Джуд Деверо
Искам те (18)

Осемнадесета глава

— Обещаваш, нали? — настоя Филис, гледайки се в огледалото. Беше гримирана с два пъти по-малко грим от обикновено и беше облечена с мъжки панталони и риза, които според нейните представи бяха твърде широки. Но трябваше да признае, че… изглеждаше различно. Кажи-речи шик.

— Заклевам се — отговори Ариел. — Ар Джей Бромптън ще те настани в Ню Йорк за една седмица и ще те представи на поне четирима подходящи мъже. Какво ще се случи по-нататък, зависи от теб.

— А „Шанел“, „Келвин Клайн“, „Прада“?

— Ще пазаруваш бясно с неограничени средства.

— И със стилист — добави Филис.

Зад нея Ариел направи жест, все едно забива нокти в гърба й, но се усмихна и кимна, когато Филис се обърна към нея.

— Не зная… — колебаеше се тя, поглеждайки в огледалото. — Не съм сигурна как ще се отнесат хората към мен, ако ви помогна.

— Разбирам те — каза Ариел, като слагаше в ред козметиката й.

Наложи се да блъска по вратата на спалнята й преди малко, за да събуди жената от пиянския й сън, а замъгленото съзнание на Филис не възприе и дума, от онова, което й говореше.

— Какво искате да правите с мен? — беше попитала тя. В края на краищата се наложи Дейвид да я измъкне от леглото и да я инсталира пред огледалото на тоалетната масичка. — Разкошен е — прошепна Филис на Ариел, докато тя й нанасяше кафяви сенки на клепачите. — Всичко ли му е така прекрасно?

Ариел погледна бегло Дейвид и за пръв път в живота си изпита ревност. „С колко ли жени е спал?“ — зачуди се тя, но после поклати глава, ядосана на себе си.

— Нямам представа — отговори, като се стараеше да се съсредоточи върху очните сенки. Само веднъж досега беше гримирала друг човек — една от прислужничките отиваше на вечеря с гаджето си, с което ходеше от три години. Върна се от срещата с годежен пръстен и Ариел се почувства, като че ли заслугата е нейна.

— Никога ли не си го разсъбличала? — попита Филис.

Потисна желанието си да й отговори остро или с красноречив поглед да я накара да сдържа похотта си, но трябваше да преглътне гордостта си, щом имаше намерение да постигне нещо.

— Ако някоя жена му се нахвърли, Дейвид сигурно ще я отблъсне.

Ариел имаше предвид, че той е почтен човек, но не прозвуча по този начин.

— Да не би да е гей?

Ариел се подсмихна.

— Абсолютно.

— Сигурно бих могла да му помогна да смени ориентацията си.

— Повярвай ми, много жени са се опитвали. Попитай Бритни. Тя от години се мъчи, но…

— Провали ли се?

— Напълно.

„Дейвид ще ме убие“ — помисли си Ариел, но се усмихваше. А без примамката за така наречените „услуги“ от страна на Дейвид трябваше да измисли нещо друго, за да съблазни Филис Ванкарън. И даваше обещание след обещание.

— Какво решаваш, ще им съобщиш ли? — попита Ариел, навивайки с маша изтощената от къдрене и боядисване коса на жената.

— Нямаме телефони — напомни й Филис, като оглеждаше в малко огледало грима, който Ариел й бе сложила. — Кабелите са прерязани, забрави ли?

— Забравих. Но ти си имаш начин да получаваш новини от града, нали?

— Опитваш да изкопчиш от мен разни работи, нали?

— Опитвам се да спечеля някой и друг долар, за да се нахраним с Дейвид — през зъби произнесе Ариел. — Той няма да си признае, но е изплашен до смърт, и за нищо не го бива. Нямаш представа колко ще ми олекне, когато го върна на майка му, веднага щом се приберем в Аръндел. Тази жена не престава да го глези като малко дете. Не го оставя нищо да свърши сам.

„Прости ми“ — мислено се извини тя на Дейвид. Ако имаше човек, който да не е бил глезен, това беше Дейвид. През целия си живот наблюдаваше как той се занимава с какво ли не вместо майка си, все задължения само за възрастни. Плащаше всички сметки по поддръжка на къщата, също така често го беше виждала в банката да разговаря с управителя за огромните влогове на майка му.

— Не ме ли чуваш? — попита Филис.

— Не, извинявай. Бях се замислила. Ето, сега е добре. — Беше подрязала връхчетата на косата й.

— Не изглеждам ли по-стара?

Ариел си прехапа езика, за да не отвърне: „Но ти си стара.“

— Според мен изглеждаш по-интелигентна. С този външен вид ще привлечеш мъж от по-висока класа, отколкото досега.

