Елинор Глин
Защо Зара (38)

Глава XXXVIII

Вечерята по случай годежа на Етелрид не приличаше по нищо на годежната вечеря на Зара и Тристан. Новите годеници бяха безкрайно щастливи и не можеха, нито пък се стараеха да скрият чувствата си.

Последна от всички гости дойде старата лейди Танкред. Когато видя сина си, тя извика уплашено: „Тристан, мое мило дете!“ Но след това се съвзе бързо и продължи по-естествено, но все още загрижено: „Надявам се, че си добре?“

Значи той се беше изменил от деня на сватбата им! Зара го погледна внимателно и видя, че Тристан беше променен. Лицето му беше мрачно и сурово и му придаваше по-възрастен вид. Няма нищо чудно, че майка му беше поразена.

След това лейди Танкред се обърна към Зара и я целуна.

— Добре дошла, мое мило момиче — каза тя.

Зара се помъчи да й отговори любезно и да й каже нещо приятно. От всички най-вече тази горда жена, която й беше поверила така нежно щастието на сина си, не трябваше да узнае какво става между тях!

Но лейди Танкред не беше никак наивна и видя веднага, че синът й трябва много да е страдал. Каква ли е причината? Сърцето й се разкъсваше от безпокойство, но тя го познаваше твърде добре, затова не го запита нищо.

Добрата жена продължи да разговаря мило с тях, а Тристан с голямо усилие поддържаше разговора, като се мъчеше да бъде весел.

Най-после всички отидоха да вечерят. Лейди Танкред седеше до Франсис Маркрут и се стараеше да превъзмогне предразсъдъците си срещу него. Щом като Етелрид го обича толкова, то той сигурно ще е добър човек. Зара седеше от лявата страна на херцога, а отдясно беше лейди Анингфорд. От другата страна на младата жена седеше младият Били. Той беше — влюбен до уши в нея и се държеше така неловко, че служеше за забавление на цялата компания. Вечерята мина при много оживено настроение и сред весели закачки.

След това дамите се оттеглиха в един от салоните, където им поднесоха кафето.

Етелрид се отдели настрана със Зара, защото искаше да поприказват насаме.

— Зара — каза тя, като взе ръката й, — аз съм така щастлива с моята любов, че бих искала и ти да си щастлива. Мила Зара, искаш ли да бъдем приятелки сега, истински приятелки?

Младата жена беше дълбоко трогната от тези сърдечни думи и притисна леко ръката на Етелрид.

— Аз съм много щастлива и горда от избора, който вуйчо ми е направил — каза тя с развълнуван глас. — Искрено желая да бъда приятелка с теб, Етелрид, и съм дълбоко трогната, че държиш на мен.

Лейди Етелрид се наведе и я целуна.

— Когато човек е тъй щастлив, както съм аз сега — каза тя, — той се чувствува безкрайно добър и иска да изкорени скръбта от света. Понякога ми се струва, Зара, че ти не си така щастлива, както бих искала да бъдеш.

Щастлива! Каква горчива подигравка се криеше в тази дума!

— Етелрид — прошепна Зара задъхано, — моля те, не ме питай нищо. Никой не може да ми помогне. Аз трябва да се справя сама с положението. Все пак не бих искала ти, която Тристан обича толкова много, да ме осъждаш. Навярно мислиш, че аз съм го направила нещастен. О, само да знаеш истината! Да, направих го нещастен, но без да знам и без да разбера. Сега бих умряла за него, стига да мога, но вече е много късно. Не ни остава друго, освен да играем една ужасна комедия пред хората.

— Зара, не казвай това! — прекъсна я Етелрид наскърбена. — Какво може да се случи между двама толкова млади и красиви хора като вас? Какво може да ви раздели? Тристан те обожава, мила.

— Той ме обичаше преди — отговори Зара печално, — но не и сега. Той би желал да не ме види никога вече. Моля те, не мога да понасям повече.

Етелрид забеляза с учудване, че по лицето на младата жена се изписа някакво безнадеждно изражение на страх и на смъртна тъга. Бедната Зара не можеше да й повери своите грижи, защото сега, когато Етелрид беше сгодена за вуйчо й, тя трябваше да крие повече от всякога съществуването на малкото си братче. Зара предполагаше, че ако херцогът узнае за това безчестие в семейството им, може да се противопостави на женитбата на дъщеря си. Тя не искаше да развали щастието на младата лейди и на вуйчо си.

От своя страна, и Етелрид разбра, че е безполезно да я разпитва повече. Каквото и да има между тях, сега не беше моментът да се намесват външни лица, затова тя промени разговора.

