Елинор Глин
Защо Зара (7)

Глава VII

Лорд Танкред и Франсис Маркрут се срещнаха точно в уречения час в ресторанта, където щяха да обядват. Те седнаха на една маса в ъгъла, за да могат да приказват, без да бъдат смущавани. Отначало финансистът поведе разговора на най-обикновени теми, но нетърпението на лорд Танкред да научи нещо за работата, която го интересуваше, беше толкова голямо, че той го прекъсна и попита късо:

— Е, какво?

— Видях я тази сутрин… И приказвахме — каза Маркрут, намазвайки хляба си с хайвер. — Не трябва да забравяш това, което ти бях казал по-рано. Извънредно трудно ще е да се справиш с нея. За теб ще е много интересно да се помъчиш да я укротиш! За един храбър мъж едва ли може да има по-увлекателна задача. Тя е жена, която е обуздала и потиснала всичките си чувства към мъжете, но предполагам, че може да ги излее изцяло върху „единствения мъж“. Във всеки случай това е „твоя работа“, както казват нашите приятели американците…

Лорд Танкред отговори с трепет в гласа:

— Да, моя работа е да изуча тази загадъчна жена. Искам да знам само кога мога да я видя и каква е програмата.

— Тя ще те приеме днес следобед към четири часа. Не е необходимо да говориш с нея за сватбата, тя знае, че всичко е вече решено и подробностите не я интересуват. Бъди колкото можеш по-сдържан и кратък. Зара постави условие да те вижда колкото се може по-малко до деня на сватбата. Тя не е съгласна да се държи като английските годеници. Помни, че от нейна страна женитбата не е по любов. Ако искаш да успееш поне малко с нея по-късно, бъди внимателен сега. Зара ще замине веднага за Париж, за да подреди нещата си. Ще се върне една седмица преди сватбата и тогава ще можеш да я представиш на семейството си.

Тристан се усмихна мрачно и след това очите на двамата мъже се срещнаха и те се засмяха гласно.

— По дяволите, Франсис! — извика Танкред. — Та не е ли цялата тази работа чудесна! Истинско романтично приключение през двадесети век. Ако близките ми знаеха истината, сигурно биха помислили, че съм полудял!

— Такива луди излизат по някой път най-умни — отговори Франсис Маркрут. — Светът е пълен с привидно разумни луди.

След това той премина на друга тема.

— Бих искал племенницата ми да е „царица в обществото“, което всъщност й се пада по право. Държа семейството ти да разбере, че ценя честта да се свържа с него и гледам на нея като на привилегия. Същевременно считам за съвсем естествено нещо, тъй като ние сме чужденци, за които вие не знаете нищо, ние да доставим необходимите средства за увеличаване блясъка на това, което желаем.

Докато го слушаше, лорд Танкред си спомни за подобните възгледи, които майка му беше изложила сутринта.

— Защото — продължаваше финансистът — в живота разумният човек плаща доброволно за това, което желае истински, както правиш ти в случая, като взимаш слепешката племенницата ми. Вашите стари английски благородници са единствените в света, чието благородство все още има някаква цена. Системата, която се критикува в другите страни, титлата да преминава върху всички синове до безкрайност, е обърнала цялата работа в една подигравка. Един принц в Кавказ е толкова обикновен, колкото един полковник в Кентъки. В Австрия и Германия има бедни графове и барони, които са на улицата. Беше време в живота ми, когато можех да имам титла, но сметнах, че ще е много смешно и затова се отказах. В Англия, въпреки вашия забавен радикализъм, истински благородната титла все още има значение. От делова гледна точка тя е един добър пласмент на капитали, една надеждна осигуровка. Американците и чужденците като мен и племенницата ми например осигуряваме в замяна на това вашите родови имения и владения. И чрез тези женитби внасяме големи богатства в страната. Каква полза щеше да извлече от милионите си Клара Воденхаймер, ако се беше омъжила за американец или за някой италиански граф? Нима тогава положението й можеше да се сравни с това, което сега заема в Англия като маркиза Дарууд и хвърля парите си в лицето му, когато всъщност той й е благодетел. За мен като делови човек сделката е на равни начала. Човек не може да има никаква полза от парите, ако няма съответното високо положение. Тук, в Англия, вие сте имали свобода в продължение на стотици години, затова сте могли по-добре от всяка друга страна да усъвършенствате социалната система. Нека радикалите и невежите да протестират, но все пак между вашата аристокрация се намират най-добрите световни умове. Естествено всяко правило си има изключения, но у вас изключенията са много редки.

— Кълна се в Юпитер! — извика лорд Танкред. — Франсис, ти би трябвало да бъдеш в камарата на лордовете! Едва ли щеше да има по-бляскав и по-убедителен оратор!

Финансистът погледна към чинията си, той свеждаше винаги очите си, когато беше доволен. Този корав мъж считаше, че никой не трябва да прочете това, което става в душата му.

