Джуд Деверо
Искам те (4)

Четвърта глава

Когато Сара най-после се добра до спалнята на Ариел, беше толкова изморена, че имаше само едно желание — да се пъхне в леглото и да заспи. Но това бе невъзможно, тъй като отгоре му имаше менажерия от чудновати плюшени животинчета. Ариел я беше накарала да запомни някои задължителни ритуали с нейните играчки, но беше капнала от умора, за да си ги спомни.

Двете братовчедки прекараха заедно близо три седмици в Ню Йорк. На Ариел й беше необходимо повече време, но измъкна от майка си само толкова.

— И се наложи да измисля куп лъжи, за да ми отпусне тези дни — обясни тя. — С помощта на Дейвид, разбира се. Милият Дейвид.

Когато изрече това, устните й се отпуснаха надолу, сякаш й загорча.

Тъй като си пишеха от години, Сара би казала, че познава добре братовчедка си, но както разбра още през онзи първи ден, изобщо не я познаваше. Може би защото Ариел беше расла в изолация с частни учители и на Сара веднага й стана ясно, че надеждите й няма да се оправдаят. Нямаше детинско кискане през нощта, нито мотаене по пижами в неделя сутрин.

Сара беше сигурна, че Ариел не го съзнава, но когато описваше майка си, все едно говореше за себе си. Всъщност Ариел осъзнаваше, че се превръща в копие на майка си, и правеше всичко възможно да го избегне, но на Сара й отне почти седмица, за да проумее този факт. Както и да се опитваше да не обръща внимание, не можеше да не долови, че у Ариел има изтънченост, която не оставя хората безразлични.

За по-малко от двайсет и четири часа научи, че има неща, които не бива да споменава, като например своя баща пияница. Сара копнеше да се освободи от бремето на тайните за живота си със своя баща, но алкохолизмът като че ли беше тема, която Ариел не можеше да понесе. За да накара Сара да замълчи, братовчедка й я погледна с „онзи поглед“. Толкова студено проблясване на очите, от което Сара си по мисли, че ще ампутира палците на краката й поради измръзване.

И тъй като все пак беше актриса, малко по-късно същата вечер Сара седна пред огледалото и започна да репетира „онзи поглед“. Но онова, което бе естествено за Ариел, за Сара беше почти невъзможно.

— Струва ми се, че ти липсва аристократично възпитание, за да ти приляга „онзи поглед“ — промърмори на себе си.

На другия ден го изпробва върху Ариел. Надяваше се да смрази братовчедка си, както тя я смрази. Ариел се засмя.

— С това изражение изглеждаш почти като майка ми.

Сара се изкушаваше да й каже, че имитира нея, но се въздържа.

Ариел искаше да стоят по цял ден в миниатюрния апартамент на Сара, за да се упражняват в размяна на ролите си. Например от Сара се очакваше да знае наизуст генеалогията на фамилиите, основали Аръндел.

— Абсолютно задължително е да не се объркваш кой от кой род е.

Сара отвърна, че й звучи много интересно, но се налага да ходи на работа.

Споменаването на работа предизвика стотици въпроси от страна на Ариел за Ар Джей. На Сара й бе известно, че Ариел смята да заблуди шефа й, като заеме нейното място, но не й се вярваше той да се излъже дори за десет секунди. Но да се мъчи да убеждава Ариел, беше безсмислено. Макар и да имаше вид на дама от едно време — превзета, благоприлична и безупречно подредена — Сара много скоро откри, че е твърда като стомана. Ако съсредоточеше ума си върху някакъв проблем, не се отклоняваше.

Когато Ар Джей съобщи на Сара, че ще отидат за едно на пътешествие до Аръндел, Северна Каролина, тя видя колко решителна в действителност е Ариел. Само минути преди това старият приятел на Ар Джей Чарли Данкарк намина през бюрото му и той го почерпи с толкова уиски, че човекът не можеше да ходи, без някой да го води. На Сара й се прииска да опише, дори съвсем накратко злото, наречено алкохол, но беше разбрала, че когато говори с Ар Джей, той изопачава думите й, така че се научи да мълчи.

