Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Идънтън (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Carolina Isle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 84 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
tsocheto (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Джуд Деверо. Искам те

ИК „Плеяда“, София, 2010

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978–954–409–297–9

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Докато се качваха, Ар Джей прошепна на Сара:

— Вие двете престанете да се мръщите. Погледнете от добрата страна.

— Като теб и Дейвид ли? — отвърна тя и тръгна редом с Ариел. — Колко я мразиш?

— По скала от едно до десет ли? Около хиляда.

— А аз — милион.

— Погледни ги — каза Ариел. — Приличат на ергени от анимационен филм, които точат лиги по нея.

Филис Ванкарън преливаше от панталоните и ризата си и мъжете се напрягаха да видят онова, което не се показваше, а то не беше много.

— Чудя се защо ни настани на тавана — попита Сара и като стъпи на една скърцаща дъска, добави: — По-добро е от алармена система.

На втория етаж Филис им показа спалнята си. Беше грамадна, леглото беше с балдахин от фина материя.

— Този плат струва поне двеста долара метъра — прошепна Ариел на братовчедка си, — а в салона мярнах три стола истински Хеплуайт със съвсем нова тапицерия.

— Ако няма нужда от пари, тогава защо взима квартиранти?

Ариел кимна към Дейвид.

— Според теб Дейвид ли си е заплюла? — ахна Сара.

Пред тях Филис и мъжете се бяха спрели и си говореха.

— Боже мой! — удиви се госпожа Ванкарън и се обърна към Ариел: — Какъв поглед!

— Не обръщайте внимание на Ариел, притеснява се за понеделник — каза Ар Джей. Зад гърба на Филис даде знак на Ариел да бъде по-дружелюбна.

— Ах, за това ли! — разпери ръце госпожа Ванкарън и седна на един от двата малки дивана. Мъжете седнаха срещу нея с изцъклени очи. — Предполагам, че сте любопитни.

Сара и Ариел се настаниха на фотьойли с тапицерия на зайчета и всички се заслушаха в разказа на жената. Докато тя говореше, Сара оглеждаше стаята. На прозорците имаше решетки — за да предпазват деца или за да няма откъде да излязат те? От един затвор в друг ли попаднаха?

Най-напред госпожа Ванкарън им разказа за себе си, като спомена, че не е родена на Кралския остров. Омъжила се за по-възрастен човек от Пенсилвания и когато той починал, тя с ужас разбрала, че е завещал всичко на първата си жена. Филис получила само някаква стара къща на остров, откъдето бил баща му, и малка застраховка. Била достатъчна, за да живее, но недостатъчна, за да се забавлява.

— Нали знаете какво имам предвид? — попита тя и двамата мъже закимаха енергично.

Сара и Ариел се спогледаха. Не повярваха на нито една дума. След това Филис им каза, че Фени Незбит е пропаднал тип и лъжец, но е роднина на съдията, а семейство Незбит живеело от векове на острова.

— Та ви казвам, че делото може да се развие и тъй, и тъй.

— Защо днес в града нямаше жива душа? — попита Сара.

— Празникът на града — Деня на кита — усмихна се тя. — Островът е малък, всички се познаваме и обичаме да се събираме. Представяте ли си колко бяхме изненадани, когато се върнахме и научихме какво се е случило.

— Ласитър каза, че имало свидетели, които щели да потвърдят нашето… — На Ар Джей повече не му се говореше.

— Може би е имало, но вие попитахте ли хората на шерифа за тях? — Филис изглежда намекваше, че свидетелите не са били там, където е трябвало да бъдат.

— Всъщност нямахме възможност да говорим с когото и да било — каза Дейвид.

— Ако бях на ваше място — изрече домакинята заговорнически, — нямаше да се разтревожа много. Сигурна съм, че в понеделник съдебният следовател ще отхвърли обвиненията. Също така съм сигурна, че от полицията знаят, че не сте убили куче. Случвало се е да имаме проблеми с външни хора, затова полицаите се стараят да бъдат внимателни.

