Дороти Гарлок
Търсещи сърца (10)

Десета глава

Тътенът на гръмотевиците се чуваше все по-ясно и по-често. Сред непрестанното бучене от време на време светкавица разцепваше хоризонта с драматична величественост и изтрещяваше гръмотевица.

Лукас разпрегна мулетата, даде им вода и ги загради за през нощта. Такър не можеше да се отдели от фургона — сърцето й биеше лудо само при мисълта, че е сама с този мъж, че между тях и останалата част от кервана бучи придошлата река. Тя чакаше със сковано лице и скръстени в скута ръце.

Той бе толкова близо, ако протегнеше ръка, можеше да го докосне, фигурата му се открояваше на фона на святкащото небе — висок, широкоплещест, гологлав. Засилващият се вятър рошеше тъмната му коса и му придаваше почти сатанински вид. Около него витаеше напрежение, нещо примитивно и заплашително.

— Предполагам, си мислиш, че аз съм уредил това — рече той тихо.

Гласът и държането му я подразниха и тя попита грубо:

— А не си ли?

— Не съм нареждал на реката да прелее.

— Не, но направи така, че аз да съм последна.

— Просто исках да съм с теб и да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо. — Провлаченият му тон нямаше нищо общо с позата му и с това как я сграбчи здраво за ръката.

Напрежение витаеше в нощта, докато мислите и чувствата й препускаха и се блъскаха в съзнанието й в пълен безпорядък. Тя го сряза:

— След като се увери, че Кора Лий прекоси реката и е невредима.

— След като се уверих, че всички жени са невредими — поправи я той.

Отново проблесна светкавица и смарагдовите й очи заблестяха в златисто. Светлината огря бледия овал на лицето й и се изгуби в лъскавата разрошена коса.

— Разбира се. — Думите й почти се изгубиха сред тътена на следващата гръмотевица. Тя скри гнева си зад дългите си мигли и се дръпна.

Лукас се взря в небето. Ниските облаци заръсиха едри капки дъжд.

— По-добре ще е да се приберем на сушина, ако не искаш да прекараш нощта мокра до кости.

Тя се обърна учудена и го изгледа студено, неспособна да намери думи. Той се извисяваше над нея и въпреки че не я бе докоснал дори, почувства присъствието му с цялото си тяло. Внезапно я обзе слабост.

Такър се качи на колелото и оттам — във фургона, а той я последва. Потършува известно време из тъмнината да намери свещ и тъкмо се канеше да я запали, когато Лукас я взе от ръката й.

— Тази нощ няма да палим свещи или огън.

Дъждът плющеше силно по платнището на колата. Вътре бе тясно и топло. Сякаш Лукас изпълваше цялото пространство, което иначе бе напълно достатъчно за Лора и Такър. Нервите й се опънаха в тревожно очакване, кожата й настръхна от нощния хлад. Платнището над тях се издуваше от вятъра и опъваше дървения скелет на фургона, който скърцаше и стенеше жално.

— Защо няма да палим нищо? — Въпросът й увисна във въздуха.

— Ти знаеш защо. Тук местата са диви, освен това между нас и останалите от кервана има буйна река. — Ръката му отново хвана нейната и започна да се плъзга нагоре-надолу, да я гали…

Тя се отдръпна и се премести в другия край. Покривалото бе вързано здраво заради дъжда и вятъра и изведнъж се почувства като в клетка. Потръпна от изумление и страх. Фигурата му се очертаваше в мрака. Седеше на нейния сандък с изопнати крака, така че не можеше да мине покрай него.

— Цяла нощ ли ще стоиш права? Такър, седни! — Гласът му звучеше уморено, някак примирено, а това бе нетипично за Лукас. — Нямам намерение да се забавлявам с теб тази нощ, ако това те притеснява. Няма да остана тук.

Страхът на Такър поизбледня, но стомахът й все още бе свит на топка.

— Къде ще отидеш?

— Ще бъда наблизо.

За миг в ръцете му припламна огънче. Той приближи кибритената клечка до цигарата в устата си и бързо духна пламъка.

