нервно вдигна ръка, за да погледне часовника си и установи, че вече е два и двайсет. Поколеба се дали да не се обади в ресторанта, но реши, че Винсънт сигурно вече е тръгнал. Тъй че сега чакаше и крачеше напред-назад, защото му беше страшно неприятно да стои тук. Трябваше само да погледне към вътрешния двор, за да си спомни за онази вечер, когато Малори му се беше доверила.

Откъде знаеш, че не искам парите ти? — бе попитал той.

Защото ти имам доверие.

При спомена за това от гърдите му се изтръгна хрипливо стенание. Да, тя му се беше доверила… а той бе хвърлил това доверие обратно в лицето й, защото сам бе недоверчив. Не можеше да се очаква от нея да разбере това, защото Джейк въобще не си бе направил труд да спомене за хладнокръвния начин, по който бившата му съпруга беше преброила парите му, преди да се престори, че се влюбва в него.

А Малори само се опитваше да направи нещо, за да не я сполети съдбата на сестра й. Гордостта му беше засегната, защото тя не бе сметнала за необходимо да направи изключение за него, но пък той нали нямаше сестра, която е разбила сърцето си заради някакъв си мошеник.

Както стоеше до прозореца и наблюдаваше малката лодка, която се носеше към него по канала, Джейк си призна, че неговата желязна воля — или инат според Винсънт — бе рухнала само няколко часа след като Малори го беше оставила пред телефонната кабина. На нейно място бе избухнал гневът, отвращението от себе си, което рикошираше върху най-малките подробности от живота му и подлудяваше и него, и околните.

Знаеше, че е прекалено късно и бе изпълнен с чувство на безкрайно отчаяние. Прекалено късно бе да премени стореното, прекалено късно да си вземе назад ужасните думи, които й беше казал там горе, в планината.

Беше прекалено късно и да й каже, че я обича, защото тя вече нямаше да му повярва.

 

 

Гикът едва не удари Малори по главата, тя приклекна, а после се протегна да оправи платното, докато Карлсън направляваше малката лодка сред вълните. Като се настани отново на възглавницата, тя го изгледа с голямо недоверие.

— Този път ти не ме предупреди.

— Опитах се — с усмивка излъга той, — но ти беше прекалено заета с бляновете си.

— Няма такова нещо — рязко възрази тя. — Мислех си как ще изглежда южната стена, когато Рамон ми представи всички картини, които ми е обещал.

— О, не — заяви Карлсън. — Ти си мислеше за Джейк.

Малори стисна очи и преброи до десет. Откакто бяха напуснали пристана, Карлсън непрекъснато приказваше за Джейк и Винсънт, за това как ресторантът процъфтявал и тя вече бе готова да му изкрещи да млъкне.

— Не може да продължаваш така, да знаеш — рече той. — Ако вие двамата все така се инатите, ще побъркате всички наоколо.

— Аз не се инатя.

— Тогава си упорита. Или може би предпочиташ да те нарека твърдоглава.

— Той не иска да ме види — с мъка изрече тя и гласът й пресекна, защото раната в сърцето й ставаше все по-голяма, щом се сетеше за това.

— Ти поне не се преструваш, че повече не искаш да го виждаш — кротко заяви Карлсън.

Малори го погледна злобно и самата се почувства още по-зле. Грешката не беше негова и тя разбираше това. Нито пък беше виновна Джанет или който и да било друг.

Виновна беше само глупавата й гордост, която не й позволяваше да отиде при Джейк и да му каже, че когато му се е доверила, докладът на Карлсън още не е бил готов.

Но тя му бе казала непростими неща, яростно бе реагирала на обвиненията му и така завинаги го беше прогонила от живота си. Махни се от живота ми, Джейк Галахър. Махни се, и то завинаги! Тези думи винаги щяха да отекват в сърцето й и да й напомнят, че тя сама е провалила всички шансове двамата да живеят заедно.

Малори преглътна и замига бързо-бързо, за да спре напиращите сълзи.

— Съжалявам, Карлсън — тихо каза тя. — Може би ако замина за известно време, нещата ще се оправят. Мислиш ли, че татко ще иска да прекарам няколко седмици при него?

— Не и докато си в това настроение — рязко отвърна той. — Баща ти по-скоро ще те убие, отколкото да те гледа такава.

