Джуд Деверо
Искам те (10)

Десета глава

— Не припадай, Джонсън — промълви Ар Джей.

Двамата със Сара се взираха в трупа на Джон Фенуик Незбит. Не го пипаха, само го гледаха, сякаш не вярваха на очите си.

— Аз съм… — започна Сара.

— Полудяла от страх.

Тя кимна.

— Аз също.

— Ти!

— Изненадана ли си? — попита Ар Джей.

— Шокирана — отвърна тя. — Уреждаш сделки, от които другите хора се ужасяват, а ти винаги си спокоен.

Той вдигна рамене.

— Пари. Какво значение имат? Спечелваш ги — чудесно, губиш ги — много важно. Но това тук… — Кимна към трупа на Незбит. — Довлекли са го тук умишлено, за да ни обвинят, а обвинението води към затвор, дори към екзекуция.

Още повече се изплаши.

— Няма на кого да съобщим, нали?

— Ти как мислиш?

— Нямам предложения — призна тя.

Той седна на клозетната чиния и й направи знак да затвори вратата.

— Виж какво — каза спокойно, — с теб сме вътре. Онези двамата…

Ариел и Дейвид седяха на дивана в гостната и притиснати един към друг, не отронваха и дума. Ар Джей беше задържал Сара в банята при себе си… и „Фени“.

— И тя е вътре — посочи Сара към вратата, като имаше предвид Филис Ванкарън. — Разбрах, че според теб и Дейвид тя е привлекателна, но бих искала да я видиш в истинската й светлина.

— Нека да ти обясня. Виждала си жените, с които се срещам. Нима си представяш, че ще си падна по изхабена вещица като Филис Ванкарън? В секундата, в която я видях, разбрах, че е замислила нещо.

— Ариел спомена, че в къщата има много скъпи предмети.

— Повече, отколкото предполагаш. Братовчедка ти не е единствената, която умее да си навира носа и да слухти. Надникнах в няколко шкафа. Като че ли е знаела за нашето идване доста преди да се появим, защото е скрила скъпи вещи от нефрит, порцелан и китайска ваза от времето на династията Мин.

— Намират начин да забогатеят тук, нали?

— Някои — да, и съм съгласен с теб, че тази Ванкарън участва в интрига, макар и да не мога да определя какво по-точно е участието й. Но едно е сигурно: очакваха ни. Знаеха, че ще дойдем.

На Сара изведнъж й просветна:

— Фериботът.

— Точно така — усмихна се Ар Джей. — Търсих разписание, без да знаете, но не намерих. Когато стигнахме брега, не видяхме ферибот, но след като обядвахме…

— И казахме на сервитьорката, че отиваме за един ден до Кралския остров…

— Фериботът изникна като по магия.

— Заради твоя ягуар. Биеш барабана с тази кола, все едно си изписал на челото си: „Аз съм богат“. — Сара седна на ръба на ваната. Завесите криеха трупа. — Освен това ни казаха, че фериботът няма да дойде преди края на процеса, който може да се превърне в процес за убийство — добави тя.

— Смятам, че убийството не е влизало в сметките. В страниците на интернет прочетох за произшествия с туристи, но техните жалби не били уважени, тъй като полицията и съдията на Кралския остров ги отхвърлили като несъстоятелни.

— А онази история за семейството, на което се наложило да бяга от Лари Ласитър. Според теб истинска ли е?

— Не зная, но когато се измъкна оттук, ще разбера.

Сара погледна часовника си, същият, който струвал десет хиляди. Показваше полунощ.

— Как ще се спасим?

— Нямам представа. Ти си по-умна, ти кажи.

— Първо трябва да се отървем от трупа, но как? Ако го помъкнем навън, ще ни видят. И аз като теб мисля, че ни следят.

— Сигурно очакват да слезем по тези скърцащи стълби с навит на руло килим.

— Три, шест, осем — издекламира Сара.

— Моля?

— Поредният номер на скърцащите стъпала: третото, шестото и осмото.