След час й съобщи, че ще заминат за Аръндел, и Сара съвсем изгуби дар слово. „Тя го направи!“ — бяха единствените думи, които се въртяха в главата й. По някакъв начин Ариел го направи. „Как?!“ — чудеше се Сара. Ариел живееше в малък град в дълбоката провинция, докато Ар Джей беше човек с власт и влияние в един мегаполис. Беше приятел с Доналд Тръмп. Тогава как провинциалистка като Ариел беше успяла да накара шефа й да изпълни нейното желание?

След два дни Сара бе събудена в четири часа сутринта от пронизително звънене. Олюлявайки се, отвори вратата и видя Ариел, придружена от нощния портиер. Сара беше толкова втрещена и сънена, че не отрони и дума, докато портиерът внасяше куфарите на Ариел — шест на брой най-високо качество „Луи Вютон“. Ариел свали белите си ръкавици модел петдесета година и огледа апартамента й. Сара търкаше очи, но забеляза, че Ариел е преценила неговите петдесетина квадратни метра и въпреки това е решила да бъде любезна. Усмихната, Ариел сложи ръце на раменете й и я целуна по двете страни като във френски филм. Както изглеждаше, тя не се интересуваше, че е четири часът сутринта и че братовчедка й след няколко часа трябва да отиде на работа.

Следващите три седмици бяха истински ад за Сара. В бюрото на главата й висеше Ар Джей, а вкъщи — Ариел. Той изтъкна като причина за отиването в Аръндел намерението си да огледа някакво островче, което се намирало точно срещу източното крайбрежие на Северна Каролина. Казвало се Кралския остров и тъй като нямало плажове, не било привлекателно за туристи. Чарли Данкарк обмислял да го купи, за да го превърне в специален курорт, и затова искал Ар Джей да разузнае и да даде мнението си дали става за целта.

Сара попита да направи ли предварителните проучвания, но шефът й отказа, тъй като сам щял да се заеме. На нея нареди да промени програмата му, което означаваше той да се настани на дивана и да играе в Мрежата, докато тя се разправя с разгневени заради анулиране на срещите им хора.

В крайна сметка задълженията й се удвоиха. Ар Джей я използваше като говорещ бележник за срещи. Очакваше от нея да помни къде трябва да бъде всяка секунда от деня, къде се намира всяка негова собственост и да няма никакви пропуски. Веднъж с отвертка в ръка тя се опитваше да закрепи въртящия се стол. Той смяташе да не се помръдне от мястото си и тогава тя го погледна с най-сполучливото подобие на студения поглед на Ариел. Той примигна срещу нея няколко пъти, после стана и подсмихвайки се под мустак, отиде в другия край на стаята. Обожаваше да си поръчва по интернет забавни и ненужни неща, но и през ум не му минаваше да чете упътванията, така че Сара трябваше да разбере как работи всяка една глупост, купена от него, после да му покаже как да я използва. Често се случваше да купи втори екземпляр и да й го предложи, но тя не го приемаше. Според нейната философия, когато някой ти дава подарък, той ще поиска нещо в замяна. Не желаеше да дължи на Ар Джей абсолютно нищо.

У дома, ако изобщо можеше да нарече вече апартамента си дом, трябваше да се занимава с Ариел.

Два часа преди Сара да отиде на работа и после до полунощ всеки ден те репетираха. И двете бяха добре подготвени актриси. Сара беше завършила актьорско майсторство, а Ариел, като лъжеше майка си вече двайсет и четири години, бе постигнала същото. Започнаха да организират малки публични представления. Когато излизаха, една от тях се издокарваше с шал и слънчеви очила, така че никой не би се досетил, че всъщност са две различни момичета, а навън се опитваха да влизат в кожата една на друга. Любимото им бе Сара да разиграе богатата глезла, а Ариел — изтормозената й лична секретарка. Така се вживяха в изпълнението, че когато един ден Сара каза: „Наистина, Ариел, не можеш ли поне едно нещо да направиш както трябва?“, Ариел изпадна в шок. Отвърна й, че Сара толкова много заприличала на майка й, че… се отказва. Сара продължи:

— Носталгия по дома ли те обхвана от приликата?

