Джуд Деверо
Искам те (9)

Девета глава

Когато се озоваха в ресторанта, който местните хора наричаха кръчма, и четиримата се усмихнаха. Интериорът беше копие на английска кръчма до най-малките подробности и естествено с грамадна камина, в която се побираше човек в цял ръст. Времето беше горещо и тя не гореше, но веднага си представиха колко е хубаво, когато в нея има огън.

Сервитьорката се държеше, сякаш често обслужва странници. Никой от другите посетители не ги погледна. Сякаш не съществуваха. Ариел и Сара седнаха една до друга, мъжете се настаниха срещу тях.

Сервитьорката им подаде листове с менюто със старомодни орнаменти. Мъжете си поръчаха бира, Сара — джин с тоник, Ариел — газирана вода с парченце лимон.

— Мисля си какво ни пречи да си прекараме добре времето на острова — каза Дейвид, когато сервитьорката си отиде.

— И как да си прекараме добре — като участваме в комедията „Без пари“ или в трагедията „Предстоящият съдебен процес“? — попита Сара.

Дейвид с нищо не показа, че я е чул.

— Срещнахме добър човек, имаме открита сметка и в понеделник ще се махнем от острова. Един ден ще си спомняме за тези дни като за приключение.

Сервитьорката им поднесе питиетата и когато до слуха й не можеше да достигне какво си говорят, Сара се обади:

— Не вярвам на тази жена Ванкарън. — Двете момичета избухнаха в смях, защото казаха в един глас едно и също нещо.

— Хайде, хайде, защо съскате — подхвана ги Ар Джей. — Ревнувате.

— От кого? — попитаха Ариел и Сара и пак се разсмяха, защото възкликнаха отново в един глас.

— Бяхме много добри в размяната на ролите — отбеляза Сара.

— Бяхте неузнаваеми — каза Ар Джей. — Въпреки че ми харесват новите ти дрехи и прическата на перуката. Намират ли се с червена коса?

— Това няма значение — отговори Сара — и недей да спориш. Ние с Ариел не вярваме на тази жена и не я харесваме.

— Всяка нейна дума е лъжа — добави Ариел.

Ар Джей погледна Дейвид.

— Тя отвори ли си устата? Не я чух да говори.

— А аз си помислих, че е глухоняма — продължи Дейвид. — Не чух нищо да казва, но жестовете й бяха прелестни.

— Колко сте жалки — произнесе се Сара.

— Наистина сте жалки — каза Ариел. — Всяка жена може да се облече по този начин и да изглежда както видяхме, но една дама…

Тя млъкна, тъй като и Дейвид, и Ар Джей се бяха вторачили многозначително в бюста й. Нито Ариел, нито Сара бяха плоски като дъски, но пък и не страдаха от бремето на гърди като пъпеши.

Ариел остана невъзмутима.

— Откъде според вас е изкопала пластичен хирург на този остров? — попита с подигравателна невинност тя.

— Сигурно си ги е направила в Калифорния — допълни Сара. — Нали знаете, там за пръв път изпробваха импланти. Чудя се с какво са пълни! С някаква отровна пихтиеста маса. Може би й е време да ги провери.

— Престанете вече — захили се Ар Джей. — Решихте ли какво ще си поръчате?

— Морски деликатеси — отговори Сара.

— Да, как не се досетих — каза Дейвид и със Сара се спогледаха усмихнати. Засмяха се, защото в менюто, освен морски деликатеси друго нямаше.

— Я да видя — зарадва се тя на вниманието на Дейвид, — има пържени раци, миди, риба, варени раци, миди, риба, печени на скара раци, миди, риба. Или пък смесват риба, раци, миди и ги пекат в малка тавичка.

Дейвид очевидно се забавляваше.

— Не можете ли просто да кажете какво предпочитате без излишни коментари — прекъсна ги раздразнено Ар Джей.

Дейвид я гледаше със засмени очи и Сара сложи пръст върху менюто, прокара го надолу и погледна:

— Номер осем. Пържени калмари, камбала и скариди.

