Александър Белов
Култ към огъня (39)

38.

Белов и Шмит оставиха Лайза да си почива в хотелската стая и тръгнаха с такси към Ел Кувейт. Все пак Кувейт беше богата страна, а селището, в което отседнаха те, бе пристан за емигранти от други арабски страни. До това мнение стигнаха, докато пътуваха с таксито към столицата. Те така и не успяха да разгледат страната, когато пристигнаха, тъй като кацнаха в Кувейт през нощта и отидоха до селището в тъмното.

Кувейт им се стори като един голям град, разделен на райони, тъй като между населените пунктове нямаше видими граници. Пътищата бяха превъзходни — равни, гладки, с прекрасна маркировка и с мрежа по средата. Това беше проява на грижа към шофьора. Когато пътят е равен, човек се унася. Ако шофьорът заспеше зад волана и се допреше до мрежата, вибрациите го събуждаха. Пътят, по който се движеха, минаваше близо до бреговата линия и от прозорците на колата се виждаха вълните в залива.

Докато пътуваха, шофьорът — слабичък индус с чалма, им разказа накратко за Кувейт. Оказа се, че в страната живеят повече от два милиона души, половината от които нямат кувейтско гражданство — предимно араби, емигрирали от Южна Азия и Иран, дошли да работят в нефтената промишленост на Кувейт.

Между другото, нефтените ресурси на Кувейт възлизаха на десет процента от световните и бяха достатъчни страната да живее в охолство още сто години напред. В столицата и околностите й живееха един милион и шестстотин хиляди души. Самите кувейтци не работеха или поне не се забелязваха сред основната маса работници. Вероятно ръководеха процесите на производство и търговия като хирурзи, на които останалите асистират по време на операция и им подават скалпелите и щипците.

Таксиметровият шофьор си мечтаеше да се сдобие с кувейтско гражданство. Той познаваше града много добре и скоро откри адреса, който ги интересуваше. Белов и Шмит платиха на словоохотливия шофьор и се сбогуваха с него.

Постройката, в която живееха родителите на Ярослава, беше на пет етажа и приличаше по нещо на съветските панелки… Във фоайето имаше диван, две кресла и малка масичка. Бързият асансьор безшумно ги качи на последния етаж. Белов беше предупредил предварително домакините за посещението и те ги очакваха. Веднага щом Саша докосна бутона на звънеца, вратата се отвори.

Майката на Ярослава се оказа четирийсет и пет годишна, ниска и енергична жена с добре запазена фигура. Имаше миловидно младеещо лице, живи и умни очи, хубаво очертана уста и почти мъжка брадичка, което говореше за волевия й характер, както би се изразил класикът. Тя би изглеждала добре и в къси панталони или къса пола, ако нравите в ислямската страна й позволяваха да се показва в такива дрехи. Сега обаче носеше дълга до петите рокля.

Мъжът й беше пълна противоположност на съпругата си — разплута безформена маса, опакована в торбести гащи и широка риза, от чиято яка стърчеше мъничка като топлийка глава. С къси панталони щеше да прилича на грамадна размразена кокошка. Не беше красавец, но според майката на Ярослава бе много умен, истински гений. Такива със свещ да ги търсиш! Тракаше бързичко на клавиатурата най-различни сложни проекти с какви ли не изчисления за нефтената промишленост. А тя му беше нещо като секретар. С две думи — семейството имаше разпределение на труда. И те обикаляха целия свят, и трупаха пари. Тук бяха дошли от Ирак.

Белов познаваше задочно родителите на Ярослава, а сега ги виждаше за пръв път. Запознаха се официално. Жената се казваше Татяна Николаевна — също като майката на Саша, а мъжът — Генадий Степанович. Домакините посрещнаха гостите радушно и ги поканиха в столовата, където масата вече беше сложена. Мезетата бяха прекрасни, а питието — гадост. Палмова водка арак. Пущината беше силна, но отвратителна. А ако в чашата се сложеше лед, аракът ставаше бял и започваше да мирише на анасон…

В Кувейт имаше сух режим и алкохолът, който съпрузите бяха осигурили за трапезата, не можеше да се нарече по друг начин освен помия. Гостите премълчаха истинската цел на посещението си в Кувейт. Изобщо не споменаха, че шейхът иска да размени сина на Белов срещу техния внук и как арабските бойци са преследвали Ярослава и сина й в Красносибирск. Белов разказа за житието-битието на дъщерята и внука на Иванови в Русия и отговори на всички въпроси, които вълнуваха Татяна Николаевна и Генадий Степанович. На свой ред той също ги разпита за някои неща.

След като хапнаха, Саша и домакинята се уединиха в съседната стая. Двамата имаха за какво да си поговорят. Стаичката беше просторна, светла, обзаведена с не много скъпи съвременни мебели и битова техника. Беше прохладно, защото климатикът работеше.

Татяна Николаевна седна на фотьойла, а Белов се настани на дивана срещу нея. Предстоящият разговор притесняваше домакинята, но тя нямаше как да го избегне. Иначе между нея и Саша — човека, от чийто баща Татяна Николаевна имаше дъщеря — не биваше да остават премълчани неща. Известно време домакинята не се решаваше да подхване разговора, но сетне въздъхна и все пак заговори:

— Александър, вие сигурно ме осъждате? — Тя се смути още повече и се поправи: — Или по-точно, осъждате онова, което се случи между мен и вашия баща.

