Александър Белов
Култ към огъня (21)

20.

Понякога Шмит вземаше Иван Белов при себе си за почивните дни. Той дойде при момчето и тази неделя. В официално облекло, Ваня го чакаше в двора на училището. Щом зърна Шмит, той важно се приближи до него и му стисна ръката.

— Къде ще ходим? — попита момчето.

— Предлагам ти да идем в парка — отвърна Дмитрий. — Съгласен ли си, или имаш други предложения?

— Не искам да ходим в парка. Искам да отидем в Лондон.

— Добре, решено.

Стигнаха до Лондон с луксозната кола на Шмит. По пътя Иван разглеждаше пейзажа и от време на време задаваше въпроси. Мълчаливият по природа Шмит с всички сили се стараеше да им дава изчерпателни отговори. След половин час вече бяха в столицата на Англия.

Решиха да се разходят из централния парк. Макар че Ваня се насилваше да се държи като голям човек, детето в него непрекъснато се проявяваше. Момченцето с удоволствие се спускаше по пързалките, караше колички, люлееше се на люлките и опитваше всички атракции. Впрочем, Шмит не му отстъпваше и с не по-малко удоволствие се забавляваше с тях. Та нали всички знаят, че във всеки мъж живее по едно момче. Иван беше във възторг от компаньона си.

Сетне стреляха в едно стрелбище с различни видове пневматично оръжие, което си приличаше с бойното като две капки вода. Бившият служител от специалния отряд беше във форма, стреляше, без да пропуска целта, също като Окото на сокола и така окончателно покори сърцето на Ваня.

В края на разходката решиха да хапнат сладолед. Влязоха в първото срещнато кафене по пътя си с открита тераса на втория етаж, качиха се горе и се настаниха край масичка до перилата, която гледаше към някакъв вътрешен двор с малко фонтанче и скулптори. Сервитьорката им донесе поръчката — сладолед и кока-кола. Ядоха го дълго, наслаждавайки се на десерта, и споделяха впечатленията си от приятно прекарания ден.

— Знаеш ли какво искам да те питам, чичо Дима — започна Иван и внезапно придоби сериозно изражение. — Мама и татко защо се разделиха?

Естествено, момчето отдавна и много страдаше, че родителите му са разведени, но преди не се бе замисляло върху причината за техните конфликти, ала сега, когато порасна, реши да си я изясни. Шмит изобщо не беше подготвен за такъв въпрос и тъй като имаше пряко отношение към развода на Белов и Олга, направо му стана зле.

— Ъ-ъ… — измънка той, опитваше се да събере мислите си. — Нали разбираш, Иван, те са много различни. Баща ти си има свой живот, а майка ти — свой.

Но не успя да се измъкне с общи фрази.

— Разбирам, чичо Дима. — Момчето го гледаше, а големите му кафяви очи бяха изпълнени с болка. Тъй като нямаше къде да се скрие от тях, мъжът се почувства като под обстрел насред голо поле. — Ама как така? Преди са се обичали толкова, че не са можели да живеят един без друг, родили са ме, а сетне вече никой нямал нужда от другия.

Шмит гребна с лъжичката сладолед, лапна го, бавно го преглътна и си придаде замислен вид, за да спечели време за отговора си. След това отпи от колата и каза:

— Много е сложно, Ваня. Но ще се опитам да ти го обясня, понеже вече си голям. Твоят баща имаше бурна младост. Рискуваше, а понякога дори направо си играеше със смъртта. Изобщо… той е играч в живота. И този начин на съществуване много му харесваше. Но не и на твоята майка, защото тя искаше спокойствие и тихо семейно щастие. И на тази почва между тях се появиха разногласия. След това започнаха да се отчуждават и в крайна сметка всеки тръгна по собствен път. В живота често се случва така.

Иван гледа известно време Шмит, разсъждавайки върху думите му, а сетне попита:

— Ами ти, ти защо се раздели с мама?

Е, това вече направо си беше удар под кръста. Шмит потръпна и се изчерви като рак. Този въпрос беше още по-опасен от предишния. Той никога не бе правил опит да си обясни защо се раздели с Олга, а още по-малко можеше да обясни какво го бе накарало да се събере с нея. Въздъхна и неохотно каза:

— Ние с майка ти си бяхме чужди хора. Просто на нея й беше тежко, когато баща ти изчезна, тя трябваше да се опре на някого, а в този момент аз бях до нея. След това за известно време ни обединяваше общата ни работа във фонд „Реставрация“. И нищо друго. И затова живеехме под един покрив.

Не искаше да казва на момчето, че Олга го използваше, а когато необходимостта й от него отпадна, го изхвърли като употребен презерватив. Но принципите му не допускаха да полива с мръсотия една жена, пък и Ваня нямаше защо да знае всички тайни за майка си.

Очевидно момчето не беше съвсем доволно от отговорите на Дмитрий. Беше твърде умно за възрастта си. Формирало бе собствено мнение по този въпрос.

— Може би майка ми сама е виновна за всичко и няма нужда от никого на този свят, дори от мен?

— Какви са тези глупости! — Шмит погали момченцето по главата. — Много добре знаеш, че майка ти те обича.

Ваня се усмихна горчиво:

— И затова ли ме изпрати в Англия?

— Пак не си прав — укори го Шмит. — Ти трябва да учиш. А само тук можеш да получиш толкова добро образование. Ти си талантлив музикант, Ваня, и те очаква голямо бъдеще.

— Но мама също би могла да живее в Англия, близо до мен — възрази му Ваня.

Шмит не намери какво да му отговори, защото ако се опиташе да го направи, трябваше да му разкаже за болестта на Олга и за пристрастяването й към алкохола, а той не беше готов за това. Прекрасното настроение и на двамата окончателно и безвъзвратно се развали. Обратният път премина в мълчание и всеки си мислеше за нещо свое.