Джуд Деверо
Искам те (14)

Четиринадесета глава

— И как Незбит е натрупал пари? — попита Ар Джей с клечка за зъби в устата и се облегна назад. Сара си помисли, че липсва само кънтри певец като Чарли Даниелс.

— Това е голямата загадка на острова — отговори Гидиън и отмести чинията си. Хапна по малко от всичко, което Сара приготви: пържени ябълки, хлебчета, бъркани яйца, бекон и малки кексчета с усмихнати муцунки отгоре им. Преди десет минути близнаците хукнаха навън, вероятно за да престанат да бъдат чисти.

— На колко години си? — попита Гидиън Сара.

— Стара е за теб — отговори бързо Ар Джей. — Да се върнем на въпроса. Как баща ти, извинявай, Незбит, е натрупал пари?

— И кой си купува стоки от телешоп? — Сара кимна към къщата долу.

— Жена му — сви рамене Гидиън.

Сара погледна Ар Джей. Момчето не наричаше родителите си майка или татко.

— Не вярвам на тази история — обърна се Ар Джей към Гидиън и тя долови в тона му предпазливост. — Не вярвам, че е така безобидна, както твърдиш ти. Според мен някой е намислил да ни погуби.

Гидиън гледаше ту него, ту нея.

— Какво се е случило?

Сара седна при тях на масата.

— Трябва да му кажеш. Имаме само днес и утре, нито час повече. Ако някой отвори онзи… Знаеш какво. Трябва да се доверим на някого.

Момчето погледна Ар Джей:

— Разбирам, че не ми вярваш, след като живея на този проклет остров. Когато ти казах, че съм готов на всичко, за да се махна оттук, бях напълно искрен, Фени Незбит ме използва като товарно муле от шестгодишен. Не зная откъде съм, но предполагам, че мой дядо или роднина има нещо общо с къщата, в която живее Фени, и с тази колиба.

Момчето стана, взе от един стар шкаф блок за рисуване и го подхвърли на масата.

— Аз ги нарисувах.

Ар Джей взе блока и започна да го разлиства, а Сара гледаше над рамото му. Имаше красиви рисунки на сгради, които сякаш изникваха от морето, а други бяха разположени върху надвиснали скали, слети в пълна хармония с пейзажа. Следваха рисунки на раковини, миди, после в тяхната форма се вплитаха къщи.

— Имаш дарба — отбеляза Ар Джей.

— Което доказва, че не съм син на Фени Незбит. — Гидиън седна отново до масата. — Когато навърших шестнайсет, ми забрани да ходя на училище. Каза, че много учене не е полезно за мъж. Защо не избягах тогава? Трябваше да се натоваря на проклетия ферибот и да забравя този остров.

В гласа му имаше толкова гняв, че Сара се пресегна и хвана ръката му.

— Тогава са донесли близнаците, нали?

— Да. Той ме познава. Каза, че ще хвърли децата в морето, ако замина.

— А родителите им? — попита Ар Джей.

Гидиън вдигна рамене.

— Нямам представа кои са. Корабокрушение навярно. Опитах се да разбера нещо, но не успях.

Сърцето на Сара се разтуптя при мисълта какво е преживяло красивото момче, но Ар Джей само го наблюдаваше. Почувства, че не му вярва, но не се досещаше защо. Сигурно предполагаше, че момчето лъже.

— Той е мъртъв — промълви след малко.

— Какво?

— Джон Фенуик Незбит е мъртъв. Намерихме го застрелян в главата и оставен във ваната в къщата на Филис Ванкарън.

Красивото лице на Гидиън пребледня.

— Прилоша ли ти? — разтревожи се Сара.

— Мина ми — прошепна той. — С близнаците сме свободни. Ще заминем и никой няма да ни гони. Благодаря ви.

— Почакай малко — каза Ар Джей. — Не сме го убили ние.

— Тогава кой? — попита Гидиън, после едва-едва се усмихна. — Вярно, вие си мислите, че аз сигурно зная. — Стана от масата, приближи се до прозореца и се загледа навън. — Би могъл да бъде кой ли не, в това число и Филис. Не я оставяше на мира, докато тя не го заплаши, че ще го убие. Всеки знае, че е била любовница на някакъв богат мъж, от което Фени заключи, че е проститутка и е длъжна да му пуска и на него.