Заключението беше искрено и Филис така го прие.

— Е, ще го уредиш ли? — попита Ариел, като се стараеше гласът й да не прозвучи отчаяно. — Наистина трябва да спечеля малко пари за мен и Дейвид.

— Ами Ар Джей и онова момиче? Как й беше името?

— Сара. Тръгнаха нанякъде.

Филис се извърна бързо към нея:

— По-разумно би било да не напускат острова!

— Нима могат да го напуснат? — попита тя спокойно, но сърцето й се разтуптя. Ами ако Сара и Ар Джей са намерили начин да се измъкнат? — Какво ще им се случи, ако са заминали?

— Нищо хубаво — отвърна Филис, сякаш притеснена, че е казала твърде много. — Мога да ти помогна със съобщенията. Децата от града ще ги разнесат.

— Ще разнесат ли по пощенските кутии нещо като рекламни листовки? Имам предвид, ако успея да убедя собствениците на магазини да приемат предложението ми.

— За това не се грижи. Бизнесът тук върви толкова зле, че повечето хора са готови на всичко, за да припечелят някой долар.

— Трябва да си открият по едно съкровище като господин Незбит — каза Ариел, за да види реакцията й.

— Златото на Фени — усмихна се в огледалото Филис. — Само за това се говори в кръчмата след няколко бири.

— И никой ли не го е намерил?

— Никой. С изключение на…

— На кого?

— Все си мисля, че Гидиън знае повече, отколкото признава. Даже аз не мога да измъкна и дума от устата му.

— Опитвала ли си?

Филис се разкиска.

— Скъпа, колко пъти сме разлюлявали с това момче моето старо легло. Мога само да кажа, че мълчи като риба.

— Кой е Гидиън?

— Синът на Фени. Или евентуалният син. Гидиън не се смята за негов син. Но Фени и Юла твърдят, че е. Не съм я виждала бременна, почти не била излизала и го била родила вкъщи, да не повярваш.

Този факт накара Филис да се разсмее, но Ариел не разбра кое е толкова смешно.

— Значи Дейвид може да използва твоя компютър, за да отпечата листовки, и после някой ще ги разнесе.

— Да — отговори Филис, попипвайки косата си.

— А няма ли да ги ядосаме?

— Кого?

— Кои управляват града?

Филис я погледна в огледалото.

— Не се тревожи за изслушването в понеделник. За Бромптън глобата няма да бъде проблем.

— Да, наистина — съгласи се Ариел и погледна встрани. — Ще отида при Дейвид да му кажа, че… — „Че е гей“ — помисли си тя и не можа да не се усмихне.

* * *

— Разреши ми — настояваше Ариел. — Моля те!

Дейвид я гледаше с присвити очи.

— И какво възнамеряваш да им кажеш? Че съм твоето слугинче ли?

— Надявам се да ми помагаш при избора на подходящи аксесоари.

— Не преставаш да ми се присмиваш и аз ще разглася, че не си изискана дама, а живееш в каравана.

— До Бритни ли?

— С Бритни. Като нейна любовница.

Ариел се разсмя.

— Нямах представа, че имаш склонност към жестокост.

— Защото не знаеш нищо за мен. Все едно да отида до железарския магазин, за да проверя дали мъжете разбират от нещо друго, освен от дърворезачки.

— Обзалагам се, че ще бъдат очаровани да чуят как надуто разглеждаш темата за спасяване на блатата.

Той й се усмихна вяло.

— Може би моментът не е подходящ. И така, с какво очакваш да ти помогна, за да превърнеш тези жени в красавици.

— Чак в красавици едва ли, а да извадя на показ и да подчертая най-хубавото у тях, не си ли спомняш?

— О, да, нали писах рекламните листовки.

— Наистина ли вярваш, че съм способна да го направя? — промълви Ариел.

Той й се усмихна.

— Наистина вярвам. Не се съмнявай.

Не му беше лесно да застане зад нея, докато тя деликатно почука на вратата на жената, която държеше единствения магазин за облекло на Кралския остров.

Магазинът се намираше до козметичен салон, собственост на нейната сестра. И двата отваряха чак в десет часа, а в момента беше едва осем.

Никой не отвори и Ариел се отдръпна.

— Сигурно не са станали още. Ще дойдем пак по-късно.

Дейвид се пресегна над главата й и почука толкова силно, че да събуди и съседите. След минута жена на средна възраст, облечена с износена хавлия, отвори вратата и примигна срещу ярката сутрешна светлина.

— Я гледай? — измърмори тя.

