Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eat, Pray, Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
forri (2010 г.)

Издание:

Елизабет Гилбърт. Яж, моли се и обичай

Превод: Мария Михайлова

Редактор: Надежда Розова

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2008

ISBN: 978-954-733-557-8

История

  1. — Добавяне

43.

Време за вечеря. Седя сама и опитвам да се храня бавно. Моята гуру винаги ни съветва да упражняваме дисциплината си, когато се храним. Съветва ни да ядем въздържано и не на големи хапки, за да не потушим свещения огън в телата си, като изсипваме набързо прекалено много храна в храносмилателната система. (Моята гуру никога не е ходила в Неапол, напълно съм сигурна.) Когато учениците отиват при нея с оплакването, че трудно медитират, тя винаги пита как е напоследък храносмилането им. Съвсем разбираемо е, че ще имаш проблеми с плавното преминаване към възвишеното, ако стомахът ти се бори да преработи калцоне с наденички, порция панирани крилца с „Бъфало“ сос и половин торта с кокосов крем. Затова тук не сервират подобни неща. Храната в ашрама е вегетарианска — лека и здравословна. Но все пак много вкусна. По тази причина ми е трудно да не я поглъщам като гладуващо сираче. Освен това ястията се сервират на бюфет и изобщо не ми е лесно да устоя и да не се върна два-три пъти да си сипя, когато прекрасната храна стои пред всички, мирише хубаво и не струва нищо.

И така, седя на масата съвсем сама и правя усилие да обуздая вилицата си, когато виждам един мъж да се приближава с таблата си и да търси свободен стол. Кимвам му да заповяда при мен. Още не съм го мяркала тук. Сигурно е нов. Непознатият има спокойна, не особено забързана походка и се движи тежко-тежко като шериф в градче близо до границата, а може би като доживотен прахосник на покер. Изглежда на около петдесет години, но ходи така, сякаш е живял няколко столетия повече. Има бяла коса, бяла брада и карирана бархетна риза. Широки рамене и огромни ръце, които не изглеждат съвсем безопасни, но напълно спокойно лице.

Той сяда срещу мен и казва провлачено:

— Човече, тука комарите им са толкова големи, че могат да изнасилят пиле.

Дами и господа, пристигнал е Ричард от Тексас.