— Мислех, че говорим за татко, а не за Джейк — вяло се пошегува тя и отново се наведе, защото гикът профуча покрай главата й.

— Откъде знаеш какво ще направи Джейк, след като не говориш с него?

Карлсън не очакваше отговор на въпроса си и съсредоточи вниманието си върху управлението на лодката, която минаваше през тесния канал и се насочваше към двуетажната къща, намираща се само на петдесет метра от него. Когато се приближиха достатъчно, направиха завой — малък, защото Карлсън искаше да се справи от първия път.

Нямаше да има друга възможност, тъй като Малори всеки момент щеше да разбере къде се намират.

— Платното се заклещи — рече той, сочейки към мястото, където бе увиснало на една страна.

Тя повдигна вежди, сякаш се готвеше да му каже, че платното само ще се оправи, ако насочи лодката както трябва срещу вятъра, но после се подчини, защото беше свикнала да изпълнява командите му, когато той управляваше лодката. Изправи се върху възглавницата, протегна се и дръпна.

Карлсън също се протегна, пое си дълбоко дъх, блъсна я в гърба и тя полетя зад борда.

— Ще те убия.

— Не е хубаво да приказваш така на човек, който ти прави услуга.

След този логичен отговор Карлсън отпусна платното, за да се издуе. И лодката се отдалечи от жената, която се опитваше да плува към нея.

— Правиш ми услуга ли!

Като разплискваше яростно водата около себе си, Малори се наведе, свали едната си обувка и я запрати след него. Тя потъна поне на десет метра от мишената, но Малори опита отново да го удари с другата, защото беше много ядосана.

— Същата услуга, която ти ми направи, като ме записа за онова състезание миналата седмица — обясни Карлсън.

— Извинявам се — отчаяно извика тя. — Върни се да ме вземеш.

Той само се усмихна и поотпусна румпела, защото не искаше да се отдалечи прекалено бързо. Щеше да е безотговорно да я остави да цамбурка във водата, без да е сигурен, че спасителят е наблизо.

— Карлсън! — писна Малори, щом се досети, че той изобщо няма намерение да я вземе обратно на борда. — Това… не е… смешно.

— Не е смешно, Малори! — извика той в отговор. — Полезно е за теб — и посочи към брега, където Джейк тичаше през застлания с чакъл вътрешен двор.

Тя погледна през рамо и позна мъжа и къщата. Мигновено разбра какви са били намеренията на съквартиранта й. Хвърли му един убийствен поглед, с който го убеди, че през цялата следваща година трябва да се пази и от сянката си, обърна се по корем и заплува към брега.

Джейк се прехвърли през ниската ограда и когато стигна до каменистия бряг, изведнъж се закова на място, защото разбра, че плувецът идва към него, и то без особени затруднения. Той се успокои, но бе учуден, че лодката не се връща да прибере падналия зад борда. После вдигна поглед и позна мъжа на кърмата. Карлсън му махна, лодката направи завой и пое обратно по канала.

Джейк стреснато впери поглед в плувеца, който почти беше достигнал до калния бряг само на няколко метра от него.

Малори най-после се изправи, залитна малко, защото не беше никак лесно да гази из калта, а и мокрите дрехи й пречеха да се движи. Бяха залепнали за крайниците й и почти парализираха движенията й. Измина последните няколко метра, като разплискваше водата около себе си и се питаше какво, по дяволите, би могла да каже сега на Джейк. Ако някога изобщо си бе представяла, че ще го види отново, то съвсем не бе очаквала да е при обстоятелства като сегашните.

Все още ядосана на Карлсън, че я беше принудил да се срещне с Джейк точно сега, когато не изглеждаше по-добре от куче, отъркаляло се в локва, тя твърдоглаво спря в плиткото и зачака да забележат присъствието й.

Джейк никога не я бе виждал такава.

Неговата Малори носеше или джинси, изцапани с кал, или меки пуловери. Тя беше изтъкана от коприна и атлаз, от меки цветове и изящни тъкани. Тя беше дръзка и екзотична, и толкова изтънчена, че понякога дъхът му спираше.

От тази Малори течеше вода, беше мръсна, защото се беше спъвала в калните плитчини… и той се запита дали щеше да се разсмее, ако й кажеше, че е познал калта по нея.

Това несъмнено бе най-хубавата гледка, която някога беше виждал.

