Елинор Глин
Защо Зара (19)

Глава XIX

Той скочи от леглото и я вдигна. Какво значи това? Разбира се, тези рози са от нея. Той си спомни пеньоара й, който беше видял първата вечер в Дувър, когато беше влязъл в стаята й да й поднесе орхидеите. Младият мъж беше почти сигурен, че цветята не са били там, когато се прибра в шест часа сутринта. В противен случай той щеше да ги забележи на тъмния фон на килима.

За един вълшебен миг Тристан помисли, че са били оставени от нея като някакъв благоприятен знак, но след това забеляза, че панделката беше измачкана и скъсана.

Не, те не са били оставени съзнателно, но все пак показваха, че тя е била в стаята му, докато е спял.

Защо ли е идвала? Тристан чувствуваше ясно, че тя го мрази. Държането й беше такова, че не можеше да допусне, че се преструва, а миналата нощ го беше напуснала, по-раздразнена от всеки друг път. Каква е била тогава причината, която я е накарала да дойде в стаята му?

Младият мъж беше много развълнуван и реши да провери дали вратата между стаите им е заключена, както винаги. Той натисна леко дръжката, но вратата не се — отвори.

От другата страна Зара чу шума и настръхна в леглото си като преследвана вълчица. Да, опасността от постъпките на мъжете никога не е минала! Ако не беше заключила вратата съвсем несъзнателно, сега той щеше да влезе!

Така двамата млади, вълнувани от най-различни чувства, бяха разделени от заключената врата.

Тристан позвъни и заповяда на прислужника си да приготви банята. Той реши да се облече набързо и да се осведоми дали Зара желае да закусват заедно. Вчера той смяташе да слязат в ресторанта, но днес промени решението си, защото искаше да открие истината около розичките. През главата му минаваха най-различни предположения.

Зара също започна да се облича. След опита на съпруга й да отвори вратата тя се чувствуваше по-сигурна, когато Анриет беше в стаята.

Няколко минути преди дванадесет двамата съпрузи се срещнаха в салона.

Тристан забеляза веднага, че младата жена още с влизането си се държеше някак отбранително.

Келнерите щяха да дойдат скоро, за да им сервират закуската. Тристан реши да й говори, след като свършат и останат насаме. Той я поздрави само хладно, взе един вестник и зачете новините.

Зара се почувствува по-спокойна. Не след дълго закуската беше сервирана и те седнаха на масата, готови да играят ролята си на съпрузи.

Те говориха за театрите и решиха вечерта да отидат на една пиеса, която караше цял Париж да се смее.

— Хубаво ще е и ние да се посмеем малко — каза Тристан и Зара се съгласи.

Той не спомена нищо за снощната случка и тя не го запита дали е намерил нахалния, непознат. Най-после закуската беше свършена и те останаха сами.

Тристан стана от мястото си, приближи се до един от големите прозорци, които гледаха към Вандомската колона, и след това се върна. Зара беше седнала на дивана при камината и беше взела отново вестника.

Младият мъж застана пред нея с израз, който би трогнал и разнежил всяка жена.

— Зара — каза той нежно, — бих искал да ми кажете защо идвахте в стаята ми?

Големите й очи се изпълниха с ужас и учудване. Бледите й страни се обагриха с руменина.

— Аз?… — тя вкопчи ръцете си една в друга. Как е узнал? Видял ли я е? Но явно беше, че знае, затова нямаше смисъл да лъже. — Страхувах се, че… може…

Тристан пристъпи напред и седна до нея. Той виждаше, че й изтръгва насила признанието, но не поиска да й помогне.

Зара се отдръпна малко от него и против волята си, заеквайки от срам, продължи:

— С онези ужасни мъже могат да произлязат много неприятни разправии. Беше… толкова късно… Аз… аз… исках да се уверя, че сте се върнали благополучно.

Тя сведе очи и руменината изчезна от страните й, оставяйки ги смъртнобледи.

Ако онова фатално решение, което Тристан беше взел още след първия конфликт, че тя трябва да направи първата стъпка, преди той да й говори отново за любов, не го обвързваше сега, той сигурно щеше да рискува всичко и да я притисне в обятията си. Но младият мъж успя да устои на изкушението и се постара да изглежда спокоен, като запита:

— Значи за вас имаше значение все пак дали ще се върна благополучно?

Той седеше на дивана, съвсем близо до Зара, и тя се почувствува странно неспокойна. Младата жена не знаеше, че това се дължи на особената привлекателна сила, която се излъчваше от неговата близост.

— Разбира се — прошепна тя, но след това продължи студено, защото видя, че той се усмихна доволно. — Скандалите са толкова неприятни, сцените и побоищата са възмутителни. През първия си брак преживях твърде много разправии от такъв характер.

А! Значи това било! Само от страх от скандали и защото преди, е преживяла много неприятни сцени, а не от някакво сърдечно чувство към него! Тристан стана рязко и се приближи до камината. Сърцето му беше смъртно наранено.

Той почувствува, че положението е съвсем безнадеждно. Всеки път, когато си позволяваше да бъде човечен и да се надява за нещо, тя го смразяваше и жестоко нараняваше. Но той беше силен мъж и реши да сложи край сега. Тя нямаше да го измъчва повече.

Тристан извади от джоба си малката гирлянда от цветчета и й я подаде. Лицето му беше сгърчено от мъка.

— Ето доказателството за вашето мило внимание към мен — каза й той. — Навярно камериерката ви ще го търси, за да го зашие.