— Защо… не — промърмори Ариел. — Ти си…

В този момент Ариел се усети, че Сара си прави шега, погледна братовчедка си учудено и двете прихнаха, тогава Сара започна да си мисли, че ще се справят.

Сара беше казала на Ариел, че онова, което най-много иска, е да си почине от Ар Джей, но истинското й желание бе да се запознае с Дейвид. Най-доброто й изпълнение беше, когато, преструвайки се на безразлична, попита:

— О, да, ами Дейвид? Няма ли да ми разкажеш за него?

Както изглеждаше, Ариел не отдаваше никакво значение на Дейвид. Беше му казано, че ще си разменят местата и толкова, но Сара искаше да разбере всичко за него. Обясни на Ариел, че както тя разпитва за Ар Джей, така и тя е любопитна за Дейвид. Когато стана ясно, че на Ариел не й се говори за Дейвид, Сара си помисли, че навярно ревнува, но щом братовчедка й започна, тя не можеше да я спре.

След като дни наред слуша какъв е той, Сара се убеди, че характерът му е много по-прекрасен от неговата външност… ако подобно нещо бе възможно. Видя й се мил и внимателен, деликатен, интелигентен, всеотдаен. С други думи, беше всичко, което Ар Джей не беше. Опита се да обясни на Ариел каква напаст божия е Ар Джей, но тя не пожела да я чуе. Отначало на Сара й мина през ума, че намерението на братовчедка й да си разменят местата е в резултат на скука, подобно на лекомислените хубавици, които сваляха Ар Джей, но бързо отхвърли тази мисъл. Разбра, че Ариел иска да се освободи от опеката на майка си, за да види какъв е истинският свят. Колкото до Ар Джей, ако Ариел имаше романтични копнежи към него след всичко, което й каза, значи ще заслужи онова, което ще получи.

Два дни преди да заминат за Аръндел, Ариел каза на Сара, че иска от нея тя също да отиде на Кралския остров. Хладнокръвието, с което Ариел спомена острова, показа колко много се бяха усъвършенства ли в подмяната на своята индивидуалност. Когато Сара за пръв път спомена за приятеля на Ар Джей и за идеята му да купи остров на име Кралски, Ариел избухна:

— Защо Ар Джей не попита някого от Аръндел що за хора живеят там?

„Някого“ означаваше аристокрацията на Аръндел, хората, които Сара трябваше да заблуди, че е една от тях.

— Не знаеш какви са — продължи Ариел отчаяно. — Обитателите на този остров са ужасни. За тях се разказват страшни истории. Там изчезват хора. Уж се били удавили, но всеки, който живее около Аръндел, знае истината.

— Ах — възкликна Сара, потискайки една прозявка. Дали не е гледала нощем някой филм на ужасите? Не беше спала много, откакто се появи Ариел, и имаше проблеми с концентрацията.

Братовчедка й не се успокои лесно и междувременно, докато се готвеха за заминаването, Сара си помисли, че Ариел е забравила детинските страхотии за Кралския остров, но се оказа, че греши. Когато времето за размяна на ролите наближи, Ариел подхвана отново темата за своя страх от малкия остров.

— Ти и Дейвид на всяка цена трябва да дойдете с нас там. Не бива да ни оставяш сами с Ар Джей. Ще го убедиш да ви вземе с нас.

Сара не искаше да моли Ар Джей за услуга. Говори, изложи логични доводи, моли, дори се разплака, но Ариел беше непреклонна. Малко остана Сара да се откаже, но от този момент пожела от все сърце размяната.

Може би с Дейвид щяха да си допаднат толкова добре, че… какво? Да се омъжи за него и да влезе в обществото, което баща й ненавиждаше до смърт! При мисълта за омразата на баща й към Аръндел се усмихна. Ненавиждаше града, защото отказаха да го приемат там. Сара знаеше, че ако бащата на майка й го бе посрещнал по-радушно, осигурявайки му къща и работа, той щеше да заобича градчето. Щеше да има възможности в живота и пак щеше всичко да обърка. Но Сара не възнамеряваше да изпусне едничката си възможност да срещне наистина добър мъж. Приятелките й в работата правеха опити със запознанства по интернет, но досега тя не видя насърчителни резултати. Ариел й предоставяше благоприятна възможност да влезе в общество, където по друг начин тя не можеше да припари, както и шанс да се запознае с различни мъже, между които и Дейвид, и които при нормални обстоятелства не биха допуснали хора като Сара в техния свят.

