Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Reason Why, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Елинър Глин. Защо Зара

ИК „Хермес“, Пловдив, 1992

Редактор: Димитър Атанасов

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–015–3

История

  1. — Добавяне

Глава XVIII

Лорд и лейди Танкред пристигнаха в хотел „Риц“ в Париж към седем часа и половина. Те се оттеглиха веднага в специално запазения за тях апартамент. Всичко там беше подредено извънредно изящно, а стаите бяха пълни с такива прекрасни цветя, че Зара, която обожаваше цветята, не можа да се въздържи и извика:

— О! Вълшебните рози! Как ми се иска да заровя лицето си в тях!

Преди да отидат в стаите си, Тристан се обърна към Зара и каза:

— Утре вечер можем да вечеряме навън, сигурно тази вечер сте уморена и предпочитате да си легнете.

— Да, благодаря — отвърна тя, защото си спомни, че искаше да пише на Мирко и да му съобщи за новото си име и за промяната в живота й.

Към осем часа и половина, облечена за вечеря, младата жена отиде в салона, където Тристан я чакаше вече. Те седяха мълчаливи и разменяха по някоя дума само когато влизаха келнерите. Това положение беше толкова комично, че те сигурно щяха да се засмеят, ако не бяха в извънредно напрегнато състояние. Все пак Зара забеляза, че съпругът й не я погледна нито веднъж направо и че беше напълно равнодушен към всичко, което тя казваше.

— Ще трябва да останем тук през цялата тази отегчителна седмица — заяви той, когато донесоха кафето и най-после останаха сами. — Има известни задължения, с които нашето обществено положение ни принуждава да се съобразяваме. Надявам се, че разбирате. Ще се постарая да направя времето ви колкото мога по-приятно. Ще бъдете ли така добра да ми кажете кои театри не сте посетили още? Всяка вечер ще можем да излизаме, а през деня навярно вие имате да правите покупки. Колкото за мен, аз познавам Париж доста добре и мога сам да се забавлявам.

Интересно, но Зара не се почувствува много доволна от това решение. Все пак тя кимна хладно в знак на съгласие. Тристан позвъни и помоли да му донесат списъка с местата за забавление. Така двамата заедно, без да проявяват никакъв интерес, определиха програмата за цялата седмица.

След това Тристан запали умишлено една цигара и се отправи към вратата.

— Лека нощ, милейди — каза той небрежно и излезе. Зара остана неподвижна до масата и несъзнателно окъса листата на една съвсем невинна роза. Когато съзна какво е направила, тя се ядоса.

Лорд Танкред влезе отново в салона чак на другия ден към пет часа.

Сутринта Анриет беше предала една бележка на господарката си и й беше съобщила, че милордът е отишъл на надбягванията.

Зара не беше станала още от леглото и като се облегна на възглавниците, отвори бележката с особен трепет.

„Днес няма да ви безпокоя. Отивам с няколко стари приятели на надбягванията. Казах, че вие искате да си починете от пътуването, защото все трябваше да измисля някаква причина за вашето отсъствие. Наредих да вечеряме в Кафе дьо Пари в 7.30-и след това да отидем в «Жимназ». Ако имате някакви други намерения, съобщете ги на Хигинс, моя камериер.“

Бележката не беше даже подписана.

По всичко изглеждаше, че вече няма защо да се страхува от него. Сега можеше да бъде спокойна и да използува свободния си ден.

Но след като свърши самотния си обяд и написа писмата си до Мирко и вуйчо си, младата жена започна да чука безцелно по стъклата на прозорците, колебаейки се дали да излезе. Тя нямаше в Париж никакви приятели, които би желала да види. Семейството й беше водило тук много затворен живот.

Зара седна на широкия диван срещу весело горящата камина и неусетно задряма. Тя продължаваше да спи дълбоко, когато Тристан влезе.

Отначало той не я видя, защото беше започнало да се смрачава и огънят в камината догаряше.

Младият мъж пристъпи напред, след това се върна и запали лампите. От силната светлина Зара се събуди и разтърка очите си. Една от плитките й се беше разпуснала и косата й падаше на гъсти вълни по рамото й. Тя приличаше на поруменяло сънливо дете.

— Не ви забелязах! — прошепна Тристан и съзнавайки нейната необикновена прелест, се обърна бързо към камината и започна да подсилва огъня.

След това, чувствайки, че не може да има вяра в себе си нито за секунда, младият мъж позвъни и поръча да им донесат чай, а самият той отиде в стаята си, за да свали палтото. Чак когато беше сигурен, че закуската е донесена, той се върна в салона.

Зара, напротив, беше сравнително спокойна, ако не се смята това, че все още се държеше отбранително, предпазвайки се от някоя неочаквана атака. През неговото отсъствие тя беше подредила косата си и сега имаше много спретнат вид.

— Днес имах много лош ден — каза той само за да подхване разговор. — Не успях да заложа на нито един от победителите. Струва ми се, че надбягванията започват да ме отегчават вече.

