Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (40)

39.

Една от първите ми съквартирантки в ашрама беше набожна афроамериканка на средна възраст, баптистка и инструкторка по медитация от Южна Каролина. Сред другите ми съквартирантки по-нататък по време на престоя ми имаше аржентинска танцьорка, шведка хомеопат, секретарка от Мексико, австралийка — майка на пет деца, млада компютърна програмистка от Бангладеш, педиатърка от Мейн и филипинска счетоводителка. Други също идваха и си отиваха, последователите се редуваха, после си тръгваха, щом свършеше обучението им.

Този ашрам не е място, на което просто можеш да се отбиеш. Преди всичко не е леснодостъпен. Намира се далеч от Мумбай, на черен път в усамотена речна долина близо до малко, разнебитено селце (с една улица, един храм, шепа магазини и свободно скитащи се крави, които понякога влизат при шивача и лягат там). Една вечер забелязах гола, шейсетватова електрическа крушка, провесена на жица от едно дърво посред селото — единствената улична лампа. Ашрамът по същество е цялата местна икономика и представлява гордостта на селото. Извън стените на ашрама всичко е прахоляк и мизерия. А вътре има напоявани градини, лехи с цветя, скрити орхидеи, птичи песни, мангови дървета, хлебно дърво, кашу, палми, магнолии, смокини. Постройките са хубави, без да са разточителни. Има обикновена трапезария, която е като ресторант на самообслужване. Има богата библиотека с духовни съчинения от световните религиозни традиции. Има няколко храма с различно предназначение. Две „пещери“ за медитация — тъмни, тихи сутерени с удобни възглавници, които са отворени денонощно и се използват само за практикуване на медитация. Има покрит външен павилион, където сутрин се провеждат заниманията по йога, и нещо като парк с кръгла алея около него, където учениците могат да се разхождат и да тичат. Аз спя в бетонна обща спалня.

По време на престоя ми в ашрама във всеки един момент има по няколкостотин обитатели. Ако самата гуру се върнеше в ашрама, този брой значително щеше да се увеличи, но тя така и не дойде в Индия, докато аз бях там. Като че ли го очаквах — напоследък тя прекарваше голяма част от времето си в Америка, но никога не се знаеше къде внезапно може да се появи. Не се смята за необходимо тя да присъства физически, за да провеждаш обучението си с нея. Разбира се, изпитваш незаменима еуфория, ако действително си около жив йога учител, и преди съм го изживявала. Но много дългогодишни последователи смятат, че това понякога е разсейващо — ако не внимаваш, може изцяло да те завладее шумотевицата около известността на гуру и да изгубиш средоточието на истинските си намерения. Но, от друга страна, ако просто отидеш в някой ашрам на гуру и сериозно се придържаш към строгото разписание от практики, ще откриеш, че понякога е по-лесно да общуваш с учителя си чрез тези самотни медитации, отколкото да си проправяш път през тълпите от нетърпеливи ученици, за да измъкнеш някоя лично разменена дума.

В ашрама има няколко дългосрочно наети служители, но по-голямата част от работата тук се върши от самите ученици. Някои от местните жители също работят тук на заплата. Други местни са последователи на гуру и живеят тук като ученици. Един индийски тийнейджър успя наистина да провокира интереса ми. В неговата (извинявайте за думата, но…) аура имаше нещо, което ме порази. От една страна, беше невероятно слаб (макар че това е съвсем типична гледка тук — ако на света има нещо по-изпито от индийски тийнейджър, ще ме е страх да го видя). Обличаше се точно както компютърните маниаци от моята гимназия се обличаха за концерт на групата си — тъмни панталони и изгладена бяла риза, много по-голям размер от неговия. Тънкият му като стръкче врат се подаваше от яката, сякаш една-единствена маргаритка стърчеше от огромна саксия. Косата му винаги беше прилежно сресана и пригладена с вода. Носеше колана на някой по-възрастен и го увиваше два пъти около може би четирийсетсантиметровия си кръст. Всеки ден се обличаше с едни и същи дрехи. Разбрах, че това е единственото му облекло. Сигурно переше ризата си на ръка всяка нощ и на сутринта я гладеше. (Макар че вниманието към спретнатия вид също е типично за района, индийските тийнейджъри със своите колосани дрехи бързо ме накараха да се засрамя от своите намачкани селски рокли и почнах да нося по-прилични и скромни дрехи.) И какво толкова имаше у хлапето? Защо се вълнувах всеки път, щом видех лицето му — толкова озарено от светлина, сякаш току-що се е върнал от дълга ваканция на Млечния път. Накрая попитах друг тийнейджър — индийско момиче — кое е момчето. Тя ми обясни делово: „Синът на един от местните магазинери. Семейството му е много бедно. Гуру го покани да остане тук. Когато свири на барабани, можеш да чуеш гласа на Бог.“