— Ако не се страхувах, че ще ме удариш, щях да те целуна за гениалното хрумване.

— Спомена пред Дейвид, че като секретарка никаква ме няма и още…

— О, стига — прекъсна я Ар Джей, — да видим дали са се поуспокоили другите. Той стана и й отвори учтиво вратата.

Ариел и Дейвид седяха притиснати на дивана. Той държеше ръката й.

— Как издържахте в едно помещение заедно с това… това тяло — прошепна Ариел.

— Обмисляхме план за действие — отвърна Сара.

— Хрумна ли ви идея? — попита Дейвид.

— Да се избавим от трупа, на никого да не казваме, а Сара — и той я потупа здраво по гърба — знае кои стъпала скърцат. Ще го свалим по стълбата, без Филис Ванкарън да ни чуе — съобщи Ар Джей.

— Тя и без друго няма да ни чуе — добави Ариел. — Пияна е.

— Откъде знаеш?

— Когато пробвах телефона, отворих шкафчето до леглото й. Беше пълно с бутилки от водка. На вратата, когато ни отвори, усетих и дъха й.

— Едва ли знаеш как мирише водката — усъмни се Ар Джей.

— Зная — отговори Ариел и го погледна с „онзи“ поглед.

— Виждал съм те и преди, нали? — взря се в нея Ар Джей.

— Имате ли предложения? Да се обадим на полицията, отпада — попита Сара, за да разсее Ар Джей.

— Полицаите и без да ги викаме, ще ни връхлетят, ако веднага не измислим нещо — подкрепи я Ариел.

— Да, наистина. — Той погледна часовника си. — Изминаха… — Обърна се към Сара.

— Двайсет и три минути.

— Да, изминаха двайсет и три минути, откакто открихме трупа. Дебнат ни кога ще се размърдаме.

— В сутерена има фризер — съобщи Дейвид и другите зяпнаха от изненада. — Не си ли спомняш? — попита той Ар Джей. — Тя ни каза.

— Наистина — усмихна се Ар Джей. — Бяхме на стълбите. Спомена, че първият й апартамент не бил по-голям от фризера в мазето на тази къща.

Четиримата се спогледаха за миг.

— Ако трупът е изчезнал на сутринта — промълви Ариел, — ще се досетят, че е тук някъде.

— Но ние ще го извлечем и няма да се усъмнят — загледа се Сара в Ар Джей. — Помниш ли как напи господин Данкарк и после трябваше да го влачиш?

— Не съм напивал Чарли — възрази Ар Джей. — Той сам си се напива всеки ден. Той…

— Какво си намислила? — попита Ариел своята братовчедка.

А тя погледна шефа си.

— Ще мине ли номерът?

Отначало само я гледаше, после се усмихна.

— Двама от нас свалят трупа, другите двама подлъгват онези, които са го оставили тук, че го измъкваме от къщата.

— Точно същото имах предвид и аз — съгласи се Сара.

— Винаги сме били страхотен екип — заключи Ар Джей.

— Не бива да се разделяме — възрази категорично Ариел.

— Ариел — обърна се към нея Ар Джей, — от теб искам да отидеш в спалнята на Филис и да вземеш оттам нещо нейно, което ще я уличи. Например кърпичка с монограм. Когато открият трупа, ще изглежда, че е нейно дело. Тази хитрост никого няма да заблуди за дълго, но ние ще спечелим ценно време.

Ариел преглътна. Едно е да слухтиш около къщата на майка си, друго — да се вмъкнеш в спалнята на една непозната, особено когато тя си е в леглото.

Сара се изправи.

— Да се хващаме на работа. Иначе ще прекараме нощта в…

— Не го споменавай. — Дейвид също се изправи.

— Никой не бива да докосва този труп, за да няма косми, телесни секрети, никаква следа.

Сара го погледна и видя, че е побелял от страх, а под очите му имаше тъмни сенки. Амбициите му за политическа кариера можеха да приключат в тази секунда. Искаше да се приближи до него и да го успокои, но Ар Джей застана помежду им.

