Александър Белов
Култ към огъня (18)

17.

Самолетът се снижаваше, поклащайки крилата си, по които бяха изрисувани червени звезди. В далечината се появи пистата за кацане. Погледната отвисоко, тя изглеждаше странно, пък и погледната от земята, също имаше странен вид, защото представляваше широк, идеално гладък път, който водеше наникъде. Секваше внезапно насред яркозеленото поле, а нататък следваше пустош. Всъщност защо да водеше наникъде? Пътят водеше към небето. А какво по-романтично можеше да има от път, който води към небето?

Славният ЯК докосна меко бетона със задното си шаси, Шмит натисна спирачките, самолетът стигна третата полоса и спря. До единия от хангарите се тълпяха хора. Шмит насочи самолета към тях. Спря, отвори вратата на корпуса и махна с ръка. В отговор те също му махнаха.

„Свалените“ от Шмит самолети вече бяха на летището. Пилотите бяха излезли от кабините, крайно недоволни от полетите си и от себе си. Има си хас, днес бяха напълно разбити. Дмитрий също слезе на земята. Свали шлема си, сложи го под мишница и се отправи към вратите на хангара.

Всичко, което се случи в небето, беше игра — игра на възрастни мъже, влюбени в самолетите и в небето. Всъщност тази игра не беше лишена от финансови интереси, защото докато тя беше в ход, се правеха залагания, а победителят печелеше много пари. Но Шмит не участваше в тази хазартна и не съвсем безопасна игра заради това, а просто защото имаше нужда от силни усещания, тъй като без тях животът му се струваше скучен и блудкав като реч на член на Държавната Дума.

Разривът с Олга, а още повече загубата на фонд „Реставрация“ изкараха Шмит от релси. Той не виждаше смисъл от съществуването си и затова започна да си търси подходящо занимание, за да разнообрази делниците си на богат човек, останал без работа. В началото се увлече от самолетите просто за да се захване с нещо. Но сетне се влюби в тези машини и в небето. Влезе в елитен авиоклуб и се записа в школата за пилоти.

Първият му самостоятелен полет го разтърси. Ревът на мотора, високата скорост, чувството за власт над машината, която пореше въздуха, му допаднаха. И след като завърши школата за пилоти, Шмит се сдоби със спортен самолет и го удари през просото. Носеше се с часове над частното летище и ту се издигаше далеч над облаците, ту тъкмо обратното — пореше въздуха на педи от земята. А понякога неоправдано и безразсъдно рискуваше живота си.

Новите познати на Шмит от авиоклуба го възприеха като конте. А един от тях уж между другото отбеляза, че всеки глупак може да препуска над летището, създавайки аварийни ситуации. Но за да покажеш висока класа, трябва да имаш талант и ум. Въздушният хулиган не се обиди, понеже човекът имаше известно право, но веднага му предложи да се хванат на бас, че ако на другия ден времето е хубаво, той ще направи лупинг на разстояние десет метра над земята в най-ниската точка. Човекът се съгласи да се хванат на бас през смях, а хората, които присъстваха на спора, на майтап започнаха да се обзалагат, на това отгоре съотношението беше пет към едно в полза на това, че Шмит няма да направи лупинга.

През нощта Дмитрий се отдаде на пресмятания, помисли малко и реши, че ще успее. На другия ден времето беше хубаво. Той стисна ръцете на хората, които се бяха събрали на летището, отиде до самолета си и влезе в кабината. Засили се, вдигна се от земята и се понесе във въздуха.

Наистина, Шмит имаше малко шансове да оцелее, извършвайки лупинга. Той би могъл да пикира от много по-малък ъгъл, самолетът да опише много по-голяма окръжност, отколкото трябваше, и да се вреже в земята. Можеше да стане и обратното — да влезе от много по-голям ъгъл и тогава самолетът щеше да изгуби скорост, и да падне на земята. И още какви ли не грешки би могъл да допусне неопитният пилот, докато изпълнява фигурата от висшия пилотаж. Но Шмит не се страхуваше от смъртта. Дори може би я търсеше.

Дмитрий засили самолета до необходимата скорост и плавно дръпна лоста за управление към себе си. О, възторженото му усещане в мига, когато машината вирна нос и започна да се издига във висините, не можеше да се сравни с нищо. В състояние, близко до еуфорията, Шмит прелетя със самолета надолу с главата над самата земя и отново се върна на изходната си точка.