Старата лейди Танкред беше много горда жена и въпреки че беше останала насаме с лейди Анингфорд и можеше лесно да я разпита, тя не й зададе никакви въпроси. Единственият човек, на когото повери страха си, беше брат й, херцога.

— Тристан има много мрачен вид и изглежда нещастен, Гластонбъри — каза тя тихо. — Имаш ли да ми кажеш нещо по този повод?

— Мила ми Джейн — отговори херцогът, — това е най-голямата загадка, която никой не може да разреши. В Монфичет му дадох няколко разумни съвета, но от вида и на двамата заключавам, че не ги е изпълнил. Тези млади и модерни хора са толкова неестествено студени сега, а чух, че са се държали много хубаво през време на тържествата в Рейс.

— За мен е ужасно мъчително да замина в чужбина, Гластонбъри, и да го оставя в такова състояние. Мислиш ли, че вината е нейна?

— Честна дума, нищо не мога да кажа. Даже Рейвън не можа да разгадае тайната. Лаура Хайфорд беше в Монфичет. Често се питам дали тя няма пръст в цялата работа?

Разговорът им беше прекъснат, защото гостите започнаха да се разотиват. Разтревожената майка не можа да научи нищо повече. Тристан и Зара щяха да обядват на другия ден с нея и след това тя щеше да замине за Париж със следобедния влак.

Франсис Маркрут остана да изпуши една цигара с херцога и да се сбогува насаме с годеницата си, затова Тристан и Зара трябваше да се върнат сами вкъщи.

Сега беше моментът да се обяснят, но Зара го изпревари. Едва бяха влезли в колата и той започваше да говори, тя се облегна назад и го прекъсна:

— Тази вечер, когато се прибирах, вие намекнахте нещо много низко, което не можах да разбера в първия момент. Предупреждавам ви, че няма да позволя да ми говорите така! — изведнъж гласът й пресекна и тя каза с плачевен тон: — О! Така страдам тази вечер. Моля ви, не ми говорете. Оставете ме сама.

Тристан беше принуден да млъкне. Каквото и да е станало, тя трябваше скоро да се обясни, но не бива да я измъчва тази вечер. Въпреки гнева и подозренията, които го разяждаха, на него му беше мъчно да я гледа свита в ъгъла като наранена сърна.

— Зара! — каза той най-после много нежно. — Каква е тази страшна сянка, която тегне над вас? Защо не ми се доверите?

Но в това време колата пристигна пред дома на финансиста и слугата отвори незабавно вратата.

Зара излезе първа и се отправи към асансьора, без да му отговори. Какво можеше да му каже всъщност?

Младата жена едва се държеше на краката си. Очевидно Тристан забелязваше, че тя има някакви тайни грижи. Зара реши да помоли вуйчо си да я освободи от думата й. Тя мразеше неизяснените положения и щеше да му каже истината за Мирко, за да не го тревожат и дразнят нейните излизания.

Тази вечер той беше много развълнуван и за пръв път намекна, че е забелязал, че тя има някакви тайни грижи. Въпреки всичко, Зара не можеше да допусне какви бяха подозренията на Тристан. Младата жена считаше, че той е бил недоволен от нейното закъснение и от ревност е изказал онези обидни за нея думи. Тя знаеше, че мъжете ревнуват даже и когато са съвсем безразлични към някоя жена.

В стаята си Зара намери телеграма, която наистина я обезпокои. Мимо й съобщаваше, че Мирко има отново треска и този път се страхуваше да не е наистина сериозно болен.

Нещастната жена прекара една нощ в смъртно безпокойство, без да подозира какво ужасно нещастие щеше да й донесе утрото.

Зара стана много рано и побърза да се облече, за да бъде готова да отиде при Мимо веднага след закуска. Тя слезе долу, понеже искаше да говори насаме с вуйчо си, като предполагаше, че Тристан не е станал още.

— Ти проявяваш голяма енергия, мое дете! — каза Франсис Маркрут, като я видя. Но младата жена почти не му отговори и щом излязоха слугите, започна веднага:

— Снощи Тристан беше много сърдит, защото се прибрах толкова късно. Бях ходила да получа новини за Мирко, за когото съм много разтревожена, но не можех да му дам обяснение. Моля те да ме освободиш от обещанието ми. Аз трябва да му разкажа за Мирко.

Финансистът се намръщи. Моментът беше много неподходящ, за да се разкриват подобни истории от живота на семейството им, но той беше справедлив човек и видя, че е много опасно да се породят тъкмо сега подозрения в душата на Тристан.