Но независимо от доводите си Сара не успя да убеди Ариел, че не е необходимо двамата с Дейвид да придружават нея и Ар Джей на Кралския остров. Единственият начин Ариел да продължи с маскарада бе, ако Сара се съгласеше да помоли Ар Джей да отиде с него на острова.

— Той ще има нужда от водач — каза Ариел, — така че защо да не е твоята братовчедка, която живее в Аръндел?

— И нейното гадже ли? — попита Сара, като не повярва на ушите си.

— Кажи му, че ще го напуснеш, ако не ни вземе.

Накрая Сара беше отчаяна и от Ариел, и от Ар Джей, за да казва каквото и да било. Беше напълно изтощена, когато с Ар Джей тръгнаха за Северна Каролина. Когато се добраха до красивия хотел, който Ариел препоръча, Сара изпита угризения за плана, който му бяха скроили, но после Ар Джей започна с обичайните си оплаквания и тя не издържа. Що за човек можеше да презира такова красиво място? Каза му, че ще си ляга, после отиде в своята стая.

Завари там Ариел. Ако беше някой друг, щеше да си помисли, че се е промъкнала през прозореца, но знаеше, че принцеса Ариел никога не би направила подобно нещо.

— Той се съгласи, нали? — попита тя и й подаде перука с дълга до раменете коса, подвита в краищата.

Сара не знаеше какво ще се случи, ако й бе отговорила, че не е. Каза, че Ар Джей се е съгласил, и на сутринта и четиримата тръгват за Кралския остров.

— Бог да ни е на помощ! — изохка Ариел, после отвори прозореца. — Извинявай, но това е единственият начин да излезеш от стаята, без да те видят.

Сара се накани да протестира, но погледна навън, а там в тъмното стоеше Дейвид с протегнати ръце, за да я поеме. Изпита желание да си облече бяла рокля и да падне право в прегръдките му.

Ариел разбра погрешно погледа й.

— Не е чак толкова зле — успокояваше я. — Имам предвид къщата и майка ми. Кралският остров е ужасен, но другото ще се подреди добре. Ще видиш. Събери кураж и го направи.

Ариел искаше да каже, че братовчедка й трябва да събере кураж, за да скочи в ръцете на Дейвид. „Само гледай — помисли си Сара. — Ще го направя и още как!“

Усмивката бързо изчезна от лицето й, погледът й стана примирен, нахлупи перуката, после падна назад от прозореца по най-грациозния начин, както си въобразяваше. Щеше да се получи, ако обувката й не се бе закачила за бръшляна, който се увиваше по стените на сградата. Приземи се с един крак, заплетен в стеблата, с другия търсейки опора, а горната половина на тялото й попадна в силните ръце на Дейвид.

— Наистина, Сара! — изсъска Ариел от прозореца. — Ще събудиш всичко живо.

„Очаквай съчувствие от скъпата си братовчедка!“ — помисли си Сара. Искаше й се да й го върне с остроумен и елегантен отговор, но усещането от близостта на Дейвид я остави безмълвна. Той се приведе над нея, за да освободи крака й, после я привлече по-плътно в обятията си, а ръцете му бяха толкова силни и през цялото време се извиняваше, че е бил непохватен.

Докато я носеше към колата си, тя отпусна глава на рамото му и си помисли, че навярно може да му прости напълно доста неща.

— Как е кракът ти? — попита той, докато внимателно я слагаше в колата. Не забеляза марката, но надуши кожата на тапицерията.

— Много добре — отговори тя и съжали, че не е облечена с някоя от дизайнерските рокли на Ариел вместо с размъкнати памучни панталони и риза. Дейвид я караше да се чувства като дама.

Той се усмихна и даже в тъмното зърна белите му зъби. Дейвид затвори вратата, после се качи в колата и потеглиха.

— Значи ти си Сара.

