Александър Белов
Култ към огъня (7)

6.

Семейният живот на Олга Белова с Шмит не вървеше. Дмитрий я дразнеше все повече и повече. Зачестилите несъгласия започнаха да прерастват в караници, а сетне — и в скандали. И след всяка подобна семейна драма Олга все повече и повече се убеждаваше, че Шмит не е мъжът, от когото има нужда. Не, той никога нямаше да играе главната роля в живота й. Макар Дмитрий да беше суров човек, бивш офицер от специалните части, той бе само изпълнител, който прекрасно владееше работата си. Беше умен и грамотен, но си оставаше просто изпълнител. И никога нямаше да достигне висотите, на които се изкачи Белов. А бившият й мъж беше като Неваляшка — падаше и отново се изправяше, беше атлетът, неукротимият, грубият и нежен Саша Белов.

Олга имаше с какво да сравнява в живота си. И това сравнение не беше в полза на Шмит. Нещата с фонд „Реставрация“ вървяха все по-зле и по-зле. Шмит не беше боец в света на бизнеса. Непрекъснато го изместваха от територията му, той не можеше да се удържи и предаваше позициите си една след друга. На негово място Белия отдавна би намерил начин да се справи с конкурентите си, а пътьом да сложи ръка и на техния бизнес.

Разбира се, Шмит беше свестен човек, отнасяше се добре към Иван, уважаваше Олга, грижеше се за семейството, но никога, никога не би могъл да стане за нея онова, което беше Белов. Дмитрий беше всичко на всичко шефът на службата за сигурност на бившия й мъж, с една дума — бодигард. Човек, когото командваха и неведнъж бяха разигравали пред очите й, затова Олга никога нямаше да го уважава, колкото и да й се искаше.

Малко по малко и тайно Олга започна да си попийва, за да облекчи напрежението и дори не забеляза как се пристрасти към алкохола. Но напразно се опитваше да притъпи раздразнението си от Шмит, а може би и от собствения си провален живот с малки дози мартини, защото ядът и недоволството й не преминаваха. В началото никой не забелязваше склонността й да пие, а безпричинните й гневни избухвания предизвикваха недоумение както у Шмит, така и у околните. След това тайната й беше разкрита. Ала Олга не успя да се пребори с пагубния си навик и напук на Шмит започна да пие открито. Между тях отдавна вече нямаше интимни отношения, Олга и Дмитрий спяха в различни стаи, затова нямаше никакъв смисъл да симулират привидни семейни отношения.

И ето, че настъпи денят, когато Олга обяви на Шмит, че трябва да се разделят. Дмитрий възприе съобщението за разрива като нещо нормално, изобщо не се изненада, а тайно в себе си дори се зарадва, че се разделят. Още същата вечер той се сбогува с Иван и Олга и напусна дома им. Единственото, което го задържаше там, беше Иван, към когото Дмитрий бе успял да се привърже. Но нямаше какво да се направи…

Разделиха се цивилизовано, без взаимни упреци и без драми. Олга остави бизнеса на Шмит, а в замяна получи огромна сума компенсации. И задържа къщата в Москва.

Тя се опита отново да се върне в света на музиката и да продължи кариерата си на цигуларка, ала бе изпуснала момента и така и не постигна нищо.

Самотата също не донесе на Белова жадуваното удовлетворение. Чувството на безизходица не я напускаше. В крайна сметка реши да смени обстановката. Продаде къщата, взе цигулката „Адомети“ и тръгна на пътешествие заедно със сина си. Скоро се установи в Америка.

Купи си къща и малък парцел земя към нея в малко градче в Аризона. Дните потекоха скучно и еднообразно. Олга не заряза пиенето. Напротив, пристрасти се още повече към алкохола. Сега в нейна любима напитка се превърна бърбънът. Тя не се напиваше, както се казва, като талпа, но винаги беше пийнала, за съжаление това в никакъв случай не я развеселяваше, защото Белова ставаше злобна, когато пиеше.

Големите слънчеви очила се превърнаха в неин неизменен аксесоар. Зад тях тя криеше очите си, които издаваха състоянието й на алкохолно опиянение. Ако й се налагаше да излезе навън, Олга се стараеше да държи права линия и ходеше с неестествено целенасочената походка на пияница. А за да притъпи миризмата на алкохол в устата си, непрекъснато дъвчеше „Стиморол“. Пушеше много и ядеше малко.

И за всичките си нещастия обвиняваше Белов. Ах, този Саша Белия! Мразеше го до дъното на душата си, мразеше го и… изглежда, го обичаше. Олга се боеше да го признае дори пред самата себе си.

Иван много болезнено преживяваше падението на майка си. Той я наблюдаваше с мъка и жал, но не казваше нищо, защото се страхуваше да предизвика крясъците й. И без това майка му често си го изкарваше на него. Момчето се затвори. Започна да отделя все по-голямо внимание на музиката. Олга му намери добри учители. Най-неочаквано в Иван избуя онова, което тя нямаше — талантът на цигулар. Ако се беше постарала малко повече, тя можеше да стане добра цигуларка. А нейният син имаше качества да се превърне в голям музикант, както предричаха учителите.

Белова реши да реализира чрез сина си онова, което не успя да постигне сама. И за да даде на момчето добро музикално и общо образование, тя го записа в престижно училище с интернат в Англия.

Имаше и още една причина, поради която Олга изпрати сина си в Англия. Тя не искаше Иван да вижда как майка му се свлича все по-надолу и по-надолу към дъното.