Познатият аромат на тютюнев дим достигна до ноздрите й и на Такър й се приплака заради онези чудни мигове, преди да се появи Кора Лий. Тя се приближи, за да мине покрай Лукас, и прибра поли, да не би да го докосне с края на роклята си. Седна срещу него и се загледа в тъмнината. Мислеше си, че той гледа към нея, но не беше сигурна. За друго обаче бе напълно сигурна. Лукас не беше този арогантен, нагъл мъж, с когото по-рано бе оставала насаме.

Дъждът намаля и премина в ситно росене, постепенно гръмотевиците заглъхнаха. Тишината започна да гнети Такър. Тя почувства, че трябва да каже или да направи нещо. Пресегна се за кърпата с храната, която бе останала от обяд. Сложи най-голямото парче месо между две филии царевичен хляб и му ги подаде.

— Мустанг винаги ни дава повече, отколкото можем да изядем — успя да изрече със спокоен тон.

— Ти го изяж — настоя Лукас.

— Има още.

Мъжът взе храната, като внимаваше да не докосне пръстите й. Тя седеше вдървено и притеснено, не й се ядеше, но трябваше да хапне, защото той я гледаше. Лукас се нахрани и докато си свиваше друга цигара, младата жена прибра остатъците от своето ядене и тикна кърпата някъде зад себе си.

— Защо го направи? Защо ме накара да вярвам, че изпитваш някакви чувства към мен? — заговори той бързо. В тона му нямаше и следа от сарказъм, чувстваше се само тъга. Тя навлажни с език устните си, но не можа да отговори, защото Лукас продължи: — Вече два пъти след срещите ни аз се чувствам на седмото небе, само за да ми обърнеш гръб на следващия ден и да ме гледаш така, сякаш съм нищожество. През последните няколко дни преминах през всички кръгове на ада и се чудех как може да съм такъв глупак и да се вържа на игричките ти. — Случайна светкавица освети вътрешността на фургона и тя видя замисленото му лице.

В началото Такър занемя от почуда при тези негови думи, после я завладя гневът.

— Аз бях глупачката, не ти — изсъска тя презрително и се задави от сълзи. — Сигурно съм била луда да допусна да сториш това с мен! — Почнала веднъж, не можеше да спре думите си. — Как си мислиш, че се чувствах аз, когато разбрах, че тя ни е наблюдавала? Кора Лий ни е гледала и ни се е подигравала, тя омърси всичко. Накара ме да се чувствам като мръсница! Превърнах се в последна глупачка заради теб. Толкова ми се иска да се бяхме върнали с Лора във форт Уорт заедно с госпожа Джонсън. Но ти знаеше, че ние няма къде да отидем. Не можехме да си тръгнем дори и да искахме! Мислеше си, че ще ви бъдем едно допълнително удоволствие по време на пътуването до Калифорния, нали? Е, ти ще трябва да се задоволиш с Кора Лий, защото няма да можеш да имаш мен. И този скаут, Бък Гарет, няма да има Лора! — Чувстваше почти непоносима болка, но я скри дълбоко в сърцето си. Останаха само сълзите.

Настъпи ужасна тишина. Внезапно нов порив на дъжда заблъска платнището над тях. В далечината се чу гръм и може би раздразнен от шума, един койот зави, а друг му отвърна.

— Да не би да очакваш да ти кажа, че Кора Лий е излъгала, че ни е наблюдавала? — обади се Лукас с тих глас. — Знаех, че ни гледа, затова ти предложих да се поразходим. Тя няма да стори вече подобно нещо или ще напусне този керван, като стигнем форт Ланкастър.

— Лъжец! — ядно извика Такър, която цялата трепереше. — Проклет да си! — проплака тя. — Върви по дяволите! Тя ти е твърде удобна, твърде любвеобилна, за да я зарежеш.

— Мисля, че ще е по-добре да ми обясниш какво става.

— О, тя ми предложи да те поделим. Каза, че си мъж от класа и ще стигнеш и за двете!