Кацна на летището като победител. Оттогава подмятанията престанаха. Не можеше да се каже, че хората го обикнаха, но със сигурност започнаха да се отнасят към него с уважение. А самият Шмит окончателно се пристрасти към небето. И започна да се слави с фигурите си от висшия пилотаж, скоро стана един от най-добрите пилоти на авиоклуба. По време на полетите непрекъснато поемаше излишни рискове, за които Оксана неведнъж му правеше забележки — бившата проститутка, която Шмит уреди да работи като сервитьорка в бара на авиоклуба. В отговор той само се смееше и казваше:

— Ти тепърва ще видиш.

Шмит щеше да продължи да си живее в къщата край Москва близо до авиоклуба, ако не бяха коварствата на небезизвестния Зорин. Не стига, че Виктор Петрович го измести от бизнеса, но чрез подставени лица започна да води дела срещу него, с надеждата да лиши Дмитрий от последните пари, с които разполагаше. За да се спаси от претенциите на Зорин, Шмит беше принуден да емигрира. И той реши временното му местожителство да бъде в Англия. Имаше две причини, за да избере тази страна: първо, тя много му харесваше и, второ, точно там живееше Иван Белов, към когото Шмит изпитваше бащински чувства. Дмитрий често се срещаше с Иван, помагаше му и го подкрепяше. А момчето отвръщаше с взаимност на приятелското му отношение.

В Англия Шмит се запозна със също така фанатично пристрастени към спортната авиация хора, какъвто беше и той. В базата на старо, едва връзващо двата края пилотско дружество те основаха свой клуб от любители на авиацията и от време на време започнаха да провеждат спортни състезания, за които се правеха залагания. Отначало просто се състезаваха, сетне увеличиха оборотите и започнаха да правят демонстративни въздушни боеве, а напоследък показваха боеве, в които се прилагаха най-новите постижения на компютърната технология.

Монтираха в спортните самолети специални компютри с не по-малко специални програми и си поставяха различни по сложност задачи — по-прости за начинаещите и по-трудни за асовете. Въоръжението и повредите по самолетите бяха виртуални, а боят — реален.

Ракетите, базуките и картечниците, монтирани на спортните самолети на същите места, на които се монтираха и в бойните машини, стреляха с импулси, които се улавяха от поставените в самолетите на противника датчици. При попадение датчиците реагираха и предаваха информацията на бордовите компютри на всички участници в играта, а компютрите показваха на екраните на мониторите картината за вида повреда.

При пряко попадение на снаряд от базука или ракета самолетът се взривяваше. Разбира се, на екрана на монитора. Всеки самолет разполагаше с боен комплект от две ракети, три изстрела с базука и определено количество куршуми за стрелбата с картечница. След като изразходеше снарядите си, пилотът трябваше да се върне на летището, за да попълни бойния си комплект. Естествено, по същия начин постъпваха и „свалените“ самолети.

Целта на днешната игра бе Шмит да открие базата на противника — монтирана от съдиите сигнална точка — и да я унищожи с виртуални ракети. А противниците му, които излетяха по-късно от него, бяха длъжни да защитят тази база. Според правилата на играта в боя можеха да участват само два самолета. Ако единият излезеше от строя, се включваше другият.

Днес Шмит спечели чиста победа. Дмитрий поздрави хората, които стояха край хангара — около двайсетина души, прие поздравленията и влезе вътре. На една от стените на хангара бе окачен огромен екран и няколко малки монитора, на които се въртяха кадри от видеокамерите, монтирани в различни краища на бойното поле и на самолетите. Желаещите можеха да гледат въздушния бой не само навън, но и в залата, а пък ако искаха, можеха да го наблюдават първо навън, а сетне — вътре, където се правеше видеозаписът.

Шмит отиде в дъното на залата. „Свалените“ пилоти вече бяха там. Те не се сърдеха един на друг. Спортът си беше спорт. Още повече, че момчетата бяха от богати семейства и днешната им загуба нямаше решаващо значение за намаляването на благосъстоянието им. Шмит стисна ръцете на съперниците си и ги покани да пийнат по нещо в бара. Никой не му отказа.