— Ако се приближиш до мен, обещавам, че никога няма да те пусна да си отидеш — тихо каза той, а после затаи дъх. Заподозря, че тя сериозно се е замислила да се върне във водата и да последва Карлсън. Всичко друго бе по-добро за нея, отколкото да застане лице в лице с човека, който бе разбил общите им мечти.

Когато Малори чу думите му, сърцето й замря. Погледът й пробяга по безукорно чистите му панталони, по ризата му с дълги ръкави и вратовръзката, развявана от вятъра. А когато зърна лицето му, проумя, че той не се шегува. И май не му беше неприятно да я види.

— Не ти ме пусна да си отида — каза тя и отново си спомни онези ужасни думи, с които го бе отпратила, — а аз те изхвърлих от живота си.

— Не те обвинявам — отвърна й той.

Навлезе във водата и калта, за да бъде поне още веднъж близо до нея. Не можеше да си представи, че тя някога ще се съгласи да му прости и да забрави.

Джейк спря само на няколко сантиметра от нея и добави:

— Ако можех да си взема обратно онези думи, щях да го направя веднага. Ако можех да заложа всичко, което имам, за още един шанс да бъда с теб, не бих се колебал нито секунда.

Душата й преливаше от облекчение, радост и любов, когато разбра, че той иска да се върне при него. Не е късно — ликуваше Малори и сърцето й бе пълно с любов, защото разбираше, че той е страдал не по-малко от нея заради онези думи, казани в момент на гняв.

— Не беше така, както ти си мислиш — побърза да каже тя, тъй като видя шанса си и го сграбчи, преди да е станало късно. — Карлсън не беше ми казал нищо до онази сутрин… а и тогава почти не го слушах, защото вече знаех всичко, което исках да знам — той явно не разбра нищо, тогава тя протегна ръката си, от която все още капеше вода, и докосна устните му. — Обичам те, Джейк — промълви Малори и цяла се разтрепери, защото слагаше всичките си карти на масата и не можеше да си позволи да изгуби.

Тя чакаше, докосвайки с пръсти устните му, търсеше някакъв знак, който да й подскаже, че Джейк ще я дръпне от ръба на пропастта. Но той извърна очи и не отговори нищо. Малори в миг разбра, че е загубила и едва не извика, когато усети дъха на пълното поражение.

Но това беше, преди устните му да се размърдат и да докоснат пръстите й.

После той я погледна в очите, а в погледа му имаше такава неистова радост, че тя разбра, че е спечелила. Без да се замисли за това, че цялата е мокра и изплескана с кал, тя обви ръце около шията му и се притисна към, него, като се разплака от радост, когато той я прегърна през кръста — ръцете му бяха яки и сигурни и много, много топли.

Джейк притисна лице към шията й, а после устните му постепенно се приближиха до нейните и целувката прогони всички съзнателни мисли от главата й. Тогава той я взе на ръце и изгази през калта.

 

 

Влезе с нея под душа, защото бе немислимо дори за миг да я изпусне от ръцете си. Двамата захвърлиха всички дрехи в ъгъла и застанали заедно под струящата вода, отново познаха удоволствието да се целуват.

След това той я взе в прегръдките си и я понесе към леглото.

Косите й бяха мокри, но това бе без значение. Двамата легнаха на леглото с крака върху възглавниците, но и това не беше важно. Тя бе върху него, косите й чертаеха мокри пътечки по гърдите му, докато устните й отново усещаха познатото яростно бумтене на сърцето му.

— Кажи ми пак, че ме обичаш — тихо настоя той.

Малори вдигна очи към мъжа, когото бе чакала цял живот, и дъхът заседна в гърлото й. Самият той не бе казал, че я обича, но това нямаше значение. Тя само искаше да му даде онова, което той желаеше, защото го обичаше прекалено много и нищо не можеше да му откаже.

— Обичам те!

— Сигурна ли си? — попита Джейк.

— Съвсем сигурна съм — прошепна Малори. — Но няма да те харесвам повече, ако продължаваш да ме измъчваш.

— Аз не те измъчвам — отвърна й с усмивка. — Просто исках да те чуя да го казваш пак, преди и аз да го направя.

— Какво да направиш?

— Да ти кажа, че те обичам, разбира се.

 

 

Когато Джейк се върна от банята, Малори се търкулна на леглото и се обърна към него.