Дейвид постъпи по същия начин и тя попита:

— Какво ти се падна?

— Стриди — отвърна той с дълбок, прелъстителен глас, загатвайки за сексуалния апетит, който стридите уж били засилвали. Сара разбра намека и се засмя. Гневният поглед на Ар Джей повишаваше настроението й, а след събитията през деня чувстваше нужда от разведряване.

— Стриди… — повтори тя. — О, да. Нека бъдат стриди.

Появи се сервитьорката и тя млъкна. Дадоха поръчката си и щом тя се отдалечи, Сара погледна Дейвид, за да продължат със закачката, но Ар Джей се наведе към Ариел:

— Искам да чуя какво знаеш за този остров.

Ариел хвърли поглед около себе си, като че ли целият ресторант ги слушаше.

— Казаха ми, че правят разни постановки на хората също както на нас.

— Нещо друго?

— Това не е ли достатъчно?

— Достатъчно е. В интернет сведенията са идентични. Предположих, че знаеш нещо повече.

Сервираха им и докато се хранеха, избягваха темата за тяхното опасно положение, но им беше трудно.

Сервитьорката дойде, за да си поръчат десерт. Сара преяде, но се питаше дали това не е последната храна, която ще видят в живота си. Освен това трябваше да кажат на сервитьорката, че вечерята им е за сметка на госпожа Ванкарън. Кредитът й голям ли беше? Или ще се наложи да мият чинии, чудеше се тя.

Когато сервитьорката донесе ябълков пай за мъжете и остави на масата сметката, Ар Джей й каза да я впишат на името на Филис Ванкарън. В този миг Сара си помисли, че ще дръпне чиниите с пая. Тя сви устни, намръщи се и каза, че могат да се нахранят за чужда сметка само веднъж и в никакъв случай повече. Оттегли се оскърбена и тогава за пръв път хората в ресторанта обърнаха погледи към тях. Сара се притесни и й се прииска да стане невидима.

И четиримата се умълчаха. Сара взе вилица и си бодна парченце пай от чинията на Дейвид.

— Да бях си поръчал още нещо за пиене, преди да й бях казал — измърмори Ар Джей и Сара се усмихна.

— Добре, че не се обяснявахме, преди да сме вечеряли — добави Дейвид и Сара се усмихна още повече.

— А утре как ще се нахраним? — попита Ариел.

Отново се умълчаха и тогава Ар Джей взе химикалката на келнерката и извади една салфетка от металния пръстен.

— Да направим списък кой какво умее да прави. Може би ще си намерим работа, за да се изхранваме няколко дни.

— Значи ще работим за храна и легло, точно както ни заплаши Ласитър — припомни им Дейвид и по изключение Сара хареса наивния му ентусиазъм.

— Мога да кося морави — започна Сара. — Кося морави фантастично, никой на планетата не може да се мери с мен. Дори фигури оформям в тревата. Веднъж написах инициалите на едно дете.

Когато млъкна, другите я гледаха.

„Косене на морава“ написа Ар Джей, но почеркът му беше толкова нечетлив, че Сара взе химикалката и салфетката от ръцете му и написа ясно „Косене на морава“.

Погледна Ар Джей:

— Ти можеш да зидаш.

Той направи гримаса и тя разбра, че гордостта му е накърнена. Можеше да прави сделки за милиони долари, но на Кралския остров подобен занаят не се практикуваше. Изведнъж с пределна яснота осъзна колко е сериозно положението им. Погледна салфетката с двете точки. Как стигнаха дотук? Какво сториха, за да го заслужат? Ами ако съдията признаеше Ар Джей за виновен?

И пак Дейвид разведри обстановката.

— Сара — обърна се той към нея важно, — навярно шефът ти е зидал, когато е бил по-млад, но сега, с това наднормено тегло, едва ли ще е в състояние.

Сара зяпна Дейвид шокирана. Белята ли си търсеше? Да не би да искаше Ар Джей да го натупа навън? Но Дейвид й намигна и тя схвана шегата.