Той не каза нищо, не помръдна. Тишината сякаш туптеше в ушите й. Когато вече си мислеше, че няма да издържи повече, Лукас заговори:

— И ти й повярва! — За миг в очите му проблесна гняв, но остана само примирението. — Бях готов да посветя живота си на теб. Мислех, че съм намерил жена, която споделя мислите ми, ще сподели мечтите и живота ми. Жена, която ще обичам и боготворя. Мислех си, че е времето и ти ще ме заобичаш по същия начин. — Тя почувства настойчивия му поглед, но не вдигна очи и той продължи с тъжен тон: — А ти се огъна при първия удар.

— Но… тя каза… — Изумлението надви над гнева й.

— Не искам да слушам какво е казала тя. — Той се изправи. — Мисля, че дъждът престана, ще се поразходя наблизо. — Чертите на лицето му бяха сурови, в острия му поглед нямаше топлина. Устните, които я целуваха с нежна страст, сега бяха свити от възмущение и негодувание.

— Но… ти не можеш да спиш на мократа земя. — Такър остана на мястото си, чувствайки се някак гузна.

— Отстрани на фургона има вързан брезент, ще взема него.

Той си тръгваше! Е, а тя какво очакваше? Лукас никога не би паднал толкова ниско, не би се унизил да отрича клеветите на Кора Лий. Беше прекалено горд за това. Сърцето й заби лудо. После нещо в съзнанието й се пречупи и за свой ужас тя се чу да казва с пресипнал глас:

— Лукас, не си отивай!

И се разплака. Сълзите потекоха от очите й и се задави от ридания. Той се обърна да си тръгне, но протегна ръце и я притегли към себе си. В първия миг тя се дръпна от прегръдката му, но после изведнъж зарови лице в гърдите му в изблик на болезнено отчаяние.

— Червенокоске! — Гласът му бе дрезгав, но нежен. Прегърна я и започна да целува мокрите й страни. — Червенокоске, не плачи! — шепнеше той отново и отново. Такър се облегна на него, внезапно й се зави свят. Психическото напрежение от последните няколко дни се освободи със сълзите, които мокреха лицето й.

— Не исках да й вярвам — проплака тя. — Искаше ми се да вярвам, че всичко това е лъжа, но тя бе толкова самоуверена, толкова… красива.

Той я прекъсна, като повдигна брадичката й и докосна нежно устните й.

— Тихо! — Лукас я държеше здраво и й говореше успокоително. — Ти си много по-красива от Кора Лий. Как може някой мъж да я хареса, след като е видял теб!

Очите на Такър искряха от капчиците сълзи върху миглите й.

— Бях толкова нещастна!

— И аз. — Той я притисна още по-силно в обятията си. — Отскоро сме заедно и може би очаквах твърде много от теб. Аз имам чувството, че съм те познавал винаги, а не съобразих колко малко знаеш ти за мен. — Лукас седна върху едно повалено дърво и я притегли в скута си. Започна нежно да я гали по челото и по косите. Тя въздъхна и той я целуна леко, едва докосна устните й. Такър се притисна към него и усети силно биещото му сърце, постепенно доверието й започна да се възвръща и вълните на отчаяние, които заплашваха да я удавят, се отдръпнаха. Обви ръце около врата му и го дари с дълга целувка на благодарност и признателност.

— Не издържам да се караме — прошепна тя. Миг по-късно чу лекия му смях.

— Но ние ще се караме, моя огнена Червенокоске. Ще се караме, ще се бием и пак ще се сдобряваме. — Той спря за момент, после продължи с по-различен тон: — Ти си моята жена.

Тя вдигна ръце и с треперещи пръсти махна кичур коса от челото му. После обхвана лицето му в дланите си и го целуна нежно и топло. Облегна глава на рамото му. Това бе щастието! Той я намести в скута си и я притисна по-плътно. Тя се сгуши до туптящото му сърце, докато нейното биеше в същия бърз ритъм, и го прегърна.

— Обичам те, Лукас! Обичам те, обичам те! — шептеше Такър нежно, любящо.

Лукас я погледна и видя лъчезарната й усмивка, видя любовта в очите й. Той простена и с безкрайна нежност допря лице до страните й. В този момент те не изпитваха никакво сексуално желание. Искаха единствено да са близо един до друг, да са едно цяло. Той не потърси устните й, а притисна своите към слепоочието й с такова благоговение, което разтопи сърцето й. Ръцете му я галеха, пръстите му се заровиха в медночервената й коса.