— Всъщност от мен се очаква да бъда Ариел. Може би като облека нейни дрехи, ще заприличам повече на нея. Благодаря ти за помощта. По принцип не съм толкова тромава.

— Първото нещо, което си длъжна да направиш, е да престанеш да се държиш толкова мило. Всеки веднага ще познае, че не си Ариел.

Сара се разсмя и я обзе спокойствие. Знаеше, че Ариел не е влюбена в Дейвид, но бе озадачена защо мъж като него ще я прикрива, ако не е влюбен в нея. Сега разбра, че не е, и почувства огромно облекчение.

— Ами затова какво ще кажеш: „Дейвид! Идиот такъв! Ако ме беше хванал както трябва, нямаше да се заплета в тези клони. Не ти ли минава през ум, че бръшлянът може да е отровен? Няма ли да ме отведеш в болницата?“

Дейвид отново се разсмя и на нея й се прииска да останат така цяла нощ.

— Сигурна ли си за тази история? — попита той. Стори й се много загрижен.

— Никога не бих се съгласила, но… — Тя сви рамене, за да му даде да разбере, че има свои причини.

— Ариел успя ли да ти каже, че Ар Джей се съгласи да отидем и четиримата утре сутрин на Кралския остров?

Сара не беше съвсем сигурна, но й се стори, че го чу да роптае: „Ар Джей!“

— Е, ще ми разкажеш ли за този Кралски остров? — усмихна се тя. По пътя не срещнаха друга кола. — Толкова ли е страшен, както твърди Ариел?

— В Аръндел няма луд, с когото да плашат децата, за тази цел си имат Кралския остров — отвърна той.

— В интерес на истината във водите наоколо е пълно с рифове, освен това там потънаха два кораба. Доста корабокрушения са ставали там. По стар обичай се разказват истории за обитателите на острова, които подмамват корабите към смъртта.

— Призраците на Дафни дю Морие — отбеляза Сара, като й олекна, че страховете на Ариел са неоснователни. Почти се беше заразила от параноята на братовчедка си.

— И как убеди Бромптън да вземе Ариел и мен с вас? Исках да кажа мен и теб.

— Човек се обърква, нали? — каза тя и той кимна.

— Ар Джей ще ми даде каквото и да поискам, но внимавам да не го моля много.

Дейвид я погледна с интерес.

— Защо твоят шеф е готов да ти дава всичко?

— Защото не може да управлява живота си без мен. — Сара усети как гласът й става по-висок. — Координирам всичко в живота му и правя каквото се сетиш за него — от програмирането на мобилния му телефон до купуване на бельото му. Последния път, когато даде прием, децата на бармана се разболяха от шарка и се наложи аз да сервирам питиетата. Поиска да нося къса пола и бяла престилчица на волани, но аз му казах да изживява мръсните си фантазии другаде. Знаеш ли какво ми подари за рождения ден? Две папагалчета. Отнесох ги в един зооприют. Казвам ти, този човек…

Сара се смути, млъкна и погледна Дейвид. Той гледаше право напред с безизразно лице. „Виж ти — помисли си тя. — Никога ли не се издава? Става за покерджия или за…“

— Замислял ли си се да се занимаваш с политика? — попита тя.

Дейвид се изненада.

— Минавало ми е през ум — отговори. — Даже моята майка не знае за тайните ми амбиции. А ти как разбра?

Сара използва всичките си актьорски умения, за да остане сериозна. Беше само шега… или подигравка. А той изглеждаше като истински стоик, подобно на някой от президентите на банкнотите.

— Света ли ще спасяваш? — попита тя, като се постара въпросът й да не прозвучи саркастично.

— Донякъде. — Той я погледна бързо, а очите му искряха. — Да спася околната среда поне. Обмислял съм да се насоча към Министерството на вътрешните работи и да стана държавен секретар.

— А защо не и президент? — попита тя съвсем лекомислено, но дори в мрака видя как лицето му почервеня.

Загледа се през страничното стъкло. Този човек искаше да стане президент на Съединените щати. Произхождаше от добро семейство, имаше много пари, беше получил образование в най-престижния университет на Североизтока и се гласеше за президент. Погледна силните му ръце, безупречно изгладената риза и разбра, че жените щяха да гласуват за него.