— Виж какво, хлапе — каза Ар Джей, — още ме бива цял ден да бачкам, а това така наречено наднормено тегло е само латентни мускули.

Разсмяха се. Латентни мускули!

Ар Джей погледна Сара и тя разбра, че на него му е ясно желанието на Дейвид да ги развесели и че му е благодарен.

— Запиши ме за зидария и за всякакъв вид строежи. — После насочи вниманието си към Дейвид: — А какво може да прави синеокият чаровен атлет?

— Запиши в твоя списък, че аз мога да давам консултации по висша мода — нареди Ариел.

— Моля! — изуми се Сара. — Нима се каниш да ги съветваш какъв тоалет да си изберат за официални приеми — на „Долче и Габана“ или на „Армани“!

Ариел не се усмихваше.

— Ще уча Филис Ванкарън да се облича подходящо за възрастта си.

Сара се засмя. Хвана се на въдицата на братовчедка си.

В този момент някакъв мъж мина покрай масата им, залитна, но успя да се хване за ръба, преди да падне. Беше нисък, мършав, грозен, носеше бира и в погледа му си личеше безпогрешно пияницата.

Сара отдръпна салфетката списък, преди мъжът да се закрепи за масата.

— Ами тъй де — изпелтечи мъжът. — Дръпни се по-далеч от мен, госпойце. Първокачествена стока кат теб няма работа до таквиз кат мен.

Тя седеше с наведена глава.

— Да се махнеш от нея ли искаш? — чу заплашителния глас на Ар Джей.

Погледна към него и видя, че се кани да стане и да погне мъжа, но Дейвид се мъчеше да го удържи на мястото му.

Пияният застина до масата, примигвайки. Не преставаше да мести поглед от Ариел към Сара и обратно. Сара се досети, че с перуката на Ариел двете си приличат като близначки.

Усещаше напрежението на двамата мъже на масата и се изплаши да не направят нещо необмислено. Обърна се към бара за помощ, но всички с подчертано безразличие бяха свели погледи, все едно нищо не се случва и други хора в кръчмата няма.

Тъкмо щеше да стане и да се опита да го уговори да се разкара от масата им, когато той се изпъна с усилие, но запази равновесие и отиде на бара.

Всички въздъхнаха с облекчение. Сара хвърли поглед наоколо и видя, че хората започнаха отново да се хранят. Страшно се ядоса. Сякаш каквото и да им се случеше, си го заслужаваха. Ар Джей срещна погледа й. Той също беше забелязал апатията на посетителите.

— Само от многовековни кръвосмесителни бракове се ражда подобна издънка — отбеляза Ар Джей и всички се позасмяха. Мъжът наистина беше потресаващо грозен: слаб като чироз и с грамадни щръкнали уши. Кожата му беше жълтеникава, страните — изпити, обрасли със сива четина.

— На колко години е според теб? — попита Дейвид. — Смятам, че не е на повече от четирийсет и пет, но изглежда много по-възрастен. От тежкия живот на острова предполагам.

В следващата минута вратата се отвори и влезе някакъв мъж. Лицето му беше зачервено, като че ли току-що се завръща от открито море. Сара и Дейвид седяха с лице към бара и видяха как си поръча бира, после тупна с все сила пияния по гърба.

— Спечели ли вече ново куче, Фени? — попита високо.

В ресторанта настъпи тишина и барманът кимна към тях, без да вдига глава. Когато мъжът забеляза Дейвид и Сара, лицето му стана отблъскващо мораво и той се втурна навън, без да дочака бирата си.

Би било неточно да се каже, че е съвсем тихо. Сара дочу поскърцване по линолеума. После шумът дойде откъм бара, но тя не се обърна, за да види какво става. Беше им ясно, че извличат така наречения Джон Фенуик Незбит навън.

Сара хвърли поглед на Дейвид и видя, че дори той се е умърлушил.

— Срещу това ли ще се изправим? — прошепна той. — Нима е възможно съдията да повярва на него, а не на нас?

— Хайде — подкани ги Ар Джей, — да се махаме оттук.