— Искам да ти разкажа за себе си — прошепна Лукас с дрезгав глас. — Трябва да знаеш всичко за мен, а и аз искам да науча всичко за теб.

Те седнаха на един сандък, с гръб към стената на фургона, здраво прегърнати. Тя му разказа с подробности за живота си във „фермата на подхвърлените“, за това колко самотна и нещастна е била, преди да се появи Лора.

— За пръв път в живота си имах някого до себе си, човек, който ме обичаше, който зависеше от мен. Разбираш ли ме?

Между целувките той й разказа за дома си в горите с пиниите, за майка си и сестрите си, погребани там, разказа й за Калифорнийските планини, за хижата край потока, за баща си и за Сияйна звезда.

— Ти обичаше ли я?

— Да, обичах я. Тя бе сладка и мила и имаше нужда от нежност и внимание. — Той потърси разбиране в очите на Такър. — Тя беше като загубено малко зайче.

— А аз?

— Ти си дива котка с гневни зелени очи! — Лукас я подразни с поглед, после се усмихна щастливо и впи устни в пламенна целувка, която й доказа, че наистина е щастливка, защото притежава силната, всеотдайна любов на един забележителен мъж.

Устните им се срещнаха отново и отново и всяка следваща целувка бе по-сладка от предишната. Лукас спусна ръка по гърба й, галейки я нежно и бавно. Постепенно целувките му станаха по-настойчиви, а тя осъзна, че именно Лукас караше тялото й да трепери така. Когато успяваше да се откъсне за миг от устните, които Такър така щедро му предлагаше, той й шепнеше мили слова. Тя отвръщаше на целувките му с нежност и също му шепнеше любовни думи. Забравили за света, те напълно бяха потънали в чудото на този миг. Най-после Лукас вдигна глава.

— Червенокоске. О, Червенокоске!… — простена той на ухото й. — Ще трябва да спра, защото ще направя нещо, за което е рано.

Той отново впи устни в нейните, сякаш не можеше да живее без тях, сякаш бяха живителната глътка въздух или вода. И двамата потръпнаха от любовна страст и се притиснаха плътно един към друг.

— Не си отивай! — прошепна тя и отново потръпна от желание. Чувстваше, че наистина живее, притисна се към него, увлечена от удоволствие, от любовна страст. Докато отново търсеше устните й, Лукас погали нетърпеливо бюста й, опитвайки се да махне и последната преграда между тях. Той разкопча роклята й и на светлината на внезапна мълния пред погледа му заблестяха белите й като мрамор гърди. Погледна я с неописуема нежност и я прегърна. Дишаше тежко и неравномерно, не можеше да контролира вече любовната си страст. Просто я пое и заедно се свлякоха долу. Лежаха там, а сърцата им биеха лудо.

— Лукас, Лукас… — Такър изопна стройното си тяло и се притисна към него, като обви ръце около шията му. Те съединиха жарките си устни в нова целувка и вече нищо друго нямаше значение. Лукас я целуваше все по-надолу и по-надолу, стигна до възбудените й гърди и зърната й набъбнаха още повече при допира на устните му. Тя се притисна още по-плътно до него и почти извика от желание. Копнееше да притежава всяка частица от тялото му, да станат едно неделимо цяло.

— Лукас! О, Лукас!…

Полуизправен над нея, той за секунди свали и последните дрехи по тялото на Такър и бързо се освободи от своите.

— Шшшшт… бъди кротка и ме остави да те любя.

Мъжът зарови пръсти в тъмните й коси и няколко кичура се плъзнаха по белите й гърди. Устните и ръцете му галеха всеки сантиметър от тялото й, сякаш искаха да изследват всяка частица от тази прелест. Пръстите му стигнаха между бедрата й и Такър пропадна някъде, забрави за действителността, водена единствено от чувствено желание.

