Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 13 гласа)

10

Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините. Тая пътечка минаваше предела и прехвърляше отвъд. Глутницата беше вървяла по нея до средата на рътлината, където свършваше дребната, гъста гора. По-нататък следите водеха по един засипан горски път.

Следвайки следите, ловният надзирател мина през едрата дъбова гора. Снегът беше дебел и на всяка крачка Вълко потъваше. Вдигаше силен шум и нямаше смисъл да продължава преследването. Дори и да попаднеше на глутницата, не би могъл да я види в гъстата гора, отрупана с кит. Той прекоси един дол и там откри други, пресни следи. Отначало помисли, че по дола са минали елени, но когато разгледа по-внимателно следите, разбра, че те са следи на диви свини. Преди час оттук беше минал глиган, водещ стадо от девет женски. Дивите свини бяха ровили край водата и продължили пътя си по посока на Тихата долина.

„Ще си имат разправии с вълците“ — помисли си Вълко и погледна часовника. Беше девет. Като размисли, че не ще му остане време да приложи плана си, върна се на пътечката и оттам огледа склоновете, към които бяха отишли вълците. Високо над младата гора, през кита и мъглата, се виждаха високи и мрачни скали. Нещо му подсказваше, че глутницата е там.

Той си тръгна. Рогата на елена тежаха и се закачаха в ремъка на пушката. Плъзгайки се, бавно слизаше надолу, загрижен от отсъствието на своя помощник и ядосан на себе си, задето беше взел еленовата глава.

Край Широката река той видя човешка следа, позна отпечатъците от ботушите на Янко и тръгна нетърпеливо и бързо да узнае дали неговият помощник е донесъл овцата.