С високо изправени глави, гледайки право пред себе си, тръгнаха да излизат от ресторанта. Сара усети как хората едва се сдържат да не ги зяпат.

Насочиха се бавно към пансиона.

— Ако ни отнеха всичко, което имахме, заради отрепка като тази… — Ариел не довърши мисълта си.

— Тогава няма съмнение, че работата е нагласена — добави Ар Джей.

Сара го погледна и забеляза, че очите му са се изцъклили, но не знаеше от страх или от гняв. Той беше обвиняемият. Той щеше да понесе последствията, ако… ако… Не можа да понесе мисълта за последствия.

— Утре — промълви тя — трябва да направим всичко възможно да се махнем от този остров. Няма да се явим в съда. Съгласни ли сте?

— Окуражаваш ли ни? — попита Ар Джей, но се усмихваше.

— Дейвид е по тази част — пошегува се Сара.

— Проверих телефона на госпожа Ванкарън, но той не работи — съобщи Ариел.

Мъжете я погледнаха. Тя сви рамене.

— Точно преди да тръгнем за ресторанта, го проверих. Можех да се скрия и да разбера нещо повече, но чух, че се качва по стълбите.

Сара се обърна към Дейвид:

— Все така ли се крие и си вре носа, без някой да я усети?

Дейвид й се усмихна унило.

— Безброй пъти се е налагало да се преструвам, че разговарям с нея, а в действителност нямам представа къде се намира в момента. Ако майка й прави нещо, за което не иска Ариел да разбере, можеш да се закълнеш, че Ариел се крие наблизо и подслушва.

— Много интересно — погледна Ар Джей Ариел с възхищение.

— Предлагам да се наспим добре, а на сутринта да си потърсим каквато и да е работа — каза Сара. — Както стана ясно, тук се яде главно морска храна и сигурно има много рибарски лодки.

— Ще отвлечем някоя — съгласи се Ар Джей.

— Превъзходна идея — подкрепи ги Дейвид. — Струва ми се най-разумно утре да се разделим и всеки да потърси начин да се доберем до сушата. Или как да се обадим. Не може да няма радиостанция на този остров или нещо подобно.

— Сигурна съм, че във всяка къща има телефон — каза Ариел, — но няма да ни пуснат да припарим до него. Ако мога да се обадя на някого, ще се обадя на майка ми. След броени минути армията на Съединените щати ще окупира острова. ФБР също.

— Аз ще се обадя на моя адвокат — рече Ар Джей. — Толкова много му плащам, че ще дебаркира с военноморския флот.

— Аз съм с Ариел — намеси се и Дейвид. — Ще се обадя на майка й. Тя ще мобилизира и НЛО, ако се наложи.

Усмихваха се, дори се смееха и се обърнаха към Сара с въпрос. А тя на кого ще се обади? За какво ще помоли? Шефът си ли ще повика на помощ? Тя извърна поглед от тях и каза:

— Погледнете! Нейна светлост е оставила фенера на верандата да свети.

— Червен ли е? — попита Ариел безизразно и всички се разсмяха.

Сара хвърли поглед към шефа си, който изглеждаше потънал в мисли. Дейвид и Ариел забързаха към къщата, която започна да им прилича на убежище по време на буря, но Ар Джей задържа Сара за ръката.

— Съсипах те — каза меко.

— Разбира се, че не си — отвърна тя и издърпа ръката си. — Загазил си много повече от мен.

— Но преди всичко аз пожелах да дойдем на острова. Аз…

Тя се смути от думите му и не намираше какво да отговори.

— Сара — започна той, но тя се извърна и в този миг госпожа Ванкарън отвори вратата. Носеше неглиже и халат от зелена коприна, надиплена като облак около нея, прозяваше се и се държеше като невинна девица, която не съзнава своя сексапил.

— Не очаквах, че ще се забавите до толкова късно.

Когато влязоха, Дейвид й съобщи:

— Срещнахме онзи човек Незбит.