— Остави ли ми малко топла вода?

— Малко.

Той се приближи до масата, където бе сложил кафеника, и отново напълни чашата си. Тя си пое дълбоко дъх, когато Джейк се пресегна и златистото му тяло разкри цялата си великолепна красота, изтъкана от мускули и сила.

Той седна в другия край на леглото, пиеше кафе и оглеждаше полуголото й тяло. Тя пламна, посмути се от предизвикателния му поглед и бе много огорчена, защото продължаваше да стои далеч от нея.

— Карлсън дали няма да се почувства самотен, когато се преместиш да живееш при мен? — попита той, а сърцето му се качи в гърлото от напрежение. Дори да знаеше, че тя ще каже „да“ на истинския въпрос, скрит зад тези думи, Джейк вече я познаваше предостатъчно, за да бъде сигурен в щастието си.

Малори изведнъж се зарадва, че между тях има разстояние.

— Ако това не е предложение за женитба, ще ти счупя носа — тихо рече тя и набра чаршафа около гърдите си, преди да се надигне и да коленичи на леглото.

— Предложение е — меко отговори той и се престори, че не забелязва прекрасната й и агресивна поза. — Но зависи и от етикецията. Не съм сигурен дали първо не трябваше да поискам разрешение от пазача ти, затова засега ще обсъдим въпроса неофициално.

— Стъпил си на тънък лед, малкия — очите й мятаха искри, когато се примъкна до него и устните им почти се докоснаха. — Ако смяташ, че първо трябва да питам Карлсън за тази работа, много бъркаш.

— Значи ти вече не го слушаш, а? — подразни я той и като хвърли празната си чаша на пода, сграбчи чаршафа, който тя държеше като щит пред себе си.

— Малко след като те срещнах, престанах да го слушам — тихо каза Малори. — Обичам те и ще се омъжа за теб, независимо дали ти харесва това. И то скоро — добави с усмивка.

— Има ли причини да бързаме?

На Джейк му хареса идеята да се оженят скоро. Като дръпна рязко чаршафа, той откри гърдите й и се наведе напред, за да ги целуне.

Малори преглътна и се опита да си спомни какво искаше да каже.

— Има три причини да бързаме — започна тя. — Първо — баща ми. Той смята, че Карлсън е страхотен като съквартирант. Щом открие, че живея с друг мъж…

— Карлсън дали ще му каже? — попита Джейк, прокарвайки пръсти нагоре по гърба й.

— Разбира се, че не — отговори Малори и се отпусна на шията му. — Аз ще му кажа.

Джейк се усмихна и я целуна по устните, с което показа пълното си одобрение.

— Има и още една причина да побързаме — промълви тя.

— Каква причина? — попита Джейк и притисна лице към голите й гърди.

— Леля Агата. Тя ще поиска от бегонията си да ни направи хороскоп и ако съдбите ни не си подхождат или не съвпадат, или както му викат там, ще се опита да ни попречи.

— Причината изглежда основателна — заяви Джейк и раменете му се затресоха от смях. Прегърна Малори и се затъркаля с нея по леглото, като обсипваше лицето й с целувки, а после каза сериозно: — Аз никога не позволявам на разни говорещи бегонии да ми се бъркат в работите.

Вперила поглед в сивите му очи, тя се усмихна и се сети за третата причина да побързат със сватбата.

— Ако не се ожениш веднага за мен, мога да накарам Карлсън да ти счупи пръстите на краката.

— Той няма да го направи.

— На това са го обучавали.

— Е, тогава сигурно ще трябва мигновено да се оженим — провлачено изрече Джейк, който бе изключително доволен от себе си, защото нещата се бяха развили точно както искаше.

— Надявах се, че ще се съгласиш с мен.

Устните му се впиха в нейните и подпечатаха с целувка един договор, който щеше да е за цял живот.

 

 

По-късно вечерта, когато луната се бе вдигнала високо, а звездите ярко искряха, Малори и Джейк отидоха да споделят добрата новина с двамата мъже, които несъмнено щяха да поискат признание за големите си заслуги. Намериха ги в галерията. Бяха седнали на едно канапе и вече се черпеха с шампанско.

— Празнувате ли нещо? — със сладък глас попита Малори, докато отвеждаше Джейк към отсрещния диван.