— Друг кой? — попита Ар Джей.

— Останалите двама.

— Ласитър и съдията ли?

— Обзалагам се, че е Ласитър — намеси се Сара. — По-голям хитрец не познавам. От него настръхвам.

— Кой даде идеята да ни арестуват? — попита Ар Джей. — И кой преряза телефонния кабел?

— Не зная. На мен не ми казват всичко. Близнаците имат навик да подслушват и после ме информират какво са чули. Заедно с онова, което зная за Фени, разбирам за какво става въпрос.

— Според теб какво ще стане, ако открият трупа на Незбит? — попита Сара.

— Къде е той?

Ар Джей и Сара се спогледаха, преценявайки дали могат да имат толкова голямо доверие на този момък. Решението взе Ар Джей:

— Във фризер в мазето на Филис.

— Много добре — каза Гидиън. — Тя няма да го намери там. Въобще не слиза в сутерена.

— Ти като че ли я познаваш добре.

Гидиън й се захили глуповато.

— Всички млади мъже от острова познават отлично Филис Ванкарън и нейната къща. Видяхте ли сините рози?

— Да — усмихна се Сара. — Но аз бях изброила вече стъпалата.

— Броила си стъпала!

— Сара упражнява паметта си — отговори Ар Джей вместо нея. — Какво ще се случи, ако открият трупа преди изслушването в понеделник?

— Ще бъде много неприятно — отбеляза Гидиън. — Съдията и Незбит са…

— Роднини — довърши Ар Джей. — Това вече го знаем.

— Кой наистина, ама много, би пожелал смъртта на Незбит? — поинтересува се Сара. — Освен нас, разбира се.

— И аз — добави Гидиън. — Предполагам, че е човек, който иска парите, но не може да ги намери.

— Ето, че пак опряхме до този въпрос. Какви пари? — попита Ар Джей.

— Трийсет и две години — напомни му меко Сара. — Филис каза, че от трийсет и две годишен не е работил.

— Това предполага, че преди да навърши трийсет и две, е работил — махна с ръка Гидиън. — Представям си как е открил кораб, претърпял корабокрушение. Не голям, може би яхта от Флорида на богати възрастни хора. Често се разбиват кораби насам.

— Много често ли?

— Повече от обичайното — отговори Гидиън, но отвърна поглед.

Сара предчувстваше какво си мисли Ар Джей. Дали беше възможно жителите на острова да припечелват нещо извънредно, като предизвикват корабокрушения? По какъв начин действат?

— Трябва да разберем откъде е взел парите Незбит, кой е толкова алчен, че да го убие, и освен това да свършим цялата работа за по-малко от два дни.

— Как го изчислихте — засмя се Гидиън на безумната идея. — Два дни, за да разрешите загадка, над коя то си блъскат главите вече десет години всички на острова. На три месеца Фени заминава или е заминал, без някой да го усети, и се връща с пари в брой. Похарчват ги до шушка с жена си, Фени отново заминава и се повтаря същото.

— Какво прави точно преди да замине?

— Отива в центъра на острова и изчезва за около шест часа.

— Ти, разбира се, си го следил — каза Ар Джей.

— Когато старият Фени излиза от града, хората вървят след него като след магьосник с вълшебна флейта, но той изведнъж изчезва, сякаш е станал невидим. Хоп! И го няма.

— А ти си проучвал това място, нали?

— Безброй пъти — отговори сериозно Гидиън. — Представях си как намирам парите и се спасявам. Но после осъзнах, че това е мечтата на всеки мъж, жена и дете на този остров. „Златото на Фени“, така казваме.

— Той е алкохолик — обясни Сара. — Същият беше и баща ми и не можеше да пази тайна.

Дори докато го изричаше, знаеше, че не е вярно. Нямаше значение колко е изпил — никога не призна каква е истината за нощта, когато майка й умря.

