Елинор Глин
Защо Зара (5)

Глава V

От дома на приятеля си лорд Танкред се прибра веднага в апартамента си на Сейнт Джеймс Стрийт. Той се настани удобно в кабинета си и се замисли върху новосъздаденото положение. Младият мъж съзнаваше, че е постъпил много лудешки, но не съжаляваше. Някаква сила, по-мощна от всичко, което беше изпитвал досега, го беше подтикнала към това решение. Какъв ли ще е бъдещият му живот с тази странна жена? Това не можеше да се предвиди!

Той не се съмняваше, че го очакват много силни преживявания. Във всеки случай графиня Шулска щеше да замести с достойнство майка му, лейди Танкред, сестрата на херцог Гластонбъри. Тази мисъл му напомни, че трябва да пише на майка си и да я осведоми за стъпката, която се сготвеше да предприеме. Мислено младият мъж си спомни за всичките жени, в които си въобразяваше досега, че е бил влюбен. Най-сериозна беше една любов, която бе изживял още като студент в Оксфорд. За щастие и последната му авантюра с Лаура Хайфорд беше приключена. Тя беше само един епизод и при това много отегчителен. Всеки случай никоя от жените не бе имала причини да го упреква и той се чувствуваше свободен и щастлив.

През последните осемстотин години, още откакто Амари Гискар бе нахлул в Англия заедно с Вилхелм, Завоевателя и бе възнаграден за своята вярност със земите Рейс, заграбени от саксонците, неговите потомци не престанаха да се отличават със своите храбри до лудост дела и авантюристични постъпки. Навярно това качество започваше да се проявява сега и у него.

Лорд Танкред се замисли за своята избраница. Без съмнение тя беше извънредно привлекателна жена. Колко прекрасно ще е, когато успее да я накара да му говори, да го обича… Защото тя сигурно ще го обикне някой ден! Фактът, че беше съгласна да се омъжи за непознат мъж, свидетелстваше за голямо хладнокръвие от нейна страна, но той не желаеше да се спира на тази мисъл: жена с нейното лице не можеше да бъде студенокръвна. Цялото й същество навяваше на мисълта, че може да бъде завладяна от най-чудни страсти. Тя беше просто божествена. А какво ли ще е, като я целуне! Но тук той се спря, стана и написа една кратка бележка на майка си, която тя получи на другия ден в къщата си на Куин Стрийт, Мейфер. Бележката имаше следното съдържание:

„Мила мамо,

Най-после и аз ще се оженя. Моята избраница е дъщеря на Морис Грей (брат на стария полковник, който умря миналата година) и вдовица на един поляк на име Шулски, тя се нарича графиня Шулска… (Тук той си припомни, че не знае малкото й име!) Племенница е още на Франсис Маркрут, когото ти не харесваш… или по-право не харесваше миналия сезон. Тя е много хубава и се надявам, че ти ще я обикнеш. Ще дойда да закуся с теб към десет часа.

Твой любящ син Танкред.“

По начина, по който се беше подписал, майка му разбра, че писмото е много сериозно. Обикновено той завършваше редките си писма, само с:

„Поздрави от Тристан.“

Старата дама се облегна назад върху възглавниците и затвори очи. Тя обожаваше сина си, но преди всичко беше светска жена и обичаше да обмисля и претегля всичко разумно. Тристан беше преминал възрастта на неразумните обвързвания и авантюри, следователно е имал сериозни причини, за да вземе това решение. Той едва ли беше влюбен. Тя го познаваше много добре, когато беше влюбен, а напоследък не беше показвал такива признаци. Интимното му приятелство с Лаура Хайфорд далеч не можеше да му вдъхне такива възвишени чувства. Благородната лейди се замисли за Франсис Маркрут. Той беше така баснословно богат, че тя въздъхна облекчено. Все пак не можеше да допусне, че парите са изиграли някаква роля в решението на младия лорд. Лейди Танкред познаваше възгледите на сина си за богатите съпруги. Тя знаеше също, че въпреки модерното пренебрегване на традициите, той държеше и беше много горд със старото си благородно име. Какви ли са тогава причините за този годеж? Е, добре, скоро ще узнае, защото сега беше осем часът и половина, а Танкред щеше да дойде към десет. Тя позвъни за камериерката си и я помоли да съобщи на госпожиците да се облекат и да дойдат при нея.

Не след дълго двете сестри на лорд Танкред влязоха в спалнята. Те бяха миловидни свежи англичанки, които изпитваха страхопочитание пред майка си. Девойките целунаха старата дама и седнаха на леглото й. Те разбраха, че се е случило нещо много важно, защото лейди Танкред не приемаше никого, даже и дъщерите си, преди да фризират косата й.