— Винаги съм намирала, че са отегчителни. Въобще залагането на коне е една игра, която никак не ме интересува.

— Има ли нещо друго, което ви интересува? — попита Тристан и веднага съжали, защото въпросът му показваше, че иска да продължи разговора.

— Да — каза тя бавно, — но навярно не много неща. Моят живот е бил винаги твърде зависим от този на другите, затова не съм имала възможност да следвам собствените си желания и… — изведнъж тя замлъкна рязко, защото не допускаше, че нейният живот можеше да го интересува.

Напротив, Тристан имаше силно желание да й признае, че иска да чуе нещо повече за миналото й, че положението, в което се намират сега, е невъзможно и че копнее да узнае и най-съкровените й мисли.

Младият мъж започваше да я изучава старателно във всяко отношение. Той чувствуваше, че освен чудната й красота, у нея имаше и нещо друго, което го привличаше силно.

На какво се дължаха неуловимият чар и тайнственост, които се излъчваха от нея? Какво се крие в бездънните й тъмни очи? Как ли ще изглеждат те, изпълнени с любов и нежност!

Ако в този момент Тристан се беше подчинил на това си желание, може би ледът, който ги разделяше, щеше да се стопи и двамата млади щяха да се разберат. Но съдбата пожела да стане другояче и една случка през време на вечерята предизвика буря.

Зара беше така прекрасна в новия си вечерен тоалет, че мъжете откъсваха с мъка погледа си от нея. Лорд и лейди Танкред вечеряха много рано в Кафе дьо Пари. Случи се така, че до тях седна една голяма компания мъже и непосредствено до Зара се оказа един подозрителен граф, приятел на бившия й съпруг. Всеки, който познава Кафе дьо Пари, може да си обясни как стана това. Около стените са поставени дълги кадифени канапета, пред които са наредени малки масички. По такъв начин, когато има много хора и всички места са заети, цялата страна изглежда заета от една голяма компания. Лорд Танкред познаваше добре Париж и беше свикнал на това заведение, затова трябваше да бъде готов да посрещне спокойно всичко, което можеше да се случи.

Но този път той не можа да запази спокойствие. Може би досега не беше обръщал внимание, защото никога не беше идвал с жена, която обича.

Съседът на Зара беше едър, с вулгарно лице южняк и навярно беше малко пиян. Младата жена говореше отлично френски, но мъжката компания реши, че англичанинът и дамата му не разбират това, което те говорят, и не се стесняваха да правят най-невъздържани забележки.

Съседът й започна да хвърля жадни погледи към нея, когато Тристан не го виждаше, и да й шепне твърде безсрамни любовни думи.

Тристан се питаше с учудване защо малките и фини ноздри на жена му започнаха да потрепват и очите й да искрят.

Зара си спомни за подобни сцени през живота й с Ладислав. Отначало, докато беше влюбен, той побесняваше от ревност и веднъж я беше върнал вкъщи, теглейки я по стълбите за косите, и я беше хвърлил на леглото й. Той се сърдеше винаги на нея, защото считаше, че тя е виновна, когато мъжете я гледат. Тези ужасни спомени бяха още много живи за нея.

Тристан започна да се безпокои. Без да подозира, че причината е непознатият мъж, младият лорд почувствува, че става нещо. Обхвана го силна ревност и желание да прибере жена си в хотела.

Поради думите, които слушаше сърдито, и поради страха от скандал Зара седеше мълчаливо, с презрително и гневно изражение на лицето.

Тристан не можеше да я разбере и се засегна неприятно. Какво й е казал или направил пак? Това беше прекалено, той не можеше да понася едно такова държане, за което нямаше причини.

Точно в този момент Зара се беше намръщила, устата й беше упорито стисната, а очите й изглеждаха черни като нощта.

Ако кажеше на Тристан какво й говори непознатият, незабавно щеше да избухне скандал. Тя го знаеше и затова продължаваше да мълчи, без да подозира, че съпругът й е сърдит, считайки, че тя е сурова и груба с него. Зара беше в такова напрегнато състояние, че отговаряше наслуки на редките забележки на Тристан. Когато младият лорд плащаше сметката, тя стана рязко от мястото си, като че ли бързаше да излезе. При това й движение графът пусна едно сгънато листче в ръкава на палтото й.

На Тристан му се стори, че видя нещо необичайно, но все още се съмняваше й със своето английско самообладание и ненавист към публичните разправии, той последва жена си, която бързаше да излезе, и й помогна да се качи в чакащия ги автомобил.

Когато Зара протегна ръка да влезе в колата, сгънатото листче падна на ярко осветения тротоар и той го вдигна.

Младият мъж се задушаваше от ярост. Тук имаше някаква тайна, него го бяха измамили. Той трябва да получи обяснение.

— Защо не ми казахте, че познавате човека, който седеше до вас? — попита той с глух, едва овладян глас.

— Защото щеше да бъде лъжа — отговори тя надменно. — Виждала съм го само веднъж преди това.