— Каквото щеш говори, но никой не беше в състояние да измъкне и дума от устата на Фени. Жена му все му повтаряше, че ако умре, парите ще се загубят, Фени й отговаряше: „Ами тогава и мен няма да ме има.“ На никого нищо не казваше. Злорадстваше, когато хората го следваха, обичаше да ги праща за зелен хайвер. Израснал е на острова и познава всеки милиметър тук. Баща му пиел и Фени със седмици се шляел из хълмовете. Знае отлично как да се изхранва сред пустошта.

— Както теб — отбеляза Ар Джей, оглеждайки хижата.

— Както бях принуден да се науча — защити се Гидиън. — Щом станах по-висок от Незбит, се преместих да живея тук. Смятам, че човекът, построил онази къща, е живял в хижата, докато е траел строежът. Също така смятам, че съм свързан с него.

— Не си ли проверявал документацията? — попита Сара.

— Въпреки че Незбит изглежда глупав, той никак не е — продължи Гидиън. — Името му фигурира в нотариалния акт като първоначален собственик. Няма документи кой е построил къщата. Кореняците казват: „Един човек от сушата.“ Бил е сам и не се е сближил с никого тук.

— Умен човек — каза Ар Джей.

— Къде са топлите извори? — попита Сара.

— Не бива да ходите там — отвърна бързо момчето. — Почвата е много ронлива и на места земята пропада.

— От експлозията ли? — попита Ар Джей.

— Взрив с динамит — отговори Гидиън. — Топлите извори, заради които градът процъфтял, не били естествени. На върха в планинската част на острова имало естествен скален басейн. През 1890 година се намерили хора, които измислили как да подгряват водата. После направили водопроводна инсталация и я отвели надолу към селището. По неизвестни причини някой взривил басейна. Така фалшивите топли извори престанали да съществуват.

— Ще направим рекламна кампания за острова като за най-прочутия… — започна Ар Джей.

— Най-противния — уточни Сара.

— Да, за най-противния остров в Съединените щати: „Елате да се полюбувате къде са мамели нищо неподозиращите богаташи хората от викторианската епоха.“

— И къде жителите на острова са подлъгвали корабите към скалистия бряг, за да се разбият и да ограбят съкровищата им — допълни тя.

— И бебетата — намеси се и Гидиън.

Ар Джей и Сара станаха сериозни.

— Все отнякъде съм дошъл, както и близнаците, които нямат нищо общо с никого на този остров — обясни Гидиън. Ар Джей и Сара се спогледаха и станаха от масата. — Готови ли сте? — попита момчето.

От въпроса му Сара подразбра, че няма да й се наложи да ги убеждава да тръгне с тях.

— Имам нужда от удобни обувки.

— Ти не бива да идваш — възпротиви се Гидиън. — Наистина е опасно и освен това областта е претършувана от всеки жител на този остров. Никога няма да откриете златото на Фени, ако наистина съществува. Не е напускал острова шест месеца. Навярно е прибрал всичко.

— Можеш ли да й намериш някакви обувки? — попита го Ар Джей.

Момчето поклати глава обезсърчено, но после се усмихна.

— Колко е хубаво, че ви срещнах. Вече имам надежда, че ще се измъкна от този остров.

— Ако успея, ще се измъкнеш — каза Ар Джей. — Обещавам ти.

— Заедно с близнаците — прибави Сара. — Дори ще потърсим родителите им.

Вълнението, което проблесна за миг в очите на Гидиън, беше повече, отколкото тя можеше да понесе.

— Кой номер обувки носиш? — попита той.

— Шести.

— Като Ефи. Лесно ще ти намеря. От какво друго имате нужда?

— Раница, бутилки с вода, чорапи, фенерчета и…

— Мобилен телефон — добави Ар Джей. — Донеси ни каквото намериш. Искам само да хвърля поглед къде са били тези топли извори.

— Четка и паста за зъби — не се отказваше Сара. — Шампоан и походна вана няма да бъде зле. И още…

— Карта — досети се Гидиън. — Чакайте тук. Ще се скарам с Ефи, за да й отвлека вниманието, докато близнаците тършуват из къщата. Връщам се след десет минути.