Дейвид се накани да обясни, но после само побутна Ариел. Тя нямаше кой знае какъв опит в разговори с хора, които не е познавала през целия си живот или не им е била представена както му е редът.

— Бих искала да ви направя едно бизнес предложение — започна предпазливо Ариел.

— Не ме интересува — отвърна жената и тъкмо щеше да затръшне вратата, когато Ариел я подпря с крак и погледна жената.

— Току-що преобразих Филис Ванкарън с нов вид грим и нова прическа. Изглежда много по-свежа и толкова елегантна, че ще може да си намери съпруг, при това не от острова.

Жената примигна срещу нея няколко пъти.

— Или си вълшебница, или си лъжкиня.

— Нито едното, нито другото — заяви тя. — Но си шия дрехите по поръчка в Ню Йорк и достатъчно съм се учила да се гримирам, за да работя като консултантка в „Есте Лаудер“. Имаме нужда от пари и бих искала да предложа на жените в този град модни консултации — тоалети, обувки, грим, прическа. Ще взимам по двайсет процента от всичко, което купят.

Зад гърба й Дейвид се усмихваше, но беше поразен.

* * *

— Ако не ни тикнат зад решетките до края на живота ни, ще те убия — промълви той така, че тя да го чуе. — Даваш ли си сметка какво ми причиняват тези жени?

Ариел много добре знаеше, особено след като жените с охота дрънкаха какво ли не.

— Щом понася всичко това, ще си кажат те, значи е гей.

Ариел от доста часове се скъсваше да нанася помежду приказките и смеховете очни сенки, туш за мигли, червило. При това положение беше твърде претрупана с работа, за да се занимава с друго, освен да пази присъствие на духа.

Магазинът за дрехи и козметичният салон бяха свързани с междинна врата и жените преминаваха свободно от едното място в другото. Ариел се разпореждаше всред тълпата, като в повечето случаи казваше „не“.

— Тази не ти отива. Пробвай синята. Не, не, не! Не този колан!

Отначало беше плаха и се стараеше да бъде много дипломатична. Но към единайсет часа престана с любезностите. Жените не се държаха възпитано, тогава какво я задължаваше да бъде учтива? Блъскаха се и се бутаха, за да се пререждат една друга на опашката, или с други думи, показваха какви бяха в действителност: зажаднели за мода и красота.

За да обслужи такава тълпа, престана сама да се занимава с всяка клиентка. През първия час тя нанасяше грима, дори прическите и светлите кичури правеше, но след това започна да издава нареждания и жените светкавично се подчиняваха. Грим, прическа, тоалет се съчетаваха едновременно, докато Ариел издаваше заповеди.

— Не й слагайте повече русо! Косата й е обезцветена почти до бяла, каквато си е всъщност. Погледнете веждите й! Цяла гора! Някой да ми даде пинсета за вежди!

Вместо да се обиди, жената се разсмя и още по-енергично се заблъска, за да дойде по-близо до Ариел.

— Донесох всичките си шейсет и една дамски чанти. Надявам се да ме посъветвате кои да запазя.

Ариел надникна в черната торба, пълна с чанти и чантички, втвърдени от годините и посивели от плесен, но разпозна изискани модели от четирийсетте и петдесетте години.

— Донесете някакъв препарат за почистване на кожа и безцветно лустро за обувки — нареди, — после се настанете в този ъгъл и почистете чантите. Когато свършите, подредете ги на онази маса и аз ще ги продам. Ще ви взема двайсет и пет процента.

Жената примигна няколко пъти и хукна да купува необходимите неща.

Дейвид й помага до някое време, но женската тълпа му дойде в повече. Всички го зяпаха като хипнотизирани заради красотата му и заради онова, което Филис Ванкарън съвсем под секрет им беше казала.

Към един часа на обяд дочу една жена с ужасно съсипано от слънцето лице да споменава името Гидиън. Ариел се приближи до момичето, което й слагаше светлосини сенки, и взе четката от ръцете му.

— Аз ще се заема с тази — каза тя и девойчето я погледна с благодарност.

— Трябва да третирате кожата си с лазер — посъветва я с авторитетен тон Ариел.

— Та не знам ли и аз. Толкоз години в лодката с Фени.

На Ариел й се наложи да прекъсне процедурата за миг, за да не затрепери ръката й. Фени Незбит.

Мъртвият във ваната. Мъжът, който ги беше дал под съд.

— Не се притеснявайте — продължи меко жената. — Няма да му дам да ви напада в понеделник. Той само така се развлича. Не иска нищо лошо да направи. Знаеше, че онзи човек е богат.

