Виктория Лий
Пазачът на тайни (9)

Девета глава

— Забравих чука — каза Малори.

За миг си помисли да използва обувката си, но се сети, че носи сандали с тънки токчета. Обърна се към Винсънт и го помоли да й намери чук.

— Аз все още мисля, че трябва да попиташ Джейк, преди да окачиш това… нещо тук — рече Винсънт, като се взираше в колажа, който тя бе подпряла на стената във фоайето на ресторанта.

— Глупости — отвърна тя. — Тогава няма да го изненадам.

— Не се шегувам.

Но все пак Винсънт отиде в офиса и след две минути се върна с един чук.

Малори му се усмихна в знак на благодарност, но после се намръщи, защото не бе в състояние да отлепи пръстите му от дървената дръжка на чука. Разбра, че той се опитва да печели време. Но Винсънт не можеше да се бори с вродения й инат, който представляваше една от най-устойчивите черти на характера й, и много скоро Малори вече работеше с чука.

— Помогни ми да го вдигна — каза тя. — Но внимавай. Чуплив е.

— Не смятам, че това влиза в задълженията ми — промърмори Винсънт. Но все пак се наведе да й помогне, след като разбра, че така или иначе, Малори ще закачи колажа.

Когато Джейк влезе забързано във фоайето, тя стоеше на известно разстояние, оглеждаше колажа и даваше наставления на Винсънт от коя страна да го свали малко и от коя да го повдигне.

— Какво прави това нещо тук?

— Вината не е моя, шефе. Тя ме накара — Винсънт грабна чука и тръгна към кухнята. Когато минаваше покрай Джейк, добави: — Нали я знаеш каква е, когато си науми нещо. Няма начин да я спреш — и без да дочака отговор, излезе.

— Мислех, че ще го държиш в галерията, докато трае изложбата — каза Джейк, като се опитваше да скрие слисването си.

В никакъв случай не искаше тя да разбере, че не може да понася този колаж. Тогава Малори щеше да настои да си го прибере обратно и Карлсън отново щеше да изпадне в немилост, а Джейк бе сигурен, че той не заслужава това. Пък и Карлсън сигурно щеше да му напомни как се беше присмивал на името му, а просто нямаше смисъл да се разправят за нещо, за което Джейк искрено съжаляваше.

Карлсън не бе виновен, че майка му някога е била толкова заблудена, та да лепне на сина си етикетчето с надпис „Ъруин“. Нито пък Джейк бе виновен, че името му се видя смешно, но това не бе важно.

— И тук е като на изложба — каза Малори, като се надяваше, че Джейк няма да се замисли много дълбоко над това твърдение. Тя само искаше да махне колажа от галерията, преди Джоузеф да е видял повредата. Един темпераментен художник, изпаднал в ярост, бе опасно нещо и тя трябваше да го избегне на всяка цена, а и на Джейк нямаше да му стане чак толкова неприятно, че си е купил развален шедьовър. — Освен това колажът изглежда направо страхотен на тази стена — излъга тя и застана с гръб към него, за да оправи рамката. Изглеждаше ужасно и тя го знаеше, но може би след известно време щеше да успее да го убеди да закачи придобивката си в пералнята.

Това, че някои други хора харесваха произведенията на Джоузеф, не означаваше, че и тя трябва да ги харесва!

— Да не би по този начин да ми отмъщаваш, че се присмях на картините ти? — попита Джейк и я погледна замислено.

— Но аз мислех, че ти харесва!

— Не ми харесва!

— Но Джанет ми каза, че си й написал чек…

— Голям чек — уточни той просто за да й напомни, че знае каква е разликата между няколко долара и едно значително капиталовложение.

— Тогава ще го приема — с усмивка каза тя.

— Кое?

— Признанието, разбира се.

— За какво?

— За това, че ти отмъстих, задето се присмиваше на картините ми — търпеливо обясни Малори и двамата се спогледаха с усмивка, защото беше толкова приятно да са заедно.

— Малори! Не очаквах да те намеря тук!

Като чу гласа на Карлсън, тя учудено се обърна и ръката й срещна нещо остро. Чу се силно изпукване, последвано от ужасен вик. Малори се наведе и вдигна един двусантиметров отломък от пода.

— О, не! — простена тя, като го държеше с треперещи пръсти.

— О, да — отговориха й два мъжки гласа.

— О, не! — извика тя отново.