Това, което се случи после, бе чудно, вълшебно, неописуемо. Мускулестото му тяло се изви над нея, кадифеният допир до бедрата й запали огън, който премина по цялото й тяло и я накара да потръпне от удоволствие. Задъхвайки се, той й шепнеше нежни думи, галеше я, успокояваше я.

— Спокойно, моя сладка любов — мълвеше Лукас. — Остави ме, позволи ми да те любя! Нека бъда твой. О, боже! Знаех, че ще бъде така.

Сега Такър щеше да бъде изцяло негова — тялом и духом. Тя усещаше с цялата си кожа силните му ръце и крака около себе си. Имаше странното усещане, че не знае къде свършва нейното и къде започва неговото тяло. Плуваше в приятна топлина.

Той навлезе в нея бавно, внимателно и плавно, без резки движения. После спря за момент. Тя усещаше как Лукас трепери от напрежение, едва сдържайки желанието си. Той вдигна глава и я погледна. Сивите му, потъмнели от страст очи потънаха в нейните. Наведе лице и покри устните й с целувки, дъхът им се сля в едно. Постепенно той започна да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Движенията му бяха бавни и чувствени. Никога досега не бе имал жена, недокосвана от друг мъж, и това, което усещаше, бе за него едно малко чудо, което го накара да тръпне от блаженство.

Той я заключи в прегръдката си. Стегнатото му мускулесто тяло й доставяте безмерно удоволствие. Тя се вкопчи в него и прокара ръце по топлата влажна кожа на гърба му. Горещата му кръв сгряваше и нейното тяло, пращаше й топли вълни любов, на които тя не можеше да устои и се извиваше, мяташе се от желание. Той я целуваше бавно, с наслада. Бе толкова прекрасно да усеща как девствеността й се поддава все повече и повече на премерените му удари. Внезапно тя нададе остър вик, но Лукас попи болката й с устни. И после дойде върховното усещане! Те бяха едно цяло, принадлежаха си напълно, издигаха се някъде високо, все по-нагоре и нагоре. Достигнаха небето и изведнъж светът избухна, завъртя ги, превърна страстта им в облаци, които ги понесоха из въздуха и ги обвиха в топъл всепоглъщащ мрак. Лукас я изпълни и Такър почувства как душата й се рее някъде над тях.

Когато слязоха на земята, те лежаха безмълвни, дишаха тежко, а Лукас бе заровил лице в къдриците й. Най-после той се раздвижи и се подпря на лакти. Усмихна се на изумрудените й очи и целуна клепките й една след друга, като придържаше главата й със силната си ръка. После се отмести от нея и я зави с ризата си. Такър се изтегна и се удиви, че не усещаше студения въздух, въпреки че бе гола, не усещаше и твърдите дъски на фургона под себе си. Двамата лежаха дълго така, в безмълвна, съвършена хармония. След време Лукас я обърна с лице към себе си и се взря в очите й; те сияеха от радост и той я целуна лекичко по носа.

— Червенокоске, ти си моя! — изрече мъжът бавно и ясно. — Вече нищо не може да промени това.

Такър, изпълнена със задоволство и въодушевление, се притисна отново в топлата му прегръдка; изпитваше непознато досега усещане за сигурност и покой. Малко я болеше, но какво от това. Бе изживяла най-прекрасното нещо в живота си. Тя въздъхна доволно и го целуна по шията, погали с длан наболата му буза. Лукас вдигна ръка и лениво прокара пръст по нейната шия, надолу между нежните й гърди. Сочните й устни се разтвориха от желание, той се наведе да целуне тръпнещите в очакване зърна, да ги докосне с език. Очите й потъмняха от удоволствие, заприличаха на бездънни зелени езера, а лицето й засия като луна в ясна нощ. Запотените им тела се притиснаха отново и те се целуваха дълго и нежно.

— Е, Червенокоске Такър, това беше само първият път. Още милион пъти ние с теб ще бъдем заедно. — Той шепнеше почти лениво в ухото й, но в тона му се усещаше твърда увереност.

Тя се засмя, допря страна до бузата му и зарови пръсти в косата му. Лукас също се усмихна и я захапа леко по нежната шия, а ръката му намери малките, твърди гърди. Прокара пръсти по розовите зърна и тя се притисна пламенно към ръката му. Нежните му ласки я караха да потръпва от удоволствие, а целувките му бяха топли, всепоглъщащи и страстни.