— Освен вашето сдобряване ли? — попита Карлсън и наля две чаши за новодошлите.

— Много сте сигурни в себе си — каза Малори.

Тя измери двамата мъже със заплашителен поглед, защото искаше да разберат, че няма да им се размине току-така. Щеше да им го върне, макар че това не беше от първостепенна важност в момента. Сега за нея най-важен беше Джейк и тя се сгуши до него, защото страшно й харесваше, когато той се опитваше да я притисне още по-плътно към себе си.

— Вие двамата сте такава комбина, че е трудно да сбъркаш — рече Винсънт. — Само дето беше трудно да ви съберем на едно и също място и по едно и също време.

— Аз едва не се удавих — заяви Малори.

— Това беше най-трудната част — с безгрижна усмивка се съгласи Карлсън. — Но ти не се удави и ако не хванеш и пневмония, ще кажем, че всичко е наред.

Джейк и Малори мълчаха.

— Всичко е наред, нали? — попита Винсънт.

— Да — кратко се съгласи Джейк.

— Тогава значи празнуваме и това — рече Карлсън и се усмихна одобрително на двойката.

— И нещо друго ли има? — попита Джейк.

— Карлсън продаде книгата — отвърна с широка усмивка Винсънт.

— Каква книга? — попита Джейк.

— Продаде ли я? — почти в същия миг извика Малори.

— Продадох я — потвърди Карлсън, а лицето му сияеше от задоволство.

— За автора! — вдигна тост Винсънт.

— Кога разбра? — развълнувано попита Малори.

— Какво разбра? — объркано попита Джейк и се присъедини към тоста, макар че нямаше ни най-малко понятие какво празнуват.

— Днес следобед — отговори Карлсън. — Оставили са съобщение на телефонния ми секретар.

— Страхотен начин да научиш, че ще ставаш прочут — рече Винсънт.

— Това е великолепно! — възкликна Малори и се наведе през масичката, за да прегърне своя съквартирант.

— За какво говорите?

— За книгата на Карлсън — отговори Винсънт, сякаш смяташе, че Джейк е малко тъп. — Продаде я.

— Ти наистина ли си написал книга?

Но не очакваше отговор, защото досега никой не бе обърнал и най-малко внимание на въпросите му.

— Каза ли вече на Пеги, че ходи с автор на любовен роман? — попита Малори.

— Написал си любовен роман? — обади се Джейк.

Карлсън? Любовен роман? Джейк въздъхна удивено, а после сам се укори за шаблонното мислене. Тъй като Карлсън явно бе създал някакъв ръкопис, той веднага си беше въобразил, че става дума за шпионска история или поне за детективски роман. Но любовен роман…

— Какво разбираш ти от любовни романи?

— Поне колкото теб разбирам — мигновено изстреля в отговор Карлсън.

— Ще получим ли по една книга с автограф?

— Ако си купите, ще ви дам автограф.

— А какво ли ще каже Пеги? — дяволито попита Малори.

Карлсън само се усмихна.

— Има ли за секс в книгата ти? — с надежда попита Винсънт, а после се засмя, когато Карлсън целият пламна.

— Не бива да се смущаваш, че имаш успех — каза Джейк.

— Не че съм смутен — колебливо отвърна Карлсън, търсейки точната дума. — По-скоро ми е малко неудобно…

— И се оправдаваш — вметна Малори.

— И се оправдавам заради хората, които четат някои…

— Неприлични романи? — попита Малори с безизразно лице.

— Точно така.

— Е, смятам, че това е един доста добър отговор на въпроса ми за секса — каза Винсънт и намигна на Малори.

— Не виждам защо изобщо трябва да се притесняваш за това какво мислят хората — рече Джейк. — В най-добрия случай те ще се възхищават от твоето… въображение.

— А в най-лошия случай? — не се стърпя Малори.

— Ще те молят за съвет!

 

 

— Какво ще кажеш, ако отидем пеш до ресторанта? — попита Джейк малко по-късно, докато помагаше на Малори да заключи галерията. Четиримата бяха решили да устроят общото си празненство там, където имаше за ядене и още шампанско и където Карлсън — неслучайно — си беше уговорил среща с Пеги. Двамата с Винсънт вече бяха тръгнали, след като благосклонно отпуснаха на Джейк и Малори трийсет минути насаме преди празненството.

