Александър Белов
Култ към огъня (16)

15.

Беше превъзходно за Англия лято — сухо и топло, а из синьото небе лениво се носеха самотни облачета. Времето беше изключително подходящо за полети. Шмит седеше в кабината на частния самолет ЯК-18 и внимателно следеше показателите на радара. Летеше на пределно малка височина, тъй като бордовия компютър можеше да засече базата на противника, който Дмитрий трябваше да унищожи, само от бръснещ полет. Под крилото на машината преминаваха поляни, ниски зелени хълмове, обрасла с шубраци пустош, блата, заобиколени от върби, рекички и тесни равни пътища, прокарани още от римските легионери. Но базата не се виждаше.

Шмит се наслаждаваше на полета. Колко късно хвана щурвала на самолета! Колко години от живота си изгуби напразно! Отдавна обичаше да плава заради чувството за свобода, което му даваше водата. Но реенето във въздуха го опияняваше по-силно от всички наркотици, които бе опитал в живота си. А когато към това се добавеше и чувството за риск, заложено в хазартната игра, в която се впусна, ставаше ясно, че две в едно е по-добре, отколкото просто поредното екстремно приключение…

Той вече стигна до края на равнината. Дотук. Край. По-нататък не можеше да продължи. По-нататък започваха именията и малките градчета, над които полетите на частните самолети бяха забранени. Ако английската противовъздушна отбрана, не дай си боже, засечеше въздушния храбрец, проблемите нямаше да му се разминат. Щяха да го принудят да се приземи на военното летище и така щяха да го глобят, че свят да му се завие, дори можеха да конфискуват и самолета.

Шмит направи завой и полетя обратно, но този път малко по-вдясно от сектора, който вече проучи. Разбира се, би могъл да лети над долината напосоки, разчитайки по руски маниер на късмета си. Шансът за успех беше голям, защото квадратът наистина беше ограничен, но педантичният Шмит предпочете да раздели наум местността на квадрати и да ги проучва сантиметър по сантиметър.

Най-сетне радарът засече един сигнал. На екрана на монитора се появи точка, а от нея на различни страни започнаха да се пръскат кръгове като от хвърлен във водата камък. Прекрасно! Оставаше му само умело да се приближи до целта и да пусне по нея една-две ракети.

Когато неговият ЯК направи красив завой и се насочи към целта за атака, от облаците излезе малък самолет СВА-41. Той се понесе с рев към Шмит и без предупреждение откри огън. Дмитрий ясно видя на екрана на монитора как вградената в корема на СВА картечница изригна сноп искри. Шмит с плавно движение премести лоста за управление вдясно и едновременно с това увеличи скоростта си.

Машината се наклони на една страна във виража, описа дъга на триста и шейсет градуса и продължи полета, отдалечавайки се нагоре и встрани. Самолетът на Шмит беше улучен, датчиците отбелязаха две пробойни на лявото крило. Но това бяха дреболии.

Дмитрий се впусна в боя. Когато бе достигнал почти до земята, атакуващият самолет излезе от пикирането и отново започна да набира височина. Шмит също успя да завие и се понесе с максимална скорост към СВА-41, който се оказа на огневата му линия. За съжаление разполагаше само с две ракети, а те му трябваха за унищожаването на базата. Дмитрий реши засега да не изразходва трите си изстрела с базука и да включи в действие едрокалибрената си картечница. В прицела му се озоваха предното стъкло и главата на пилота. Той натисна спусъка.

Бордовите системи обаче бяха съобщили на английския пилот за опасността, той рязко увеличи скоростта и се спусна надолу. Куршумите се изгубиха в празното пространство. Шмит се обърна към изплъзващия се англичанин, но той моментално се скри от полезрението му.

Всяка фигура от пилотажа бе съпроводена с възхитителен рев на двигателите, които издаваха единствено и само самолетите с бутала. Дмитрий направи лупинг, застана зад опашката на вражеския самолет и отново взе на прицел противника си. Той най-неочаквано се стрелна нагоре, описа кръг, застана в хоризонтално положение, направи завой и се насочи към неговия ЯК. Шмит неволно се възхити от майсторството на противника си. Страхотно — челна атака!

В следващия миг той натисна спусъка, изстреля бърз откос и се изплъзна от огневата линия. Противниците си размениха изстрели. Но пилотът на СВА напразно изразходи изстрела на базуката си. Снарядът се взриви някъде долу, на земята. А стрелбата на Шмит попадна в целта. На екрана на монитора се виждаше повреденият корпус на СВА-41. Самолетът рязко намали скоростта си и започна да губи височина. „Чудесно се справих“ — похвали се наум Шмит. Оставаше му само да довърши противника си.

Внезапно видя, че до сянката на СВА, която се движеше по земята, се появи още една. Погледна нагоре. В лъчите на ослепителното слънце точно над него летеше още един самолет — също СВА-41, който бе дошъл да помогне на първия. „Английските гарвани се събраха…“ — ядоса се Дмитрий.

Прецени действията си правилно — шмугна се под противника си, издигна се рязко нагоре и стреля с базуката. В следващия миг изправи самолета си в хоризонтално положение. Знаеше, че е поразил целта, но не се сдържа и погледна в монитора. На него се виждаше горящият самолет, който с мощен рев се носеше спираловидно към земята. След секунда се разнесе мощен взрив и към небето се издигнаха кълба от черен дим.

Първият улучен СВА-41 се прибираше към летището с бръснещ полет. Вече беше на прилично разстояние. Шмит се понесе след него. Машината представляваше прекрасна беззащитна цел. Неудачникът пусна наслуки една ракета, но както се очакваше, не улучи целта. Шмит догони ранения самолет. Спокойно, сякаш бе на стрелбище, го взе на прицел и стреля с базуката.

Снарядът улучи СВА-41 в средата. Машината избухна в центъра, сетне се изду от взрива и се пръсна на парчета, които полетяха с вой на различни страни. Повече нямаше какво да гледа. Шмит обърна самолета на една страна и се отдалечи вдясно нагоре, насочвайки се към базата. Включи отново системата за издирване. Скоро на екрана отново замига сигнална точка. Дмитрий пикира към целта, пусна по нея две ракети една след друга и се стрелна нагоре, за да не се озове над взривовете от собствените си ракети.

Базата се покри с кълба дим от взривовете, а бордовият компютър дълго и във всички ракурси с удоволствие показваше последствията от причинените от ракетните удари разрушения, но Шмит вече не гледаше монитора. Той изгуби какъвто и да било интерес към базата, тъй като беше свършил работата си! Обърна своя ЯК и се отправи към летището.