В ашрама има един храм, отворен за всякакви посетители, и през деня много индийци идват в него да се поклонят пред статуята на Сиддха Йоги (или „съвършения учител“), който създава тази школа 20-те години на миналия век и е почитан в Индия като велик светец. Но останалата част от ашрама е само за ученици. Не е хотел или туристическа забележителност. По-скоро е като университет. Трябва да кандидатстваш, за да дойдеш тук, а за да те приемат за престой, трябва да покажеш, че доста дълго време си се занимавал сериозно с йога. Изискват най-малко един месец престой. (Реших да остана тук шест седмици, а после да пътувам из Индия сама и да проучвам други храмове, ашрами и места за поклонение.)

Учениците тук са горе-долу по равно индийци и от Запада (а западняците са по равен брой американци и европейци). Уроците се преподават и на хинди, и на английски. Когато кандидатстваш, трябва да напишеш есе, да събереш препоръки и да отговориш на въпроси относно душевното и физическото си здраве, за всякакви минали пристрастия към алкохол или наркотици, а също и за финансовата си стабилност. Гуру не иска разни хора да използват нейния ашрам като бягство от кашата, която са забъркали в реалния си живот, защото така никой не печели. Освен това нейна основна политика е, че ако семейството и близките ти по някаква причина твърдо се противопоставят на идеята да следваш гуру и да живееш в ашрам, значи не трябва да го правиш, не си заслужава. Просто остани у дома в нормалния си живот и бъди добър човек. Няма причина да разиграваш големи драми по въпроса.

Разумната прагматичност на тази жена винаги ми действа успокоително.

Затова, за да дойдеш тук, трябва да демонстрираш, че си чувствително и практично човешко същество. Трябва да покажеш, че можеш да работиш, защото от теб се очаква да допринесеш за цялостната уредба тук с около пет часа сева, тоест „самоотвержена служба“. Освен това управата на ашрама моли, ако си преживял сериозна емоционална травма през последните шест месеца (развод, смърт в семейството), да отложиш посещението си, защото е много вероятно да не успееш да се концентрираш върху заниманията си, а ако се размекнеш, само ще разстроиш съучениците си. Аз самата току-що преодолях срива след развода. И като помисля за душевните страдания, през които преминах точно след като прекратих брака си, не се съмнявам, че щях да изпия силите на всички в този ашрам, ако бях дошла точно в този момент. Много по-добре беше първо да си почина в Италия, да си върна силите и здравето и тогава да се появя. Защото тези сили сега ще ми трябват.

Искат да дойдеш тук силен, защото животът в ашрама е суров. Не само физически — денят започва в три часа сутринта и свършва в девет вечерта, но и психически. Всеки ден часове наред ще прекарваш в безмълвна медитация и съзерцание, без почти никакво отвличане на вниманието или отдих от собствения ти мисловен апарат. Ще живееш натясно с непознати в провинциална Индия. Има буболечки, змии и гризачи. Климатът се променя в крайности понякога седмици наред се лее проливен дъжд, понякога е четиридесет градуса на сянка преди закуска. Тук нещата могат да станат прекалено истински много бързо.

Моята гуру винаги казва, че когато дойдеш в ашрама, ще се случи само едно нещо — ще откриеш кой си в действителност. И ако вече стоиш на ръба на лудостта, наистина по-скоро би искала да не идваш изобщо. Защото, честно казано, никой не иска да те вади от това място с дървена лъжица, пъхната между зъбите ти.