— Брат ви Тристан ще се жени — каза тя и погледна писмото, което държеше в ръка — за някоя графиня Шулска, племенница на мистър Маркрут, когото сме срещали в обществото.

— О, мамо! Наистина ли! — извикаха Емили и Мери едновременно. — Виждали ли сме я? Познаваме ли я?

— Не, не мисля. Предполагам, че Тристан я е срещнал в Шотландия или пък може би в странство — спомняте си, че той ходи в Париж за Великден и след това през юни пак.

— Много съм любопитна как изглежда тя — каза Емили.

— Млада ли е? — попита Мери.

— Тристан не казва друго — отговори лейди Танкред, — освен че е красива.

— Колко чудно! — възкликнаха двете момичета едновременно.

— Да, естествено, това е много неочаквано — съгласи се майка им, — но Тристан не ще избере никога жена, която аз няма да одобря. Бъдете готови да й направим визита веднага следобед, мили деца. Тристан ще дойде на закуска, затова можете да закусите сега в стаите си. Аз трябва да поговоря с него.

Момичетата изгаряха от желание да зададат хиляди въпроси, но се задоволиха с по една целувка от тържествената си родителка. Те се оттеглиха в своята стая, в която заедно споделяха всичките си радости и младежки скърби.

— Не е ли това прекрасно, Ем? — каза Мери, свита на кълбо върху леглото на сестра си. — Мама явно беше много развълнувана, но така сдържана! Аз мислех, че Тристан има нещо с Лаура Хайфорд, а ти?

— О, тя му омръзна отдавна. Лаура го преследва и досега, тя е цяла котка и аз не разбирам как можеше Тристан да я търпи!

— Мъжете са такива — каза Мери мъдро. — Те трябва да имат някого, с когото да си играят, а се страхуват от младите момичета.

— Как бих искала тя да ни обича! — въздъхна Емили. — Мистър Маркрут е много богат, а може би и тя. Колко хубаво ще е, ако могат да живеят в Рейс! Чудесно ще е да отворят стария замък и да канят гости там.

— Да, наистина — съгласи се Мери.

Лейди Танкред очакваше сина си в малката приемна. Подобно на него, и тя беше образец на истинска английска аристократка. Имаше хубава глава с побеляла коса и красиво, но студено лице. Старата дама се държеше много надменно и се обличаше с изискан вкус. Тя умееше така добре да се владее, че дори не почукваше с крак от нетърпение, което я разяждаше в този момент. Беше почти единадесет, когато най-после Тристан се появи. Той се извини мило и я целуна по страната.

— Сатан беше много буен, затова трябваше да го разтъпча по Рорен Роуд. Ти знаеш, че когато отивам на езда, винаги закъснявам и страшно огладнявам. Готова ли е закуската? — попита младият лорд весело.

Лейди Танкред го покани да минат в трапезарията, където закуската ги очакваше.

— Сервирай ми всичко, каквото има, Майкъл — каза Танкред. — Гладен съм като вълк. След това можеш да си вървиш, милейди ще налее кафето.

Лицето на стария слуга засия и той прошепна едва чуто:

— Радвам се, че милордът е пак при нас!

Не след дълго старецът се измъкна безшумно и ги остави сами.

Лейди Танкред се вгледа в сина си с любов. Той беше така красив, здрав и млад! Всяка майка би била горда с него.

— Тристан, мило момче, разкажи ми всичко сега — каза тя.

— Почти няма какво да ти кажа, мамо, освен че ще се оженя към 25 октомври. Нали ти ще бъдеш мила с нея… със Зара? — той се беше осведомил сутринта за името й от Франсис Маркрут, затова „Зара“ беше казано доста естествено. — Тя е малко особена и има много хладно държане. Отначало може да не ти хареса.

— Не вярвам, мили — каза лейди Танкред колебливо. — Хладно държане ли казваш? Това поне не е лошо. Аз не одобрявам модерните свободни и разпуснати маниери.

— О, у нея няма нищо свободно и разпуснато — усмихна се Тристан мрачно.

Младият мъж реши, че ще е по-добре да не оставя майка си да измъква от него сведения, а сам да й каже това, което би искал тя да знае.

— Виж, мамо, всичко стана съвсем неочаквано. Аз самият го реших едва снощи и веднага те осведомих. Тя ще бъде много богата, за което съжалявам, въпреки че ще можем отново да живеем в Райс. Считам за излишно да ти кажа, че не се женя за нея по тази причина.

— Знам. Аз те познавам достатъчно добре — прекъсна го лейди Танкред, — но не съм съгласна с теб, че трябва да съжаляваш, че е богата. Ние живеем във времена, в които най-старите и благородни имена са безполезни, когато нямат пари, за да поддържат традициите. За твоята титла и положение много жени биха дали всичкото си злато. В замяна на това ти ще й дадеш много повече, затова не трябва да считаш, че ти прави милост.