— Ар Джей.

— Ами, да, онзи по-стария. Дето е влюбен в онуй момиче, нали тъй?

Ариел замръзна отново за миг.

— В Сара ли? Тя работи за него и не мисля, че са влюбени.

— Че как! — учуди се жената. — Да ги беше видяла таз сутрин! Идвах насам и той комай си помисли, че ще ги блъсна с мойта камионетка, защото я хвърли в канавката и се метна цял върху й. Той щеше да го отнесе, ако се беше случило нещо. Фени никога не е правил подобно нещо зарад мен. — Тя се наклони към Ариел. — Хващам се на бас, че и твоят момък ще на прави същото за теб.

Ариел хвърли поглед към Дейвид. Някаква жена го питаше дали блузката й не е твърде къса.

— Дейвид е…

— Не ми повтаряй таз лъжа. Познавам, когато ме лъжат. Живея с Фени и съм изучила всички лъжи. Туй момче не е педал.

— Чудя се дали не бих могла да говоря с господин Незбит — каза Ариел. — Може би довечера?

— Той замина и не знам кога ще се върне. Сигурно чак в понеделника, за да се яви при съдията.

— От острова ли е заминал?

Ариел нанасяше сенки върху клепачите на жената, но й беше много трудно заради набръчканата кожа.

— Не. Отиде в планината да спи със златото си.

— Да спи със златото си — повтори тя.

— Няма как да не си чула за златото на Фени.

— Филис…

— Не ща да чувам името на таз жена! Нейното и на Гидиън…

— Кой е Гидиън?

— Дяволско изчадие, ако питаш мене. Малко, зло копеленце.

— Не е ли твой син?

Тя погледна Ариел в огледалото и от очите й започнаха да изскачат искри.

— Щом казваш тъй.

Сърцето на Ариел се разтуптя бурно.

— Накъде се бяха запътили Ар Джей и Сара, когато ги срещна?

— У нас. Рекох им да погледат моите деца.

Ариел се усмихна, като си представи Ар Джей в ролята на бавачка, но после си помисли за хлапака Гидиън и братовчедката си Сара.

— Този Гидиън ми стана интересен, кажи нещо за него.

— Той е най-долният, подъл и потаен дявол на този остров. Аз съм Юла, между другото. Имаш ли деца?

— Не.

— Браво. Е, моите момичета са за чудо и приказ, но Гидиън винаги е бил алчен. Дано твоите приятели не го срещнат. Може да се подмамят по хубавото му лице. Таз черта я има по моя линия.

При тези думи Ариел не можа да не се вцепени за миг и Юла се разкикоти.

— Може и да не ти се вярва, но едно време бях истинска хубавица. Повечко време на тоз затрит остров и хубостта ми изчезна.

— Щом мъжът ти има злато, защо се погубваш тук?

— Да не мислиш, че ми е дал и петаче! Стиска всеки цент. Взима златото от някакво място на острова, после го отнася на сушата и се връща със суха пара.

„Лъже — помисли си тя, наблюдавайки как жената извръща поглед, когато говори. — Но за какво лъже.“

Не й остана време да разбере. Вратата се отвори и влезе жена, колкото висока, толкова и широка, и от стихналите разговори стана ясно, че е някоя важна персона. Ариел веднага научи, че е съпруга на кмета на Кралския остров, и се наложи да изостави Юла Незбит, за да се погрижи за нея.

Едва към пет часа успя да говори с Дейвид.

— Къде се покри? — изсъска тя. Сестрите, собственички на двата магазина, бяха заключили вратите. В единия за облекло почти не беше останала стока, а в козметичния салон боята за коса се беше свършила, както и повечето козметични артикули. Всички, с изключение на Ариел, изглеждаха на края на силите си.

— Ще можем ли да хапнем някъде? — попита Дейвид, като прониза с поглед двете жени.

— Веднага щом си получим процентите — отговори Ариел. — Водех си сметка наум и горе-долу имам представа какво съм спечелила.

Едната от сестрите хвърли поглед към Дейвид, като че ли се възмущаваше, после отиде до касовия апарат и започна да удря клавишите. След десет минути връчи на Ариел няколко банкноти.

Преди да успее да си отвори устата, Дейвид я из бута през задната врата.

— Двеста и трийсет долара! — изуми се тя. — Само толкова ли спечелих? Та аз изпразних магазина!

— Продадоха стока за около двайсет и три хиляди. Раздели го на две заради разноските, които имат, и излиза точно двеста и трийсет за двайсет процента — обясни Дейвид.

Ариел сви банкнотите и ги пъхна в сутиена си.