След това, без да каже нито дума повече, се обърна и напусна стаята.

Зара остана като закована на мястото си и се загледа в огъня с широко отворени очи. Какво значеше всичко това?

Младата жена се почувствува много нещастна, но не беше сърдита, нито обезпокоена. Тя не искаше да го наскърби. Не беше ли много нелюбезна с него? В края на краищата в сравнение с Ладислав той се държа с чудно самообладание и ако се допусне, че не е напълно чувствено животно, то тогава тя беше много груба и жестока към него. Зара знаеше какво значи гордост. Самата тя я имаше твърде много и сега за пръв път почувствува, че жестоко го е наранявала.

Но все пак имаше обстоятелства, които не можеше да се пренебрегнат. Той се беше оженил за нея само заради парите на вуйчо й, а след това изведнъж показа, че и тя го привлича и изкушава.

Младата жена стана и започна да се разхожда нервно из стаята. Той беше оставил някакъв аромат зад себе си — аромата на цигарите му.

Тя се чувствуваше неспокойна, без да знае защо. Нима искаше той да се върне при нея? Развълнувана ли беше? Да излезе ли да се разходи? Внезапно, без никаква причина, тя избухна в плач и раменете й се разтърсиха от глухи ридания.

Те се срещнаха за вечеря и никога Зара не бе изглеждала тъй леденостудена, както изглеждаше сега Тристан.

Младите съпрузи слязоха в ресторанта. Тук лорд Танкред видя няколко свои приятели, които вечеряха във весела компания. Той ги поздрави усмихнато и след като обясни на жена си кои са, продължи да се храни мълчаливо. Сега младият мъж се държеше малко по-любезно, но все пак беше хладен и безразличен.

Когато свършиха вечерята, те отидоха на театър, където имаха запазена ложа. Пиесата беше започнала. Това беше един от онези забавни парижки фарсове, които са толкова комични, че никой не може да остане сериозен, докато ги гледа. Тристан се заливаше от смях и забрави за момент, че е един твърде нещастен мъж. Даже Зара се смя. Но това не подобри отношенията помежду им. Тристан беше твърде дълбоко наранен, за да може да забрави толкова скоро.

— Бихте ли искали да вечеряте нещо студено? — попита той хладно, когато излязоха от театъра.

Зара отговори, че не желае нищо и те се върнаха в хотела. Лорд Танкред я изпрати до асансьора, пожела й лека нощ и след това се отправи към изхода. Младата жена разбра, че той излезе отново.

Тя се прибра сама в салона. На масата беше оставена вечерната поща от Англия. Зара започна да я подрежда. За Тристан имаше много писма, между които се виждаха и такива, написани с женски почерк, а за нея имаше само две. Едното беше от вуйчо й, изпълнено с най-хубави благопожелания, а другото от Мирко. То беше малко смешно и същевременно печално писъмце, което трогна сърцето й. Той пишеше, че бил по-добре и му позволявали да излиза. След петнадесет дни Агата, малката дъщеря на Морлей, щяла да се върне и те щели да играят заедно. Момченцето се надяваше, че ще се разбират с нея и че тя не е така досадна и шумна като момчетата!

Зара се приближи до пианото, отвори го и разтуши наболялото си сърце с любимите си песни. Когато печалните звуци долетяха до ушите на камериерката, която чакаше да помогне на господарката си да се съблече, младата французойка прошепна с учудване:

— Каква смешна двойка!

В това време Тристан се присъедини към приятелите си и отиде с тях на студена вечеря. Той им каза, че лейди Танкред била много уморена и си легнала. Две от англичанките, които го познаваха доста добре, го закачиха, че жена му е извънредно красива и особена и че той трябва да е истинска ледена скала, за да може да излезе и да я остави сама! Те останаха много изненадани, когато младият лорд отговори на забележката им само с една саркастична усмивка.

— Защото — каза едната на другата, когато се прибраха в хотела — новата лейди Танкред е идеално красива! Как може Тристан да я остави даже за миг! Виждала ли си някога такова лице? В него има всичко друго, освен студенина.

Зара беше будна, когато съпругът й се прибра към два часа след полунощ. Тя го чу да влиза в салона и внезапно й стана ясно, че от момента, в който си беше легнала, мислите й бяха с него, а не с Мирко и с писмото му.

Младата жена предположи, че сега Тристан чете писмата си. Той имаше толкова много сърдечни приятели! След това тя чу, че влиза в стаята си, но там килимите бяха много дебели и заглушаваха стъпките му.

Ако Зара можеше да види какво става сега отвъд заключената врата, може би очите й щяха да се отворят и може би тя щеше да се почувствува щастлива! Кой знае?

Защото Хигинс, преди да прибере дрехите, които господарят му беше носил през деня, беше изпразнил джобовете им и върху няколко писма и визитни картички беше поставил една малка розова пъпчица, която се беше откъснала от гирляндата.

Когато Тристан я видя, сърцето му започна да бие лудо. Значи тя беше останала, въпреки че беше поискал да върне всичко, и сега му причиняваше болка, като му напомняше за това, което можеше да бъде! Младият мъж не можеше да овладее силното вълнение, което го обхвана. Той се приближи до прозореца и го отвори широко. Луната започваше да намалява, но все още изпращаше меланхоличната си светлина към земята. Тристан се наведе и целуна страстно малката розова пъпчица, а очите му се овлажниха.