Джуд Деверо
Искам те (1)

Първа глава

— Никога няма да се омъжа за Дейвид Тредуел!

Ариел Уедърли се взираше в огледалото и упражняваше речта за пред майка си.

— Аз съм на двайсет и четири години и сама ще си избера съпруг. — Не, така не ставаше. — Избрах човека, за когото искам да се омъжа, и ще свържа живота си с неговия. — Да, сега беше много по-добре.

На вратата леко се почука.

Тя импулсивно разроши косата си. Резултатът й хареса.

— Влез — извика и вратата се отвори.

— Майка ви желае да слезете при нея — съобщи камериерката.

— Разбира се — въздъхна Ариел.

Жената се огледа, за да се увери, че госпожа Уедърли не е наблизо, и прошепна, преди да затвори:

— Прическата ви е много хубава.

Ариел грабна четката и се среса. Лицето й грейна в усмивка. Още не бе сигурна, но може би беше измислила начин да се отърве от брака с Дейвид, да се омъжи за истинската си любов и да запази наследството си. Докато слизаше по стълбището, усмивката още трептеше на устните й. Дано братовчедка й се съгласеше. Длъжна беше! Иначе…

Но сега нямаше да обмисля лошите варианти. Знаеше само, че ще стори всичко по силите си, за да си издейства съгласието на Сара.