— Защо ще ходим пеш, след като имаме една хубава кола ей там отзад, на паркинга? — попита Малори.

Тя спря и се облегна на стената, чудейки се с какво е заслужила да бъде обичана от един толкова прекрасен мъж.

— Нощта е много приятна и ще е полезно да се пораздвижим — благоразумно отговори Джейк.

— Имаме десет минути път дотам. Днес следобед достатъчно се раздвижихме.

— Имаш предвид твоето плуване? — невинно попита Джейк, който много добре знаеше какво има предвид тя, но искаше да го чуе от устата й.

— И това също — усмихна се тя, защото й беше много приятно да дразни Джейк. — Но ми се струва, че е добре да вземем колата, защото после ще трябва да се приберем у дома.

— Имаш ли представа колко много те обичам? — нежно попита той.

— Струва ми се, че имам — отговори тя, но остана, където си беше — до бюрото, защото понякога бе по-добре да има разстояние между двамата, иначе страстта заглушаваше думите. А Малори толкова много искаше да го слуша още.

— И знаеш, че ти доверявам всичко, което имам, а също и себе си?

— Да.

Вълнението й растеше. В този миг той й предлагаше сърцето и душата си.

— Доверяваш ли ми се, мила? — попита Джейк.

— Да. Напълно, изцяло, безрезервно. Да — повтори тя.

— Във всяко отношение? — Като видя, че е объркана, Джейк уточни: — С цялото си сърце?

— Да.

— С живота си?

— Разбира се. — Тя се усмихна, защото си представи колко безсмислен би бил животът й без него.

— С всичко?

Тук тя се поколеба само защото не беше сигурна накъде бие. Но отговорът й бе същият, независимо какви бяха целите на Джейк.

— Доверявам ти се — отговори Малори, наслаждавайки се на свободата, която й даваше пълното доверие.

Джейк почака една секунда, преди да зададе последния въпрос:

— И ми доверяваш всичко, което имаш?

— То изглежда незначително на фона на останалото — подразни го тя.

— Но не е по-малко важно — възрази й той и с нетърпение зачака отговора.

— Доверявам ти всичко, което имам — с лекота отговори Малори, уверена, че сянката, която хвърляше върху живота й нещастието на сестра й, най-после се е стопила.

Джейк бе затаил дъх и сега се отпусна, разбирайки, че доверието е най-важният дар, който двамата щяха да споделят. И понеже доверието раждаше любов, щяха да имат всичко, от което се нуждаеха.

— И ако ти кажа, че ти вярвам, ще обещаеш ли никога повече да не повдигаш този въпрос? — попита той.

За него това беше критичен момент, защото щеше да я подложи на една-единствена проверка.

На сърцето й бе леко — то празнуваше отпадането на последната й грижа — и Малори изрази съгласието си с усмивка:

— Обещавам.

— Тогава да празнуваме.

Тя кимна, изведнъж се оказа, че не може да продума. Джейк не беше се приближил до нея, не беше я докоснал.

Но погледът му беше вълнуващ, страстен, пълен с любов и Малори знаеше, че той изпитва същите чувства като нея.

— Ще те чакам отвън — каза Джейк.

Тя не възрази, защото си помисли, че той иска да остане сам, за да осъзнае значението на клетвите, които си бяха разменили. Без да бърза, заключи галерията, като си казваше, че колкото и да им беше приятно заедно, двамата имаха нужда и да остават сами от време на време. В душата й цареше такава безметежност, че тя затаи дъх, сякаш някаква вихрушка я бе носила дълго и едва сега стъпваше на краката си.

Джейк я обичаше. Усмихна се, защото изобщо не се съмняваше в това. И той вярваше, че тя го обича.

Малори си помисли, че в нейния свят всичко е съвършено и посегна към бюрото, където бе оставила ключовете на ягуара. Нямаше ги там и тя реши, че Джейк сигурно я чака в колата. Включи алармената система, дръпна след себе си входната врата и пъхна ключовете в ключалката.

Мощният рев на мотора на ягуара я накара да се обърне. Вдигна очи тъкмо навреме, за да види как задницата на любимата й кола изчезва зад завоя.

И ми доверяваш всичко, което имаш? — беше я попитал той преди пет минути и тя бе казала „да“, защото и през ум не би й минало да му откаже нещо.

До този момент.

— Не и колата си!