Дейвид зави по една алея и най-после тя видя къщата, за която мечтаеше от толкова време. Той спря, после взе ръката й и я задържа.

— Ще се справиш. Когато Ариел ми каза какво е намислила, бях убеден, че няма да се получи. Как е възможно изобщо един човек да се представя за друг? Но след като видях, че си жена с остра чувствителност и интуиция, мисля, че имаш качества да се справиш.

После целуна ръката й и Сара почувства, че става като желе. И още по-лошо, усети, че се свлича на седалката. Толкова дълго беше бленувала за този мъж, че би било естествено да се получи по-интимна атмосфера още в колата. Освен това от нея се очакваше да бъде Ариел, а тя и Дейвид нямаха ли по-специални отношения?

И тогава в очите му се мярна израз, който толкова много й напомни Ар Джей, че тя издърпа ръката си от неговата.

— Дейвид, наистина! — каза, имитирайки Ариел. — Какво те прихваща!

В същата секунда познатият израз изчезна и той се облегна. Примигна срещу нея няколко пъти, после се усмихна.

— Много добра актриса си, знаеш ли? За миг те сбърках с Ариел.

Сара на свой ред примигна, тъй като току-що откри, че в книгите, третиращи въпросите как сам да си помогнеш, е написана самата истина: мъжете се отнасят към теб както им позволиш да се отнасят. Когато я приемаше като Сара, момиче с баща плебей, а тя се разтопи от допира му, той я погледна самодоволно и снизходително, също както Ар Джей сваляше нагло жените. Когато се превръщаше в Ариел, позната още като Кралицата на планетата, той изправяше гръб и внимаваше за поведението си.

— Мисля си, че е редно отсега нататък, дори когато сме насаме, да играем ролите си — каза Сара, като за пръв път осъзна, че ако иска да спечели този приказен мъж, той в никакъв случай не бива да заподозре чувствата й. И със съзнанието за това откритие се приготви да слезе от колата. Дейвид я спря.

— Нали знаеш, че госпожа Поми те чака?

— Майката на Ариел ли? Посред нощ! Сигурно е…

— Минава два часът след полунощ. Да, зная, но тя чака. Не се плаши и не се предавай. — Огледа я от глава до пети. — Ще се подразни от облеклото ти. Ще го понесеш ли?

Сара понечи да каже, че без съмнение ще го понесе, но изведнъж цялото й тяло се сгърчи от малодушие.

— Куфарите на Ариел в багажника ли са?

— Половината са там. Трябваше да взема пикапа, но на госпожа Поми й е крайно неприятно, когато го карам. „Толкова вулгарно“, казва тя.

Слязоха от колата. Сара искаше да попита дали се облича с избелели дочени панталони и синя риза, когато кара пикапа, но щеше да издаде своя произход.

— Какво според теб би облякла Ариел, за да пътува със самолет?

— Нещо скъпо — отвърна той, изваждайки куфар от багажника. После затвори безшумно капака и изчезна във високите храсти, ограждащи алеята. Тя го последва и видя беседка, обвита с гъста пълзяща зеленина. В нея имаше пейка.

— Значи тук се промъквате с Ариел, за да бъдете сами.

Дейвид се позасмя.

— Стоя по цели дни с Ариел в нейната спалня, но никога нищо не се е случвало.

Сара не схвана дали се ядосва, или предпочита това положение. Той извади своите ключове. На ключодържателя му имаше фенерче и освети номерата на закопчалката. Сара положи доста усилия, за да скрие изненада си, че знае комбинацията.

Той сложи куфара на пейката, отвори го, затършува вътре и извади комплект дрехи. Подаде на Сара широки панталони и розов пуловер с къси ръкави.

Когато започна да се преоблича, тя се обърна към него:

— Не гледай! — Прозвуча й неискрено дори на самата нея.

Той вежливо й обърна гръб. Веднага се сети за Ар Джей, който при подобен случай щеше да скръсти ръце пред гърдите си и да я посъветва да действа, а той да гледа. Но пък от друга страна, Ар Джей беше маниак на тема секс и нападаше всяко същество от женски пол.

