Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (14)
- Оригинално заглавие
- Поклонение огню, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Сянката на победата
Руска, първо издание
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, 2006 г.
ISBN: 954-9395-32-4
История
- — Добавяне
5.
Осип Илич Щернгарт се събуди късно — в девет часа. Девет часа сутринта може да се стори на някого не чак толкова късен час, но за Осип Илич този час беше късен, защото обикновено ставаше три часа по-рано. Ала след като му бе паднала сгода да се потъркаля в леглото, Щернгарт не пропусна да се възползва от нея, още повече че му се случваше най-много по веднъж в годината.
Осип Илич беше известна в цял свят личност. Дори би могло да се каже, че минаваше за легендарен човек. Беше учен, изследовател на вулкани, писател и директор на Института по вулканология и геодинамика. Щернгарт беше на петдесет години, но изглеждаше значително по-млад. И не само на външен вид. Лекарите, които веднъж му направиха пълни медицински изследвания, стигнаха до заключението, че физиологичната възраст на учения е с тринайсет години по-малка от календарната. А това означаваше, че в момента изобщо не бе ударил петдесетака, а беше само на трийсет и седем. На пушкиновска възраст. Впрочем, Щернгарт имаше отношение към поезията и пишеше стихове. Към тях съчиняваше и музика и изпълняваше песните си доста добре. Направо беше душата на всяка компания.
Осип Илич беше едър и набит, с широки рамене и яки крака на човек, свикнал да се катери по вулканите и планините. Лицето му беше с широки скули, обветрено и загоряло. Той беше мъж, истински мъж — силен, храбър, волеви и… нежен. Затова нямаше нищо странно, че привличаше жените. А и сам не странеше от тях, ето защо имаше доста изгори в живота си. Само официалните му съпруги по различно време бяха три на брой.
Но Щернгарт можеше да се похвали не само с успехите си на еротичния фронт. Постиженията му в науката бяха много по-големи. Открил беше месторождението на рения — един от най-тежките и трудноразтопими метали, което се намираше на остров Итуруп. Посетил беше много кратери на вулкани и беше дал обяснение на някои загадки за огненото ждрело на Везувий. Беше разкрил и доста други земни тайни. Ето такъв човек-вулкан беше той.
Щернгарт стана от леглото, протегна се така, че костите му изпукаха, направи гимнастика и тръгна към банята да се мие. След пет минути, измит и сресан, влезе в кухнята.
Съпругата му Татяна — висока, симпатична, трийсет и пет годишна жена с ясни изумително сини очи, шеташе покрай печката. Щом зърна мъжа си, тя му се усмихна и го млясна по бузата.
— Не се наспиваш — промърмори Татяна. — Вчера си легна късно, а днес си скокнал още в зори.
Щернгарт беше веселяк и шегаджия. Допря пръст до челото си, разходи се със съсредоточен вид из кухнята и издекламира, превземайки се:
— И денем, и нощем скитникът учен по веригата своя все се върти.
— Все на шеги те избива — престорено го укори жена му.
— Време е да пораснеш! Сядай, скитнико учен, хайде да закусваш…
По време на закуската Татяна си спомни:
— Знаеш ли, Осип, забравих да ти кажа. Вчера се обади Сорочински.
— А-а… Писателят, който пише на тоалетната чиния — рече Щернгарт и отхапа от сандвича си. — Какво искаше?
— Покани ни на гости тази вечер. Жена му има рожден ден.
Осип Илич кой знае защо погледна към дисплея на микровълновата печка, върху който беше изписан часът, и се поинтересува:
— В колко часа?
— В седем.
— Тогава, ако нямаш нищо против, довечера ще идем на гости.
Щернгарт имаше страшно много познати. Силата и красотата на мъжа-вулкан привличаха към него не само жените, но и хората на изкуството. Осип Илич поддържаше връзки с много писатели, поети бардове и полупризнати художници. С удоволствие общуваше с тях, а те се радваха, че домът им е посещаван от този интересен човек и събеседник. Затова Щернгарт винаги беше много търсен.
Осип Илич целуна жена си, отида в кабинета си и седна пред компютъра, за да провери пощата си. Водеше бурна кореспонденция с най-различни научни институти, издателства, познати и приятели. Но сред петте писма в пощата му, които бяха пристигнали днес, нямаше нищо интересно. Четири бяха със справочни материали, а петото очевидно бе от някакъв почитател. Щернгарт си сложи очилата и започна да го чете.
Уважаеми Осип Илич. Аз съм директор на Красносибирския комбинат за алуминий. Прочетох вашата книга „Огнището на Хефест“. Искрено съм възхитен от вашия стил, от знанията ви и лично от вас. Много ми се иска да се запознаем. Още от дете обичам геологията и вулканологията. Имам много конкретни проекти и предложения към вас за изследване на различни вулкани. Ако пожелаете да се срещнем, пишете ми на този адрес.
Осип Илич постоя известно време, размишлявайки над писмото, сетне издърпа изпод бюрото плота с клавиатурата и започна да пише отговор.