Никаква земна сила не можеше да попречи на Джейк да се разсмее. И Карлсън нямаше по-голям късмет, макар че жената до него успя да изобрази на лицето си само една озадачена полуусмивка.

— Здрасти, Пеги — любезно рече Малори и измери двамата мъже с такъв заплашителен поглед, сякаш преценяваше дали ще може да ги окачи на стената до колажа. Но изчака Пеги да отвърне на поздрава й, преди да се заеме отново със спешния случай, който не търпеше отлагане.

— Къде е лепилото, Джейк? — настоятелно попита тя.

За нещастие тези думи предизвикаха още смях. Като прониза двамата мъже с още един злобен поглед, Малори отривисто закрачи по коридора към кухнята.

— Някой ден ще изгоря този колаж — промърмори. Обзета от приятното чувство на решителност, тя се усмихна мрачно и със замах отвори кухненската врата.

 

 

— Къде отиде Карлсън? — попита Малори.

— Тръгна си.

Джейк взе от ръцете й тубата с лепило и се зае да спасява целостта на колажа.

— Тръгна си, без да ми даде възможност да поговоря с Пеги?

Като надничаше над рамото му, за да види по-добре как той плеска с лепило отчупеното парче, Малори реши, че никак не е разумно такова ценно произведение на изкуството да се окачва на подобно място с прекалено натоварено движение.

— Карлсън сигурно не е искал да те остави да подлагаш Пеги на кръстосан разпит.

— Като че ли щях да го направя.

Тя го последва в коридора, като си мислеше, че едно въже и няколко подпорки около колажа можеха да направят чудеса за възстановяването на душевния й мир.

— Ако питаш мен, Карлсън ми изглежда съвсем съкрушен.

Джейк стигна до една врата, на която пишеше „склад“, отвори я и влезе вътре. Само за част от секундата по-късно ръката му се протегна, издърпа Малори вътре и тръшна вратата.

В склада беше тъмно и хладно, въздухът бе наситен с миризмата на химически препарати за почистване. Тя се сгуши на сигурно място в обятията на Джейк и се засмя.

— Какво му е смешното? — попита той и се наведе да я целува, но устата му само се напълни с косми. Престори се, че точно това е имал предвид и като махна няколко косъма от езика си, направи втори опит.

Този път попадна на носа й.

— Тази обстановка едва ли е особено романтична — смъмри го Малори и вдигна лице, за да потърси устните му с устни. Тя веднага успя там, където той се бе провалил, но неудържимо й се искаше да го подразни. Продължаваше да го целува, но изви гръбнака си като котка, за да избегне прегръдката му.

— Значи не искаш да ме целуваш в килера? — промърмори той.

— Струва ми се, че поне трябва да се опитаме да стигнем до офиса ти.

— Аз вече нямам офис. Винсънт ми го отне.

Огорченият му тон я накара да се разсмее, после тя обърна леко глава, колкото да може да достигне устните му, и го накара да простене, като захапа долната му устна. От тръпката на тази възбуждаща прегръдка й се замая главата, тя го привлече към себе си и цяла затрепери, когато ръцете му започнаха да я галят.

Двамата почти забравиха къде са. Но се наложи да слязат на земята, защото се появи един помощник-келнер.

Вратата изведнъж се отвори и те отскочиха настрани, като мигаха срещу светлината, нахлуваща от коридора.

— Извинете.

Държейки се така, сякаш този склад винаги е бил претъпкан с целуващи се двойки, момчето с бялото сако щракна лампата и се отправи към ъгъла, където беше струпано чистото пране. Като си избра купчина чисти салфетки и покривки за маса, то отиде до вратата и попита дали да остави лампата светната, или да я загаси.

— Нека да свети — изръмжа Джейк.

Момчето храбро понесе втренчения му поглед, усмихна се учтиво и си тръгна.

— Нямаше защо да му се зъбиш — каза Малори. — Как можеше да знае, че няма откъде да си ръководиш бизнеса?

— Отношенията ми с теб не са делови, а лични.

Джейк я сграбчи за китката и я помъкна през коридора към кухнята.

— Лични или интимни? — попита тя, размахвайки ръка, за да запази равновесие, докато минаваха през кухнята. Като заобикаляха задълбочени в работата си келнери и готвачи, двамата си проправиха път по тясната пътечка по средата. Минавайки бързешком покрай Винсънт, Малори успя да му каже едно задъхано „чао“, след което Джейк светкавично я измъкна навън през задната врата. Продължаваше да се движи със същата скорост, докато стигнаха колата й.