— Ариел, не се бави…

Сара почувства, че е изплашена до смърт, и тръгна с нея.

— Ами ако се събуди? — промълви братовчедка й. Зарадва се, че стълбището е осветено.

— Предполагам, че се е постарала да заспи дълбоко, за да не бъде обвинена, че знае нещо — успокои я Сара.

— Може би има съвест — продължи с догадките Ариел, но двете се спогледаха и поклатиха глави. — Представи си, че спалнята й е заключена. — Още веднъж поклатиха глави. Дори всички врати в къщата да бяха заключени, спалнята на Филис Ванкарън щеше да бъде отключена.

— Три, шест, осем надолу, после ще броиш отдолу нагоре — прошепна Сара и отвори вратата.

— Как да ги броя, за да не сбъркам? — попита Ариел, но погледът й попадна на тапета и тя се усмихна.

— Розите, ще внимавам за розите.

Пое дълбоко дъх и заслиза. Прескочи третото стъпало. Не се чу никакво скърцане. Обърна се назад към Сара и й се усмихна, братовчедка й кимна също с усмивка, после Ариел разучи розите на тапета. До скърцащото стъпало беше синя. Никога нямаше да забележи, ако не се беше вгледала.

Ариел посочи синята роза на Сара, но тя не разбра. Заслиза бавно, показвайки сините рози до всяко стъпало, което трябваше да бъде прескачано. Стигна до спалнята на Филис и погледна нагоре към Сара, която я насърчаваше с усмивка.

Бавно, предпазливо и тихо отвори вратата и си отдъхна с облекчение, когато установи, че стаята е осветена с приглушена светлина. Щом очите й се приспособиха, видя просната на леглото, похъркваща спокойно Филис Ванкарън. Ариел си помисли, че и гръм няма да я събуди, но въпреки това се промъкна на пръсти по килима — истински старинен персийски килим, установи тя, който струваше поне десет хиляди, и се приближи до тоалетната масичка. Както предполагаше, напипа четка за коса. Взе хартиена кърпичка, измъкна в нея малко косми и ги пъхна в джоба си. Погледна в огледалото към Филис и отвори най-горното чекмедже на скрина. Боклуци. Фиби, визитни картички, счупени гребени, кутийка с евтини бижута. Затвори го.

В следващото чекмедже имаше бельо. Нямаше да се зарадва повече, ако беше открила злато. Чисто бельо! Натъпка под ризата си десетина дантелени бикини. Сутиените, разбира се, не вършеха работа както на нея, така и на Сара. В другото имаше нощници, всичките френски и до една полупрозрачни. Изкуши се да грабне две, но после се отказа.

В най-долното чекмедже улучи в десетката. В него имаше носни кърпички с монограм и надписана картичка. „Вечно ще те обичам, Филис.“ — прочете тя. Пъхна в колана на панталоните си една кърпичка и картичката.

Затвори чекмеджето и забеляза в огледалото малка червенееща се точица като на електронните уреди. Извърна се и огледа стаята, но нищо подобно не видя. Погледна пак в огледалото. Червенеещото се петно беше там и тогава осъзна, че отражението е на нещо отвън, процеждащо се през пердетата.

С гръб към стената, без да докосва пердетата, Ариел надникна през процепа. След миг червената точица проблесна отново. Беше горяща цигара. Точно както отбеляза Ар Джей — някой пушеше и дебнеше в сенките.

Прекоси на пръсти стаята, излезе и се върна обратно горе.

— Защо се забави толкова? — попита Сара. — Започнах да се тревожа.

— Виж какво намерих.

Ариел извади бикините, кърпичките с монограм и най-накрая надписаната картичка.

— Чисто бельо — промълви благоговейно Сара. — Най-големият разкош в живота.

— Къде са те… и той? По-скоро онова.

— Излязоха веднага след теб и го занесоха в сутерена, където ще търсят фризера. Аз останах, за да измайсторя ето това. — Отстъпи, за да покаже на братовчедка си нещо като чучела — две на брой от възглавници и чаршафи, наподобяващи ръста на Фени Незбит.