— Защо полицаите са подозрителни към външни хора? — попита бързо Сара.

Филис махна с ръка, сякаш това не е важно, погледна Ариел и се усмихна.

— Виждам, че сте чули някои от онези скандални истории за нас. Ние наистина сме порочни хора — каза го като на шега.

— Какви истории? — попита Ар Джей и най-после се облегна удобно. Беше светски човек, врял и кипял, и беше виждал много жени с вулгарно сексуална притегателна сила като тази тук, но Дейвид я гледаше със зяпнала уста.

— О, знаете. — Госпожа Ванкарън се размърда на мястото си така, че гърдите й да се разиграят.

— Не, не зная.

Ар Джей я загледа с присвити очи. Сара изпита желание да му приложи някоя хватка. Дали не беше започнал да вниква в скрития смисъл на думите й? Досеща се какво има под дрехите й, нищо повече.

Жената погледна Сара, после — Ариел.

— Да не би да твърдите, че не сте чували как отвличаме посетители от сушата? — Усмивката й имаше за цел да придаде невинност на погледа й, но след като две трети от гърдите й бяха изложени на показ, ефектът се изгуби. — Според тях ние арестуваме туристи и ги държим в затвора с години.

Ар Джей вдигна вежда и я погледна.

— А не е ли вярно?

Тя сви рамене, при което дясната й гърда почти изхвръкна от ризата. Сара видя сутиена й и можеше да се закълне, че е от най-изискана френска марка. Ако беше разорена, как си купуваше френско бельо?

— Имам малко работа, пък и зная, че вие също имате свои намерения.

Погледна похотливо мъжете, сякаш непременно щяха да вдигнат оргия, щом тя излезе.

Когато се изправи, двамата скочиха на крака и Сара се изплаши, че ще я помолят да остане.

— Засега друго няма — каза Филис. — Съжалявам за багажа ви, но ще си го вземете.

— И колата, и парите ли? — попита Сара.

— А къде да вечеряме? — поинтересува се Ар Джей.

— О, горките ми сладурчета — измърка тя към мъжете, без да отговори на Сара. — Ако можех да готвя, щях да ви приготвя приказна вечеря. — Погледна многозначително, за да подскаже, че има други таланти за сметка на готвенето. — Идете в кръчмата и им кажете да впишат храната ви в моята сметка.

Когато излезе, двамата се отпуснаха на дивана, замаяни от щедростта й.

Десет минути по-късно четиримата слизаха по стълбите, но по едно време Сара изостана.

— Къде се мотаеш? — прошепна Ариел.

— Броя стъпалата, за да видя кое скърца. Ако ни се наложи да се чупим от тук, трябва да знаем как да избегнем тази старовремска аларма.

— Как се сети! Браво! Прикривай ме — продължи Ариел. — Ще свърша една работа.

— Ти… — започна Сара, но тя вече се връщаше на горе на пръсти.

Когато излязоха, Дейвид се огледа:

— Къде е тя?

— В тоалетната — отговори Сара.

— Навира си носа някъде, нали? — попита Дейвид.

— Наистина не зная. Чудя се защо хората тук наричат един обикновен американски ресторант кръчма, както в Англия? — попита тя, за да смени темата.

След пет минути Ариел се появи на вратата и Сара се затича към нея.

— Какво направи? — прошепна тя.

— Исках да пробвам телефона, който зърнах в нейната спалня. Нямаше сигнал. Чух я, че идва, и не успях да проверя дали не е изключен от контакта.

— Моля те, бъди по-внимателна. Никак не вярвам на тази жена — разтревожи се Сара. — А къде си се научила да се прокрадваш така?

— Когато имаш майка като моята, се научаваш да се прокрадваш и да лъжеш. Много съм добра и в двете дисциплини. Чакайте! — извика тя на мъжете и побърза към тях.

Ар Джей спря и подаде ръка на Сара. Тя я хвана.

— Ще се оправим — каза Дейвид. — След една хубава вечеря…

— Яж, пий и се весели — изрецитира Ар Джей.

— Защото утре чака те смъртта — довърши Сара.