— Тогава как му позволявате да ви пише бележки? — извика Тристан, заслепен от ревност и неспособен да се владее повече.

Младата жена се отдръпна в ъгъла на колата. Ето, той пак започваше! В края на краищата, въпреки привидното си съгласие да живее при съвсем хладни и официални отношения с нея, той се държеше сега като Ладислав! Всички мъже бяха еднакви!

— Не знаех, че онзи мъж ми е писал някаква бележка — каза тя. — Какво искате да кажете?

— Как можете да се преструвате така? — извика Тристан раздразнено. — Тя падна от ръкава ви! Ето я.

— Заведете ме веднага в хотела! — каза тя с леден тон. — Отказвам да отида на театър, щом ме оскърбявате така. Как смеете да се съмнявате в думите ми! Ако има някаква бележка, по-добре ще направите да я прочетете и да видите какво пише.

Лорд Танкред каза на шофьора да се върне в „Риц“.

Двамата мълчаха, обзети от гняв, и когато стигнаха в хотела, Тристан последва жена си в асансьора и след това в салона.

Веднага щом влязоха, той затвори вратата, приближи се до нея и процеди през зъби:

— Вие искате твърде много от мен. Желая само да ми дадете обяснение! Ето ви бележката.

Зара я взе с безкрайно отвращение, докосвайки я едва, като че ли беше нещо мръсно, и прочете гласно:

„Красива графиньо, кога мога да ви видя пак?“

— Мизерник! — каза тя презрително. — Ето как мъжете обиждат жените! — тя погледна ядно Тристан и прибави: — Всички сте еднакви!

— Аз не съм ви обиждал — отвърна той рязко. — Съвсем естествено е, че такива сцени ще ме разгневят. Ако мога да намеря тази вечер онова животно, ще му дам да разбере, че не позволявам да се пишат оскърбителни бележки на жена ми.

Зара захвърли омразното късче хартия в огъня и се отправи към стаята си.

— Моля ви да не предприемате нещо във връзка с тази работа — каза тя. — Онзи отвратителен човек беше полупиян. Безполезно е да влизате в разправии, които ще доведат само до скандал. Ще ви помоля също да разберете следното нещо: няма да позволя да се съмнявате в думите ми и да се отнасяте с мен като с прегрешила слугиня, както се отнесохте тази вечер.

Без да каже нито дума повече, младата жена се прибра в стаята си.

Тристан, останал сам, се разхождаше нервно напред-назад. Той беше изпълнен с ярост против нея, против себе си и против онзи мъж.

Против нея, защото веднъж преди сватбата й беше казал, че когато кръстосат мечовете си, няма да има съмнение кой ще бъде победител, а досега техните воли се бяха сблъскали три пъти, и трите пъти тя беше победителката! Против себе си, защото не беше видял още на вечерята, че непознатият й подава бележката, и против него, че се е осмелил да обърне нахалните си очи към жена му.

Лорд Танкред реши да се върне в Кафе дьо Пари и ако онзи тип е там, да му иска сметка, а ако не е, да се опита да научи поне името му.

Обаче от непознатия нямаше нито следа. Келнерите, които обслужваха тези маси, заявиха, че не го познават и че не знаят къде е отишла цялата компания.

Разгневеният млад англичанин прекара третата нощ от медения си месец в безполезен лов, обикаляйки нощните заведения на Париж, и към шест часа сутринта се прибра в хотела много разстроен и изтощен.

През цялото това време неговата млада жена не можа да заспи, измъчвана от безпокойство и страх, въпреки гнева си към него. А ако двамата са се срещнали и е имало кръвопролитие? Твърде възможно е. Много пъти през — нощта тя става от леглото си, за да подслушва на вратата между техните стаи, но от другата страна не се чуваше никакъв шум. Най-после, към пет часа, изтощена от тревога и умора, Зара изпадна в неспокойна дрямка, за да се събуди към седем часа с потиснато като с олово сърце. Тя не можеше да понася повече тази неизвестност! Трябва на всяка цена да се увери дали се е върнал! Младата жена облече пеньоара си, приближи се безшумно до вратата, отключи я предпазливо и като натисна леко дръжката, погледна в стаята.

Да, той беше там и спеше дълбоко! Прозорецът беше широко отворен и дневната светлина се изсипваше на потоци върху лицето му.

Зара се обърна рязко, за да се прибере в стаята си, но в бързината да не я открият коланът й се закачи на дръжката на вратата и без да забележи, една малка гирлянда от розички, които украсяваха дрехата й, се откъсна.

След това тя се върна в леглото си, успокоена донякъде, но трепереща от вълнение при мисълта за това, което беше извършила. В какво невъзможно и неудобно положение щеше да изпадне, ако той се беше събудил и я беше видял, че влиза в стаята му!

Няколко часа по-късно, когато Тристан се събуди от блесналото — в лицето му слънце, първото нещо, което видя, беше малката гирлянда от копринени розички, която лежеше на пода при вратата.