— Страхувах се, че точно това ще се случи — каза тя. — Той кисне в кръчмата доста често.

Сара я наблюдаваше внимателно и много добре видя, че срещата с Незбит не е изненада за нея. Някой вече я бе осведомил. „Как?“ — зачуди се тя. Дали на острова нямаше локална телефонна централа? Или някой беше изтичал, за да й съобщи, фактът, че беше предупредена, я убеди, че жената участва в интригата. Дял от сумата, която Ар Джей щеше да плати в понеделник ли щеше да вземе?

Ар Джей мина напред.

— Не вярвам, че показанията на подобен човек ще се вземат под внимание в съда.

— Не го подценявайте — предупреди ги Филис. — Семейството му живее от много поколения на Кралския остров, освен това е богат.

— Богат! — учуди се Ариел. — Няма вид на богат човек.

Госпожа Ванкарън я изгледа, после се усмихна.

— Облеклото му не е изискано, но има пари.

— И откъде ги има? — попита Ар Джей. — От кучета и туристи ли?

Филис се подсмихна.

— Засегнахте една от най-големите мистерии на този остров. Фени не е работил и ден след трийсет и втория си рожден ден. Прави само бебета, но пари има. Какви ли не истории мога да ви разкажа за… — Замлъкна и се прозя, при което едва не излезе от неглижето си.

— Извинете, капнала съм от умора. Отивам да си легна.

След това се изкачи по стълбите до спалнята си, влезе и затвори вратата.

— Каква невъзпитана жена! — заключи Ариел с тон, от който невъзпитанието прозвуча като най-презряното престъпление на света.

Сара не знаеше как са другите, но тя се чувстваше толкова изморена, че щеше да се просне на стълбите и мигом да заспи.

Дейвид й се усмихна.

— След теб.

Когато се озоваха в апартамента си, застанаха пред спалните, без да предприемат нищо.

— Давам кралството си за четка за зъби — изрече Сара.

— Да помоля ли Филис да ти заеме нейната? — попита Ар Джей.

— Ако влезеш в спалнята на тази жена, няма да излезеш жив оттам — каза Ариел абсолютно сериозно.

— Струва ми се интригуващо — отвърна й Ар Джей.

Сара беше много изморена, за да обръща внимание на мъжките желания към тази противна жена, и направи стъпка към банята, но Ариел я изпревари и затвори вратата пред нея. Тя се облегна на вратата и въздъхна.

— Как ще разпределим спалните? — поинтересува се Ар Джей.

Дейвид придоби озадачено изражение, но Сара знаеше какво има предвид шефът й.

— Момичета и момчета поотделно — обясни тя.

— Жалко! — оплака се Ар Джей и Сара се засмя. И тримата стояха точно пред вратата на банята и чуваха всичко, което Ариел правеше вътре. Пусна водата от тоалетното казанче. Сара се отмести.

— Преди да вляза, ми напомнете да бъда по-безшумна от обикновено.

В следващата секунда чуха ясно тупване. Прозвуча, като че ли Ариел е паднала.

— Ариел! — извика Сара през вратата. — Не получи отговор. — Ариел! — Опита се да отвори. Беше заключено. Разтърси бравата.

Ар Джей се приближи.

— Не е необходимо да събуждаме нашата хазяйка. — Насили бравата, но вратата не се отвори. Погледна я. — Понякога в тези стари къщи един ключ става на всички ключалки.

Не стана нужда да повтаря. След секунда Сара му подаде един от ключовете от спалните и той го пъхна в ключалката. Не успя да го превърти. Наведе се и погледна през ключалката.

— Ключът от другата страна е в ключалката. Ще го избутаме.

— Дай на мен — намеси се Дейвид. Беше взел от гардероба телена закачалка и беше изпънал телта. Коленичи до Ар Джей, пъхна телта в ключалката и я превъртя. След малко чуха как ключът издрънча на пода на банята. Прозвуча им като трясък и затаиха дъх. Чу ли госпожа Ванкарън?

