Предговор

Роман

Повест

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Емилиян Станев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емилиян Станев
български писател
Портретна снимка на Емилиян Станев
Портретна снимка на Емилиян Станев

Роден
Никола Стоянов Станев
Починал

Националност  България
Образование Университет за национално и световно стопанство
Професия чиновник, писател
Политика
Депутат
VI НС   
Литература
Жанрове разказ, повест, роман
Дебютни творби „Срещу Великден“ (разказ, 1931)[1]
Известни творби Крадецът на праскови“ (1948)
Иван Кондарев“ (1964)
Антихрист“ (1970)
Търновската царица“ (1974)
Награди Димитровска награда (1964)
„Йордан Йовков“ (1975)
Семейство
Съпруга Екатерина Панталеева Могиланска (1939 – 1949, развод)
Надежда Станева[2]

Уебсайт
Емилиян Станев в Общомедия

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Биография

Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на 28 февруари 1907 г.[1] Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца[3] като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки[4], (днес УНСС). През 1932 – 1944 г. работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.[1]

Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[5]

Умира на 15 март 1979 г. и е погребан заедно с жена си Надежда Станева в гробищата на Велико Търново.

Творчество

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950 – 1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950) и „Чернишка“ (1950).

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и „Тихик и Назарий“ (1977).

Отличия и награди

Памет

Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“.

Паметник на Емилиян Станев в парк „Борисова градина“, София

Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и той е прекарал детството си в нея се намира на улица „Разпоповци“.

Библиография

  • „Примамливи блясъци“ (1938)
  • „Сами“ (1940)
  • „Вълчи нощи“ (1943)
  • „Делници и празници“ (1945)
  • „Дива птица“ (1946)
  • „В тиха вечер“ (1948)
  • Крадецът на праскови“ (1948)
  • Иван Кондарев“ (1964)
  • „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968)
  • Антихрист“ (1970)
  • Търновската царица“ (1974)
  • „Тихик и Назарий“ (публикуван за първи път в сп. „Пламък“, 1977, кн. 2)
За деца и юноши
  • „През гори и води“ (1943)
  • „Лакомото мече“ (1944)
  • „Повест за една гора“ (1948)
  • „Когато скрежът се топи“ (1950)
  • „Чернишка“ (1950)

Филмография

Източници

  1. а б в Едвин Сугарев, „Емилиян Станев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Галина Минчева, „Емилиян Станев нахълтва с петел в дома на Надежда“, сп. „Жената днес“, кн. 1, 2002 (електронна публикация 1 ноември 2014).
  3. Биографична справка за Емилиян Станев в Литернет.
  4. "ЮНЕСКО чества Емилиян Станев", politika.bg, 5 януари 2007, архив на оригинала от 5 август 2018, https://web.archive.org/web/20180805134008/http://www.politika.bg/article?id=4426 
  5. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  6. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 64.
  7. Указ № 277 от 22 февруари 1977 г. Обн. ДВ., бр. 18 от 4 март 1977 г.
  8. Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Критика за Емилиян Станев