— Аз не съм сноб, приятелю мой — каза той след малко. — Не се прекланям сляпо пред аристокрацията, а изучавам грижливо различните социални системи и резултатите, които те дават. Преди всичко аз съм един наблюдател, който следи с интерес напредъка на еволюцията.

— Ти си страшно способен човек — заяви лорд Танкред.

— Вземи например вуйчо си, херцог Гластонбъри — продължаваше финансистът. — Той изпълнява своите задължения във всяко отношение. Един великодушен господар в именията си и здравомислещ и уравновесен политик в парламента. Коя друга страна или класа може да създаде човек като него?

— О, херцогът е отличен човек — съгласи се племенникът му. — Той ръководи чудесно работите си, но братовчедка ми Етелрид му помага. Тя е изключителна жена… всъщност ти я познаваш. Не си ли на моето мнение?

— Намирам, че лейди Етелрид е една съвършена жена — каза Франсис Маркрут, загледан в чашата си с вино. — Бих желал да я познавам по-добре. Почти не съм имал случай да я срещам. Изглежда, че тя не обича да се движи много сред обществото.

— О, аз бих уредил това, ако те интересува, стари приятелю. Мислех, че си женомразец или по-скоро отегчен от жените — каза лорд Танкред.

— Вчера ти казах, че е възможно една-единствена жена да значи много. Естествено аз нямам време да се занимавам с обикновените празноглави същества, които срещаме на всяка крачка. Според мен има три вида жени: първите са за тялото, вторите са за ума, а третите са и за двете… Последните са опасни. Първите два вида задоволяват известни настроения у мъжа. За наше щастие, комбинациите от двете са много редки.

Лорд Танкред имаше силно желание да попита приятеля си под коя категория слага племенницата си, но се овладя. Лично той беше уверен, че тя е от комбинациите и там именно се криеше нейният чар. Да, след като размисли, той заключи, че само този вид жени бяха наистина опасни, но затова се срещаха много рядко! В съзнанието му изпъкна неочаквано образът на Лаура Хайфорд, с малката й уста и остри зъби. Тя имаше много малко ум, никакво сърце и чувствеността на котка. Какво беше задоволявала тя у него? Е, добре, за щастие с нея беше свършено вече и той беше съвсем свободен да се заеме със Зара, бъдещата си съпруга.

— Ще ти кажа нещо, Франсис — каза той, след като разговорът премина на друга тема и след като поднесоха цигари и ликьор. — Бих искал братовчедка ми Етелрид да се срещне с графиня Шулска. Не знам защо, мисля, че двете ще се разберат.

— Безполезно е да уреждаме каквито и да е срещи преди завръщането на Зара от Париж — каза финансистът. — Тогава тя ще бъде в по-друго настроение, сега-засега е доста враждебно настроена. Виж я този следобед и бъди разумен. Отложи всичко до завръщането й… А даже и тогава бъди внимателен, докато не ти стане съпруга, нищо не е сигурно.

Лорд Танкред изглеждаше разочарован.

— Много дълго ще трябва да чакам — каза той.

— Позволи ми да дам една вечеря в моя дом, на която може би ще ме почетат с присъствието си херцогът и лейди Етелрид, майка ти и сестрите ти. И всеки друг, който ти пожелаеш. Нека да я определим за деня, в който ще се върне племенницата ми, т.е. на 18-и октомври. Сватбата ще стане една седмица по-късно, на 25-и. По такъв начин ще можете да се върнете от сватбеното пътешествие на 1 ноември и да прекарате нощта при мен, а ако вуйчо ти бъде така добър да ме покани на лова си, ще можем на другия ден тримата заедно да отидем в Монфичет. Добре ли е така? Ако си съгласен, ще го уредя.

— Напълно съгласен — заяви живо бъдещият младоженец. — Франсис, не ми се иска да чакам до четири часа и половина — каза младият лорд, когато излязоха от ресторанта. — Ще отида още сега при племенницата ти, нека се свърши по-скоро. Мога ли да телефонирам, за да попитам дали ще е вкъщи?

Финансистът одобри намерението му, но когато Танкред телефонира, Търнър му отговори, че графиня Шулска е вкъщи, но не ще може да приеме милорда преди определеното време.

— Проклятие! — извика джентълменът, като остави слушалката. Франсис Маркрут се обърна, за да скрие усмивката си.

— По-добре ще направиш да отидеш да купиш годежен пръстен, моето момче! — каза той. — Не бива да забравяш!

— Господи, наистина бях забравил! — извика Танкред. — Е, добре, сега имам много време, ще мога да се отбия при семейния ни бижутер.

Така двамата приятели се разделиха и финансистът се отправи към бюрото си. Той отиде в кабинета, запали цигара и даде заповед да не го безпокоят поне четвърт час. Отпусна се в едно кресло и си позволи да помечтае. Всичките му планове вървяха отлично, нямаше защо да бърза. За да постигне амбициите си, беше необходимо само спокойствие и зорко наблюдение.