Обърна се назад, хвана лицето й в дланите си, а палците му повдигнаха брадичката й, докато устните им се сляха. Целуна я силно и я накара да се стресне от горещите вълни, които я заливаха. Погали устните й с устни и по този начин й каза без думи каква страст се е разпалила в душата му.

Накрая, когато цялото й тяло така тръпнеше, че тя едва можеше да стои на краката си, Джейк откъсна устните си от нейните.

— Повече никакви паркинги, хотелски стаи и складове. Ще те заведа вкъщи.

— На яхтата ли?

— У дома. В моето легло. Имаш ли нещо против?

— Не. Аз ли да карам? — попита тя и извади ключовете от джоба си.

— Щом трябва.

Като закопча предпазния си колан, той й обясни накъде да кара и се облегна удобно на седалката до нея, съзерцавайки настъпващата вечер.

 

 

— Не си ми казвал, че живееш във водата — каза Малори и излезе през френския прозорец в настлания с плочки вътрешен двор.

— Ти живееш във водата — рече Джейк и я последва до ниската стена, заобикаляща вътрешния двор. — Аз просто живея близо до нея.

— Все същото е — тя сви рамене. — Водата е в задния ти двор.

Седнала на стената, Малори разглеждаше къщата на Джейк. Двуетажната сграда беше нова и явно скъпа. И интериорът не бе по-различен, мебелировката говореше за дискретен разкош — нещо, което тя не бе пропуснала да забележи на път за терасата.

— Харесва ми — каза просто Малори, питайки се от къде на къде е имала нахалството да си въобразява, че Джейк смята да я обере до шушка, когато самият той явно беше достатъчно богат.

— Построих я преди няколко години, когато строителният бизнес започна да запада.

— Преди да се откажеш от него ли?

Джейк кимна.

— Вместо да уволня хората, аз им намерих работа за два-три месеца, докато бизнесът отново потръгне. След това продадох всичко.

Карлсън едва ли беше в състояние да открие нещо ново извън онова, което Малори вече знаеше. Преди два дни Джейк я бе помолил да му се довери и тя бе отговорила, че ще се опита.

Предишната нощ разбра, че вече не става въпрос за опитване. Тя го обичаше, вярваше му. Искаше й се той да й повярва, че му се е доверявала още преди да види къщата му — този луксозен символ на целия му живот.

Но първо щеше да му обясни защо всичко това е било толкова важно.

— Снощи исках да ти кажа нещо, но май бях прекалено изморена — рече тя и се изчерви, като си спомни как бе заспала и какво беше станало преди това.

— Спомням си — отговори Джейк.

Той сплете пръсти на тила си и започна да наблюдава как естествената светлина на небето се отразяваше в косите й. Това беше жената, която толкова дълго бе търсил. Обичаше я, без да знае защо, но и не беше необходимо да знае.

Онова, което тя искаше да му каже, също не беше от значение, защото нямаше нищо по-важно от факта, че само с един поглед, с едно докосване тя караше сърцето му да бие силно. Дали и Малори изпитваше същите чувства към него? Трябваше да вярва, че е така, защото такива дълбоки, всеобхватни чувства не можеха да бъдат породени от едностранно привличане.

Той чакаше да чуе думите й и знаеше, че когато свърши, ще я вземе в прегръдките си и ще я утеши. Реши, че тази вечер ще я люби бавно, изтънчено, а не припряно.

— Вече ти казах, че се страхувах, да не би да искаш само парите ми — започна тя, като избягваше погледа му.

— Мисля, че още снощи схванах същината на въпроса — рече той. — Оттогава доста мислих и за това и ми се струва, че има някакви причини да си въобразяваш подобни неща.

— Така е — Малори си отдъхна, доволна, че той й е дал възможност да обясни смислено поведението си. — Моята сестра се увлече по един художник, който се оказа мошеник, с измама й взе ценните книжа, оставени от майка ни, а после се ожени за нея, за да се опита да измъкне и парите на татко.

— Много пари ли има баща ти? — Джейк сякаш зададе този въпрос от чиста любезност.

Малори кимна и с мъка преглътна, когато видя хладното му изражение, което едва ли й действаше по-успокоително от безстрастните му въпроси.

— Затова Карлсън живее с мен, нали разбираш. Когато реших да се преместя тук, татко ми каза да избирам между него и леля Агата, а на мен никак не ми се искаше да живея с нея.

После тя му разказа цялата история за това как Норман бе наранил не само Мередит, но и цялото семейство.