— О, естествено, пък и тя е добре възпитана и няма да ми го натяква — усмихна се лорд Танкред.

— Спомням си стария полковник Грей — продължи майка му, — но не познавам брат му. В чужбина ли е живял?

Въпросът беше неудобен. Младият годеник не знаеше нищо за своя, така да се каже, тъст.

— Да — побърза да каже той. — Зара се е оженила много млада, сега е едва двадесет и четири годишна. Бившият й съпруг е бил истинско животно и сега тя живее при вуйчо си Франсис Маркрут. Той е много симпатичен човек, мамо, въпреки че ти не го харесваш. Извънредно образован и със забавни възгледи върху живота. Сигурно ще си промениш мнението, когато го опознаеш. Въпреки че е чужденец, той е забележителен спортсмен.

— Тристан, знаеш ли от каква народност е мистър Маркрут? — попита старата дама.

Наистина всички жени, дори майките, стават понякога отегчителни със своите безкрайни въпроси!

— Честна дума, не знам — засмя се той малко неловко. — Може би австриец… Или руснак. Никога не съм мислил върху това, той говори отлично английски и във всеки случай е натурализиран англичанин.

— Но тъй като се жениш за племенницата му, не считаш ли, че ще е разумно да събереш сведения по въпроса? — опита се да го посъветва лейди Танкред.

Тогава видя, че упоритият дух на Гискарови, с който се беше борила напразно у съпруга си, се събужда и у сина й. Гъстите прави вежди на Тристан се смръщиха и той гневно сви устни.

— Аз ще направя това, което съм намислил, мамо! — каза той. — Доволен съм от постъпката си и те моля да приемеш положението без коментари. Няма да искам никакви сведения и се надявам, че и ти няма да търсиш такива. Нищо не е в състояние да промени решението ми! Ще бъдеш ли така добра да ми дадеш още малко кафе?

Ръцете на лейди Танкред потреперваха малко, когато наливаше кафето, но тя не каза нищо и между тях настъпи моментно мълчание.

— Ще взема момичетата и веднага следобед ще й направим посещение — каза старата дама след малко. — Ще попитам за графиня Шулска. Името се произнася така, нали?

— Да. Възможно е тя да не си е вкъщи. За днес може би ще е по-добре да оставите само визитните си картички, а утре или вдругиден ще я посетим заедно, мамо. Виж, докато не излезе обявлението в „Морнинг Пост“, нищо не е напълно решено, затова мисля, че Зара ще предпочете да я посетите по-късно.

Лорд Танкред считаше, че това е много вероятно, понеже самият той не я беше видял още.

Понеже майка му гледаше извънредно възмутено, той не можа да не почувствува комичността на положението и избухна във весел, непринуден смях. След това скочи от мястото си и я целуна с такава момчешка палавост, че старата дама не можа да не му се усмихне.

— Мило дете — прошепна тя, — ако ти си щастлив и можеш да се смееш така, то и аз съм спокойна и ще направя всичко, каквото искаш.

Очите й се овлажниха и тя притисна нежно ръката му.

— Ти си най-милата майка на света! — каза той и й подаде ръка, за да я отведе в малкия салон.

— А сега трябва да вървя да се преоблека — каза той, поглеждайки дрехите си за езда. — Отивам на обяд с Маркрут, за да уредим подробностите. Засега довиждане. Сигурно ще те видя довечера.

— Извикай ми едно такси! — обърна се Танкред към Майкъл.

Преди да напусне майка си, той добави:

— Не казвай никому нищо. Остави да го научат утре от „Морнинг Пост“. Изпълни това ми желание, моля ти се!

— Даже и на Сирил ли да не казвам? Днес той ще дойде от Итън за няколко дни, а момичетата знаят вече.

— Ах, Сирил! Наистина, аз го забравих. Да, кажете му… Той е славно момче и ще разбере. Слушай — той извади няколко монети от джоба си, — дай му това от мен.

После лорд Танкред излезе с усмивка на уста.

Няколко минути по-късно един строен четиринадесетгодишен юноша с присъщата самоувереност на учениците от Итън пристигна пред къщата на лейди Танкред, заплати по царски на таксито и влезе в приемната на майка си. Сирил беше най-малкият от четирите деца на лейди Танкред. Големите му сини очи се закръглиха от учудване, когато чу голямата новина, и той каза само:

— Хъм, трябва да си я бива, щом като Тристан я е избрал… Но каква неприятност, сега няма да иде в Канада и няма да имаме чифлик…