— По-добре ще е да стана сега, иначе няма да мога да се откъсна скоро от теб. — Той се изправи на лакът, кичур черна коса падна върху челото му. — Трябва да поогледам наоколо за неканени гости. — Лукас се изправи и дръпна Такър със себе си.

Главата му се удари в гредата, която държеше платнището на фургона, и момичето се разсмя. Той я прегърна игриво и я погъделичка. Беше щастлив. Тя не преставаше да се смее. Двамата се облякоха бързо и се наметнаха. Лукас си взе колана с револвера и след това предпазливо спусна Такър от фургона. Бурята бе преминала и сега земята блестеше изкъпана и свежа. Нощният въздух бе прохладен, нямаше я вече дневната горещина. Лукас поведе Такър навътре между дърветата, където гората бе висока и храсталаците по-гъсти. Взе шала от раменете й и я загърна цялата с него. После я облегна на ствола на един голям дъб.

— Стой тук, докато огледам наоколо, и не мърдай — прошепна той. — Няма да се бавя.

— Индианците ли? — промърмори тя уплашено и го стисна за ръката.

— Не вярвам. Може да има някой от другия керван, който да ни следи дали сме преминали реката. Изтеглих фургона далече от пътя, но дори и слаб следотърсач би могъл да го намери. Чакай тук, аз ще обиколя. — Тя кимна, той я целуна бързо и тръгна.

Лукас се придвижваше между дърветата безшумно като сянка. В горичката бе тихо. Чуваха се само обичайните нощни звуци. От клоните се обади бухал и отлетя нанякъде. Уплашен от шума горски плъх обиколи нервно полянката и също се втурна на нощен лов. След като известно време се промъква между дърветата, Лукас безшумно смени посоката и отново се насочи към водата, право към пътя, по който през деня бяха минали колите. Прикри се зад едно дърво и зачака, като се вслушваше във всеки звук. И тогава го чу… Долови лекото скърцане на кожено седло и жвакането на конски копита в калта. Шумът бе почти недоловим дори за обиграното ухо на един скаут, който можеше да различи най-лекия звук сред бученето на реката. Лукас изчака известно време, после клекна в храстите и се наведе да разгледа следите по пътя. Един кон се бе насочил към реката.

Лукас разбра какво търси и отново се скри в храстите. Когато се прикриваше сред сенките, той зави към фургона. Ослушваше се за всеки звук. Изведнъж на известно разстояние пред себе си забеляза движение. Прикри се зад дърветата близо до колата и притихна; ризата му от еленова кожа почти се сливаше със заобикалящата го тъмнина. Насочи цялото си внимание към неясната фигура на появилия се ездач. На около петдесет ярда той забави ход, сякаш усети нещо нередно, но после предпазливо приближи към фургона, надникна вътре и се спря отпред. Неясните му очертания личаха на фона на белезникавото платнище.

Лукас чакаше с ръка на револвера. Сигурен, че е сам, ездачът изруга тихо. Насочи се към реката, а всяко счупено клонче, всеки звук бележеше пътя му. Лукас го последва надолу по течението. Като се промъкна безшумно между дърветата, той изпревари бавно движещия се ездач. Вече знаеше кой е върху седлото. Можеше само да се надява, че ездачът ще се върне по същия път. Сега чуваше съвсем ясно шума от копитата. Започна да обмисля вариант за действие. Не искаше да се бие, освен ако Такър не бъде застрашена. Приклекна ниско в храстите, подпря се на ствола на едно дърво и прикова поглед в посоката, където ездачът трябваше да излезе на открито.

Франк Парчър се появи по пътя и мина на няколко метра от него. Лукас бе тръгнал на разузнаване, повлиян от едно смътно подозрение, и съмненията му се оказаха верни. Скаутът от другия керван бе дошъл да шпионира. Лукас не се съмняваше, че Франк Парчър бе безскрупулен и опасен тип, и знаеше, че рано или късно ще се наложи да го убие.