Когато никакъв шум не долетя от долния етаж, Ар Джей погледна през ключалката. От онова, което виждаше, гърбът му се вцепени, а тилът му почервеня.

— Какво има? — прошепна Сара.

Той се изправи, а Дейвид пъхна ключа от спалнята в ключалката.

— Бързо отключвай — подкани го той и Сара раз бра, че нещо се е случило с Ариел. Обзе я паника. Ако беше зле, към кого щяха да се обърнат за по мощ? Към полицията на Кралския остров ли?

Ключът пасна и Дейвид отвори вратата на банята. Ариел, само по бельо, лежеше на пода. Свита на кълбо, беше паднала с лице към ваната. Дейвид пръв се хвърли към нея и я прегърна.

— Ариел, миличка — шепнеше той.

Сара беше с гръб към ваната, чиято завеса беше отдръпната. Когато погледна Ар Джей, видя как пребледнява. Гледаше във ваната, очите му се разшириха, по лицето му не остана капчица кръв.

Сара обърна глава и Ар Джей се опита да я спре.

— Недей! — Но беше късно. Във ваната, полускрит от завесата, се намираше Джон Фенуик Незбит. Очите му бяха отворени и беше също толкова грозен, колкото и в бара, с тази разлика, че на челото му имаше дупка. Беше мъртъв.

Сара стоеше и се вглеждаше в този отвратителен човек, като си въобразяваше, че мисълта й тече рационално, когато Ар Джей я подхвана. Без да го съзнава, се свличаше на земята. След секунда щеше да лежи припаднала до Ариел.

Дейвид вдигна поглед, когато Ар Джей така рязко се раздвижи, и тогава той кимна към ваната. Каквото и да изпита Дейвид, остана спокоен. Погледна мъртвия мъж и отново насочи вниманието си към Ариел, която се свестяваше.

— Нищо ми няма — каза Сара, но когато се опита да направи стъпка, коленете й се подкосиха. Ар Джей я взе на ръце, отнесе я в дневната и я сложи на един от диваните. Нямаше алкохол, но той й донесе чаша вода. След него Дейвид носеше Ариел. Остави я на другия диван срещу Сара.

— Не ставайте — предупреди Ар Джей двете момичета, които и без това не можеха да помръднат. Двамата с Дейвид отидоха в банята и затвориха вратата.

Двете братовчедки се гледаха безмълвно. Сара подаде чашата вода на Ариел. Тя пи и я остави на масичката помежду им.

Мълчаха и се ослушваха, но не долавяха никакъв шум. Ако мъжете говореха, сигурно шепнеха.

Стори им се цяла вечност, преди Ар Джей и Дейвид да се върнат и да седнат на фотьойлите до диваните. И двамата изглеждаха по-стари, отколкото преди час.

— Мъртъв е — съобщи им Ар Джей. — Застрелян е в челото.

— Нас не могат да обвинят — каза Сара. — Целият град ни видя в ресторанта.

— Но видяха и него — напомни й той. — Тръгнахме си след него. Значи сме го убили, докато сме се връщали. Не срещнахме никого. Бяхме само четиримата. Няма свидетели.

— Убили са го, после са го внесли в къщата на тази жена и са го довлекли по стълбата — разсъждаваше Ариел. — Знаела е за трупа и е чакала да се чуят писъци.

Примигнаха срещу нея от отровата в гласа й.

— Писъци няма да има — отбеляза спокойно Ар Джей. — Нито писъци, нито истерични припадъци. Ще постъпим, както се постъпва при бизнес сделки.

— И как по-точно? — попита Ариел меко.

— Най-вече неприятелят не бива да знае какво сме намислили. После няма да правим онова, което се очаква от нас. Предполагам, че в този момент от храсталаците отвън ни наблюдават дали няма да има драматична реакция.

— Например каква? — попита Дейвид. Стараеше се гласът му да прозвучи хладно и спокойно, но Сара усещаше, че е много изплашен. С изключение на Ар Джей, останалите бяха загубили ума и дума. Той нямаше вид на човек, обзет от страх. Имаше вид на заслепен от гняв човек.