Сара се преоблече за секунди, а дрехите й бяха съвсем по мярка. Усети фината материя и си помисли, че сигурно са много скъпи.

— Вече можеш да се обърнеш — съобщи тя. Дейвид се обърна и я погледна. Беше тъмно, но на лунната светлина все пак се виждаха.

— Ариел каза, че си… — Не довърши изречението си, но тя знаеше какво си е помислил.

— Ариел е казала, че съм слаба, нали?

Той се усмихна.

— Всъщност да. Но ти си съвсем като нея.

— За четири месеци работа при Ар Джей, свалих килограмите, които натрупах в университета. Отслабнах от тичане из Ню Йорк, за да нося дрехите му на химическо чистене и да осигурявам бифтеците за обяда му.

— Както и да си го постигнала, изглеждаш страхотно.

Тя почувства, че лицето й порозовя като пуловера, и се зарадва, че е тъмно и той няма да забележи.

Пое дълбоко дъх. Започваше се. Срещата с майката на Ариел щеше да бъде истинската проверка на актьорските й способности. Щеше да бъде нейното лично прослушване за роля, която само тя можеше да изиграе.

— Ще вървим ли? — попита и тръгна след Дейвид към къщата. Спря, за да го почака на голямата тъмна веранда с бели плетени столове с възглавници на цветя, докато той домъкне четирите куфара на Ариел.

Сара не се изненада, когато младият мъж отключи сам къщата на братовчедка й.

Беше толкова голяма и толкова красива, както я бе описала Ариел. Била построена през 1832 върху основите на по-стара къща, също строена от прародителите на Ариел. Семейство Уедърли тогава е било дори още по-богато, затова къщата беше грамадна. Като че ли всяка повърхност беше украсена с дървени декорации, боядисани в бяло. Във всеки ъгъл имаше малки виещи се дървени орнаменти, втъкнати в други малки орнаменти. Сара беше сигурна, че къщата е издържана в определен архитектурен стил, но той не беше по вкуса й.

На стълбите беше застанала възрастна жена с изправени рамене и прибран корем. Косата й бе прошарена и прибрана в сложен кок, носеше копринен пеньоар и копринена нощница, и двете с цвят на лавандула. Беше красива и същевременно я плашеше.

— Ариел! — изрече тя с глас, който не беше съвсем висок, но Сара знаеше, че ако бяха на сцената и микрофоните се повредиха, на тази жена нямаше да й бъдат необходими, за да продължи. — Много закъсня.

— Здравейте, госпожо Пами — обади се Дейвид иззад нея.

Сара видя как строгият й израз за миг изчезна. Загледа се в Дейвид с обич. „Ариел споменавала ли ми е за това? — зачуди се тя. — Ако ми е казала, забравила съм. Или не съм обърнала внимание, понеже съм решила, че всички обичат Дейвид.“

— Добро утро, Дейвид — поздрави го госпожа Уедърли, а тонът й стана ласкав. — Как се чувстваш в тази толкова ранна утрин?

— Много добре, а вие?

Тя не отговори и погледна Сара.

— Ариел, имаш гънки по панталона. Използваш ли онзи крем за лице, който ти дадох? Лицето ти е като на момиче в пубертет. Ще взема час при дерматолога за утре.

Освен да я зяпа с отворена уста, на друго Сара не беше способна. Едно от нещата, с които много се хвалеше, беше кожата й. Въпреки постоянното излагане на слънце и никакви други грижи, освен вода и сапун кожата й беше прекрасна. А тази жена…

Сара се насили да се усмихне.

— Нова ли е тази нощница, мамо? Много ти отива.

— Не бъди безочлива — сряза я госпожа Уедърли, после се обърна и се заизкачва обратно по стълбите. — Дейвид, погрижи се да отиде в стаята си. Ариел, ще се видим на сутринта и ще имаш възможност да дадеш обяснения за непростимото си поведение.

Сара стоеше неподвижно и със зяпнала уста я гледаше как се изкачва по стълбите, влиза в стаята си и затваря вратата. Онемяла, погледна Дейвид.

— В превод: липсвала си й, тревожела се е за теб и на сутринта иска първо теб да види, за да й разкажеш всичко за пътуването си.