Той се усмихна:

— Нима бих могъл да ви съдя заради това, че на света се е родила и съществува Ярослава, а сега и Алексей?

— Нямам предвид това — усмихна се Татяна Николаевна, — а че ме осъждате, защото родих дете от вашия баща, който беше женен мъж.

— Искате да знаете как се отнасям към извънбрачните деца, така ли? — попита замислено Белов. — Имам си своя теория на тази тема. Разбира се, аз съм против да се правят деца извън семейството, но има и случаи, когато е необходимо. Какво ли не става в живота.

— Моят случай е точно такъв — въздъхна жената. — Генадий Степанович е стерилен. И в началото този факт се превърна в преграда пред нашия брак. Не исках да създавам семейство, в което няма да има деца. И тогава Гена ми предложи да зачена от друг. Отначало бях против, но сетне помислих малко и се съгласих. Още повече, че имаше подходящ случай. В нашето селище пристигна една геоложка експедиция, в която работеше и Николай Белов. И както се казва, той започна да ме задиря. Че защо не? Съгласете се, че е важно не само в какво семейство ще живее детето, но и кой е биологичният му баща. И още един факт изигра голяма роля за това да избера точно вашия баща за донор. Аз наистина се влюбих в него! Той беше толкова весел, забавен, свиреше на китара като бог! Беше душата на компанията! Ето защо имах интимна връзка с Николай, а след като той си замина, се омъжих за Гена. Може да ме осъждате, но аз изобщо не съжалявам за това.

Саша се изненада:

— Искате да кажете, че покойният ми баща не е знаел за съществуването на Ярослава, така ли?

Жената сви нервно рамене:

— Никога повече не съм го виждала.

Белов предполагаше, че историята с появата на Ярослава на бял свят би трябвало да звучи горе-долу така, и изложи пред Татяна Николаевна своята теория за извънбрачните връзки, за да я разприказва и да й помогне да преодолее притеснението си.

Изневярата на баща му всъщност беше наскърбила Саша, ала той не го показа. На всички им се иска да си мислят, че родителите им са най-честните, най-благородните и най-праведните хора на земята. Уви, това невинаги е така.

Татяна Николаевна стана и му предложи да се присъединят към мъжа й и към Шмит.

— Радвам се, Татяна Николаевна — изрече Белов, правейки й път да мине, — че имам сестра. Много съм ви благодарен, че сте й дали живот. — Той се наведе и целуна жената по бузата.

Очите на Татяна Николаевна се напълниха със сълзи. В отговор тя целуна Саша и го погледна щастливо:

— И аз ви благодаря, че ме разбрахте и не ме осъдихте.

Двамата се върнаха в хола. Генадий Степанович и Шмит стояха до прозореца, пушеха и кротко разговаряха. Досещаха се, че между Белов и майката на Ярослава е имало сериозен разговор, и не зададоха излишни въпроси.

Саша също изпитваше душевен смут. Но тъй като не искаше да го показва, попита пресилено развеселено домакините:

— Генадий Степанович, в Кувейт има ли рокери?

— Рокери ли? — Иванов угаси цигарата си в пепелника. — Това мотоциклетисти ли са? — уточни той и щом получи утвърдителен отговор, рече: — Има, но тъй като в Кувейт е много горещо, те не карат моторите си с кожени панталони и якета, а с обикновени дънки и ризи. Впрочем, можете да се полюбувате на рокерите с местен произход. — И домакинът посочи с глава към прозореца.

Белов погледна надолу. Насред улицата бяха спрели няколко мотоциклетисти, спореха за нещо и енергично жестикулираха. Колите, които се движеха в едната и другата посока, намаляваха скоростта си, заобикаляха спокойно групата рокери и отново набираха скорост. Никой не се възмущаваше от поведението на младоците.

— Това е обичайно явление по кувейтските пътища — обясни Генадий Степанович ситуацията, която се бе създалата на шосето. — Местното население изобщо не спазва правилата за улично движение. Страната е на седмо или осмо място по брой на пътни катастрофи.

Най-сетне мотоциклетистите приключиха спора си и се понесоха по шосето.

— А тук може ли да се купи такъв мотоциклет? — поинтересува се Белов, загледан подире им.

Шмит се вторачи с изумление в Саша, защото не му беше споменал нищо за покупка на мотоциклет.

— Защо ти е? — попита тихичко той.

Белов пусна въпроса му покрай ушите си.

— Тук наблизо има магазин, в който продават мотоциклети — каза Генадий Степанович. — Но наистина, защо ви е такъв мотоциклет, Александър?

— Искам да се разходя из пустинята — отвърна уклончиво той, и се отдръпна от прозореца. — Е, уважаеми домакини, благодарим ви за гостоприемството, време е да тръгваме… Генадий Степанович, ще ни покажете ли къде се намира магазинът?

— Разбира се.

След половин час Белов и Шмит влязоха в магазина, съпроводени от Иванов. Избраха два не много скъпи яки мотоциклета японско производство и платиха с кредитната карта на Саша. Белов и Шмит се върнаха в Ал Хаси с моторите.