— Отлично. Много са… — Млъкна, понеже влязоха мъжете. Не ги бяха усетили кога са изкачили стълбите.

— Намерихте ли го? — попита Сара.

— Да — отвърна Дейвид, който беше съвсем пребледнял. — Постъпих противно на всичките си убеждения. Току-що скрих труп…

— Да, и се наложи да изпразним фризера. Храните първо ще се разтопят, после ще се разсмърдят — обясни Ар Джей, като гледаше Ариел. — Справи ли се?

— Блестящо — отговори му Сара. — Откраднала е и чисто бельо.

Мъжете недоумяващо примигнаха и тя сви рамене.

— Женски прищевки. Ариел е осигурила също така доказателства, за да бъде обвинена онази жена.

— Ще ги нагласим на излизане — уточни Ар Джей и се обърна към Сара: — А ти успя ли?

Тя показа чучелата.

— Превъзходно — блеснаха очите му. — Винаги знаеш какво да направиш.

— Видях запалена цигара — съобщи Ариел. — Някой се криеше зад къщата и пушеше.

— Полицейска кола имаше ли? — попита Ар Джей.

— Процепът между завесите беше сантиметър-два, а аз се бях долепила до стената, така че нямах кой знае какъв поглед. Ще ми кажете ли какъв е планът?

Сара първа заговори:

— Ако полицията е замесена и ни наблюдават, предполагам, че ще ни задържат веднага щом ни видят да излизаме с голямо руло върху раменете ни. Но ако е сам човек, който ни дебне…

— Или двама — намеси се Дейвид.

— Възможно е и повече хора да ни причакват и да ни проследят как ще се отървем от онова, което, надявам се, прилича на труп — допълни Ар Джей. — Ние със Сара ще тръгнем в една посока, вие с атлета — в друга.

Никой не помръдна. Стояха и го гледаха объркано.

— Хайде, Дейвид — подкани ги Ар Джей. — Ариел, ти и твоят приятел поемате след нас.

— Открихме някои много полезни вещи — каза Сара на Ариел. — Истинска съкровищница под стряхата. — Тя кимна към малките вратички най-долу на скосените тавански стени.

— Готови ли сте? — попита Ар Джей.

— Няма ли да е по-добре, ако аз дойда с теб — обърна се Ариел към него.

Сара видя как Дейвид се изчервява. „Ето за какво е цялата работа — помисли си тя с възмущение. — Още една жена, която се натиска на Ар Джей.“

— Чудесна идея — приближи се тя до Дейвид. Мъжете се спогледаха.

— Със Сара се познаваме — обясни Ар Джей с нетърпящ възражения глас.

— Както и ние с Ариел — допълни Дейвид с тон, като че ли Ар Джей е пожелал Ариел да тръгне с него.

Ар Джей се обърна към нея:

— Когато излезем, дръжте се подозрително, все едно вършите нещо нередно.

— Вече постъпихме нередно — възкликна Дейвид. — Трябваше… — Замлъкна внезапно. „Да се обадим на полицията“ не беше допустима възможност.

След няколко минути бяха готови. Върху раменете си Дейвид крепеше малко руло с едно от чучелата на Сара. Подгъваше колене, все едно товарът е много тежък.

Другото чучело Сара облече с дрехи, които намери в долапчето под стряхата, и пъхна в него дълга дръжка от метла, за да стои изправено. На въображаемата глава килнаха перуката на Ариел. Тя и Ар Джей щяха да се опитат да излязат, все едно крепят помежду си пиян човек.

Тръгнаха по стълбата надолу и Ариел безмълвно им посочи сините рози, които маркираха скърцащите стъпала. Външният наблюдател трябваше да се заблуди, че в стаите с прозорци без спуснати пердета има хора, а по стълбите се промъкват други.

Пред входната врата се спряха и почакаха Ар Джей да слезе в сутерена и да остави уликите при трупа. Върна се много бързо. Изгаси фенера на верандата и отвори предпазливо.

— Време е за представление! — обяви той шепнешком.