— Трябва да има начин да се уговори по-висок приход — започна тя, после се засмя. — Но пък през целия си живот никога не съм се забавлявала толкова много. Как мислиш, мога ли да отворя магазин за дрехи в Аръндел?

— Ако искаш да убиеш майка си на място.

— Искам тя да работи в него.

Тъкмо Дейвид щеше да покаже колко е ужасен и разбра, че тя се шегува.

— О, хайде, богата девойко, заведи ме на вечеря. Нямам търпение да чуя всяка дума, която си научила.

Двайсет минути по-късно бяха седнали в кръчмата и атмосферата беше доста по-различна от първия път, когато бяха тук. Почти всяка жена, която влизаше, помахваше на Ариел и питаше как изглежда. И покрай поздравите тя не преставаше да ги съветва дискретно за по-убити тонове на червилото, по-пригладена прическа и да покрият пъпа си.

— Нищо ли не откри? — попита Дейвид.

— Само, че това момче Гидиън е много противна личност. Местният сериен убиец в процес на съзряване. Всички на острова странят от него. — После пошушна в ухото му: — Грижи се за две дечица, които според Юла били негови. По всеобщо мнение тя им е майка, но всъщност не е.

— Тогава коя е майката?

Ариел се облегна.

— Тя не ми каза, но предполагам, че е Филис Ванкарън. Незбит сигурно е отнел децата й и затова пие.

— Този остров ме отвращава.

— В понеделник няма да имаме проблеми. Мисля, че ще наложат някаква малка глоба на Ар Джей и случаят ще приключи.

— И после? — попита той. — Фериботът ще дойде специално заради нас и ще напуснем острова ли? Нима си въобразяваш, че няма да ни преследват, когато отворят фризера?

— Може да преследват Филис — допусна Ариел, за гледана в печените на скара миди в чинията си.

— Ти я мразиш и затова не й вярваш.

— Не й вярвам, но не смятам, че е убийца. Ако открият трупа в нейния фризер заедно с всички улики, които ти и Ар Джей оставихте, Филис ще бъде обвинена. Според мен тя нищо не знае за убийството.

— И кой го е извършил? След като вече познаваш всички в града, кой е виновният?

— Някой е поискал златото на Фени и когато той е отказал да го даде, го е убил. Никак няма да се изненадам, ако труп във вана е представата му за шега.

Дейвид я загледа.

— Предполагам, че ако помолиш някоя от жените, чийто мъж е рибар, тя ще го накара да те отведе от острова.

— Размишлявах върху тази възможност. В действителност намекнах на една. Преди всичко само срещу Ар Джей има обвинение. Ние… — Сви рамене.

— Ариел — каза кротко Дейвид, — криеш ли нещо, което си научила?

Тя все така беше забола поглед в чинията си.

— Защо ме целуна тази сутрин?

— Не сменяй темата.

— Тази ли е темата, че съм длъжна да ти казвам всичко, което съм чула или съм си помислила? Ами ти? Изчезна за близо три часа.

— Това не е важно. Ти трябва да напуснеш острова.

— Имаш следа, нали?

— Нямам — отрече той с широко отворени очи.

— Ти си най-лошият лъжец на света. Смятам, че е най-разумно да се опитаме да открием Сара и Ар Джей.

— Останах с впечатление, че го мразиш.

— Може би. Утре е неделя и ние…

— Имам работа утре, така че искам да останеш в къщата на Филис и да си починеш.

Ариел се накани да възрази, но после само се усмихна.

— Дейвид, ти си най-милият човек на света. Като че ли четеш мислите ми. Не ми се прави нищо друго, освен да се излежавам и да си почивам. Работата ме изтощи.

Дейвид я загледа сериозно, но тя се прозя и очите й сякаш се затваряха.

— Хайде, мила, нека да те заведа вкъщи.

— Вкъщи. Каква хубава идея. Мислиш ли, че майка ми се тревожи за мен?

— Безумно. Не си ли й споменала случайно къде отиваш?

— Аз бях Сара, забрави ли? — напомни му Ариел и му разреши да я изведе от сепарето. Обичаше тя да се обляга на него. Усмихна се в себе си и я поведе към къщата на Филис.

Ариел се пъхна в леглото, а Дейвид затършува из нишите на таванския етаж, за да си набави всичко необходимо за сутринта. Притесняваше се, че ще я остави сама, но щеше да бъде само за няколко часа, после щеше да се върне да я вземе.

Днес, докато жените кокетничеха пред него, си спомни как навремето беше изследвал Кралския остров и какво беше открил. Не стигна до топлите извори като другите деца, но намери нещо друго.