— Добре — съгласи се той, — кажи му каквото намериш за добре. Той изглежда безкрайно нещастен, и двамата всъщност имате такъв вид. Продължаваш ли да го държиш далеч от себе си, Зара? В такъв случай трябва да те предупредя, че ще го загубиш, мое дете. Не можеш да се отнасяш към човек като него по този начин. Той ще те напусне, ако продължаваш.

— Аз не искам да го държа далеч от себе си, той се отстранява по собствено желание.

В това време влезе един слуга и каза:

— Някой иска да говори незабавно с милейди по телефона.

Зара забрави всичко и се спусна към библиотеката. Докато слугата й отваряше вратата, тя съобрази и му заповяда да извика веднага едно такси. Младата жена не се съмняваше, че я търси Мимо.

Тя взе слушалката и чу страшно развълнувания глас на граф Сикипри.

От разпокъсаните му думи Зара едва разбра, че малката Агата е раздразнила Мирко и най-накрая счупила цигулката му. В трескавото състояние, в което се намирал, това го разтревожило дотолкова, че почти го влудило. Той почакал, докато заспали всички и къщата утихнала. Тогава с нечовешки усилия се измъкнал от леглото, облякъл се, взел малкото пари, които имал скрити в себе си, напуснал къщата и отишъл право на гарата. Съвсем самичък, през нощта! Там си купил билет за Лондон и със счупената цигулка под мишница, тръгнал да търси баща си. Но по целия път кашлял така силно, че едва не умрял. Парите му стигнали точно, за да вземе такси и към пет часа сутринта пристигнал на Невил Стрийт. Мимо чул шума от колата и като излязъл да види какво става, намерил детето пред вратата. Той го взел веднага на ръце, настанил го в леглото и го затоплил. Но то било много болно, много болно и ако тя може, нека да дойде веднага! Веднага!

В това време Тристан влезе в стаята. Той видя изплашеното й лице и я чу да казва: „Да, да, мили Мимо, ще дойда още сега.“

Преди да разбере какво става, Зара мина бързо покрай него, прекоси тичешком хола и скочи в таксито, което я чакаше пред вратата.

Името „Мимо“ влуди отново Тристан. Той застана за момент като вкаменен, след това грабна палтото и шапката си и се спусна след нея за голямо учудване на тържествените слуги. На ъгъла на Гросвенър Стрийт младият мъж скочи в друго такси и извика на шофьора:

— Следвайте онази зелена кола пред нас. Ще ви дам пет шилинга, ако не я загубите от очи. Така започна преследването.

Той трябва да открие къде ще отиде Зара. „Мимо!“ — това е граф Сикипри, на когото беше телеграфирала! И тя има нахалството да говори с любовника си в къщата на вуйчо си! Тристан беше извън себе си от ярост. Той не би се поколебал да я убие, ако открие, че сега ще се срещнат. Неговата кола следваше зелената. Те преминаха през Оксфорд Стрийт, после Риджент Стрийт, после Мортимер Стрийт, да не би тя да отива на гара Истън? Още една от тези срещи по гарите, които Лаура му беше описала. Безкрайно отвращение, примесено с гняв, го изпълни. Той не беше в състояние да разсъждава. Не, не отиваше на гарата. Колата сви в Тотенхам Хорт Роуд, а след това в една странична улица. Тук една от задните гуми на неговото такси се спука с шум и шофьорът спря. Зелената кола изчезна зад близкия ъгъл и от устата на Тристан се изтръгна гневно проклятие. Младият мъж хвърли няколко монети на шофьора и се спусна тичешком по улицата. Като зави на ъгъла, той видя, че таксито на Зара беше спряло пред една врата в тази улица. Най-после успя да я улови! Той стигна пред къщата пет-десет минути след нея.

По всичко изглеждаше, че кварталът е много съмнителен. Някакво болезнено отвращение го обхвана.

Красивата Зара, изисканата и изтънчена Зара срещаше любовника си тук! Навярно той беше болен, затова тя имаше толкова разтревожен вид. Тристан прекоси решително улицата и натисна звънеца. Малкото мръсно слугинче му отвори почти веднага. Той се помъчи да овладее гласа си и помоли учтиво да го заведат при дамата, която току-що влезе. С плачевен глас момичето го покани да го последва и докато се изкачваха по стълбата, каза:

— Безполезно е, докторе. Аз мога да ви го кажа, защото майка ми си отиде точно така. След като се пукна съдът, тя не живя даже и един час.

Като стигнаха до мансардата, момичето отвори вратата, без да почука, и извика тихо:

— Докторът, госпожо.

Тристан влезе в ателието.