— Значи Карлсън е нещо като детегледачка — рече той.

— Аз го наричам моят пазач. Той ме пази от неприятности. Е, през по-голямата част от времето — добави тя, като си спомни импровизирания си стриптийз в ресторанта на Джейк. — И ми прави компания. Но най-вече от него се изисква да ме пази от мъжете, които тичат след парите ми.

— А баща ти не се ли притеснява, че вие с Карлсън живеете заедно?

— Божичко, не! — възкликна тя и тихо се изсмя, за да подчертае пренебрежителното си отношение към въпроса. — Карлсън беше шеф на охраната му. Той се отказа от някаква друга работа и аз, тъй да се каже, му предложих да живее при мен, докато уреди нещата си.

— Какви неща?

— Той ги пази в тайна.

Джейк не настоя да научи нещо повече, защото този въпрос не го засягаше. Свали крака на плочите, наведе се напред и опря лакти на коленете си, като се взираше в жената пред себе си. За повечето от нещата, които сега научи, се бе досещал, но имаше някои нови подробности, които бяха по-важни от всичко останало.

— Малори? — тихо каза той. Почака, докато тя отвърна на погледа му, защото знаеше, че очите й ще му отговорят, преди устните да са успели да изрекат думите. — Откъде знаеш, че не съм такъв?

— Какъв?

— Че не искам да взема парите ти. Откъде знаеш, че тази къща не е измама, че не е на някой мой приятел, който ми я е оставил за тази вечер, за да мога да те излъжа?

Когато Малори спусна клепачи и скри очите си от него, настъпи неловко мълчание. Но той чакаше, без да помръдне, защото не желаеше да й попречи да вземе решение. Това вероятно беше най-важното нещо, което някога щеше да поиска от нея.

Ако тя знаеше отговора, вече нищо нямаше да може да ги раздели.

— Защото ти вярвам — тихо каза Малори и вдигна поглед към него. От вчера искаше да му каже това, защото бе разбрала, че го обича, а за нея то означаваше, че той никога няма да я нарани.

Джейк можеше да се закълне, че сърцето му напълно спря да бие, когато надзърна в очите й и прочете там отговора. Макар че единствената светлина в момента идваше от луната и звездите, той знаеше, че очите й не лъжат. Тя му се доверяваше напълно.

Наведе се напред, пое дланите й и вплете пръсти в нейните. Сякаш за първи път се докосваха. Усмихвайки се нежно, той бавно стана от шезлонга.

— Благодаря ти — каза и притисна устни към челото й.

Малори пристъпи още малко напред и вдигна брадичка, за да посрещне устните му. Беше щастлива, че той е доволен от думите й. Когато се влюби в него, тя откри у себе си склонността да се доверява, която не бе съществувала, преди да срещне Джейк.

— Никога не сме се любили в легло — дочу тя прелъстителния му шепот, а после Джейк плъзна устни по бузата й и лекичко захапа ухото й.

— Още не сме в леглото — промълви Малори.

— Ако престанеш да ме целуваш, може би ще успея да стигна до спалнята — настоя той и с нежелание я отдели от себе си, за да може да тръгне. Прегърна я през раменете и я поведе към вратата.

— Аз не те целувах — поправи го тя. — Само опитвах вкуса ти.

Джейк простена и блъсна вратата. Не бяха запалили светлините в къщата, затова не видя усмивката й. Вместо това чу предизвикателния й смях, който го подлуди.

Когато стигнаха до стълбището, Малори се спъна в първото стъпало и изведнъж се оказа в ръцете на Джейк.

— И за тромавия има някои предимства — каза тя и обви врата му с ръце, докато той бавно се изкачваше по стълбите.

— Нямаше нужда от извинение — рече той. — Харесва ми да те нося.

— Признавам си, че цялото ми тяло тръпне от това — беше си обещал да не бърза. Бавно, сладко и много, много страстно…

— Джейк?

Гласът й сякаш идваше от много далеч. Ярката реалност на фантазиите му го накара да потрепери, той погледна надолу и откри, че Малори е още в ръцете му.

— Ти ме извика? — едва успя да промълви.

— Струва ми се, че беше отишъл някъде без мен — прошепна тя. — Ще ми разкажеш ли?

Така я погледна, че цялото й тяло пламна от възбуда и тя мигновено забрави за това, че Джейк бе спрял за малко насред стълбището. Двамата се бяха превърнали в очакване, той не отклони изгарящия си поглед от нея, когато продължи да се изкачва нагоре по стълбите.

— По-късно ще ти разкажа — обеща Джейк. Стигна до най-горната площадка и зави наляво към една отворена врата. — Междувременно имам други планове.

— Щом включват и мен…

Той не я пусна, само промени начина, по който я държеше. В един момент краката й бяха във въздуха, в следващия тя се плъзгаше надолу по тялото му. Когато краката й докоснаха земята, устните й бяха под неговите.

Но тази възбуждаща целувка бе съвсем кратка. Тя се възпротиви на внезапното му отдръпване, почти залитна пред отворилата се ненадейно пропаст в усещанията й.

— Ще светна лампата — каза Джейк.

Задъхвайки се, Малори разбра, че той не я попита дали има нещо против. Просто й каза. Като прокара език по подпухналите си устни, тя го видя да се движи в мрака и да посяга към електрическия ключ.

Изведнъж в меката светлина на нощната лампа тя видя страстния му поглед. Малори се олюля, зави й се свят от чувствата, които разтърсваха цялото й тяло.

— Майка ми ме предупреждаваше за такива жени като тебе — каза той и разстоянието между двамата се стопи.

— Така ли?

Малори тихичко се засмя — лек, похотлив звук, който отекна в ушите му. Треперещата му ръка погали гърба й и се спусна по разкошната извивка надолу.

— Тя ми казваше, че ако не внимавам, такива жени могат да се възползват от мен.

— Смяташ, че ще се възползвам от теб? — измърка тя и дълбоко си пое дъх.

— Истински се надявам — отговори Джейк.

По-късно през тази нощ, когато гърдите му все още задъхано се повдигаха, Джейк се опита да си спомни някои други народни мъдрости, цитирани от майка му, които биха могли да заинтересуват жената, отпуснала се безпаметно върху него.

 

 

Когато телефонът иззвъня, ранното утринно слънце вече проникваше между завесите на прозореца. Джейк тъкмо влизаше под душа, затова извика на Малори да вдигне слушалката вместо него.

— Ако е Винсънт, кажи му, че ще отида следобед. Не по-рано.

— Той ще дойде следобед, не по-рано — заяви Малори.

— Като се има предвид, че нямам намерение да споря с теб за графика на Джейк — през смях отвърна Карлсън, — би ли ми казала ти кога смяташ да изплуваш на повърхността. Джанет току-що се обади и ми каза, че ще бъде в галерията по обяд.

Малори спусна краката си на пода, протегна се, като разпери само едната си ръка, и през плетените завеси зърна прекрасния ден навън.

— Добро утро — любезно каза тя, пресмятайки колко време ще й трябва, за да убеди Карлсън да я замести в галерията тази сутрин.

— И аз бих казал същото, но този тон на гласа ти ми е познат — бързо отговори той.

— Аз съм щедра жена — рече Малори. — Ако ме заместиш в галерията, ще те заведа на вечеря.

— Къде?

— Където си избереш.

Знаеше, че е направила грешка, но беше толкова възбудена от мисълта да последва Джейк под душа, че не й пукаше дали ще загуби в пазарлъка.

— Тази вечер?

— Може би — отговори тя, без изобщо да има намерение да удържи на думата си. Тя и Джейк вече бяха решили да прекарат идващата вечер точно както предишната и вечерята с Карлсън просто не влизаше в дневния ред.

— Тогава просто ще трябва да внимавам вечерята да е достатъчно скъпа — рече Карлсън. — А междувременно трябва да ти кажа, че онзи доклад за Джейк е у мен.

— Много е късно — въздъхна Малори, съжалявайки, че не се е сетила да му нареди да се откаже. Не й трябваха други източници, за да потвърдят онова, което знаеше.

— Значи вече си му казала? — попита той.

— Снощи. Струва ми се, че постъпих правилно.

— Тогава ще бъдеш доволна да чуеш, че онова, което си открила с интуицията си, съвпада с моите открития. Джейк Галахър не само е много уважаван в деловите среди, но е и харесван. И по всичко личи, че е достатъчно богат, за да ти осигури живота, на който си свикнала, без да безпокои баща ти за каквито и да било мангизи.

— Знаех си.

Малори се засмя, когато той изръмжа нещо за това, че бил ненужен, нежелан и неоценен, и затвори телефона. Трябваха й само пет секунди, за да се протегне, след което забърза към банята, надявайки се да използва част от топлата вода, преди Джейк да я е изразходвал всичката.